Разпореждане № 489 от 19.03.2026, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 489 гр. Перник, 19.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500198 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 995/05.11.2025 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 103/10.02.2026г., постановено по гр.д. № 3803/2024 г., Районен съд - Перник е признал за установено по отношение на Община Перник с Булстат: 000386751 и адрес: **, представлявана от Кмета С.И.В. и ”Еврона” АД с ЕИК:203334797, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от „О2“ ЕООД с ЕИК: 131570451, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя В.Б.П., че В. М.

М. с ЕГН:********** и постоянен адрес *** и В. И. Х. с ЕГН:********** и постоянен адрес *** са собственици на следния имот, намиращ се в гр. Перник , а именно: апартамент № **, находящ се в ***, със застроена площ от 46,30 кв.м., състоящ се от една стая и сервизни помещения, при граници: от изток - апартамент № 512; от западапартамент № 517; от север- двор и от юг-коридор, както и съответните идеални части от общите части на сградата, а по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-91/13.10.2008г. на Изпълнителния директор па АГКК, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***.**, с адрес: *** ап.**, който самостоятелен обект се намира на етаж 5 в сграда с идентификатор ***, предназначение: Жилищна сграда със смесено предназначение ; сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***; предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент- в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение; брой нива на обекта 1; посочена в документа площ 46.94 кв.; прилежащи части: 3.10 кв.м. обща част от стълбището; 5,85 кв.м. обща част от коридор: 6.99 кв.м. общ.ч. от сутерена /мазе № 1

**-1.49 кв.м./Нива 1; съседни самостоятелни обекти: на същия етаж :***, ***; под обекта: ***; над обекта: ***.

С решението съдът е постановил ответника ”Еврона” АД с ЕИК:203334797, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от „О2“ ЕООД с ЕИК:

131570451, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от управителя В.Б.П., да предаде владението на описания по-горе имот на ищците. С решението съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.

В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от С.В. – Кмет на Община Перник, с която се обжалва постановеното от първата инстанция решение като се твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалните и процесуални правила. Излагат се съображения, че първоинстанционният съд при постановяване на своето решение не е взел предвид изложените от Община Перник съображения относно липсата на каквито и да било документи за собственост на „Мини Перник“ ЕАД /в ликвидация/ за процесния апартамент. На следващо място се сочи, че съдът е възприел твърденията на свидетелите на ищците, като не е преценил същите съобразно нормата на чл. 172 от ГПК. С въззивната жалба се правят оплаквания, че районният съд не е възприел и направеното от Община Перник възражение, че към момента Общината не осъществява владение и не е собственик на апартамента, поради което не може да се приеме, че същата следва да е ответник по иска. Счита, че това обстоятелство от своя страна води до процесуална недопустимост на решението. За неправилно се сочи и обстоятелството, че съда не е възприел направеното възражение за изтекла придобивна давност в полза на Общината спрямо ищците В. М. и В. Х.. Допълва, че в хода на производството било установено, че ищците никога не са живели в процесния апартамент и след смъртта на техния наследодател никога не са стопанисвали и владели същия. Намира за неоснователен извода на първата инстанция, че Община Перник не е демонстрирала намерение за своене и твърди, че липсват доказателства в тази насока. Отбелязва, че следва да се вземе предвид, че съобразно съдебната практика публичната продан не е оригинерно, а деривативно основание за придобиване на собственост и като такова, ако се окаже, че на публична продан е възложен имот, който не е собственост на длъжника, истинският собственик може да го ревандикира. Въз основа на изложените аргументи се твърди, че мотивите на атакуваното решение са необосновани. Моли се за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което предявеният иск срещу Община Перник да бъде отхвърлен. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответната страна – В. М. и В. Х., чрез адв. М.О., с който същата се оспорва изцяло като 2 неоснователна, а изложените в нея аргументи за несъстоятелни. Твърди се, че решението на районния съд е правилно, валидно, допустимо и законосъобразно.

Счита, че съдът е постановил акта си след като е анализирал всички налични по делото писмени и гласни доказателства. За неоснователно се сочи направеното с въззивната жалба твърдение, че при формиране на своите изводи съдът не е взел предвид изложените от община Перник съображения, че липсват каквито и да било документи за собственост на „Мини-Перник“ ЕАД /в ликвидация/ за процесния апартамент. Твърди, че ищците са наследници на И.Г. Х., който придобил процесния имот чрез възлагане на публичен търг от публичен изпълнител при Регионална дирекция – София, Агенция за държавни вземания и излага подробни доводи в тази насока. На следващо място за неоснователни се сочат и доводите изложени във въззивната жалба, че съдът е възприел свидетелските показания на свидетелите на ищцовата страна като не е преценил същите съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Намира, че съдът е постановил своето решение след като е подложил на анализ всички налични по делото доказателства. Изразява несъгласие и с изложеното от страна на въззивния жалбоподател, че същият не следва да е ответник по ревандикационен иск, тъй като Община Перник не владее имота и не е негов собственик. За правилно се сочи заключението на съда, че от доказателствата по делото не се установява в нито един момент у Община Перник да са били налице основания за придобиване по давност на процесния имот. Оспорва твърденията на въззивника, че публичната продан е за собственост, като излага съображения, че съгласно трайната съдебна практика, публичната продан по ДОПК е уредена като оригинерно придобивно средство. Въз основа на изложените аргументи за правилност и законосъобразност на атакуваното решение се моли същото да бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

