Решение № 165 от 09.12.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Русе, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милена Пейчева

Членове:

Росица Радославова

Велизар Т. Бойчев при участието на секретаря Светла Пеева в присъствието на прокурора М. М. М. като разгледа докладваното от Росица Радославова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20224500600547 по описа за 2022 година Производството е въззивно, по реда на глава ХXI от НПК.

Подсъдимите П. Б. И. и Е. В. М. са обжалвали, чрез процесуалния си представител адв. Д. Р. от АК Русе, присъда № 80/16.06.2022 г. на Русенския районен съд, постановена по НОХД № 725/2022 г., с която са признати за виновни в това, че на 01.12.2021 г. в гр. Русе, в съучастие, като извършители и чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил „Дачия“, модел „Логан“ с рег. № ***, отнели чужди движими вещи – 1 брой кутия за инструменти, черна на цвят, с червена дръжка, с размери: 40/20/17 см; 1 брой макетен нож марка „Parkside“, черно-червен на цвят, с дължина 16 см и дължина на острието 8,5 см, с резервни остриета; 1 брой макетен нож марка „Parkside“, черно-червен на цвят, с дължина 19,5 см и с дължина на острието 10,5 см, с резервни остриета; 1 брой макетен нож марка „Parkside“, черночервено-сив на цвят, с извита дръжка и резервни остриета; 1 брой опаковка, съдържаща 10 броя батерии марка „Duracell“, модел „ААА“; 1 брой опаковка, съдържаща 10 броя батерии марка „Duracell“ , модел „АА“; 1 комплект за прецизно рязане марка „Parkside“, модел „Precision Knife Set 10 piece set“, съдържащ 1 брой голяма дръжка за нож, включваща остриета; 1 комплект 1 свредло за дърво, съдържащ 15 броя, с различни размери, марка „Parkside“, модел „Wood Dri11 Bit Set PBB 4 В2“; 1 комплект шлифоващи и режещи дискове марка „Parkside“, модел „Grinding Cutting Disc Set, PZMG 6 А1, 140 piece set“; 1 комплект за шлифоване марка „Parkѕide“, молел „Sanding Set, P2MG 6 А1 63 piece set“; 1 комплект четки за почистване и обработка на метал и камък марка „Parkside“, модел „Wire Nylon 13ruѕh Set, PZMG 6 А1, 18 piece set“; 1 комплект за шлифоване за фина обработка на метал, дърво или пластмаса марка „Parkside“, модел „Fleece Flap Wheel Set. P7.MG 6 А1, 10 piece set“; 1 брой дигитална станция за запояване марка „Parkside“, модел „PLSD48B2“, със сериен № 129790; 1 брой пробивен винтоверт марка „Parkside“, модел „PNS 300 А1 “, със сериен No 15-00469, поставен в кутия; 1 брой уред за гравиране марка „Parkside“, модел „PGG15F5“, със сериен № 068724; 1 брой пистолет за топло лепене марка „Parkside“, модел „РНР 500 ЕЗ“, със сериен № 350775, поставен в пластмасов куфар с надпис „Parkside “; 2 броя акумулаторни бормашини марка „B1ack+Decker“, модел „BDASB 18V “;

