Решение № 20396 от 11.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20396 гр. София, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20251110107810 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 405 КЗ.

Ищцата С. К. Я. извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществувало застрахователно обезщетение, възникнало въз основа на договор за комбинирана автомобилна застраховка "Автогрижа", скл. под формата на застрахователна полица № ****************** с предмет л.а. м. "Мерцедес", рег. № ***********. Същата сочи, че на 04.12.2023г. е настъпило застрахователно събитие[1]ПТП, при което по застрахования автомобил настъпили вреди. В исковата молба се навеждат твърдения, че в изпълнение на задълженията, произтичащи от договора за застраховка ищецът уведомил застрахователяответник, пред който била образувана щета № 211625112. Ищцата сочи, че по посочената щета застрахователят определил обезщетение в размер на сумата 10667,63 лева.

Същата поддържа, че определеното обезщетение не отговаря на действителната стойност на вредите, като развива съображения, че в случая е налице тотална щета и отремонтирането на автомобила е нецелесъобразно.

При изложените фактически съображения ищцата моли да бъде постановено решение, с което да осъди ответника да плати сумата 1250 лева, представляваща частичен иск от сумата 19045,69 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди застрахователно събитиеПТП, настъпило на 04.12.2023г., по застраховка „Каско на МПС”застрахователна полица № ************************

В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът "Д.З." АД е подал отговор на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на иска. В отговора се релевират доводи, че размерът на застрахователното обезщетение следва да бъде определен съгласно Методиката за определяне на размера на застрахователното обезщетение по застраховка "Каско на 1

МПС". Сочи, че размерът на застрахователното обезщетение е завишен спрямо действителната стойност на вредите. На следващо място, в отговора се развиват съображения, че в случай, че е налице "тотална щета", то застрахованият не е изпълнил задължението си да представи доказателства за прекратяване на регистрацията на автомобила. Навеждат се доводи, че е налице забава на кредитора, тъй като ищецът не е посочил банкова сметка.

В обобщение, ответникът счита предявеният иск за неоснователен и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли същия.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Не се спори между страните и се установява от събраните писмени доказателства, че между страните е съществува застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на договор за застраховка "Каско", скл. под формата на застрахователна полица № ****************** клауза "Пълно Каско", с предмет л.а. м. "Мерцедес", с рег. № ***********, с период на застрахователно покриие 05.08.2023г.- 04.08.2024г.

Не е спорно, че в срока на застрахователно покритие, на 04.12.2023г., е настъпило застрахователно събитие- пътно- транспортно произшествив (ПТП), представляващо покрит застрахователен риск.

Установява се, че в изпълнение на произтичащите от договора задължения, застрахованото лице уведомило застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, пред който е образувана щета № 211625112/ 06.12.2023г.

Съгласно заключението на съдебно- автотехническа експертиза (САТЕ), стойноста, необходима за възстановяване на л.а. м. "Мерцедес", изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 16051,70 лева. Средната пазарна стойност на автомобила към датата на настъпване на ПТП е 22971 лева.

Стойността, необходима за възстановяване на л.а. м. "Мерцедес", изчислена на база Методика за обработване на преписки по щети по застраховка "Каско на МПС" и "Гражданска отговорност на автомобилистите", при съобразяване на цените на алтернативни доставчици към датата на ПТП е 10351,74 лева.

Средната пазарна стойност на вредите към датата на настъпване на ПТП при използване на алтернативни части за подмяна е 10726,14 лева.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че при ремонт на основа на преден калник, лява и основа "Макферсън", то стойността на разходите за възстановяване на вредите по автомобила е 69,88 % от стойността на автомобила. В хипотеза на подмяна на посочените части, то стойността на разходите за възстановяване на вредите ще надхвърли 70 % от стойността на автомобила и представляват тотална щета.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено следното:

2

Релевантните към предмета на спора въпроси са наличието на валиден договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, размера на претърпените вреди

Не се спори по делото, а и се установява от приложените писмени доказателствазастрахователна полица № ****************** че между страните е налице сключен договор за застраховка „Каско”, с период на застрахователното покритие 05.08.2023г.04.08.2024г. Застраховката е сключена относно л.а. м. „Мерцедес”.

От приложените общи условия се установява, че сред рисковете, които страните са договорили да бъдат покрити от застраховката е пътнотранспортно произшествие (ПТП) при сблъскване или удар на МПС по между им или с други подвижни или неподвижни предмети, животни или хора, вкл. и в паркирано състояние.

