Решение № 1229 от 10.06.2022, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 5556/2021
- Вид
- Решение № 1229
- Подписан
- 10.06.2022
- В сила
- 06.07.2022
- Състав
- АСЕН ТОТЕВ РАДЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1229 гр. Бургас, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20212120105556 по описа за 2021 година
Делото е образувано по исковата молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД – гр.Бургас против Е. Н. Ж. и С*П*Б*, за осъждането им да заплатят разделно на ищцовото дружество сумата от 61.90 лв. - сбор от стойността на предоставени ВиК услуги - доставена, отведена и пречистена вода в периода от 13.03.2018 год. до 09.10.2018 год., ведно с мораторна лихва в размер на 17.56 лв., начислена за периода от 25.08.2018 год. до 03.08.2021 год. и законната лихва, начиная от 04.08.2021 год. до окончателното плащане.
Така предявени, исковете са с правно основание в чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В съдебно заседание се поддържат от процесуалния представител на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, който ангажира доказателства и претендира деловодните разноски.
Особеният представител на ответниците поддържа становище за неоснователност на исковете.
Бургаският районен съд, въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Ответниците са съсобственици, при равни квоти, на водоснабдения имот, находящ се в гр.Б*, кв.“***“, ********, собствеността върху който са придобили на **** год., посредством покупко-продажба, извършена във формата на нот. акт № ***/*** год. на нотариус с рег. № ****на НК.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза, във водоснабдения имот е монтиран един битов водомер за студена вода, а общото количество потребена вода, преминало през водомера, възлиза на 22.68 куб.м., от които 20 куб.м. - потребление и 2.68 куб.м. - от разпределение. Начислените количества са описани в табличен вид и са съпоставени с издадените от ищцовото дружество 4 бр. фактури, остойностени на 61.90 лв.
1
Разпитана по делото, св. И. – отчетник в ищцовото дружество заявява, че познава апартамента на ответниците, в банята на който е монтиран един водомер, отчитан реално, т.е. е виждала показанията му, както е записвала и дадени й от клиента.
Представени са извлечения от карнетите за отчет с мобилно устройство, в който показанията, с изключение на предпоследния период, са от „видян“ отчет, т.е. реално отчетен.
На съда за известни решенията на ДКЕВР за утвърждаване цената на предоставяните от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД услуги, както и действащите Общи условия за предоставяне на ВиК услуги, обнародвани и одобрени от ДКЕВР.
При така обсъдените доказателства, Бургаският районен съд намира исковете за частично основателни.
Между страните е било налице валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на изрично предвиждане в нормативен акт - Наредба № 4/14.09.2004 год., доколкото е установено, че ответниците са били собственици на водоснабден имот, а оттам - страна по договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на територията на съответния оператор.
По това облигационно правоотношение ищцовото дружество е изпълнило задължението си и за процесния период е доставило в дома на М* вода, чието количество възлиза на 20 куб.м. За това свидетелстват множеството установени в тяхната съвокупност факти, в т.ч. че макар в карнетите да не фигурира подпис на ответниците, през исковия период, и найвече последните записани в карнета показания, са от „видян“ отчет. Същите са във възходящ ред и са последователни - крайното показание на предходен период съвпада с началното показание на следващия. От всичко казано дотук се налага извода, че през водомера в апартамента е преминала вода, чието количество възлиза на отчетеното и ответниците дължат нейната стойност.
При определяне на същата, съдът изходи от единичната цена, одобренa от ДКЕВР – 2.27 лв./куб.м. без ДДС или 2.73 лв. с включен ДДС /след 01.01.2018 год./, като за периода от 13.03.2018 год. до 09.10.2018 год. е в размер на 54.60 лв. (стойността на 20 куб.м., съгласно посочените цени и фактурирани количества).
Що се отнася до количеството вода, възлизаща на 2.68 куб.м. „от разпределение“, то очевидно не е било потребено, а освен това за него не се доказа начина, по който е определяно, вкл. спазвани ли са установените с глава VI от Наредба № 4 / 2004 год. правила за начисляването му.
По делото не са ангажирани доказателства от страна на ответницата за заплащане на посочената в по-горния абзац сума, следователно предявеният главен иск е основателен до посочения размер, за който следва да се уважи.
Частичната му основателност, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, има за своя закономерна последица частична основателност на акцесорния иск – за дължимост на мораторна лихва. На основание чл.162 от ГПК, съдът определя размера й на 15.61 лв., начислена за периода от 25.08.2018 год. до 03.08.2021 год. Основателен е и искът за законната лихва върху стойността на доставената вода, начиная от предявяване на иска – 04.08.2021 год. до окончателното плащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД се следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, съобразно основателната част от исковете, възлиза на 636.18 лв., в т.ч. държавна такса, депозит за особен представител, възнаграждение за вещо лицо, депозит за свидетел и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, 2 ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Н. Ж., гражданка на Р*ф, род. на ***** год. в гр.В*, ****и С*П*Б*, гражданин на Р*ф род. на **** год. в гр.Д*, ***, двамата с постоянен адрес: Р* ф, гр.В*, ул.“******, да заплатят на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.
Б*, кв. “******, представлявано от Г* Т* сумата от 54.60 лв. - сбор от стойността на предоставени ВиК услуги - доставена, отведена и пречистена вода в периода от 13.03.2018 год. до 09.10.2018 год., ведно с мораторна лихва в размер на 15.61 лв., начислена за периода от 25.08.2018 год. до 03.08.2021 год. и законната лихва, начиная от 04.08.2021 год. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница, за горницата над уважения до пълния предявен размер от 61.90 лв.; иска за мораторна лихва - за горницата на уважения до пълния предявен размер от 17.56 лв.; както и иска за законна лихва върху неоснователния размер на главницата.
ОСЪЖДА Е. Н. Ж. и С*П*Б* да заплатят на
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД деловодни разноски в размер на 636.18 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
3