Решение № 260874 от 23.06.2023, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е гр.София, 23.06.2023 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в публичното заседание на двадесет и седми април през 2021 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА

ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-

МЛАДЕНОВА при секретаря А.Петрова, като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 2008 описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 109908 от 09.05.2019 г. СРС, 47 с-в, по гр.д.№ 47015/2018 г. е приел за установено по предявените от на „Т.С.“ ЕАД срещу Б.Ф.Д. обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД, че Б.Ф.Д. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 131,80 лв.-стойността на потребена топлинна енергия за периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г., както и за реално потребена топлинна енергия, отразена в обща фактура от 31.07.2015 г.; 11,24 лв.-лихва за забава за периода от 16.09.2015 г. до 22.02.2018 г.; 43,75 лв.-сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г. и 8,19 лв.-лихва за забава за периода от 16.09.2015 г. до 22.02.2018 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-08.03.2018 г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 15619/2018 г. по описа на СРС, 47 с-в.Решението е постановено при участието на „ПМУ София“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.

С решение № 279127/19.11.2019 г. СРС, 47 с-в, по гр.д.№ 47015/2018 г. е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 09.05.2019 в., като наименованието на третото лице-помагач се чете „Б.“ ООД.

Срещу решението от 09.05.2019 г. е постъпила въззивна жалба от ответницата Б.Ф.Д. с оплаквания, че същото е постановено в нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила.Въззивницата твърди, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил възражението, че сумите са погасени по давност.Твърди, че първоинстанционният съд не е съобразил разпоредбите на ЗЗП, който е специален закон спрямо ЗЕ, като поддържа, че ищецът не е доказал тя да е поръчала енергията, за чието заплащане претендира.Не е доказано и наличието на облигационно правоотношение с ищеца по смисъла на ЗЕ, нито количеството изразходена топлинна енергия.Излага оплаквания, че по делото не е доказано узаконяването и въвеждането на абонатната станция в експлоатация, нито за изправността на уредите за измерване на топлинната енергия за процесния период.Твърди, че ищецът не е доказал основанието за заплащане на сумите за дялово разпределение.Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове.Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба-„Т.С.“ ЕАД оспорва същата, без да излага конкретни доводи.Моли съда да потвърди решението.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Третото лице-помагач-„Б.“ ООД не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” ЕАД твърди, че на 08.03.2018 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Б.Ф.Д. за сумата 131,80 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г.-м.04.2017 г., отразена в обща фактура № **********/31.07.2015 г.; 11,24 лв.- законна лихва за забава за периода от 16.09.2015 г. до 22.08.2018 г.; 43,75 лв.-главница, представляваща суми за дялово разпределение за периода м.05.2014 г.-м.04.2017 г. и 8,19 лв.-лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.09.2015 г.-22.02.2018 г. със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението.Длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 15619/2018 г. на СРС, 47 с-в и на ищеца е даден 1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането.Твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за следния топлоснабден имот-гараж № 4 в гр.София, жк „Банишора II“, бл.38А, абонатен № 008555.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Ответницата не е упражнила правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ и спрямо нея са влезли в сила ОУ.С приетите ОУ с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР в сила от 12.03.2014 г. /чл.33, ал.1/ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Ответницата е използвала доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасила задълженията си.Сградата, в която се намира имотът на ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия с „Б.” ООД.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че му дължи сумата 131,80 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г.-м.04.2017 г., отразена в обща фактура № **********/31.07.2015 г.; 11,24 лв.- законна лихва за забава за периода от 16.09.2015 г. до 22.08.2018 г.; 43,75 лв.-главница, представляваща суми за дялово разпределение за периода м.05.2014 г.-м.04.2017 г. и 8,19 лв.-лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.09.2015 г.-22.02.2018 г. със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението.

С отговора на исковата молба ответницата е оспорила наличието на облигационни отношение с ответника и размера на претендираните суми, изложил е доводи за нарушение на чл.62 ЗЗП, направила е и възражение за погасителна давност.По отношение на исковете за мораторна лихва е възразила, че не е установено изпадането й в забава.

Със заявление вх.№ 3022695/08.03.2018 г. ищецът- „Топлофикация-София” ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Б.Ф.Д. за процесните суми.На 29.03.2018 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.Ответницата е подала възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 18.06.2018 г.Исковата молба е подадена на 17.07.2018 г. /в срока по чл.415 ГПК/.

Видно от протокол от 15.09.2002 г. ОС на етажните собственици в сградата, находяща се в гр.София, жк „******е взело решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.

На 23.09.2002 г. е подписан договор между ЕС на адрес-гр.София, жк „******и „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.

Представен е и протокол от 18.10.2012 г. от ОС на ЕС, находяща се в гр.София, жк „******за избор на фирма „Б.“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение.

С нотариален акт № 142 по н.д.№ 511/2002 г. е оформен договор, по силата на който В.Т.А.е продала на Б.Ф.Д. гараж № 4, находящ се в жилищната сграда-блок № 38А в жк „Банишора“, гр.София заедно с 1,071% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя.

С молба-декларация с вх.№ ТО11652 от

21.11.2002 г. Б.Ф.Д. е поискала от ищеца откриване на партида за процесния имот.

Представени са документи за дялово разпределение за процесния период и формуляри за отчет, подписани от ответницата, както и свидетелства за проверка на общия топломер.

От заключението на техническата експертиза на вещото лице И.У.е установено, че технологичните разходи в АС за процесния период са приспадани за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители.В имота на ответницата през процесния период е осигуряван достъп за отчет.Отчетните формуляри са с подпис на потребител, като в тях няма отбелязани отоплителни тела, поради което няма начислена топлинна енергия за отопление на имот.Не е начислявана топлинна енергия за отопление на общи части, тъй като радиаторите в стълбището са демонтирани на 14.10.1996 г.Изравнителните сметки, изчислени от ФДР, са в съответствие с действащите нормативни актове.Общият топломер в АС е преминал на технологична проверка през 26 месеца за периода м.08.2014 г.-м.10.2016 г. вместо през 24 месеца, но топломерът не е сменен през процесния период и при проверките не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.Размерът на потребената топлинна енергия за процесния период възлиза на 130,61 лв.В посочената сума не са включени предишни неплатени и просрочени суми и лихви по тях.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице Е.Георгиева е установено, че няма данни за извършени плащания на суми за топлинна енергия за процесния период.Размерът на главницата за дялово разпределене възлиза на 43,75 лв., а на мораторната лихва върху главницата за дялово разпределение-на 8,19 лв.Общият размерът на мораторната лихва върху главницата от 130,19 лв. от датата на изпадане на ответника в забава до 22.02.2018 г. възлиза на 19,43 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните установителните искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 и 2 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия /ОУ/, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.В разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на ОУ клиентите, които не са съгласни с тях, да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.

Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.Според & 1, т.2а от ДР на ЗЕ „битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Настоящият съдебен състав счита, че представеният по делото нотариален акт установява, че ответницата е придобила собствеността върху процесния имот на основание договор за покупко-продажба.Същата е подала и молба-декларация за откриване на партида за имота.Липсват данни същата да е възразила срещу Общите условия в предвидения в закона срок.

От приетата техническа експертиза е установен размера на реално потребената топлинна енергия, а от съдебно-счетоводната експертиза-размера на мораторната лихва и на претенцията за дялово разпределение.Техническата експертиза е изготвена въз основа на показания на общия топломер в абонатната станция, протоколите за главен отчети при съобразяване на изравнителните сметки.Представените документи за главен отчет подписани от ответницата и липсват данни за подадена рекламация от него.