Решение № 138 от 18.02.2025, Районен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Перник, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Мл. Матеева при участието на секретаря Илиана Кр. Иванова като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело № 20231720105715 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от е иск с правно основание чл. 64 от ЗС и евентуален иск по чл.32, ал. 2 ЗС от З. В. Г. от гр.

Перник, кв.“****** ****** бл.** ет.* ап.**, ЕГН ********** - чрез адвокат пълномощник К. Б. от АК - Гр.Перник със съдебен адрес: гр. Перник, ул.“***** *****“ бл. **ет. * офис № * ПРОТИВ Л. В. С. От гр.Перник,ул.“**** №** ЕГН ********** и Р. В. Д. От гр.Перник, ул.“**** №** , ЕГН **********

А именно :

На основание чл.64 от ЗС съдът да постанови решение, с което да определи на ответниците право на ползване върху собственото на ищеца дворно място с оглед осигуряване на достъп до първия етаж на жилищната сграда и прилежащия терен на сградата , съобразно заключение и скица на вещо лице, която да се счита за неразделна част от решението на съда.

Съдът да осигури достъп на ответниците до имота по вариант 4 от съдебнотехническата експертиза на инж. Е. А. приета в открито заседание на 21.01.2025.

1

ЕВЕНТУАЛЕН ИСК: В случай, че съдът приеме, че ответниците имат право да ползват дворното място , то същите като собственици на един етаж от жилищната сграда не могат да ползват повече от ½ идеална част от дворното място , тъй като другата 1 / 2 идеална част от имота обслужва втория етаж от сградата, който е собственост на ищеца.

Тъй като с ответниците не могат да достигнат до споразумение относно ползването на дворното място и с оглед невъзможността да се формира болшинство ,което да разпредели ползването на дворното място ,то за ищеца е налице правен интерес от предявяването на ЕВЕНТУАЛЕН иск с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС , а именно: съдът да разпредели ползването на дворното място при условията на съдебна администрация, като определи кой от страните коя част от дворното място да ползва ,съобразно правата си в съсобствеността , а именно- 1/2 идеална част за ищцата и 1/2 идеална част общо за ответниците, съгласно заключение и скица на вещо лице ,която да се счита неразделна част от решението на съда.

С оглед изхода на делото претендират направените разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответниците :

Л. В. С. От гр.Перник, ул.“**** №** ЕГН ********** и Р. В. Д. От гр.Перник, ул.“**** №** ,ЕГН ********** и двамата чрез адв. Д. Г. Я., САК с № 1900719310, съдебен адрес: гр. *****, ул.****** №* ет.* ап.*, тел: **********, email: ********.**************.*** По редовността на исковата молба, считат същата за редовна.

По основателността на исковите претенции, считат същите за неоснователни, необосновани и недоказани, като искат отхвърляне на исковите претенции по чл.64 ЗС – тъй като според ответниците, ищците не доказват че са собственици на целия имот - при влязло в сила решение на съд по иск по чл.108 ЗС , потвърдено от ПОС, поради което главният иск по чл.64 ЗС следва да се отхвърли, а по евентуалния иск – да се уважи за вариант 1 от съдебно2 техническата експертиза на инж.Е. А. -приета на 25.11.2024г. и претендират присъждане на разноски

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните е водено гражданско дело № 3292 / 2006 по поиса на ПРС по иск с правно основание чл.108 ЗС, приключило с решение № 22 от 31.01.2007г. с което искът по чл.108 ЗС е бил отхвърлен - / потвърдено от въззивния съд с решение № 75 от 12.05.2008г. по възз.гр.дело № 315/2007 по описа на ПОС /

Искът с правно основание чл.108 ЗС е бил предявен от Н.Д.М. / към настоящия момент починала 16.10.2016г./ и З. В. Г. – която е ищца в настоящия спор - срещу Ц.А. В. / понастоящем починала 23.09.2018г./ ,и Р. В.

Д. и Л. В. С.- които са ответници в настоящия спор.

