Решение № 425 от 11.10.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 425 гр. Пазарджик, 11.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лина Ат. Грозданова като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20265200500688 по описа за 2026 година

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 601 по описа на съда за 2025 година е осъден, на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 233 ЗЗД, С.

Х. И. ЕГН:********** с адрес: гр. П., ул. ”Р. К." №**, ет.*, да заплати на А. Д.

М. ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул. “Б." №**, ет.*, ап.* сума в размер на 111, 04 евро (217,18лева) представляваща незаплатени консумативи и наемна цена на основание сключения между тях договор за наем от 26.01.2024 г. и 1129,89 евро (2209,88 лева) обезщетение за причинени вреди - повреда на ламиниран паркет в трапезария, коридор и кухненски бокс на наетия имот находящ се в гр. П., ул. “Г. Д." №**, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба - 23.06.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

Осъден е на основание чл. 45 ЗЗД, С. Х. И. ЕГН:********** с адрес: гр.

П., ул. ”Р. К." №**, ет.*, да запати на А. Д. М. ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул. “Б." №**, ет.*, ап.* сума в размер на 514,16 евро (1005,60лева) обезщетение за имуществени вреди представляващи разходи за изготвяне на нотариална покана от 08.10.2026 г. рег. № 4876 и нейното изпращане, за изготвяне на приемо -предавателен протокол от 18.10.2024г. от адв. М. ,на становище от 11.11.2024 г. от Б. Г. и разходи за път от гр. В. до гр. П. и обратно на 08.10.20024 г., 18.10.2024 г. и 11.11.2024 г., ведно със законната лихва от 1 дата на подаване на исковата молба - 23.06.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска над сумата от 514,16 евро (1005,60 лева) до предявения размер от 516,40 евро (1010 лева).

Присъдени са разноски.

Решението е обжалвано от С. Х. И., в частите , с които съдът е уважил осъдителни искове за заплащане на обезщетения за имуществени вреди, неплатена наемна цена и разходи за ползване на вещ.

Намира ,че обжалваното решение е неправилно , тъй като неправилно е приложен материалния закон.

Съдът приложил чл. 233, ал. 2 от ЗЗД, приемайки, че ответникът дължи обезщетение за увреждане на паркета. Това било неправилно, тъй като съС.ието на имота при връщането му било удостоверено с Приемопредавателен протокол от 18.10.2024 г., подписан от ищеца, в който изрично било посочено, че имотът е върнат "без забележки". Този протокол бил официален двустранен документ и представлявал признание на наемодателя (ищеца) за липса на претенции към съС.ието на имота към момента на предаването. Съгласно константната съдебна практика на ВКС, подобен протокол имал обвързваща доказателствена сила (в този смисъл Решение № 121 от 18.06.2014 г. по гр. д. № 1819/2014 г., IV г. о., ГК на ВКС- по посоченото дело е постановено определение ,като казуса е напълно различен), която не била съобразена от съда.

Съдът приложил чл. 45 от ЗЗД по отношение на разходите, свързани с прекратяването на договора за наем и пътни разходи, като приел наличие на противоправно деяние и вина от страна на ответника. Прекратяването на договора за наем е инициирано от ищеца чрез нотариална покана, което е негово субективно право, а не резултат от противоправно поведение на жалбоподателя. Разходите за нотариални покани, адвокатски възнаграждения и пътни разходи били направени в резултат на упражняване на тези права от ищеца и не представлявали вреди, произтичащи от виновно и противоправно поведение на ответника. Липсвала пряка причинна връзка между поведението на наемателя и претендираните разходи.

Излага оплаквания и за нарушение на съдопроизводствените правила.

Съдът пренебрегнал Приемо-предавателния протокол от 18.10.2024 г. и кредитирал свидетелски показания и експертно становище, изготвено след подписването на протокола. Свидетелските показания на С. М. (братовчед на ищеца) не можели да оборят съдържанието на протокола. Частичното кредитиране на свидетелката Р. също било необосновано, тъй като нейните показания потвърждавали знанието на ищеца за наличие на домашни любимци преди сключването на договора, което обезсмисляло част от твърденията за нехигиеничност като основание за прекратяване.

Първоинстанционният съд не събрал достатъчно доказателства относно реалното съС.ие на наетия имот към момента на сключване на договора за наем. Ответникът изложил в отговора си твърдения , че паркетът не е бил в 2 добро съС.ие още при наемането на имота, което било подкрепено от показанията на свидетелката Р.. Съдът се позовал на оборимата презумпция на чл. 233, ал. 2 ЗЗД, че вещта е приета в добро съС.ие, без да даде възможност на ответника да обори тази презумпция с други доказателства или да обсъди доводите му в тази насока.

Мотивите на съда били вътрешно противоречиви и нелогични. Съдът приел, че "самият ответник е посочил, че това се дължи на животните, които е отглеждал в жилището“. В съдебното заседание от 16.12.2025 г. ответникът заявил, че приема, че има увреждане на паркета, като е посочил, че е миел доста често и не е подсушавал правилно, като е допуснал, че кучето е възможно да се е изпикало. Същевременно, той оспорил твърдението , че целият паркет по целия етаж да е надут и е заявил, че не е намерил паркета в добро съС.ие.

Съдът не обсъдил доводите на ответника, че всички дължими наеми и сметки за ток и вода са заплатени към момента на връщането на имота.

Липсвал адекватен анализ на писмените доказателства, представени от ищеца в тази насока доказателства, , както и защо те са счетени за убедителни на фона на липсата на финансови претенции в приемо-предавателния протокол.