1 комплект подпори за автомобил, включващ два броя подпори марка „Ultimate Speed“, с товароносимост до 2000 кг; 1 брой мицеларна вода за нормална и смесена кожа марка „Cien“, с вместимост 250 мл; 1 брой измиващ гел за лице – за нормална и смесена кожа марка „Cien Aquarick Daily Mi1d Face Waѕh “, с вместимост 150 мл; 2 броя дезодоранти рол-он марка „Nivea Men Freѕh Active“, с вместимост 50 мл; 1 брой дезодорант рол-он марка „Nivea Men В1асk & White Invisible“, с вместимост 50 мл; 1 бр. „Филе Елена “ на „Родна стряха“ с нетно тегло 0,298 кг; 1 брой „Филе Елена “ на „Родна стряха“, с нетно тегло 0,250 кг; 1 брои „Филе Елена “ на „Родна стряха “, с нетно тегло 0,284 кг; 1 брой „Филе Елена“ на „Родна стряха “, с нетно тегло 0,242 кг; 1 брой „Кайзер пастърма говежда“ на „Родна стряха“, с нетно тегло 0,346 кг; 1 брой преносим компресор марка „Ultimate Speed“, модел „USKT 60 В2“; 1 брой лазерен далекомер марка „Parkside “, модел „PLEM 20 А4 “; 1 брой козметичен комплект марка „Nivea Fresh Mood“, включващ: душ, гел, дезодорант и бутилка с вместимост 450 мл; 1 брой опаковка, съдържаща 30 броя пелени марка „Lupilu“, модел „Soft and Dry “, размер „6“; 2 броя парчета Български кашкавал oт краве мляко (зрял 45 дни) „Родна стряха “, с нетно тегло 400 гр за брой; 2 броя мицеларни води „Cien “, всяка с вместимост по 250 мл; 1 брой опаковка, съдържаща 140 броя памучни тампони за лице марка „Cien“; 2 броя шампоани за коса с кератин марка „Cien “, всеки с вместимост 2 по 250 мл – професионални – златни и червени и 1 брой опаковка памук, съдържаща 200 грама 100 % памук, всичко на обща стойност 732,96 лева от владението на „Л.Б. ЕООД енд Ко“ КД с ЕИК ***, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което и на основание чл.

195, ал. 1, т. 4, пр. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл.

58а, ал. 1 във вр. с чл. 54 във вр. с чл. 36 от НК е определено наказание лишаване от свобода за срок от осемнадесет месеца за всеки от двамата подсъдими, което е намалено с една трета, а именно на дванадесет месеца за всеки един от двамата подсъдими, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години за всеки от подсъдимите. Със същата присъда на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК е отнето в полза на държавата вещественото доказателство по делото – лек автомобил „Дачия“, модел „Логан“ с рег. № ***, 1 бр. свидетелство за регистрация на МПС част I и II за автомобила и 1 бр. контактен ключ с халка и дистанционна управление за същия автомобил. Съдът е възложил съразмерно на двамата подсъдими заплащане на направените разноски по делото.

Представителят на РОП счита жалбата за неоснователна.

Жалбоподателите, ведно с упълномощения им защитник – адв. Р., поддържат жалбата, в която излагат съображения за неправилно приложение на материалния закон относно правната квалификация на деянието, допуснати съществени процесуални нарушения, несправедливост на наложените наказания на подсъдимите и молят за нейната отмяна поради липса на мотиви и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РРС. Алтернативно молят въззивният съд да приложи правилно материалния закон като определи правилно правната квалификация на деянието, а именно по чл. 197, т. 2 във вр. с чл. 194, ал. 3 и във вр. с чл. 218б, ал. 1 от НК и наказанията на подсъдимите да бъдат намалени при условията на чл. 55 от НК. Прави се искане и за отмяна на приложението на чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК, тъй като считат, че не са налице законовите предпоставки.

Като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и извърши служебна проверка на правилността на присъдата, Окръжният съд намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице и като такава е допустима. Разгледана по същество се 3 явява неоснователна. С оглед определения в чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК предмет на въззивната проверка и с оглед разрешението, дадено в т. 4 на ТР № 5/21.05.2018 г. по т. д. № 5/2017 г. на ОСНК на ВКС, настоящата инстанция ревизирайки изцяло правилността на присъдата констатира, че в хода на първоинстанционното разглеждане на делото са събрани достатъчно доказателства за установяване на релевантните факти и обстоятелства. Въз основа на тях районният съд е направил обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи, относно деятелността на подс. И. и на подс. М., а именно че с действията си на 01.12.2021 г. всеки един е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението, за което са били предадени на съд.

За да постанови своя съдебен акт, първоинстанционният съд е направил задълбочен анализ на събраните в хода на процеса писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, въз основа на което е установил фактическа обстановка, идентична с изложената в обвинителния акт. По нея страните не спорят, поради което настоящата инстанция не счита за нужно да я преповтаря. С ъ щ а т а съответства и з ц я л о на събрания доказателствен материал и въз основа на него първоинстанционния съд е достигнал до правилни правни изводи, относно съставомерността на деянието и неговата правна квалификация, авторството на двамата подсъдими, които напълно се споделят от втората инстанция.

