Решение № 80 от 04.03.2025, Районен съд - Карлово
- Съд
- Районен съд - Карлово
- Дело
- Гражданско дело 1909/2024
- Вид
- Решение № 80
- Подписан
- 04.03.2025
- В сила
- 01.04.2025
- Състав
- Асима Костова Вангелова-Петрова
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 80 гр. Карлово, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря СнежА. В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20245320101909 по описа за 2024 година
Производството е по иск, с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
Ищецът - А. М. В. твърди, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 91, том II, дело № 481/1991г. на КрлРС, продала на децата си Н. В. В. и Т. В. В. (понастоящем К.) при равни права, правото на собственост върху дворно място с построените в него къща и други подобрения с общо застроено и незастроено пространство от 770 кв.м., находящи се в гр. К., при съседи: улица, С.Ц. и Н.Ш., който имот по плана на града има пл. № 135, в кв. 19 и за него е отреден парцел XIII срещу задължение от страна на купувачите да гледат и издържат продавачката докато е жива, като я снабдяват с всичко необходимо за едни спокоен и нормален живот докато е жива и предоставят за ползване на нея и съпруга й В.Х. В., докато е жива една стая в избения етаж и източната част на избата на жилищната сграда. Към датата на продажбата на имота, купувачът Н. В. В. имал сключен граждански брак с В. И. В., поради което правото на собственост е придобито и от нея в режим на СИО с Н. В. В..
Твърди, че от продължително време била в утежнено здравословно състояние, провеждани били поредица от лечения. До месец декември 2020г. живяла в гр. К. със съпруга си В.Х. В., който обгрижвала до смъртта му, въпреки че самата тя се нуждаела от грижи. Същият бил с психично заболяване и последните три години преди смъртта му за нея били много трудни и мъчителни. Физически и психически била изтощена и след смъртта 1 на съпруга й се преместила да живее в дома на дъщеря й Т. В. К. в гр. А. в една стая на първи етаж от жилището на съпруга й. Преместването в друго населено място й помогнало да се възстанови от физическото изтощение и психическото напрежение. Но не била в състояние сама да поддържа лична хигиена, да се пере, чисти, готви, както и не била в състояние да върши това сама и към настоящия момент. Не можела сама да отиде на лекар и да осигури лекарствата си. Нито синът й Н. В. В., нито дъщеря й Т. В. К. й осигурявали всичко необходимо - храна, отопление, дрехи, обувки, медицинска грижа, лекарства, социални дейности и т.н. Сменила си личния лекар с такъв практикуващ в гр. А.. Извършена й била оперативна интервенция на окото през месец май 2022г., поради старческа катаракта. Страдала от множество заболявания - *** без (застойна) ***, други видове ***, ***, други уточнени видове ***, първична ***, двустранна. Живеела в дома на дъщеря й, но имала нужда от чужда помощ, тъй като не била в състояние сама да се грижи за себе си и да подсигурява издръжката си. Такава помощ получавала рядко и епизодично от дъщеря й, но тя не била достатъчна. Ответниците - синът й Н.
В. В. и съпругата му В. И. В. никога не са се грижили за нея и не са й осигурявали издръжка, като по този начин не изпълнявали задълженията си по договора. В течение на времето показали към нея недобро отношение, което довело до там, че към днешна дата отношенията им не предполагали онова съдържание, което се изисква, както от поетите задължения, така и от нормалните човешки отношения помежду им. И тримата ответници не показали желание да изпълняват поетите задължения в пълен обем, така че да й осигурят наистина един спокоен живот, както било записано в акта. За да не живее в състояние на несигурност, липса на комфорт, липса на средства за препитание и лечение, самота и забвение се преместила в дома на дъщеря си Т. К. в гр. А.. Ответницата - дъщеря й Т. К. поела за нея минимална издръжка и грижа, за разлика от сина й Н. В. и снаха й В. В., които не са идвали дори да я видят в продължение на 4 години. Въпреки поетите задължения и тримата ответници не изпълнявали задълженията в обема, посочен в акта и на практика било налице неизпълнение по смисъла на чл. 87, ал.1 от ЗЗД.
