Решение № 2112 от 09.06.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2112 гр. Варна, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: А. В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от А. В. Цветков Гражданско дело № 20243110109809 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от С. Т. С., ЕГН **********, чрез адв. Й. А., с която е предявен частичен осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 000 лева, част от претенция от общо 25 000 лева, представляваща разликата над присъдената по гр. дело № 15743 по описа на ВРС за 2022 г. сума по изцяло уважен частичен иск в размер за 25 000 лева от общо 50 000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания, както и иск по чл. 497, ал. 1 от КЗ за присъждане на мораторна лихва в размер на законната от 03.11.2021г. - датата на уведомяване до окончателното изплащане на сумата, в резултат на претърпяно на 12.08.2021г. ПТП в гр. Аксаково, което ПТП е реализирано по вина на водача на т.а. марка „Мерцедес Спринтер", с per. № В *** НН, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество.

На основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснато изменение на размера исковата претенция, като същият е увеличен до сумата от 25 000 лева.

Ищцата твърди, че на 12.08.2021г., около 09.15 часа, в гр. Аксаково, ул.

„Извор" в двора на бившия сладкарски цех „Финиди", е блъсната, като пешеходец от товарен автомобил марка „Мерцедес Спринтер", с ДК № В *** НН, управляван от М. Н.. ПТП настъпва при следните обстоятелства: на 12.08.2021 г., около 09.10 часа, една приятелка с автомобилът си я закарва до работа. На улицата имало полицейски патрул и същият спрял за проверка приятелката й. Докато чакала да свърши проверката, изведнъж отзад я блъснал движещ се на заден ход, товарен автомобил марка „Мерцедес Спринтер", с ДК № В *** НН. От удара паднала на земята и била влачена, 1 като отстрани се чували викове на хора, които крещели на водача да спре.

След като чул виковете, водачът спрял и потеглил напред, с което продължил да я влачи. За настъпилото ПТП били уведомени контролните органи, които съставили Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1038.

Твърди, че след произшествието била откарана в спешния център на МБАЛ „Света Анна - Варна" АД, където й били извършени необходимите прегледи и изследвания, след обработка на раните е изписана за домашно лечение с препоръки за последващи прегледи, смяна на превръзките и обработка на раните. Ищцата излага твърдения още, че първите часове след инцидента, вероятно от адреналина и от преживеният стрес, болките били послаби и поносими, но след като изминали няколко часа, станали непоносими.

Ожулванията, които получила били обширни и много дълбоки. Не можела да лежи по никакъв начин, тъй като и при най-малкия допир на раните, все едно я пронизвал ток. Твърди още, че не може да се къпе, тъй като има превръзки по двете ръце и по двата крака, боляло я цялото тяло и вследствие на произшествието се засилили болките в раменните и лакетните стави, както и болката в лявото бедро и дясното коляно, както и тази в гръбначния стълб.

При един от прегледите се установило, че има счупен гръбначен прешлен, което наложили лечение и продължаване на болничните. Болките в гърба били неописуеми.

Ищцата сочи, че на 16.08.2021 г. и 30.08.2021г. посетила д-р Ч. М. ортопед – травматолог, както и че й се е наложило да ползва продължителен болничен и хирургичната обработка на раната всяка седмица, впоследствие през три дни. Едва при преглед на 06.01.2022г. се установило, че раните са започнали да зарастват и вече няма нужда от хирургическата им обработка.

Издадено е направление за лекар по Физикална и рехабилитационна медицина. След проведена физиотерапия болките леко намалели, но движенията на гърба били болезнени и ограничени. На преглед на 09.03.2022г. при д-р Ч. М. се установило счупване на гръбначен прешлен. Назначената била терапия с Лумбостат и предписано да носи Лумбосакрален корсет.

Ищцата твърди, че болките от одраната кожа били непоносими, не можела да спи от преживения стрес, а също и от постоянните болки. Трудно се придвижвала, затруднено било движението и обслужването й, имала нужда някой постоянно да я обгрижва и помага. Станала раздразнителна, нервна и избухлива. Изпаднала в депресия и се затворила в себе си. Белена на десния крак бил много голям и загрозяващ и предизвиквал много въпроси от околните. Заплатила за лечението си над 400 лева, но все още не се възстановила напълно.

Ищцата твърди, че лекият автомобил на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" от ЗК „Лев Инс" АД, със срок на действие от 03.04.2021г. до 02.04.2022г., която полица е пораждала действие към датата на ПТП, поради което на 03.11.2021г. депозирала заявление за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди пред ответника.

