Определение № 5312 от 03.12.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5312 гр. Варна, 03.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. П.а

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно частно гражданско дело № 20243100502375 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на „*******“ ЕООД, ЕИК *****, с вх.№ 92087/15.11.2024г. по описа на ВРС подадена чрез процесуален представител срещу определение № 12936/14.11.2024г. постановено по ч.гр.д. № 14338/2024г. по описа на ВРС, 43 състав, с което е установено без уважение искането на жалбоподателя за поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 12915/14.11.2024г. постановено по същото дело досежно номера на изпълнителното дело, по което е наложена обезпечителната мярка „запор върху вземания“ на бъдещият ответник „*******“ ЕООД.

В частната жалба се съдържат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение. Посочва, че с молбата си от 14.11.2024г. съдът не е бил сезиран с искане за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в определението, с което е допуснато обезпечение, а с твърдение, че в молбата по чл.390 от ГПК самият молител е допуснал грешка в посочване на номера на изпълнителното дело, по което е поискано налагане на обезпечителната мярка „запор“, като неправилно в посочил изп.дело № 20238080400765 вместо правилният № 20238080400766 по описа на ЧСИ З*** Д****и искане за издаване на нова обезпечителна заповед с посочване на коректното изпълнително дело.

Моли обжалваното определение да бъде отменено и да се издаде коригирана /нова/ обезпечителна заповед, по която наложеният запор да е по изп.дело № 20238080400766 по описа на ЧСИ З*** Д****

СЪДЪТ, след служебна проверка констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.

274, ал. 1, т. 2 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява 1 изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Молителят „*******“ ЕООД е сезирал съда с искане по чл.390 от ГПК за допускане на обезпечение на бъдещ иск предявим срещу „*******“ ЕООД, с който ще претендира за осъждането му да заплати парично обезщетение в размер на 24000 лева за претърпените от молителя имуществени вреди в следствие на злоупотреба с права на ответника, чрез налагане на обезпечителна мярка „Запор“ на вземания на бъдещия ответник в качеството му на взискател по изп.дело № 20238080400765 по описа на ЧСИ З*** Д****и по изп.дело № 20238080400739 по описа на ЧСИ З*** Д****до размера на обезпечаваната искова сума.

Молбата по чл.390 от ГПК е уважена и с Определение № 12915/14.11.2024г. е допуснато поисканото обезпечение, при гаранция от 2500 лева, като е наложена обезпечителна мярка „Запор“ на вземанията на „*******“ ЕООД в качеството му на взискател по изп.дело № 765/2023г. и изп.дело № 739/2023г. и двете по описа на ЧСИ З*** Д**** Гаранцията е внесена на 14.11.2024г. и е разпоредено издаване на обезпечителна заповед.

С молба вх.№ 91935/14.11.2024г. „*******“ ЕООД чрез процесуалния си представител е уведомил съда, че е допусната очевидна фактическа грешка в искането /молбата/ за обезпечение, като вместо изп.дело № 20238080400766 по описа на ЧСИ З*** Д****неправилно е посочено изп.дело 20238080400765 по описа на ЧСИ З*** Д**** Поискано е да бъде издадена нова обезпечителна заповед, в която да е посочено правилното изп.дело.

С обжалваното определение съдът се е произнесъл по реда на чл.247 от ГПК като е отказал да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 12915/14.11.2024г. досежно изпълнителното дело, по което е наложен запор на вземане.

Настоящата съдебна инстанция при запознаване с материалите по делото и по – конкретно с молбата на жалбоподателя с вх.№ 91935/14.11.2024г., констатира, че в нея действително не се съдържа отправено до съда искане за поправка на очевидна фактическа грешка допусната в съдебния акт, с който съдът се е произнесъл по реда на чл.390 от ГПК.

На това основание намира, че произнасянето на първоинстанционния съд с обжалваното определение по реда на чл.247 от ГПК не кореспондира на искането, поради което се явява процесуално недопустимо. С молбата ясно се посочва, че се иска издаване на нова обезпечителна заповед, при вече надлежно издадена такава, за която не се твърди да страда от пороци, което я прави изначало неоснователна.

В случай обаче, че волята на страната е била неясна за съда, предвид липсата на обосновка на искането, е следвало да бъдат дадени конкретни указания за конкретизирането му, доколкото искането за издаване на нова обезпечителна мярка може да е петитум на молба за замяна на допуснатата обезпечителна мярка; на молба за допускане на нова мярка, или на изцяло ново обезпечение и т.нат. Каквото и процесуално поведение обаче да бъде предпочетено, целта следва да бъде произнасяне по редовно искане на страната, чрез 2 постановяване на допустим съдебен акт, какъвто обжалваният не се явява.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА Определение № 12936/14.11.2024г. постановено по ч.гр.д. № 14338/2024г. по описа на ВРС, 43 състав И ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за произнасяне по сезиращата го молба с вх.№ 91935/14.11.2024г. на „*******“ ЕООД съобразно отправеното с нея искане.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3