Решение № 355 от 13.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. София, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Даниела Т. Славенова в присъствието на прокурора П. Г. И. като разгледа докладваното от Вилислава Янч. Ангелова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100606725 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 09.05.2025 по НОХД 16503/2024г. по описа на СРС, НО, 11 състав е признал подсъдимия С. М. С., ЕГН********** за извършено престъпление по чл.

343б,ал.1,вр.чл. 54 НК, а именно за това, че на 07.12.2023 г. в гр. София, на паркинга на търговски обект „Джъмбо", находящ се на бул. „Ботевградско шосе" № 525, с посока на движение към търговски обект „Фууд корт" - зона за хранене, управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил „Фолксваген Крафтер" с per. № ********, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,26 на хиляда, установено по надлежния ред (с протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 781 от 07.12.2023 г. - съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, обн. ДВ бр.

61/28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г., изм. и доп. ДВ бр. 81/2023 г.

Срещу описания съдебен акт в законоустановения срок- на 15.05.2025г. в СРС е постъпила въззивна жалба от адв. И. В. САК- защитник на подс. С., както и допълнение от 18.06.2025г.

Въззивната инстанция е констатирала, че депозираната жалба не отговаря на изискванията на чл. 320, ал. 1НПК, тъй като в жалбата не са посочени неизяснените обстоятелства и доказателствата , които следва да се съберат и проверят от въззивния съд. Във връзка с указанията на СГС първостепенният съд е упражнил правомощията си по чл.323, ал.1 , т.1 НПК, като е поканил страната да приведе жалбата в съответствие с разпоредбата на чл. 320, ал.1 НПК.

В допълнително становище адв. В. е направил доказателствено искане да се изиска видеозапис от паркинга на „RETAIL PARK JUMBO PLAZA “, находящо се на бул.

1

„Ботевградско шосе“ №525.

Въззивният съд е провел въззивно съдебно следствие, като е допуснал събиране на доказателства. Съдът е уважил искането на адв. И. В. САК за изготвяне на справка от ТР за установяване на управителя на търговско дружество “RETAIL PARK JUMBO PLAZA , който да изготви писменно становище дали се съхраняват видеозаписи от паркинга на обекта за времето от 06.12.2023г.- 07.12.2013г. и за реализирано ПТП с участието на т.а. „Wolksvagen crafter“, рег. № ********. Съдът е допуснал и искането на прокуратурата за изискване на справка от Информационната система на КАТ относно данните за часа на влизане на превозното средство „Фолксваген Крафтер“ с рег. № ******** на дата 07.12.2023г. рано сутринта (около 06,30 ч) движещ се по бул. „Ботевградско шосе“ в гр. София, в частност часа на пристигане на паркинга на „Ритейл парк“ Княжево, както и от дежурната част на МВР и спешен № 112 относно часа на подаване на сигнала за настъпило произшествие на 07.12.2023 г. в гр. София, на паркинга на търговски обект „Джъмбо“, находящ се на бул.

„Ботевградско шосе“ № 525, касателно горепосоченото МПС, както и името на лицето подало сигнала.

В пледоариите пред въззивната инстанция защитникът адв. В. изразява становище, че присъдата спрямо неговия подзащитен е неправилна и незаконосъобразна, поради което моли съда да я отмени и да признае подсъдимия за невинен. Посочва, че в мотивите си съдът е приел, че произшествието е станало рано сутринта, което според защитата не отговаря на истината. Твърди, че инцидентът със саксията е настъпил в тъмната част на денонощието, а едва след това подсъдимият е употребил алкохол. Заявява, че полицейските служители са пристигнали рано сутринта и тогава е било установено наличие на алкохол в кръвта, но между инцидента и проверката е изминало значително време. Подчертава, че към момента на проверката подсъдимият не е управлявал МПС. Защитата сочи още, че инцидентът е станал на обществен паркинг, което не е създало опасност от пътнотранспортно произшествие, тъй като не се касае за магистрала или оживена улица с интензивно движение и много хора. Отбелязва, че причинената щета е минимална. Моли съдът да вземе предвид чистото съдебно минало на подсъдимия и счита, че не е справедливо заради една саксия той да бъде осъден и да заплаща автомобил на стойност 30 000 евро, при положение че е семеен, с две деца и в затруднено материално положение. Прокурорът изразява становище, че първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Посочва, че тезата на защитата е свързана с това, че деянието е извършено на паркинг, но според прокурора съществува достатъчна съдебна практика, че и на паркинг, особено при извършване на маневра на заден ход, са настъпвали пътнотранспортни произшествия с участието на пешеходци. Счита, че деянието е извършено около 6:30 часа сутринта, когато са пристигнали и органите на МВР след подадения сигнал. Посочва, че в жалбата си подсъдимият сам е заявил, че по време на вечеря е употребил 100 грама уиски, като според прокурора няма как това количество алкохол да даде положителен резултат при пробата в 6:30 часа сутринта, ако алкохолът е бил употребен едва след инцидента. Поради изложеното прокурорът моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена изцяло.

Подсъдимият С. М. С., не се явява в съдебно заседание, не дава обяснения и не упражнява правото си на лична защита и на последна дума.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, доводите, изложени във въззивната жалба, като провери законността и обосноваността на атакуваната присъда, при съобразяване с разпоредбата на чл. 314, ал. 1 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 НПК от легитимирано лице и е процесуално допустима. Поради това следва да бъде разгледана от настоящия въззивен състав по същество.

Първоинстанционното производство е проведено по общия ред.

ПО ФАКТИТЕ

2

Настоящият въззивен състав приема за правилна установената от първоинстанционния съд фактическата обстановка, като намира, че същата почива на цялостен, обективен и законосъобразен анализ на събраните по делото доказателства.