Не е спорно, че в срока на застрахователно покритие, на 04.12.2023г., е настъпило застрахователно събитие- пътно- транспортно произшествив (ПТП), представляващо покрит застрахователен риск.

За понятието „застраховане“ съществува легална дефиниция в разпоредбата на чл. 3 КЗ:

„Застраховането е дейност по осигуряване на застрахователно покритие на рискове по силата на договор, изразяващо се в набиране и разходване на средства, предназначени за изплащане на обезщетения и други парични суми при настъпване на събития или сбъдване на условия, предвидени в договор или в закон, както и в пряко свързаните с това дейности, включително дейностите, посочени в т. 1 - т. 7“. Застрахователното правоотношение представлява правоотношение между равнопоставени правни субекти, по силата на което срещу задължението на застрахованото лице да заплати застрахователна премия застрахователят се задължава да носи риска от настъпване на застрахователното събитие, а след неговото осъществяване - да заплати застрахователно обезщетение или сума. Основно задължение на застрахования е да плати на застрахователя застрахователна премия. На това задължение съответства задължението на застрахователя да обезпечи застрахователна закрила, което преди настъпване на застрахователното събитие се изразява в задължение да носи риска от вредоносния резултат, а след този момент– задължение за плащане на застрахователно обезщетение или сума. Насрещните задължения се намират в синалагматична връзка.

По делото не са спорни обстоятелствата, че между страните съществува валиден застрахователен договор, по който застрахованият е изпълнил задължението си да плати застрахователната премия, като в срока на застрахователно покритие е настъпило застрахователно събитие- ПТП и следователно в тежест на ответника е възникнало задължение да плати застрахователно обезщетение в размер на действителната вреда.

По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение, Софийски районен съд намира за необходимо да направи уточнението, че застрахователното обезщетение е сумата, която застрахователят се задължава за заплати в случай, че застрахователното 3 събитие настъпи. То има приложно поле при имущественото застраховане и само при него застрахователното плащане има обезщетителен характер- предназначението му е да компенсира вредите, настъпили в резултат на застрахователното събитие.

Застрахователната сума е сумата, която страните с договора за застраховка уговарят като обезщетение в случай, че застрахователното събитие настъпи. Съгласно чл. 386, ал. 1 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума.

Същевременно в чл. 386, ал. 2 от КЗ е предвидено, че при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Следователно обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи вещ от същия вид и качество към момента на увреждането, а това е пазарната стойност. Такава е константната практика на Върховния касационен съд, обективирана в решение № 115/09.07.2009 г. по т. д.

№ 627/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ІІ т. о.

Неоснователно е възражението, че при определяне размера на обезщетението следва да се отчете овехтяването на вещта. При изчисляване на обезщетението не следва да се прилага коефициент на овехтяване. В т.см. решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о: „Размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност”; решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о.

Съгласно нормата на чл. 390, ал. 2, изр. 1 КЗ, тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. Установява се, че в представеното заключение не е посочена стойността за възстановяване вредите по на основа на преден калник, лява и основа "Макферсън". Настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде възприето заключението на вещото лице във варианта с допълнението в съдебно заседание, съгласно което при добавяне на стойността на посочените части, то стойността на вредите надвишава с 70 % действителната стойноста на автомобила. В случая стойността на ремонта надхвърля 70 на сто от действителната стойност на автомобила, поради което ремонтът му се явява икономически неизгоден, а обезщетението за вредите от процесното ПТП следва да бъде определено по правилата за тотална щета на застрахователя.

Изложеното обуславя извод за основателност на иска и неговото уважаване.

Относно възражението, че ищецът не е посочил банкова сметка следва да се посочи 4 следното:

В конкретния случай по делото не са събрани доказателства, че ищцата е посочила Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 ГПК при осъдителен иск с предмет парично вземане ищецът посочва банкова сметка или друг начин за плащане, но липсата на такова посочване на банкова сметка в исковата молба, както е било в случая, по аргумент от чл.

129, ал. 2 и ал. 3 ГПК не обосновава нейна нередовност, даване на указания такава нередовност да бъде отстранена и връщане на исковата молба, ако банкова сметка от ищеца не бъде представена.

Непосочването на банкова сметка или друг начин за плащане от ищеца по осъдителни парични искове би могло да бъде обстоятелство, обосноваващо забавата му като кредитор, с предвидените в ЗЗД последици.

При това положение право на разноски има ищцата.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е представил доказателства, че действително е извършил разноски и е направил искане за присъждането им до приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд. Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 51,85 лева, депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 300 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 2200 лева.