Решение № 5153 от 20.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5153 гр. Пловдив, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330111817 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от К. В. Й. против „Кредисимо” ЕАД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1 предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 107,20 лева, представляваща недължимо платена сума по договор за паричен заем № ***, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 08.07.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се излагат съображения, че между страните е сключен договор за паричен заем № ***, по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 1500 лева, при договорена възнаградителна лихва от 41,24 % и ГПР в размер на 50 %. Съобразно чл. 4 от договора, ищцата следвало в десетдневен срок от сключване на договора, да представи обезпечение измежду банкова гаранция или сключен договор за гарантиране на задълженията с дружество – гарант. С оглед изложеното на датата на сключване на договора, бил сключен и договор с „Ай Тръст“ ЕООД, което дружество поело задължение да сключи договор за поръчителство с ответника с оглед обезпечаване на задълженията по договора за паричен заем. За поетото 1 задължение ищцата следвало да заплати възнаграждение в размер на 1497,76 лева, разсрочено по всяка вноска по кредита. Посочва се, че от датата на сключване на договора, до датата на депозиране на исковата молба, ищцата била заплатила на ответника следните суми: главница в размер на 1500 лева, договорна лихва в размер на 270,49 лева, обезщетение за забава в размер на 3,87 лева, 561,60 лева – вноска по договор за поръчителство, и 107,20 лева – неразпредЕ. сума. От правна страна се излагат съображения, че договорът за паричен заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, доколкото не е коректно посочен размерът на ГПР, тъй като в същия следвало да бъде включено като разход и възнаграждение по договора за поръчителство. С оглед изложеното и сумата в размер на 107,20 лева била заплатена при начална липса на основание. Поради изложеното се предявява исковата претенция и се претендират разноските в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Кредисимо” ЕАД, с който се признава исковата претенция и се претендира да бъде постановено решение при признание на иска. Признава се, че между страните бил сключен договор за паричен заем № ***, по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 1500 лева, при договорена възнаградителна лихва от 41,24 % и ГПР в размер на 50 %, като за обезпечаване на задълженията по договора бил сключен договор за поръчителство с Ай Тръст“ ЕООД. Признава се и че ищцата заплатила на ответника сумата в размер на 2335,96 лева, която била разпредЕ. по следния начин: главница в размер на 1500 лева, договорна лихва в размер на 270,49 лева, обезщетение за забава в размер на 3,87 лева, 561,60 лева – вноска по договор за поръчителство, и 107,20 лева – неразпредЕ. сума. Навеждат се доводи, че по отношение на заплатената сума за договорна лихва от ищцата срещу ответника било образувано гр. д. № 16697/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив. С оглед изложеното се посочва, че настоящото дело по същността си било злоупотреба с процесуални права, като целяло единствено получаване от процесуалния представител на ищцата възнаграждение по чл.

38 ЗА. С оглед изложеното, предявеният иск се признава изцяло по основание и размер.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2, вр. чл. 237, ал. 2 ГПК, счита за установено 2 следното от фактическа и правна страна:

За основателността на заявената искова претенция с правно основание чл.

55, ал.1, предл.1 ГПК, ищецът следва да докаже да докаже онези положителни факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, като докаже заплащане на сумата в размер на 107,20 лева.

С оглед направеното от ответника признание на исковата претенция, както и заявеното от ищеца искане за постановяване на решение при признание на иска, съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал.2 ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Налице са предпоставките на чл. 237 ГПК, като съдът счита, че така извършеното признание не противоречи на закона или на добрите нрави, както и че не касае право, с което страната не може да се разпорежда. Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той се разпорежда със своето право на защита, като заявява, че ищцовата претенция е основателна. Това може да се осъществи на всеки един етап от производството, като признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл.

237 ГПК, или да остави съдът да постанови решение по чл. 235 ГПК.

Доколкото ответникът заявява изрично в отговора на исковата молба, че признава предявения иск, а ищецът в открито съдебно заседание, проведено на 20.11.2024 г. заявява, че иска постановяване на решение съобразно изразеното признание, съдът постанови своето решение при условията на чл.

237 ГПК.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски се пораждат в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК. Доказателства за такива са представени за заплатена държавна такса в размер на 42.50 лева. Следва да бъде определено и възнаграждение за процесуално представителство от един адвокат. Не са налице предпоставките на чл. 78, ал.2 ГПК, тъй като ответникът е дал повод за завеждане на настоящото дело. Касае се за потребителки договор, за който ответникът признава, че е недействителен и по който на основание чл. 23 ЗПК се дължи единствено чистата стойност на 3 кредита.

Относно следващото се възнаграждение за процесуалния представител на ищцата, след служебно извършена справка от съда по гр.дело 16697/2023 год. по описа на РС Пловдив /л.22-24/ и приложен по делото препис на искова молба, въз основа на която е образувано цитираното гр.дело /л.33,34/ се установява, че ищцата е инициирала производство за връщане на недължимо платени суми за договорна лихва по сключения между страните договор за паричен заем ***, който е предмет и на настоящото производство и по който договор в настоящото производство се търси от ищцата сумата от 107.20 – неразпредЕ. сума. Тази сума макар и останала неразпредЕ. при предсрочното погасяване на кредита, е била принципно дължима, като част от общо дължимата сума от 3472.80 лева, съгласно погасителния план по договора и Приложение № 1 към договора. Действително, няма задължение за ищеца в едно производство да изчерпи всичките си претенции, произтичащи от едно общо основание, както в случая недължимо платени суми по недействителен договор за кредит. Доколкото обаче по инициатива на ищеца вече е образувано едно исково производство, по което предмет е връщането на недължимо платена сума за договорна лихва по същия договор за паричен заем ***, по който се претендира в настоящото производство връщане на останала неразпредЕ. сума и по което е нямало пречка да бъде претендирано и настоящото вземане, то съдът счита, че горното следва да бъде съобразено при определянето на адвокатското възнаграждение за адв. Б. по реда на чл. 38, ал.2 ЗАдв.

Ето защо, предвид горното, както и фактическата и правна сложност на делото, цената на иска, приключването на производството в едно съдебно заседание, без събиране на гласни доказателства, изслушване на вещи лица, съдът счита, че на адв. Б. следва да бъде определено възнаграждение в размер на 100 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, „Кредисимо” ЕАД, ЕИК 175330437 да заплати на К. В. Й., ЕГН **********, сумата от 107.20 лева - недължимо платена по недействителен договор за потребителски 4 кредит № ***, сключен между страните, представляваща неразпредЕ. сума след предсрочно погасяване на задълженията по договора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 08.07.2024 год., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Кредисимо” ЕАД, ЕИК 175330437 да заплати на К. В. Й., ЕГН **********, сумата в размер на 42.50 лева, представляваща разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА „Кредисимо” ЕАД, ЕИК 175330437, да заплати на адв. Д. Б., с личен номер ***, със съдебен адрес: ***, сумата в размер на 100,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено по отношение на К. В. Й., ЕГН **********, безплатно представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок, считано от съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5