Решение № 23806 от 29.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23806 гр. София, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20241110169843 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по искова молба на ЗАД "А“ с ЕИК *****, срещу "Л И" АД с ЕИК *****, с която са предявени установителен иск с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. 411 от Кодекса за застраховане за признаване в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сумата в размер на 215,64 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.11.2024 г., до погасяването, представляваща заплатено по застраховка „Каско” застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, настъпило в гр. Бургас, на 08.08.2019 г., както и обезщетение за мораторна лихва върху главницата за периода 17.01.2021г. – 17.01.2024г., в размер на 70,99 лв., както и разноските по заповедното и исковото производства. Ищецът твърди, че в качеството си на застраховател по договор за имуществена застраховка „Каско” е изплатил за реализирано в гр. Бургас, на 08.08.2019 г. ПТП застрахователно обезщетение в размер на 431,28 лв. в полза на застрахованото лице.

Твърди, че вина за настъпване на застрахователното събитие има водачът на застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” лек автомобил. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение на основание чл. 411 КЗ в негова полза е възникнало регресно вземане за платената сума, както и за сумата в размер на 15 лв. – обичайни разходи за определяне на застрахователното обезщетение. Твърди, че с регресна покана потърсил процесната сума от ответника, като така и не последвало плащане. Поради което предявява настоящите искове.

Ответникът в срока по чл.131 ГПК е подал отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в посочения с исковата молба, размер; че между ответника и водача на МПС „Ямаха", с peг. № ***** е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка 1

„ГО“, както и наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на лек автомобил „Мазда“ модел 6 с рег.№ *****. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, както и че същото е настъпило единствено по вина на водача на МПС „Ямаха", с peг.

№ *****, както и размера на твърдяните вреди. Излага, че е налице съпричиняване в размер на 50 % на противправния резултат от водача на л.а. марка „Мазда“ модел 6 с рег.№ *****, доколкото нарушил разпоредбата на чл. 25, ал.1 и чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като при движение не се е съобразил с изпреварващия го в този момент, МПС „Ямаха", с peг. № *****. Ето защо, моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноските по производството.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване, съдът е приел следните факти и обстоятелства: че към датата на настъпване на ПТП, за л.а. марка „Мазда“ модел 6 с рег.№ *****, е налице валидно сключена застраховка „Каско“ с ищеца, по полица с № 0306Х0428118; че между ответника и водача на МПС „Ямаха", с peг. № ***** е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“ към датата на ПТП, както и че на 23.10.2019г., ищецът е заплатил на ответника сумата от 431,28 лв. застрахователно обезщетение, а ответникът му е изплатил сумата от 215,64 лв.

От представените и приети по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. от представеното и прието по делото експертно заключение по назначената съдебноавтотехническа експертиза, се установява следния механизъм на настъпване на ПТП:

На 08.08.2019г., в гр. Бургас, водачът на мотоциклет „Ямаха", с peг. № *****, движейки се в ж.к. "Изгрев", в района на паркинга пред бл.70, предприема маневра за изпреварване на движещия се пред него лек автомобил „Мазда“ модел 6 с рег.№ *****, като същевременно водачът на лекия автомобил е предприел маневра за завой наляво с цел паркиране, при което треакториите им се пресичат и настъпва удар, в резултат на който са причинени описаните в исковата молба, щети по лекия автомобил.

Съдът кредитира изцяло изготвеното по делото експертно заключение по назначената САТЕ, в т.ч. досежно посоченият механизъм на настъпване на ПТП, вината на водача на мотоциклет „Ямаха", с peг. № *****, за настъпването му, както и това, че имуществените вреди, настъпили по лек автомобил „Мазда“ модел 6 с рег.№ *****, са именно в резултат на настъпилото ПТП. Видно от приложения към описа по заведената щета, снимков материал, неразделна част от същия, които кореспондират изцяло с изводите на вещото лице и с останалите събрани по делото писмени доказателства за извършен ремонт на увредените детайли на пострадалото в резултат на ПТП, на лекия автомобил „Мазда“ модел 6 с рег.№ *****, са причинени увреждания на преден ляв калник и на предна броня. Съобразно с констатациите на вещото лице, сумата по извършения ремонт на лекия автомобил е в размер на 578,64 лв., като вещото лице при определяне на възстановителната стойност на щетите е съобразило средните пазарни цени, в т.ч. за труд, към датата на настъпване на ПТП, както и 2 експлоатационният му срок от 8 години, 11 месеца и 26 дни от датата на първоначална регистрация. В отговора на задача 7 от заключението по САТЕ, вещото лице е посочило, че с оглед характера на причинените по лекия автомобил щети, не са предвидени части за подмяна /алтернативни части/, като е осъществен демонтаж за пребоядисване на увредените детайли и последващия им монтаж след боята. Посоченото от вещото лице изцяло кореспондира както с писмените доказателства, така и със свидетелските показания на св. Д.