Доводите в жалбата на подсъдимите, относно неправилното приложение на материалния закон при определяне на правната квалификация на деянието и допуснати съществени процесуални нарушения, са неоснователни. Не може да бъде споделена тезата на защитата, че се касае за маловажен случай.

Съгласно трайната съдебна практика, за да е налице „маловажен случай“ е необходимо извършеното престъпление с оглед всички обстоятелства по делото, отнасящи се до деянието и дееца да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид, като размера на засегнатото имущество не е единствения критери й, от който следва да се изхожда. По настоящето дело, осъществената от подсъдимите кражба не представлява „маловажен случай“. Вярно е че подсъдимите не са осъждани и това обстоятелство подлежи на преценка във връзка с разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 9 от НК, но обществената опасност н а подсъдимите не следва да бъде извеждана единствено с оглед тяхното съдебно минало, а е необходимо да се преценява и през призмата на характеристиките на конкретното престъпно деяние. По настоящето дело начинът на извършване на престъпното посегателство, времето и мястото на неговото осъществяване, както и обстоятелството, че то е извършено в присъствието на предсавители на владелеца на вещите, в хипермаркет, завишават обществената опасност не само на деянието, но и на дейците. За разлика от обичайните случаи на кражба, когато владелецът на вещите не се 4 намира на мястото на престъплението, поради което деецът в значителна степен е улеснен при отнЕ.нето им, то в случая служители на „Л.Б. ЕООД енд Ко“ КД са били в непосредствен досег с подсъдими те при извършване на кражбата. Поведението на двамата подсъдими, насочено към отнЕ.не на вещи, принадлежащи на търговеца, в хипермаркет, който е поставен и под видеонаблюдение, и с физическа охрана, както и конкретните им действия, свързани с изнасяне на вещите през обособения вход на магазина, а не през изхода, с цел да избягнат преминаването през касовата зона , не сочат на маловажен случай, тъй като степента на обществената опасност и моралната укоримост на престъплението не са по-ниски от обикновените случаи на кражба. Точно обратното, цялостната характеристика по изпълнение на престъпната деятелност сочи на проявена дързост и арогантност от страна на подс. И. и подс. М.. Ниската стойност на предмета на престъплението – 732.96 лв., съгласно съдебно икономическата експертиза и надхвърляща с малко минималната работна заплата за страната към датата на деянието, която е била 650 лв., не може да бъде единствен аргумент за преквалификация на деянието по чл. 194, ал. 3 от НК. Обстоятелството, че всички вещи са върнати или заместени, с което вредите са възстановени, не води до отпадане на вредните последици от престъплението. Както правилно отбелязва и представителят на обвинението, вещите са върнати, но след извършено претърсване и изземване от имота на извършителите, поради това е неприложима и облегчаващата норма на чл. 197, т. 2 от НК, каквото искане прави защитата. В случая не се касае за доброволност по смисъла на посочената разпоредба, а за изземване на намерите от полицейските органи вещи, предмет на предсъплението.

Твърдението на защитата, че не е налице квалифициращото обстоятелство по смисъла чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК не намира почва в доказателствата. Безспорно е установено, а и следва от житейската логика, че лекият автомобил, който е обусловил квалификацията по т. 4, е едно от условията да бъде реализирана трайната фактическа власт върху предмета на престъплението. Не е възможно изнесените от хипермаркета вещи да бъдат отнесени и да се прекъсне владението на техния собственик, без да бъде използван лекият автомобил. Правно и житейски несъстоятелни са аргументите за „тънкия“ момент на довършване на престъплението, което се било случило с излизане на подсъдимите от магазина, пред който дори престояли известно време необезпокоявани, малко по-късно подс. М. се отдалечила, бутайки количката към изхода на паркинга, а подс. И. отишъл да вземе колата, която била паркирана в близост и едва тогава натоварили в нея откраднатите вещи. Всички наведени аргументи са несъстоятелни, защото паркингът на магазина безспорно е част от неговата територия и практически без използване на МПС, което подс. И. докарал, многобройните по вид и асортимент вещи не биха могли да бъдат отнесени по друг начин, без някаква друга помощ, в случая – използване на МПС.

Разпечатката съдържа 20 от 32 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0f727335-43b4-4a55-a85f-1ceeb7105007