Настоящият въззивен състав, след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема за правилно установена фактическата обстановка, възприета от първоинстанционния съд, като изцяло се солидаризира с изложените в мотивите на атакувания съдебен акт фактически изводи. При липса на спор относно релевантните факти и доколкото не се установяват неточности, непълноти или противоречия в приетата от СРС фактическа обстановка, въззивната инстанция не намира за необходимо повторното подробно възпроизвеждане в настоящото решение.

От доказателствената съвкупност се установява, че подсъдимият С. М. С. е роден на 5.04.1986 г. в гр. Видин, български гражданин, неженен, неосъждан (реабилитиран), със средно образование, работещ, с настоящ адрес: гр. Дунавци, ул. „********“ № 21, ЕГН********** На 07.12.2023 г.

На 07.12.2023 г., рано сутринта, подс. С. управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил „Фолксваген Крафтер“, с ДК № ********, в гр. София, по бул. „Ботевградско шосе“ № 525, на паркинга на търговски обект „Джъмбо“, в посока на движение към търговски обект „Фууд корт“ – зона за хранене. Подсъдимият изгубил контрол над автомобила и се блъснал в бетонна кашпа, при което била нарушена и целостта на винилова завеса на находящ се в непосредствена близост търговски обект – заведение за хранене. За настъпилото ПТП органите на МВР били сигнализирани от охраната на паркинга, като на мястото около 06:40 ч. пристигнали свидетелите П.В. и Н.Н. – служители при ОПП-СДВР, назначени в АП „Хемус“ за времето от 06:30 ч. на 07.12.2023 г. до 18:30 ч. на 07.12.2023 г.

След като установили самоличността на водача, служителите го тествали за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARDM-0210, проба № 03028, което в 07:36 ч. отчело концентрация на алкохол в издишания въздух на обвиняемия от 1,32 на хиляда. В тази връзка полицейските служители съставили АУАН серия GA № 1109205/07.12.2023 г. и ЗППАМ № 3552, които връчили на подсъдимия срещу подпис.

Издаден му бил и талон за изследване № 0151165/07.12.2023 г. в 08:45 ч., след което бил транспортиран до УМБАЛ „Св. Анна – София“ АД, където в 09:07 ч. дал кръвна проба за изследване. Извършеното химическо изследване отчело количество на етилов алкохол във взетата кръвна проба на С. от 1,26 на хиляда, съгласно протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 781 от 07.12.2023 г. Автомобилът бил собственост на „ДИВАС 2017“ ЕООД, представлявано от Д.С.Б.и. Към датата на инкриминираното деяние стойността на автомобила била в размер на 28 950 лв. Въззивният съд намира, че така възприетата от СРС фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

След извършената цялостна служебна проверка на атакувания акт, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, съответстваща на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изложеното от районния съд напълно кореспондира с приетото за установено от въззивната инстанция и по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени в мотивите на присъдата. Поради това и настоящата инстанция не счита, че са налице основания за изменение или допълнение на същата.

Настоящият въззивен състав изцяло споделя доказателствените изводи на първоинстанционния съд, като приема, че фактическата обстановка е установена след задълбочен и законосъобразен анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: обясненията на подс. С. (л. 31); показанията на свидетелите Н.Н. (л. 44 и приобщени чрез прочитане от л. 25 ДП в цялост) и П.В. (л. 66 и частично прочетени от л. 12 ДП); протокол за оглед на местопроизшествие (л. 22 ДП); АУАН (л. 32 ДП); ЗППАМ (л. 33 ДП); разпечатка от дрегер (л. 34 ДП); протокол за техническа проверка (л. 35 ДП); скица на ПТП (л. 36 ДП); декларация (л. 37 ДП); картон на водач (л. 38 3

ДП); справка за собственост (л. 40 ДП); протокол за химическо изследване (л. 41 ДП); талон за изследване (л. 42 ДП); протокол за медицинско изследване (л. 43 ДП); справка от АВп (л.

50 ДП); справка от НПИ (л. 53 ДП); заключение на СОЕ (л. 27 ДП); заключение на съдебнохимико-токсикологична експертиза/ изготвена на съдебно следствие пред първа инстанция/ справка за съдимост (л. 15), както и справка за неприключили наказателни производства (л.

67 ДП). Правилно СРС е приел, че доказателствената съвкупност е еднопосочна по отношение на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване, като същите не се оспорват и от страните, а именно – мястото, датата и приблизителният час на извършената проверка, фактът на управление и индивидуализиращите белези на лекия автомобил, извършването на проба с техническо средство „Алкотест Дрегер“, отвеждането на подс. С. до лечебно заведение за даване на кръвна проба, самото даване на кръвна проба и резултатът от извършеното химическо изследване. Настоящият съдебен състав споделя и извода на СРС, че приложеният по делото АУАН не се ползва с материална доказателствена сила, доколкото разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП намира приложение единствено в рамките на административнонаказателното производство и при спецификите, свързани с разместването на доказателствената тежест, поради което описаните в акта действия на водача не могат да бъдат приети за установени единствено въз основа на този документ.

Правилно първоинстанционният съд е отчел, че относно тези обстоятелства са ангажирани и надлежно събрани гласни доказателства, включително посредством обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие в присъствието на защитник, въз основа на които може да бъде формиран обоснован извод, че именно подс. С. е управлявал процесното МПС, както и че употребата на алкохол е предхождала управлението на автомобила и настъпилия лек пътен инцидент. Въззивният съд не намира основания да възприеме поддържаната от защитата в хода на съдебните прения теза в обратен смисъл, като споделя извода на СРС, че същата представлява интерпретация на доказателствения материал, съобразена с процесуалната позиция на страната.