Разпореждане № 4467 от 14.07.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4467 гр. Благоевград, 14.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Миглена Кавалова като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Частно гражданско дело № 20261210101852 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, депозирано от заявителя „А1 България“ ЕАД, с ЕИК , за заплащане на следните суми: 126, 28 евро за предоставени електронни съобщителни услуги за периода от 05.02.2025г. до 19.07.2025г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 08.07.2026г. до окончателното плащане; 149, 43 евро - неустойка, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 08.07.2026г. до окончателното плащане; 30, 18 евро - мораторна лихва за периода от 21.02.2025г. до 07.07.2026г., както и държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се запозна с подаденото заявление и с приложенията към него, намира, че заявлението е частично основателно, по следните съображения:

Съгласно чл. 410, ал.1, т.1 от ГПК заявителят може да иска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд. В разпоредбите на чл. 410, ал.2 и ал.3 от ГПК са посочени изискванията за редовност на заявлението - същото съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2; В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане; Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Съгласно чл. 411, ал. 2, т.1, т. 2 и т. 3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането не отговаря на изискванията за редовност по чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовноси в тридневен срок от съобщаването; искането е в противоречие със закона или добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

В настоящия случай подаденото заявление е редовно от външна страна и се отнася за вземания за парични суми, които са от компетентността на районния съд. Същото е основателно и следва да бъде уважено за претендираната сума от 126, 28 евро, представляваща цена за предоставени електронни съобщителни услуги, ведно с дължимата 1 мораторна лихва върху същата в размер на 15, 61 евро за периода от 21.02.2025г. до 07.07.2026г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане. Съдът намира, че искането за така претендираното вземане не противоречи на закона и на добрите нрави и не се основава на неравноправни клаузи в договор с потребител. Според настоящия съдебен състав заявлението е неоснователно и следва да бъде отхвърлено в частта за претендираните неустойки, по следните мотиви:

Според клаузите в договора, в случай на прекратяването на договорното правоотношение преди изтичане на срока по вина или искане на потребителя, той дължи неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер без отстъпка до изтичане на съответния срок на ползване. Когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване не може да надвишава трикратния размер на месечната абонаментна такса за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В този случай, в допълнение на посочените неустойки за предсрочно прекратяване, абонатът дължи да възстанови на оператора и частта от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства, съответстващи на оставащия срок на ползване по съответния абонамент. Предвидено е още, че при прекратяване на договора за услуга, което и да е оборудване, предоставено за ползване от оператора на абоната бъде върнато в неизправно състояние или не бъде върнато, операторът има право да получи от абоната обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора.

От съдържанието на представения към заявлението договор, както и от приложимите общи условия, е видно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения.

Въпреки това, в договора за мобилни услуги е предвидено единствено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка. Подобна уговорка в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсва. В същото време, видно е от договора за мобилни услуги, че той е бланков, съдържанието му не е предварително договаряно между страните и физическото лицепотребител не е имало възможност да влияе върху разпоредбите му и клаузите по него не са индивидуално договаряни. От изложеното се налага извод, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически по- силна страна, която има възможност да повлияе върху правата и задълженията, които всеки един от контрагентите ще поеме. Именно поради тези обстоятелства мобилният оператор е предвидил в предварително изготвения бланков договор, че неустойка се дължи само от потребителя, когато договорът е прекратен по негова вина, но не е предвидил уговорка, даваща право на потребителя да претендира неустойка при неизпълнение на договора от страна на мобилния оператор. Посочените клаузи в договора следва да се окачествят като неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП същите противоречат на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя, поставяйки потребителя в неравностойно положение спрямо него. В заповедното производство съдът е длъжен да отхвърли заявлението, дори когато само съществува вероятност клаузите да са неравноправни.

Относно неустойката за невърнато устройство съдът намира, че уговорката е неясна, защото липсва каквато и да било конкретизация относно размера на задължението, което е възможно да възникне при предсрочното прекратяване, поради което е налице хипотезата на чл.143, ал.2, т.9 от ЗЗП, и договорната клауза не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора - чл.143, ал.2, т.18 от ЗЗП, а и клаузата не дължи сметка за обема на неизпълнението, поради което неустойката винаги е равна на цената на ново устройство, поради което е налице обоснована вероятност да се 2 задължава потребителя да заплати необосновано високо обезщетение при неизпълнение посочената хипотеза на неравноправна клауза, съгласно чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП. В договора не е посочено при уговаряне на задължението, как е определена стойността на оборудването, като действително липсва каквато и да е конкретизация относно стойността и вида на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора и към кой момент. Освен това, тази претенция не е пряко свързана с присъщите функции на неустойката - обезпечителна, обезщетителна и санкционна, доколкото при невръщане на предоставено устройство мобилният оператор би могъл да иска връщането му, респ. да претендира дължимата сума за устройството до края на срока на договора за продажба на изплащане, но не и да претендира стойността му под формата на неустойка.

