Определение № 737 от 10.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 737 гр. София, 10.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500379 по описа за 2026 година

Производството е образувано по повод подадена частна жалба от Райънеър ДАК / Дезигнийтид Активити Къмпани/, дружество с ограничена отговорност, учредено и съществуващо съгласно законодателството на Република Ирландия,със седалище и адрес на управление в Дъблин, Ирландия срещу разпореждане № 28443 от 06.11.2025г. по ч.гр.д.№ 12275/2025г. по описа на СГС в частта му, с която на молителката са присъдени разноски в размер на 440лв.,от които 40 лв. държавна такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение. Моли се първоинстанционния съдебен акт да бъде отменен в тази му част и да бъдат присъдени разноски в размер на 80 лв.

В жалбата се излагат съображения, че заплатеното от молителката в производството по издаване на европейска заповед за плащане възнаграждение е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото.

Насрещната страна в производството С. Л. Д. чрез пълномощника си адвокат Д. Х.

П. е подала отговор на частната жалба, с който я оспорва. Счита, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. не е прекомерно, тъй като адвокатската работа по делото не се изчерпва само с попълване на формуляра, който представлява заявление за издаване на европейска заповед за плащане,а включва комуникация с клиента и преглед на представените от последния документи, правна преценка и анализ дали доверителят отговаря на всички изисквания за заплащане на обезщетение, поставени в Регламент ( ЕО ) №261/2004 на ЕП и Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент ЕИО № 295/91; съдействие за предявяване на извънсъдебна претенция за плащане чрез съответната платформа на авиопревозвача и изготвяне на Формуляр образец А и подготвяне на приложенията към него и депозирането им в съда в случай, че авиопревозвачът не изпълни доброволно.

1

С оглед на тези съображения се моли първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден в обжалваната му част.

Софийският апелативен съд намира, че частната жалба се явява процесуално допустима. Макар в Глава петдесет и шеста „а“ от ГПК да не е регламентирано изрично правото на обжалване на европейската заповед за плащане в частта за разноските, в случая следва по аналогия да се приложат разпоредбите, касаещи заповедното производство. Този извод следва от факта, че нормата на чл.26 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 препраща по всички процесуални въпроси, които не са изрично разгледани в регламента, към националното законодателство. Поради това, с оглед липсата на други близки разпоредби приложение намират именно тези, които регламентират правото на страните в заповедното производство да обжалват заповедта за изпълнение.

По отношение на основателността на жалбата:

Съдът намира за неоснователни оплакванията на частния жалбоподател, че заплатеното адвокатско възнаграждение се явява прекомерно.

Не могат да бъдат възприети твърденията, че в случая адвокатският труд се свежда само до попълване на Формуляр А. Работата на процесуалния представител предполага знания относно процедурата, по която може да се поиска издаване на европейска заповед за плащане и проверка на материално правните предпоставки да бъде поискано обезщетение на правното основание, посочено в заявлението. Тази проверка включва осъществяване на контакт с клиента и преценка и анализ на изложеното от него, преглед на наличните документи и евентуалното изискване на други, които биха били необходими за уважаване на искането. Тези дейности следва да бъдат осъществени независимо от размера на претенцията. Последният не е без значение при определяне на размера на адвокатското възнаграждение, но и при претенции с нисък материален интерес не трябва да се подценява необходимостта от извършване на минимум правни действия относно тяхното предявяване, които биха били идентични с тези при висок материален интерес. Именно поради това въззивният съд намира, че заплатеният от заявителката размер на възнаграждението не е прекомерен и поради това не следва да бъде намаляван.

С оглед на този извод частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а определението в обжалваната му част- потвърдено.

Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 28443 от 06.11.2025г. по ч.гр.д.№ 12275/2025г. по описа на СГС в частта му, с която на молителката С. Л. Д. са присъдени разноски в размер на 440лв.

Определението е окончателно.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3