Моли решението да бъде отменено и исковете – отхвърлени.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от А. Д. М. , чрез процесуалния му представител.

Счита , че решението е правилно и моли да бъде потвърдено.

Изложените оплаквания в жалбата били несъстоятелни. В приемопредавателния протокол изрично било написано кои от помещенията в обекта се приемат „без забележки“ и кои са със забележки - „Надут паркет в трапезарията, кухненския бокс, коридора. По данни на наемателя се дължи на уринирания от домашния му любимец - куче и чести измивания от него па пода и непоследвало подсушаване.“

Ответникът признал обстоятелства, сочещи на причинна връзка между начина на ползване на имота и съС.ието на паркета — често миене без подсушаване и уриниране от домашни животни.

По делото били събрани и други доказателства, включително свидетелски показания и заключение относно съС.ието на имота.

Съдът , правейки съвкупна преценка на доказателствата достигнал до извода, че са налице увреждания, надхвърлящи обичайното износване при нормалното ползване на жилището.

Твърдението, че наемодателят е знаел за наличието на домашни любимци, било правно ирелевантно към отговорността за конкретните увреждания. Дори наемодателят да е знаел, че в жилището се отглеждат животни, това не освобождава наемателя от задължението да ползва имота грижливо и да го върне без повреди, различни от нормалното изхабяване.

Неоснователно било възражението , че паркетът не е бил в добро съС.ие 3 още при предаването на имота

Това твърдение не било доказано.

Ответникът участвал пълноценно в процеса, имал е възможност да прави възражения, да сочи и представя доказателства и е упражнил правото си на защита.

Съдът обсъдил всички събрани по делото доказателства , в съответствие с процесуалните правила.

По отношение задълженията за наем и консумативи отсъствието на отбелязване в протокола не доказвало плащане. Плащането следвало да бъде доказано от длъжника с надлежни доказателства , каквито не били представени.

Неправилно се подържало в жалбата , че разходите за нотариална покана, адвокатско възнаграждение, експертно становище и пътни разходи не били в причинна връзка с поведението на ответника.

Тези разходи били направени именно поради неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника по исковете.

При разглеждането на делото от първоинстанционния съд не били допуснати процесуални нарушения.

Ответникът по жалбата, моли решението да бъде потвърдено , като претендира разноски.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция страните не са се явили ,като писмено становище е постъпило от ответника по жалбата , придружено със списък по чл.80 от ГПК и доказателства ,че разноски са сторени.

Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение , за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:

В исковата си молба против С. И. , А. М. твърди , че на 26.01.2024 г. страните сключили договор за наем , с който на ответника бил предоставен за временно и възмездно ползване собствен на ищеца имот, находящ се в гр. П., ул. „Г. Д." **, представляващ втори жилищен етаж с площ 100 кв.м за сумата от 400.00 лева месечен наем.

Ищецът живеел във гр.В. , а в процесния имот живеели негови роднини.

Наемателят С. И. започнал системно да ги тормози, вдигайки шум, заради скандали с приятелката му и пиянски прояви . Ответникът не подържал и общите части. В жилището отглеждал животни ,макар в договора за наем да нямало клауза ,която му позволява това.

Ответникът отглеждал куче и тъй като по цял ден бил на работа , кучето извършвало физиологичните си нужди в жилището.

Ответникът не подържал хигиена и паркета бил издут.

Поради това ищецът предприел действия по предсрочно прекратяване на договора за наям.

4

До ответника била отправена нотариална покана , в която като причина за прекратяване на договора наемодателят посочил: Системно не заплащана наемна цена в по-малък размер от договорената, а именно вместо 400.00 лева заплащаната сума е в размер на 398.94 лева, както и просрочие за заплащането на таксите за ток и вода.

Поканата била връчена на 08.10.2024г., а на 18.10.2024г. наетия имот бил предаден по желание на наемателя

В присъствие на страните по договора и свидетели ,били установени нанесените щети, а именно: „надут паркет в трапезарията, кухненския бокс и коридора“. Наемателят отказал да възстанови щетите и бил уведомен от ищеца ,че ще бъде потърсен специалист за оценката им. Ответникът се съгласил ,след изготвяне становище от експерт да възстанови всички разходи, които са сторени и които предстои да се напрвят за ремонт, които по експертното становище се оказали в размер на 2 609.88 лева (за демонтаж на паркет с изхвърляне на отпадъците, антибактериална дезинфекция и противоплесенна обработка на пода, доставка и монтаж на ламиниран паркет), както и разходите по прекратяването на договора (нот. такса – 50 лева, съставяне на нот. покана от адвокат – 200 лева, съставяне на приемопредавателен протокол от 18.10.2024г. – 100 лева за платено адв. възнграждение) и за експ. становище – 300 лева, ведно с неплатените сметки за ток – 60.77 лева и вода – 146.87 лева, неплатените суми до пълния размер наеми за периода м. януари – м. септември 2024г. – 9 месеца по 1.06 лева = 9.54 лева, и пътните ми разходи от гр. В. до гр. П. и обратно, които възлизали на 360.00 лева /по 120 лева в двете посоки на пътуване/.

След като се приспадне депозита , даден при сключването на договора за наем от 400 лева ,общо дължимата сума била в размер на 3 437.06 лева.

Ответникът отказал плащане.

Ищецът моли С. И. да бъде осъден да му заплати следните суми:

2 609.88 лева (за демонтаж на паркет с изхвърляне на отпадъците, антибактериална дезинфекция и противоплесенна обработка на пода, доставка и монтаж на ламиниран паркет);

200.00 лева за съставяне на нот. покана от адвокат;

50.00 лева за връчване на нот. покана;