Относно уговорената неустойка, представляваща разликата между стандартната цена без отстъпка на устройството и преференциалната цена, както и неустойка за дадена отстъпка от цената на услугите. Така договорена, клаузата за неустойка предпоставя прекалено много условия по формиране на неустойката, които не позволяват в достатъчна степен да се предвиди нито при неизпълнението на кои точно задължения ще се дължи тя, нито в какъв приблизителен размер ще е. Следва да се отбележи също, че тази неустоечна клауза не съдържа трикратното ограничение като предходната хипотеза за дължимост на трикратния размер на абонаментните месечни вноски и не е ясно, при неизпълнението на кои точно договорни задължения възниква само при неплащане на абонаментните такси или при неплащането на погасителните вноски за устройството или и в двата случая. Погледнато през призмата на принципа за ненакърняване на добрите нрави и доколкото съдът е длъжен служебно да съблюдава за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори, за да се гарантира потребителската защита на по-слабата в правоотношението страна, настоящият съдебен състав счита, че с уговорената клауза категорично се накърняват добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. трето от ЗЗД и безспорно се явява нищожна. Предвиждайки в договора за едно и също неизпълнение две различни и едновременно дължими санкции се надхвърля безспорно обезпечителната и обезщетителна функция на неустойката и същата се явява необосновано висока по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, безспорно приложима в случая. Самата клауза не е индивидуално уговорена, изхождайки от цялото съдържание на договора /чл. 146, ал. 2 от ЗЗП/, поради което и същата е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и не следва да се прилага. Отделно от това посредством уговорената неустойка заявителят се стреми да извърши промяна на съществен елемент от договора, а именно - цената на устройството, респ. цената на услугите, едностранно, без съгласието на потребителя. Подобна уговорка противоречи на добрите нрави, като води до явна нееквивалентност на престациите, а не такава е целта на закона.

Освен това така определеният размер на неустойката противоречи на обезщетителната й функция, като не само че не обезпечава вреди, а "увеличава" без съгласието и на насрещната страна цената на предоставеното устройство.

С оглед частичното уважаване на заявлението, сторените от заявителя в заповедното производство разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение следва да бъдат присъдени съразмерно с уважената част от заявените претенции, поради което върху соченото като длъжник лице следва да бъдат възложени разноски в размер на 5, 04 евро държавна такса и 18, 97 евро - юрисконсултско възнаграждение, което се дължи с оглед определеното от съда като дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер на 40, 90 евро.

Водим от горното и на основание чл. 410 и чл. 411, ал.2, т. 3 от ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в 3 полза на заявителя „А, срещу длъжника Д. З. К., ЕГН **********, с адрес с. М за следните суми:

- 126, 28 евро /сто двадесет и шест евро и двадесет и осем евроцента/ - неплатени електронни съобщителни услуги за периода от 05.02.2025г. до 19.07.2025г., за които са издадени следните фактури: 98703807/05.02.2025г., по която дължимата сума е в размер на 33.75EUR, с падеж 20.02.2025г.; 700341397/05.03.2025г., по която дължимата сума е в размер на 28.31EUR, с падеж 20.03.2025г.; 701837158/04.04.2025г., по която дължимата сума е в размер на 17.88EUR, с падеж 19.04.2025г.; 703314557/05.05.2025г., по която дължимата сума е в размер на 24.38EUR, с падеж 20.05.2025г.; 704802515/04.06.2025г., по която дължимата сума е в размер на 18.90EUR, с падеж 19.06.2025г.; 706669479/04.07.2025г., по която дължимата сума е в размер на 3.06EUR, с падеж 19.07.2025г., ВЕДНО със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 08.07.2026г. до окончателното плащане;

- 15, 61 евро /петнадесет евро и шестдесет и един евроцента/ - мораторна лихва за периода от 21.02.2025г. до 07.07.2026г.

- 5, 04 евро /пет евро и четири евроцента/ - държавна такса

- 18, 97 евро /осемнадесет евро и деветдесет и седем евроцента/ - юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението в останалата му част за следните суми:

-149, 43 евро /сто четиридесет и девет евро и четиридесет и три евроцента/ начислена неустойка съгласно чл. 54.12 от ОУ, във вр. с разпоредбите на Договора при неплащане на дължими суми след изтичане срока за плащане, поради което рамковият договор № 503154040 от 27.11.2024 година е едностранно прекратен по вина на абоната, за задълженията по които са издадени следните счетоводни документи: 904371205/02.07.2025г., представляваща неустойка за невърнато оборудване, по която дължимата сума е в размер на 51.13EUR, с падеж 16.08.2025г.; 659133976/02.07.2025г., представляваща неустойка 3 месечни такси, по която дължимата сума е в размер на 35.27EUR, с падеж 02.07.2025г.;