Решение № 4259 от 15.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4259 гр. София, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Петър Милев при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20231100506067 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №214/16.01.2023г., постановено по гр.д. №34028/2021г. на СРС, 73 състав, са отхвърлени исковете на „ЗАД А.Б.“ АД за осъждане на ответника „ЗАД Б.В.И.Г.“ АД да му плати следните суми: на основание чл.411 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД – 2403,74 лева, претендирана като обезщетение за претърпените на 30.05.2018г. при ПТП имуществени вреди от собственика на лек автомобил с рег. №****, в чиито права е встъпил ищецът с изплащане на застрахователното обезщетение по договор за застраховка – полица №180300/303/5001167 от 19.04.2018г. срещу ответника като застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на т.а. с рег.

№****, ведно със законната лихва от исковата молба – 15.06.2021г., до изплащане на сумата; на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД – 244,13 лева – обезщетение за забава за периода от 06.04.2020г. – 15.06.2021г. Осъдено е на основание чл.78, ал.3 от ГПК „ЗАД А.Б.“ АД да плати на „ЗАД Б.В.И.Г.“ АД сумата от 300 лева разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца „ЗАД А.Б.“ АД, чрез пълномощника адв. Ц. В. срещу решението, като се излагат оплаквания, че 1 същото е неправилно и необосновано, постановено при нарушения на съдопроизводствените правила и задължителната съдебна практика.

Поддържа се, че всички представени от ищеца доказателства не са били оспорени от ответника, поради което същите имат доказателствена сила. В представения протокол за ПТП били отбелязани обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, като били описани и уврежданията по двата автомобила, които също способствали за установяване на механизма. Водачът на застрахованото при ищеца МПС подробно описал механизма в подаденото до застрахователя уведомление за щета. Механизмът на ПТП бил описан и в приетото заключение на САТЕ. Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна „ЗЕАД Б.В.И.Г.“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт С.Г., с който жалбата се оспорва изцяло. Поддържа се, че постановеното решение е правилно, като съдът се е съобразил със събраните по делото доказателства.

Механизмът на ПТП не бил установен от приетата по делото САТЕ, тъй като вещото лице посочило, че няма данни за поведението на двамата водачи непосредствено преди настъпване на произшествието по отношение на това кой от водачите на МПС е предприел първи маневрата. Поради изложеното моли решението да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

2

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Уважаването на предявения иск по чл.411 от КЗ е предпоставено от положителното установяване на три групи факти: 1/наличие на валиден договор за имуществено застраховане между увредения и ищеца и извършено плащане по него от страна на последния във връзка с настъпили вреди на застрахованото имущество в срока на действие на договора; 2/вредите да са причинени в резултат на деликт, с оглед на което за увредения да са възникнали права срещу причинителя на вредата на основание чл. 45 ЗЗД и 3/към момента на настъпване на ПТП гражданската отговорност на делинквента да е била предмет на валиден застрахователен договор, сключен с ответника.

Въззивната инстанция намира, че събраните по делото доказателства обуславят извод за наличието на така установения фактически състав. Между страните по делото няма спор относно следните правнорелевантни обстоятелства от фактическия състав по чл. 411, ал. 1, предл. 2 от КЗ, които се установяват и от събраните по делото писмени доказателства, а именно: че между ищеца, като застраховател, и трето за спора лице като застрахован, е бил сключен договор за имуществено застраховане по смисъла на чл. 399 от КЗ, по силата на който застрахователят се е задължил да покрие в рамките на посочената в договора сума имуществените вреди, които би претърпял застрахованият в качеството му на собственик на МПС с №**** за периода на действие на договора, настъпване на застрахователно събитие, а именно – осъщественото на 30.05.2018г. пътно-транспортно произшествие, при което застрахованият автомобил е претърпял повреди, с което за застрахователя е възникнало задължението по чл. 405, ал.1 от КЗ да заплати застрахователно обезщетение в размер на претърпяната от застрахования имуществена вреда в рамките на предвидената в договора сума. Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че ищецът като застраховател е заплатил за ремонта на автомобила сумата от 2378,74 лева, с оглед на което и на основание чл. 411 от КЗ съдът приема, че е встъпил в правата на застрахования спрямо делинквента и спрямо застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”.

Спорен между страните е точният механизъм на настъпване на ПТП, както и по вина на кой от двамата водачи е причинено същото. Въззивната инстанция приема, че при съвкупната преценка на събраните по делото 3 доказателства: двустранен констативен протокол за ПТП, подписан от двамата водачи, уведомление за щета и кредитираното заключение на САТЕ, се установява следният механизъм на ПТП: на 30.05.2019г. около 16:00 часа, в гр. София, на бул. „****, на паркинга на магазин „Боро“, водачът на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. №**** предприема маневра движение на заден ход, вследствие на което реализира ПТП с движещия се в права посока напред лек автомобил „Пежо 3008“ с рег. №****. В заключението се посочва, че по делото няма данни за поведението на двамата водачи непосредствено преди настъпване на произшествието по отношение на това кой е предприел първи маневрата.

