Решение № 260119 от 02.03.2021, Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

260119/2.3.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На трети февруари през две хиляди двадесет и първа година В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Давидкова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №761 по описа на ШРС за 2020 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са четири обективно съединени осъдителни иска с правна квА.фикация чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД – по отношение на главницата и по отношение на претенцията за заплащане на възнаградителната и наказателна лихва и с правна квА.фикация чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.79 от ЗЗД – по отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за забава.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от “***” ЕАД, с ЕИК***, със седА.ще и адрес на управление: гр.София, район Лозенец, Експо 2000, бул.“***“ №55, представлявано от Н. В. М.– изпълнителен директор и М. Т. П.– прокурист, чрез юрисконсулт А. С. Ц.срещу М.А.

А. С., с ЕГН**********,***. Ищцовото дружество твърди, че по силата на Договор за студентски кредит от 15.09.2010 год. отпуснА. на ответника паричен кредит с кредитен лимит в размер на 21120.00 лева с цел заплащане на 11 броя такси за обучение на кредитополучателя, всяка от които в размер на 1920.00 лева.

Ответникът усвоил поетапно суми от отпуснатия лимит, които били в общ размер на 18750.00 лева. Съгласно клаузите на договора ответникът се задължил да заплаща фиксирана годишна лихва в размер на 7%, без да дължи заплащане на такси, комисионни и други разходи, непосредствено свързани с отпускането и управлението на кредита. Крайният срок за погасяване на кредита бил 05.04.2027 год. В исковата молба твърдят, че ответникът не е заплатил анюитетните вноски с падеж 05.10.2017 год., 05.11.2017 год., 05.12.2017 год., 05.01.2018 год., 05.02.2018 год. Поради спиране на плащанията кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем, считано от 06.02.2018 год., като изпратили до ответника уведомление в този смисъл. На основание чл.410 от ГПК поискА. издаване на заповед за изпълнение, по силата на която да бъде осъден длъжникът да им заплати претендираните то тях суми. Тъй като ответникът депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение от тяхна страна бил предявен иск, въз основа на който било образувано ГД №3458/2018 год. по описа на ШРС. С Решение на ШРС предявените искове били частично уважени, като било прието, че банката е не обявила надлежно кредита за предсрочно изискуем. Решението било обжалвано, като ШОС обезсилил частично решението на ШРС, като било прието за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество вноските, които били с настъпил падеж към датата на последното съдебно заседание и които са били включени в представеното в заповедното производство извлечение от счетоводните книги на банката, а именно: 753.44 лева – неиздължена главница за периода от 05.10.2017 год. до 06.02.2018 год.; 699.95 лева – изискуема редовна лихва за периода от 05.09.2017 год. до 05.02.2018 год.; 14.96 лева – изискуема наказателна лихва за периода от 05.10.2017 год. до 27.02.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2018 год. до окончателното погасяване на сумата. Посочените суми били заплатени от ответника на ищцовото дружество.

С настоящата искова молба предявяват четири осъдителни иска срещу ответника, като молят съда да постанови решение, по силата на което да осъди М.А. А. С. да заплати на “***” ЕАД следните суми:

23554.82 лева – изискуема главница, от която: редовно падежирала главница за периода от 05.03.2018 год. до 05.09.2018 год. в размер на 1092.30 лева и предсрочно изискуема главница за периода от 03.10.2018 год. в размер на 22462.52 лева; 1065.15 лева – изискуема редовна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода от 05.03.2018 год. до 02.10.2018 год. включително; 146.74 лева – изискуема наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж, начислена за периода от 05.03.2018 год. до 05.09.2018 год.; 3675.12 лева – изискуема наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница, начислена за периода от 03.10.2018 год. до 13.05.2019 год. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.05.2020 год. до окончателното изплащане на сумата. Молят също ответника да бъде осъден да им заплати и направените разноски в настоящото производство. В условията на евентуалност правят изявление, в случай, че съдът приеме, че не е нА.це вА.дно обявление на предсрочната изискуемост на кредита, настоящата искова молба да се счита за покана за изпълнение и за изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

В съдебно заседание за ищцовото дружество се явява упълномощен представител, който поддържа предявените искове, като излага конкретни съображения в тази насока.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на ответника. В законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор. По отношение на писмения отговор следва да бъде посочено, че по делото е нА.це депозиран писмен отговор и от страна на първоначално назначения на ответника особен представител. В същото време обаче, доколкото след депозиране на отговор на исковата молба от негова страна, по делото е била депозирана молба от името на упълномощен представител на ответника, то назначения особен представител е бил освободен, а на ответника е бил даден нов едномесечен срок за депозиране на отговор на исковата молба. Следователно следва да се вземе предвид единствено депозирания от страна на упълномощения представител на ответника отговор. В отговора последният заявява, че счита предявения иск по отношение на главницата в размер на 23554.82 лева за недопустим, поради наличието на предходно произнасяне на съда по отношение на тази сума, което създава сила на присъдено нещо. В същото време счита исковите претенции за неоснователни, като твърди, че същите се основават на договора за студентски кредит, част от клаузите на който намира за незаконосъобразни, неравноправни и нищожни. Конкретно сочи като такива разпоредбите на чл.5.4; чл.3.2; чл.3.4; чл.5.9; чл.5.11; чл.5.11.1 и чл.5.11.2. Твърдят, че банката основава претенциите си на договора и на общите условия към него, като сочат, че такива общи условия не са им били връчвани и не са приобщени като доказателства по делото. Прави възражение и за изтекла погасителна давност, като счита, че такава тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание ответникът не се явява лично.

