Решение № 4776 от 20.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4776 гр. Пловдив, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XХVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20265330105390 по описа за 2026 година намира следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, против М. П. С., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ за осъждане на ответника М. П. С. да заплати на ищеца ЗД „БУЛ ИНС“ АД сумата в размер на 693,70 евро – представляваща изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение за репариране на вреди по лек автомобил „*****“, с рег. № *****, причинени в резултат на ПТП от 29.06.2023 г., настъпило в гр. **** по вина на ответника в качеството му на водач на лек автомобил „*****“, с рег. № *****, който напуснал мястото на ПТП, вследствие на което виновно се отклонил от проверка за алкохол, в т.ч. и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 12,78 евро, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.02.2026 г, до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че на 29.06.2023 г. в гр. Пловдив на бул.

„**“, кръстовището с ул. „*****“, било реализирано ПТП с участието на МПС 1

„*****“, с рег. № *****, собственост на Т.Г.Б., управлявано от ответника М. П.

С., който не спазил необходимата дистанция от спиращия пред него автомобил - МПС „*****“, с рег. № *****, собственост на В.Н.Л., в резултат на което го ударил. Местопроизшествието било посетено от органите на КАТ, като бил съставен Протокол за ПТП № ***** г., съгласно който причините за произшествието се дължали на вина и противоправно поведение от страна на водача на МПС „*****“, с рег. № ***** – ответника М. П. С.. След настъпилото ПТП виновният водач напуснал мястото на ПТП, вследствие на което виновно се отклонил от проверка за алкохол. Лекият автомобил „*****“, с рег. № *****, бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ищеца ЗД „БУЛ ИНС“ АД със застрахователна полица № *****, която била валидна към момента на събитието. В ищцовото дружество била заведена щета под № ***** от ЗК „ЛЕВ ИНС“АД - застраховател по застраховка „Каско“ на увреденото МПС - „*****“, с рег. № *****. След направена оценка на щетата било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 680,92 евро (1331,77 лв.) на ЗД „БУЛ ИНС“ АД за увреденото МПС „*****“, с рег. № *****. На основание чл. 500 от КЗ, ищецът ЗД „БУЛ ИНС“ АД имал право да получи изплатеното от него застрахователно обезщетение.

Ищецът уведомил ответника да заплати на ищеца претендираната сума, но това не било сторено до подаването на исковата молба.

По гореизложените съображения ищецът моли съда да уважи предявения иск. Ангажира доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника М. С., в който признава, че на процесната дата – 29.06.2023 г., в гр. ******, на кръстовището между бул. „**“ и ул. „*****“, при управление на МПС „*****“, с рег. № *****, е допуснал причиняване на ПТП, при което по негова вина е бил увреден лек автомобил „*****“, с рег. № *****, както и че след инцидента е напуснал мястото на ПТП, като по този начин се е отклонил от проверка за алкохол. Не оспорва, че по лек автомобил „*****“, с рег. № *****, е имало увреждания вследствие на ПТП-то, както и че за отстраняването им ищецът е заплатил обезщетение в размер на 680,92 евро, за което ищецът има право на регресен иск срещу ответника. Твърди, че в срока за отговор на исковата молба е заплатил на ищцовото дружество исковата сума в размер на 693,70 евро, както и сумата от 27,75 евро 2 държавна такса за образуване на делото. Моли за прекратяване на производството по делото с довода, че е заплатил претендираната сума.

В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от ищцовото дружество, чрез адв. М.

Г., с което моли да бъде постановено решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК. Претендира разноски в размер на 50,00 евро за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът М. С. се представлява в открито съдебно заседание от адв.

И. И., който изразява становище, че са налице предпоставките по чл. 237 от ГПК.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ .

Съгласно разпоредбата на чл. 237 от ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.

Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че правното твърдение на ищеца, заявено в исковата молба отговаря на действителното правно положение. Това като последица води до съвпадение на правните твърдения на двете страни. От процесуална гледа точка признанието на иска от страна на ответника може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и произнасяне на съда по съществото на спора, ако ищецът е направил искане за това по аргумент на чл. 237, ал. 1 от ГПК. В този случай съдът е длъжен да се произнесе с решение съобразно признанието без да обсъжда в мотивите си доказателствата, като в мотивите на решението е достатъчно да посочи, че постановява решението си само въз основа на направеното признание на иска (чл. 237, ал. 2 от ГПК ).

В процесния случай страните не спорят по фактите по делото.

Ответникът е направил признание на предявения иск по смисъла на чл. 237, ал. 1 от ГПК, което не може да бъде оттеглено съгласно чл. 237, ал. 4 от ГПК.

Наред с това след завеждане на делото ответникът е заплатил на ищеца сумата в размер на 721,45 евро, която сума изцяло покрива претендираната от ищеца искова сума от 693,70 евро, както и съдебно-деловодните разноски за 3 държавна такса в размер на 27,75 евро, за което е представил писмени доказателства по делото. С писмено становище от 05.08.2026 г. ищецът, чрез пълномощника си адв. М. Г., заявява, че е получил цялостно плащане на исковата сума и на заплатената държавна такса, но ответникът не е заплатил минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 евро по делото и по този начин вземането на ищеца за разноски не е погасено изцяло.

В разглеждания случай са спазени и изискванията на чл. 237, ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.

Отделно от това ищецът моли за постановяване на решение по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК при признание на иска.

Ето защо, съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК при признание на иска.

Независимо, че плащането на исковата сума е извършено след предявяване на иска по настоящото дело, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, фактът на извършено плащане следва да бъде взет предвид от съда. Тъй като претендираното вземане е погасено, предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

По изложените съображения, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК не излага мотиви за това.

По разноските:

Предвид изхода на спора право на разноски има ищецът, доколкото макар и да се отхвърля предявения иск, поради извършеното плащане, то последното е осъществено след образуване на делото, с което си поведение ответникът е дал повод за завеждането му и поради това следва да отговаря за разноските, сторени от ищеца. Ищецът е претендирал присъждането на държавна такса в размер на 27,75 евро и 50,00 евро – за юрисконсултско възнаграждение. Вземането за разноски на ищеца, представляващи платената държавна такса в размер на 27,75 евро, са платени от ответника с плащането на 21.07.2026 г. на сумата от 721,45 евро. Ищцовата страна претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 евро, каквото не й се полага, тъй като не е представлявана по делото от 4 юрисконсулт. В процесния случай ищецът се представлява по делото от адвокат - адв. М. Г., но не са представени доказателства ищецът да е направил разноски за заплатено на адв. М. Г. адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски по делото.

Така мотивиран и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, против М. П. С., ЕГН **********, осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т.

1 от КЗ за осъждане на ответника М. П. С. да заплати на ищеца ЗД „БУЛ ИНС“ АД сумата в размер на 693,70 евро – представляваща изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение за репариране на вреди по лек автомобил „*****“, с рег. № *****, причинени в резултат на ПТП от 29.06.2023 г., настъпило в гр. **** по вина на ответника в качеството му на водач на лек автомобил „*****“, с рег. № *****, който напуснал мястото на ПТП, вследствие на което виновно се отклонил от проверка за алкохол, в т.ч. и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 12,78 евро, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.02.2026 г, до окончателното изплащане на задължението, поради извършено плащане в хода на процеса.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5