Третото лице помагач на ищците - Национална агенция по приходи, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подал отговор на въззивната жалба.

В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба и от „Еврона“ АД, чрез юрк. Т. Т., с която се атакува постановеното от районния съд решение, като се твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно, противоречащо на материалните разпоредби на закона и процесуалните правила. По подробно изложени съображение се твърди, че неправилно съдът е приел, че се касае за оригинерен способ за придобиване на собственост и не се изследва и остава недоказано обстоятелството, че имотът някога е бил в активите на „Мини Перник“ ЕАД. За неправилна се сочи и преценката на доказателствата, въз основа на която съдът извежда извод, че Община Перник не е изпълнила кумулативно предпоставките за придобиване на собствеността на имота въз основа на изтекла придобивна давност. В продължение отбелязва, че от свидетелките показания става ясно, че в дирекция „Общинска собственост“ към Община Перник липсва каквато и да било информация за наличие на претенции към процесния имот. Допълва, че стъпките по подготовката на търга – възлагане на оценяването на имота, вземане на решение от Общинския съвет, органът, компетентен по закон да взема решения във връзка с разпореждането на имотите общинска собственост водят до извод, че Общината третира имота като свой. Намира, че неправилно съдът е счел за недоказано придобиването от Община Перник на имота чрез правен способ. По подробно изложени съображения се сочи за доказано, че Община Перник напълно основателно и съобразно правилата на Закона за общинската 3 собственост се е разпоредила със собствения си имот, като е продала шест от общо осем етажа от сградата на публичен търг. Счита, че на база представените по делото доказателства е следвало съдът да приеме, че Община Перник е била собственик на процесния апартамент /ап.**, находящ се в ****, като след извършена продажба за собственик на имота е следвало да се признае „Еврона“ АД. Моли се съда постановеното от Районен съд – Перник решение да бъде отменено, като се постанови ново, с което да се признае за установено по отношение на Община Перник и „Еврона“ АД, че дружеството е настоящ собственик на имота. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски за юрисконсулско възнаграждение. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В регламентирания срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответната страна – В. М. и В. Х., чрез адв. М.О., с който възивната жалба е оспорена като неоснователна, а атакуваното решение се сочи за правилно и законосъобразно. Навеждат се твърдения, че изложените във въззивната жалба оплаквания са несъстоятелни. Сочи, че решаващият съд е постановил решението си след като е анализирал всички налични по делото доказателства. За неоснователно се сочи направеното с въззивната жалба оплакване, че съдът неправилно е приел, че се касае за оригинерен способ за придобиване на собственост и не е изследвано обстоятелството, че някога собственик на имота е било „Мини – Перник“ ЕАД, като твърди, че съдът е направил подробен анализ в мотивите си и е посочил защо съдебна практика е консолидирала възгледа, че публичната продан е оригинерен способ за възникване право на собственост. Допълва, че в производството въззивникът се е стремял да докаже владение на процесния имот в периода след 2005 г., но не и преди 1996 г. за да претендира на сочените в акта основания за собственост и развива подробни съображения в тази насока. Твърди, че ищците в първоинстанционното производство са наследници на И.Х. , който е придобил процесния имот чрез възлагане на публичен търг от публичен изпълнител при Регионална дирекция – София, Агенция за държавни вземания. На следващо място с отговора на въззивната жалба се правят твърдения, че районният съд правилно е приел, че липсват кумулативно предпоставките за придобиване на собствеността на имота в полза на Община Перник, като този извод е подробно мотивиран в решението на съда. Счита, че по всички възражения на въззивника е даден отговор в атакуваното решение на първоинстанционният съд, като намира същото за мотивирано и обосновано. По подробно изложени доводи се моли съда въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на Районен съд – Перник да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави се искане за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

Третото лице помагач на ищците - Национална агенция по приходи, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подал отговор на въззивната жалба.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивните жалби са допустими и са съобразени с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.

С въззивните жалби и отговорите от страните не е поискано събиране на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.