За него се явява упълномощен представител – адв.Л.В. от ШАК, като с оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства и направените възражения заявява, че счита предявените искове за неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени изцяло. В съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки излага конкретни съображения

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 15.09.2010 год. между “***” ЕАД и М.Али А. С. бил сключен Договор за студентски кредит, по силата на който ищцовото дружество отпуснало на ответницата паричен кредит с кредитен лимит в размер на 21120.00 лева с цел заплащане на 11 броя такси за обучение на кредитополучателя, всяка от които в размер на 1920.00 лева. Ответникът усвоил поетапно суми от отпуснатия лимит, които били в общ размер на 18750.00 лева.

Съгласно клаузите на договора ответникът се задължил да заплаща фиксирана годишна лихва в размер на 7%, без да дължи заплащане на такси, комисионни и други разходи, непосредствено свързани с отпускането и управлението на кредита.

Крайният срок за погасяване на кредита бил 05.04.2027 год.

Съгласно чл.5.8 от договора страните се договорили кредитът да бъде погасен на 120 равни месечни анюитетни вноски, дължими до 05-то число от съответния месец, считано от 05.05.2017 год. до 05.04.2027 год., като бил уговорен гратисен период до 05.04.2017 год., през който ответникът не дължал плащане на главница и лихва, въпреки, че лихвата се начислявала и се капитализирала годишно. В чл.7 от договора било договорено, че банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане на три последователни погасителни вноски.

Тъй като ответникът не заплатил анюитетните вноски с падеж 05.10.2017 год., 05.11.2017 год., 05.12.2017 год., 05.01.2018 год., 05.02.2018 год., ищцовото дружество изпратило до ответника уведомление, че обявява кредита за предсрочно изискуем, считано от 06.02.2018 год., което не било редовно връчено. Тъй като от тяхна страна било заведено заповедно производство, по което ответникът депозирал възражение, от тяхна страна били предявени искове, въз основа на които било образувано ГД №10061/2018 год. по описа на ВРС, което било препратено по подсъдност в Районен съд – Шумен и било образувано ГД №3458/2018 год. по описа на ШРС. С Решение на ШРС предявените искове били частично уважени, като било прието, че банката не е обявила надлежно кредита за предсрочно изискуем. Решението било обжалвано, като ШОС обезсилил частично решението на ШРС, като било прието за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество вноските, които били с настъпил падеж към датата на последното съдебно заседание и които са били включени в представеното в заповедното производство извлечение от счетоводните книги на банката, а именно: 753.44 лева – неиздължена главница за периода от 05.10.2017 год. до 06.02.2018 год.; 699.95 лева – изискуема редовна лихва за периода от 05.09.2017 год. до 05.02.2018 год.; 14.96 лева – изискуема наказателна лихва за периода от 05.10.2017 год. до 27.02.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2018 год. до окончателното погасяване на сумата. Посочените суми били заплатени от ответника на ищцовото дружество.

Предмет на претенция в настоящото производство са следните суми: 23554.82 лева – изискуема главница, от която: редовно падежирала главница за периода от 05.03.2018 год. до 05.09.2018 год. в размер на 1092.30 лева и предсрочно изискуема главница за периода от 03.10.2018 год. /датата на получаване на исковата молба от ответника в хода на образуваното ГД №10061/2018 год. по описа на ВРС/ в размер на 22462.52 лева; 1065.15 лева – изискуема редовна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода от 05.03.2018 год. до 02.10.2018 год. включително; 146.74 лева – изискуема наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж, начислена за периода от 05.03.2018 год. до 05.09.2018 год.; 3675.12 лева – изискуема наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница, начислена за периода от 03.10.2018 год. до 13.05.2019 год. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.05.2020 год. до окончателното изплащане на сумата.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от:

Договор за студентски кредит от 15.09.2010 год., Решение №293/23.12.2019 год по ВГД №342/2019 год. по описа на ШОС, Справка, Пълномощно, Вносна бележка за заплатена държавна такса, материалите, приложени по ГД №3458/2018 год. по описа на ШРС, ведно с приложеното към него ВГД №342/2019 по описа на ШОС и ГД №10061/2018 год. по описа на ВРС и ЧГД №799/2018 год. по описа на ШРС.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че падежиралите вноски по договора за периода от 05.03.2018 год. до 05.09.2018 год. са в размер на 1092.30 лева, а предсрочно изискуемата главница към датата 03.10.2018 год. – 22462.52 лева, че договорната лихва за периода от 05.03.2018 год. до 05.09.2018 год. е в размер на 942.85 лева, начислената редовна лихва върху главницата от 22462.52 лева за периода от 05.09.2018 год. до 02.10.2018 год. е 122.30 лева, наказателната лихва върху редовно падежиралите вноски към 15.05.2020 год. е в размер на 146.74 лева, а върху предсрочно изискуемата главница – 3675.12 лева, а към 25.09.2020 год. – съответно 168.89 лева и 4130.61 лева.