Я., водач на пострадалото МПС, който посочва, че автомобилът му бил единствено одраскан по предния ляв калник и по бронята, отпред вляво. Съдът намира, че така посочените от вещото лице, в т.ч. и относно определената им стойност, представляват действителните увреждания по лекия автомобил „Мазда“ модел 6 с рег.№ *****, поради което възраженията на ответника, свързани с претендирания размер на застрахователното обезщетение, следва да бъдат оставени без уважение, като неоснователни.

По отношение на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лекия автомобил, който при движението си не е съобразил с изпреварващия го мотоциклет „Ямаха", с peг. № *****, като е нарушил разпоредбите на чл.25, ал.1 и чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.

В разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП, е посочено, че: "Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

От събраните по делото гласни доказателства - показанията на св. Д. Я., водач на пострадалото МПС, се установява, че водачът на лекия автомобил е подал светлинен сигнал за завиване на ляво, за да подходи към паркинга пред бл.70, като се е движил с приблизителна скорост от 7-10 км/ч., тръгнал да завива към паркомястото и в последния момент видял мотоциклета, като се опитал да избегне удара, предприемайки рязко завой надясно /в обратна посока/.

В отговора си на задача пета от заключението си /както и в поясненията си, дадени при изслушването му в о.с.з./, вещото лице е посочило, че поради липса на обективни данни за скоростта, с която са се движили МПС-та непосредствено преди настъпване на ПТП и към момента на настъпване на удара помежду им, както и за разстоянието, на което са се намирали едно от друго двете превозни средства, в т.ч. момента, в който движещият се мотоциклет е бил възприет от водача на лекия автомобил, не може да се определи т.нар.

“Опасна зона”, респ. да се отговори на поставения въпрос дали е била налице техническа възможност за водача на леката кола, да предотврати/избегне удара с мотоциклета.

Единствено в показанията на разпитания по делото свидетел, са налице твърдения, че 3 същият при управление на МПС, се е движил с приблизителна скорост от около 7-10 км/ч., както и че е бил подал светлинен сигнал /мигач/, с който е сигнализирал, че предприема маневра наляво. На следващо място, както е посочило и вещото лице, по делото въобще липсват фактически данни, респ. и доказателства, за разстоянието, на което се е намирал мотоциклета от момента, в който същият е било възприет от водача на МПС, като в разпита си св. Я. сочи, че го е видял в последния момент, като се опитал да избегне удара, завивайки надясно. Така от събраните по делото доказателства не може да се направи безспорен извод и за момента на възникване на опасността за водача на лекия автомобил, т.е. моментът, в който водачът е могъл обективно да възприеме наличието на препятствието на платното за движение /мотоциклета/, съобразно който да се прецени дали препятствието е попадало в опасната зона на движение, респ. дали водачът на лекия автомобил е имал техническата възможност да предотврати настъпването му. Установяването на момента на възникване на опасността за водача е винаги конкретно и се определя от правната оценка на фактическите обстоятелства във всеки отделен случай. За да се осъществи тази преценка обаче, съдът следва да разполага с конкретни факти и доказателства, които да анализира, каквито в настоящата хипотеза липсват. С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема за недоказано отправеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на лекия автомобил „Мазда“ модел 6 с рег.№ *****.

В допълнение следва да се отбележи, че във връзка с настъпилото ПТП, е осъществено от ответника макар и частично, плащане на застрахователно обезщетение, което представлява извънсъдебно признание на наличието на основанието за неговата дължимост.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че предявената искова претенция по иска с правно основание чл.411 КЗ, е основателна, но с оглед на диспозитивното начало, съдът следва да я уважи до размера посочен в исковата молба, а именно на 215,64 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 19.01.2024г., до окончателното изплащане на вземането.

Съобразно извода за основателност на главния иск, следва да бъде уважен в цялост и предявеният акцесорен такъв, за мораторна лихва за посочения в исковата молба, период.

По разноските.

С оглед изхода на настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца по делото следва да се присъдят сторените разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и за свидетел, както и минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., или общо в размер на 490 лв., за исковото производство, както и разноски в общ размер на 200 лв., за заповедното производство.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между страните по производството, на 4 основание чл.411 КЗ, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.415 вр. чл.422 ГПК, че ЗК "Л И" АД с ЕИК *****, дължи на ЗАД "А“ с ЕИК *****, сумата от 215,64 лв., представляваща незаплатен остатък от регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по сключена имуществена застраховка /“Каско”/, за застрахователно събитие /ПТП/, настъпило в гр.

Бургас, на 08.08.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 19.01.2024г., до окончателното изплащане на вземането, както и обезщетение за мораторна лихва върху главницата за периода 17.01.2021г. – 17.01.2024г., в размер на 70,99 лв.