Неизпълнението било продължително и значително, като за нея било без съмнение, че длъжниците в лицето на ответниците нямали желание да изпълняват задълженията си и да й осигурят един спокоен живот. По тази причина мотивира наличие на правен интерес да поиска разваляне на договора, поради неизпълнението му от страна на тримата ответници.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което след като установи, че от страна на ответниците е налице неизпълнение на поетите с договора задължения, да развали сключения с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 91, том II, дело № 481/1991г. на КрлРС, договор за покупко-продажба 2 на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка. Претендирам за направените по делото разноски.
ОТВЕТНИЦИТЕ - Н. В. В. и В. И. В. считат предявения иск за изцяло неоснователен и недоказан. Намират твърденията в исковата молба твърдения за неверни и недоказани. Излагат следната фактическа обстановка:
Твърдят, че А. В. живяла в гр. К. в къщата, в която и е била запазена стая, заедно със съпруга си до 2020г., като през цялото това време е била гледана от Н. и В. В.и, както и от Т. К.. Редовно са й осигурявани нужните грижи в натура - храна, лекарства, потребими вещи от всякакъв характер, както и поддръжка на жилището и и цялата къща. В нито един момент до 2020г. А. В. не е била оставяна без грижи, и не е чувствала липса или недостиг на средства за издържането си живот. Обратно на твърденията в исковата молба, Н. и В. В.и редовно са посещавали А. В., като при нужда са я водели и до гр. К., когато например е имала нужда от лекарски грижи. А. В., видно от представените документи, получава месечна пенсия от над 900 лв. към 2021г., а след увеличаването им и актуализациите през последните 4 години пенсията е по-висока. Отделно от получаваната пенсия, А. В. притежава магазин, който отдавала под наем, и получава допълнителен доход, върху получаваната пенсия. Твърдят, че действително през 2020г. А. В. решила да се преместила при дъщеря си Т. К. в гр. А., като след този момент самата А. В. поставила в затруднение Н. и В. В.и да се грижат за нея, но въпреки това те не спирали да правят това. Отново, противно на твърденията на А. В., през последните 4 години, откакто същата се намира в гр. А., Н. и В. В.и редовно се чували с ищцата, и желаели да и осигурят всичко, от което има нужда. А. В. от своя страна, откакто се намирала в А., отказвала допълнителни грижи от страна на Н. и В. В.и, като твърди, че в А. се грижат за нея като за „писано яйце“, т.е. всички нейни нужди били напълно посрещнати за осигуряването на един спокоен и нормален живот. Всичко това продължило до 22.09.2024 г., когато поради неясни все още причини, А. В. решава, че желае синът й Н. В. да прехвърли своя дял от процесния недвижим имот на сестра си Т. К.. За това нейно решение страните разбират на семейно събиране в гр. К., на което присъстват всички страни в настоящото дело - ищца и ответници. След отказ от страна на ответниците В.и ищцата А. В. решава, че ще постигне исканото от нея по друг начин, което води до настоящото дело. В настоящия случай твърдят, че искът е неоснователен, доколкото ако е имало неизпълнение на договора за издръжка и гледане от страна на Н. В. В. и В. И. В., същото е незначително, както и самата ищца е поставила същите в невъзможност да изпълняват задълженията си, премествайки се в гр. А..
Посочват, че съгласно Решение № 818 от 7.01.2011г. на ВКС по гр. д. № 1371/2009г., IV г.о., прилагането на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД изисква оценка на 3 съотношението между изпълнената и неизпълнената част от задължението, като се има предвид вида на договора и характера на задължението.
Преценката за това кога неизпълнението на договор за прехвърляне на имот срещу задължението за издръжка и гледане е незначително по смисъла на чл.