От събраните по делото доказателства се установява, че ПТП е настъпило при извършена от застрахования при ответника водач маневра движение на заден ход и същевременно предприета от водача на застрахования при ищеца автомобил маневра за навлизане в реда на паркираните превозни средства. При така събраните по делото доказателства, въззивната инстанция приема, че ПТП е настъпило вследствие на противоправно поведение и на двамата водачи, като степента на съпричиняване е 50%. Водачът на застрахования при ищеца лек автомобил не е изпълнил законово разписаното му задължение, в нормата на чл.25, ал.1 от ЗДвП, а именно: преди да започне маневрата за навлизане в реда на паркираните превозни средства, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, пред него, или минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, а същевременно поведението на застрахования при ответника водач също е противоправно (в нарушение на чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП).

От неоспореното заключение на автотехническата експертиза са установени видът и стойността на причинените в резултат на ПТП повреди на застрахования при ищеца автомобил, както и причинната им връзка с настъпилото ПТП.

При определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде взета предвид стойността на извършения ремонт, установена от доказателствата по делото. Съобразно установената съдебна практика /в този смисъл решения №209/30.01.2012г. по т.д. №1069/2010г. по описа на 4

ВКС, ТК, ІІ ТО, №109/14.11.2011г. по т.д. №870/2010г. по описа на ВКС, ТК, І ТО, №52/08.07.2010г. по т.д. №652/2009г. ВКС, ТК, І ТО/ обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество /чл.203, ал.2 КЗ /отм./, респ. чл.400, ал.1 от КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл.203, ал.3 КЗ /отм./, респ. чл.400, ал.2 от КЗ/. В случая се установява от заключението на САТЕ, че към датата на настъпване на ПТП процесният автомобил е бил в експлоатация 1 месец и 12 дни, считано от датата на първоначална регистрация. Поради това действителните вреди са тези, които увреденият реално би заплатил за ремонта на процесното МПС в оторизирания сервиз на вносителя на автомобила, доколкото автомобилът е бил предмет на гаранционно поддържане към датата на настъпване на ПТП.

По тази причина единственият релевантен критерий за определяне размера на обезщетението е пазарната стойност на ремонта, в случай, че обезщетението не е заплатено по експертна оценка, каквото не е налице в настоящия случай.

Ето защо, именно стойността на ремонта по представената фактура следва да се вземе предвид при определяне на дължимото обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност". Поради изложеното претенцията на ищеца се явява основателна и доказана в размер на 1201,87 лева, с включени ликвидационни разноски.

По иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая застрахователят по застраховка “гражданска отговорност” изпада в забава, считано от поканата за изпълнение /чл. 84, ал. 2 ЗЗД/. От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е отправил до ответното дружество покана за доброволно изпълнение, по която е постановен отказ за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение на 06.04.2020г. По изложените съображения съдът намира, че предявената претенция за обезщетение за забава се явява установена в своето основание за периода от 06.04.2020г. до 15.06.2021г. Предвид липсата на доказателства по делото за размера на обезщетението за забава върху сумата 5 от 1201,87 лева за посочения период, съдът с оглед правомощията си по чл.162 от ГПК го определя чрез изчисление с лихвен калкулатор на сумата от 145,56 лева.

Поради изложеното и предвид частично несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която са отхвърлени предявените искове за регресно вземане в размер на 1201,87 лева и за мораторна лихва в размер на 145,56 лева, като бъде постановено решение, с което исковете до посочените размери да бъдат уважени. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с която в полза на ответника са присъдени разноски за разликата над сумата от 150 лева.

При този изход на спора на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция в размер на 36,54 лева, както и разноски за първоинстанционното производство в размер на 606,92 лева.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав

РЕШИ:

О Т М Е Н Я решение №214/16.01.2023г., постановено по гр.д.

№34028/2021г. на СРС, 73 състав, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете на „ЗАД А.Б.“ АД за осъждане на ответника „ЗАД Б.В.И.Г.“ АД да му плати следните суми: на основание чл.411 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД – 1201,87 лева, претендирана като обезщетение за претърпените на 30.05.2018г. при ПТП имуществени вреди от собственика на лек автомобил с рег. №****, в чиито права е встъпил ищецът с изплащане на застрахователното обезщетение по договор за застраховка – полица №18-0300/303/5001167 от 19.04.2018г. срещу ответника като застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на т.а. с рег. №****, ведно със законната лихва от исковата молба – 15.06.2021г., до изплащане на сумата; на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД – 145,56 лева – обезщетение за забава за периода от 06.04.2020г. – 15.06.2021г., както и в частта, с която е осъдено „ЗАД А.Б.“ АД да заплати на „ЗАД Б.В.И.Г.“ АД разноски по делото за разликата над сумата от 150 лева до 6 присъдения размер от 300 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА: