Определение № 2748 от 28.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2748 гр. София, 28.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Диана Василева като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно частно наказателно дело № 20251100605523 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава XXII от НПК

Образувано е по Частна жалба на А. В. П., чрез адв. В.В. Срещу РАЗПОРЕЖДАНЕ № 8969/17.07.2025 год., постановено по наказателно дело от частен характер № 20251110202405 по описа за 2025 година на Софийски районен съд. Наказателно отделение, 115-ти състав, с което съдът е прекратил наказателното производство по делото.

В жалбата се излагат оплаквания за това, че СРС се е произнесъл с Разпореждането си по въпроси по които е следвало да се произнесе с крайния си съдебен акт. Сочи се, че в Частната Тъжба са посочени достатъчно съставомерни признаци, които дават основание за разглеждане на делото и квалифициране на деянието като такова по чл. 147, ал. 1 от НК.

В жалбата се излагат и аргументи за това, че инкриминираните изрази са от естеството да засегнат честта и достойнството на Частната тъжителка.

Правят се и оплаквания, че на ЧТ не са дадени указания да отстрани нередовности по ЧТ и така са нарушени нейните права, като в заключение се прави искане за отмяна на Разпореждането на СРС и връщане на делото на друг състав на СРС, доколкото настоящият състав на СРС бил взел отношение по съществото на спора.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата и за запозна с материалите по делото, намери следното :

1

Частната жалба е допустима, доколкото е подадена от лице, което има правен интерес и е депозирана в посочените в НПК срокове. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Наказателно дело от частен характер № 20251110202405 по описа за 2025 година на Софийски районен съд. Наказателно отделение, 115-ти състав е образувано по Тъжба на А. В. П., чрез адв. В.В. срещу С.В.Б. с твърдения за извършено от него престъпление по чл. 148, ал. 2, предл. 1 вр. ал. 1, т. 1 и т. 4 вр. чл. 147, ал. 1, предл. 1 от НК. В тъжбата са посочени и конкретните инкриминирани изрази, които според ЧТ обосновават повдигнатото обвинение, а именно : „Г-жа П., като цяло е доста конфликта личност.

Характера й е труден за разбиране от мнозинството колеги и това което съм видял като междуколегиални отношения повечето служители в НИК МВР избягват или биха избегнали контакт с нея ако служебните отношения не го налагат“ и „... постоянно мисли как всеки иска да й навреди по някакъв начин и че винаги е била недооценена в службата“.

За да прекрати наказателното производство по делото, СРС е извършил самостоятелен анализ на фактите, изложени в тъжбата, като е приел, че така описаното деяние не съставлява престъпление по НК, доколкото инкриминираните изрази не са клеветнически.

Настоящият съдебен състав намира изводите на първостепенния съд, с които е прекратил наказателното производство по делото за правилни и обосновани.

На първо място следва да се посочи, че с тъжбата точно и ясно е описано изпълнителното деяние на твърдяното престъпление, а именно дата, място и начин на разпространение на инкриминираните изрази, поради което не е било необходимо даване на допълнителни указания от страна на първостепенния съд във връзка с изясняване на частното обвинение. В тази връзка, оплакванията, изложени в частната жалба, че СРС не е дал указания на ЧТ да изправи тъжбата си се явяват неоснователни.

Правилни са и изводите на първостепенния съд за липсата на осъществен състав на престъпление клевета по чл. 147, ал. 1 НК. СРС е извършил подробен анализ на инкриминираните изрази, като е приел, че същите са изначално несъставомерни на престъплението по чл. 147 от НК, извод с който и настоящият състав се съгласява, без да намира за нужно да преповтаря 2 изложените от първата инстанция съображения.

Съгласно константната практика на ЕСПЧ и на националните съдилища, за да е налице осъществен състав на престъпление клевета е необходимо да е разпространено конкретно твърдение, съдържащо информация за точно определени обстоятелства, време и място на извършване, както и лице, от което са осъществени. В този смисъл в решението "Lingens v. Austria" ЕСПЧ е достигнал до следния извод: "трябва да се прави строго и прецизно разграничаване между факти и оценъчни съждения. Наличието на факти може да бъде демонстрирано (доказано), докато истинността на оценката не подлежи на доказване. Що се отнася до оценките, това изискване не може да бъде удовлетворено и е посегателство срещу свободата на мненията".

С оглед на изложеното, правилно СРС е приел, че инкриминираните изрази представляват оценъчни съждения, които макар и негативни по своя характер, не съдържат твърдение за конкретно осъществено деяние или поведение на засегнатото лице, поради което и не подлежат на проверка за истинността им. В случая се касае именно за оценъчно съждение от страна на лицето, срещу което е насочена тъжбата, което излага мнение и лични възприятия, относно личностните качества на тъжителката в отношенията й с останалите колеги и със самия него. Липсва обаче изложение на конкретни обстоятелства, осъществени в обективната действителност от страна на последния, поради което и не е налице осъществен състав на престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК.

Доколкото посочените изрази изначално са несъставомерни на престъплението по чл. 147 от НК, то и правилно СРС се е възползвал от законовата възможност, предоставена му с разпоредбата на чл. 250, ал. 2 от НПК и е прекратил наказателното производство по делото. Това е така защото, за да бъде образувано и разгледано дело от частен характер и да бъде постановен акт по същество, изначално следва да са посочени факти и обстоятелства, които да са съставомерни на посочените престъпни състави.

Липсата на посочени съставомерни факти в тъжбата прави провеждането на наказателно производство безпредметно, поради което и правилно СРС е постановил своето Разпореждане в този смисъл.

По изложените съображения, въззивният съд счита, че атакуваното 3 разпореждане се явява законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено, а подадената частна жалба да се остави без уважение като неоснователна.

Така мотивиран и на основание чл. 250, ал. 5 НПК, Софийски градски съд, НО, ХІІІ въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 8969/17.07.2025 год. постановено по наказателно дело частен характер № 20251110202405 по описа за 2025 година на Софийски районен съд. Наказателно отделение, 115-ти състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4