87, ал. 4 от ЗЗД, следва да се извършва изцяло в светлината на интереса на кредитора, с оглед конкретните обстоятелства - възраст, здравословно състояние, специфични нужди, физическа кондиция, икономически условия и пр. Нуждата от получаване на грижи и издръжка следва да се съобразява не само с конкретното състояние на кредитора по договора, а и с уговореното между страните в него. Ако в нотариалния акт задължението на приобретателя е описано като издръжка и гледане, издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си), и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам (Решение № 82 от 5.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1313/2009 г., IVn о., ГК). В конкретния случай, през 1991г. било уговорено, че ответниците се задължават да гледат и издържат А. В. докато е жива, като я „снабдяват с всичко необходимо за един спокоен и нормален живот“. Договорът не съдържа изчерпателно изброяване или описание на съдържанието на понятията „спокоен“ и „нормален“ живот, но може да се предположи, че това е средният жизнен стандарт към момента на сключване на договора, и обичайната за този момент материална осигуреност. Ищцата по никакъв начин не обосновава защо същата не води „спокоен“ или „нормален“ живот, като единствено твърди, че чувства несигурност, липса на комфорт, липса на средства за препитание и лечение, самота и забвение, които емпирични преживявания не могат да бъдат свързани с липса на материална осигуреност, а единствено, както самата ищца излага, са свързани със загубата на съпруга и, и влошеното и здравословно състояния, поради много напредналата възраст, която към настоящия момент са навършени 86 години. Посочват, че ищцата твърди, че има здравословни проблеми, изискващи оперативна намеса и лекарства, но не твърди липсата на оказана медицинска помощ, нито твърди липса на лекарства. Не твърди и че не е получила медицински грижи, както и че ако ги е получила - сама е поела разходите за това.
Посочват, че мястото на изпълнението на задължението на приобретателите по договор за издръжка и гледане е местожителството на кредитора по времето на пораждане на задължението, което в процесния случай е гр. К.. Ако кредиторът по алеаторния договор напусне мястото на изпълнението не по вина на длъжника, той се поставя в забава (Решение № 853 от 11.10.1999 г. на ВКС по гр. д. № 159/99 г., II г. о.) В настоящия случай, 4 ищцата е напуснала града, отивайки в гр. А., поради което сама се е поставила в забава да не може да получи постоянни грижи от страна на Н. и В. В.и, които не живеят в А.. В този смисъл несъстоятелни били твърденията, че ответниците не са се грижили за ищцата. Отделно от горното, самата ищца е отказвала да получава издръжка и гледане от Н. и В. В.и по време на престоя си в гр. А., тъй като им е съобщавала, че за нея се грижат добре.
Прехвърлителят, който неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура, се поставя в забава. Неоказването на съдействие от страна на кредитора за изпълнение на задължението на приобретателя да полага грижи води до погасяване на това задължение, тъй като неговото изпълнение е възможно само в натура (Решение № 402 от 21.01.2015г. на ВКС по гр. д. № 1921/2014г., IV г. о., ГК). Когато прехвърлителят неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура, той се поставя в забава. Задължението за полагане на грижи може да бъде изпълнявано само в натура и затова, ако кредиторът е в забава, то се погасява поради невъзможност, за която длъжникът не отговаря, т.е. ако кредиторът „неоправдано“ (по своя вина) не приема изпълнение или не оказва необходимото съдействие (Решение № 82 от 5.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1313/2009 г., Г.О., ГК). В настоящия случай именно поради отказ от страна на ищцата А. В. да получи грижа от Н. и В.
В.и, ако е имало неизпълнение на тяхното задължение, то е погасено поради отказа на ищцата.
Посочват, че не може да се предполага и поемането на задължение за осигуряването на емоционална близост, топлина и уют. Ако такова задължение е поето изрично, съдът следва да вземе предвид, че изпълнението му е невъзможно без съдействието на кредитора, а когато преценява последиците от неизпълнението му, съдът следва да отчете значението и относителната тежест на това задължение в сравнение с останалите задължения по договора (Решение № 82 от 5.04.2011г. на ВКС по гр. д. № 1313/2009г., ГУг. о., ГК). В този смисъл отново несъстоятелни са твърденията на ищцата А. В., че не й е осигурен уют. Отделно от това, неверни са твърденията, че спрямо нея е имало отчуждение и липса на близост. Както е изложено, отношенията между всички страни са били прекрасни до момента в който А. В. поискала процесният имот да бъде прехвърлен.
Разпечатката съдържа 20 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0f7007b9-3247-4926-ba0a-0862ea94b930