Поради постановен отказ за изплащане на обезщетение, ищцата предявила частичен иск срещу ответника, който с влязло в сила Решение № 2

59/18.01.2024г., постановено по в.гр.д. № 20233100502123 на ВОС, бил уважен изцяло за сумата от 25 000.00 лв. С горното обосновава правния си интерес от провеждане на исковата защита за присъждане на обезщетение в размер на непредявения остатък от 25 000 лева, ведно със законната лихва от уведомяването на застрахователя – 03.11.2021 г.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор, с който се изразява становище за недопустимост на предявения иск за неимуществени вреди на основание чл. 298, ал. 1 от ГПК. В условията на евентуалност се моли за отхвърляне на същия като неоснователен по основание и размер. Счита, че ако присъденото по гр. д. № 15743/2022 г. по описа на ВРС обезщетение в размер на 25 000 лева, ако не обуславя недопустимост на производството, то напълно репарира претърпените от ищцата вреди: охлузни рани в областта на двете раменни стави, двете предмишници и двете бедра, белег в областта на десния долен крайник, психични проблеми в емоционалната сфера. Представените по настоящото производство доказателства не доказвали претърпени от ищцата значителни и трайни вреди, които да обосноват претендиралото обезщетение.

Сочи, че визираните травми представляват леки наранявания, които не създават значителни ограничения във физическата активност или функциите на тялото, като липсват данни за сериозни или трайни физически увреждания.

Посоченото временно разстройство на здравето, неопасно за живота, се дължало на повърхностни наранявания, а наличието на белег в областта на десния долен крайник, който създава видима асиметрия, също не може да се приеме като основание за сериозно обезщетение, особено предвид, че не е извършена експертиза от пластичен хирург, дерматолог, която да потвърди степента на козметичния дефект и неговото влияние върху социалния живот на пострадалата

От друга страна, фактът, че пострадалата е започнала работа на 4-часов работен ден в същото предприятие, в което е работила и преди инцидента, както и че се грижи сама за себе си и живее самостоятелно, според ответника, демонстрирали, че въздействието на физическите травми върху ежедневието й е минимално.

На следващо място сочи, че от изследваната медицинска документация не ставало ясно също така, описаните охлузвания да са довели до каквито и да е било усложнения или са изисквали продължително или специализирано лечение.

Твърдението, че охлузната рана в областта на дясното бедро е довела до некроза на кожата и е изисквала продължително лечение, било преувеличено и не почивало на обективни доказателства. Охлузните рани по своята същност представлявали повърхностно нараняване на кожата, засягащо предимно епидермиса и част от дермата и в преобладаващата част от случаите оздравявали без усложнения при правилна грижа и хигиена.

Фактът, че ищцата е започнала работа и се грижи сама за себе си, показва, че дори и да е имало усложнение, то не е довело до трайни физически увреждания или значителни ограничения във физическите й функции.

3

От друга страна наличието на белег означавало, че раната вече се е възстановила, тъй като същият бил резултат от оздравителния процес на кожата след травма, при който увредената тъкан е заменена със съединителна такава. В този смисъл, той сам по себе си не бил признак на активно усложнение или продължаващо страдание, а на приключил процес на заздравяване. По изложените съображения моли производството по делото да бъде прекратено или в условията на евентуалност исковете – отхвърлени.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От Решение № 2648/17.07.2023 г., постановено по гражданско дело № 20223110115743 на Варненски районен съд, 48 състав, се установява, че искът на С. Т. С. срещу застрахователното дружество ЗК „Лев Инс“ АД за обезщетение в размер на 25 000 лева за неимуществени вреди, причинени от пътно-транспортно произшествие (ПТП) на 12.08.2021 г., е уважен частично в размер на 10 000 лева. Искът е предявен на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 51 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), поради установената гражданска отговорност на водача на товарен автомобил

„Мерцедес

Спринтер“, застрахован при ответника.

Неимуществените вреди обхващат физически болки и страдания от телесни увреждания (обширни охлузни рани на раменете, предмишниците и бедрата, с некроза на дясното бедро) и психоемоционален стрес, изразяващ се във висока тревожност, страх и социално отдръпване.

Решението е обжалвано пред Варненски окръжен съд, който с Решение № 59/18.01.2024 г., постановено по въззивно гражданско дело № 20233100502123, уважава изцяло първоначалния иск за 25 000 лева и допълнителен иск за още 25 000 лева, общо 50 000 лева, на същото правно основание – чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането и чл. 51 от ЗЗД. Съдът приема, че тази сума справедливо обезщетява ищеца за неимуществените вреди, включващи продължителни физически болки от тежките травми (особено обезобразяващия белег на дясното бедро, причиняващ дискомфорт и ограничения в движението), както и психически страдания, изразяващи се в трайни травматични спомени, висока тревожност, флашбеци, ниска самооценка и социална изолация, установени чрез съдебно-психологическа експертиза.

Съгласно задължителните постановки на ТР № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, при уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, 4 когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем.

По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация.

След като със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му квалификация. Аргумент за този извод е и обстоятелството, че в диспозитива на съдебното решение съдът се произнася не само за размера на вземането, но и относно основанието /какво представлява и от какво произтича присъденото вземане/, предвид изискването на чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК в решението да бъде посочено какво постановява съдът по съществото на спора, и с оглед СПН на диспозитива съобразно постановките на ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК, т. 18.