Т.е. съдът не споделя становището на ищцовия адв.пълномощник, че делото било водено между други страни и нямало сила на пресъдено нещо – видно е, че става въпрос за едни и същи страни, като починалите имат за наследници същите страни, които са участвали и тогава и в настоящия спор, за един и същ имот и е налице сила на пресъдено нещо по отношение на главния въпрос – дали са собственици или не .

В исковата молба по чл.108 ЗС ищците са твърдели, че на основание договор за покупко-продажба са придобили правото на собственост върху урегулиран парцел VI- 880, кв. 51 по действащия регулационен план на гр. Перник, в кв.

„*******”, с площ от 488 кв.м., при граници: парцел V - 895; парцел VII - 879; парцел XIX - 881 и улица, като се сочи, че ответниците осъществяват фактическа власт върху имота без правно основание и се иска последните да бъдат осъдени да предадат владението върху парцела на ищците.

3

По делото е било установено, че по силата на договор от 09.11.1960 г., сключен между председателя на ИК на ГНС - Димитрово /ИК на 1 НС/ и В.Й.М., на основание решение на ИК на ГНС, утвърдено от ИК на Димитровския окръжен народен съвет и съгласно чл. 1 и 6 от Указа за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуално жилищно строителство /УНПКИЖС/, на М. е| било отстъпено право на строеж върху държавен парцел VI в кв. 253 по плана на града, действащ по това време, в реализация на което е била построена двуетажна масивна жилищна сграда в същото място.

Не се е спорило по делото, че сградата е построена по време на брака на В.Й.М. и ищцата Н.Д.М..

От удостоверение № ТР-1753 от 14.07.1997 г., издадено от Община Перник, се установило, че гореописаният имот е идентичен с парцел VI-880 в кв. 51 по действащия регулационен план на гр. Перник от 1974 г., в кв. „*******” с площ от 488 кв.м. от Нотариален акт № ***/**** г., том II, дело № ***от ****г. на нотариус при ПРС, се установява, че на 20.07.1985 г. Н.Д.М., със съгласието на съпруга си В.Й.М., обективирано в нотариално заверена декларация с per. № 2048/09.07.1985 г. по описа на П РС, дарява на брат си В.

Д. В. 1/6 ид.ч. от правото на собственост върху масивна жилищна сграда, застроена върху 72 кв.м, състояща се от два етажа, построена на основание договор от 09.11.1960 г. за учредяване на право на строеж върху държавна земя - парцел VI-880 в кв. 51 по плана на гр. Перник.

По съдебна спогодба, за която е съставен протокол от 15.08.1985 г. по гр. д.

1560/1985 г. на ПРС, който е одобрен с определение на същия съд, в дял на Н.Д.М. е поставен вторият етаж от съсобствената жилищна сграда - с площ от 72 кв.м, а в дял на В. Д. В. е поставен първият етаж от сградата, който етаж е с площ също от 72 кв.м.

Въз основа на съдебно-спогодителния протокол, правото на собственост на В. върху първия етаж е признато с нотариален акт № ** от **.**.**** г., том IV, дело № ****/**** г. на нотариус при ПРС.

4

В.Й.М. е починал на 23.09.1985 г., като е оставил за законни наследници ищците по делото: Н.Д.М. - негова съпруга, и З. В. Г. - негова дъщеря.

От договор за покупко-продажба от 02.07.1998 г., сключен на основание чл 1 от ПЗР на ПМС № 235 от 19.09.1996 г. между Н.Д.М. и З. В. Г. - от една страна, и областния управител на Софийска област - от друга, се установява, че първите придобиват собствеността върху урегулиран парцел VI-880, кв. 51 по действащия регулационен план на гр. Перник, в кв. „*******”, с площ от 488 кв.м., при граници: парцел V - 895; парцел VII - 879; парцел XIX - 881 и улица.

В. Д. В. е починал на 25.06.1999 г., като е оставил за законни наследници ответниците по делото: Ц.А. В. - съпруга, Р. В. Д. и Л. В. С. -- негови низходящи.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се твърди, че ответниците ползват без правно основание по-голямата част от парцела, както и че парцелът е разделен по средата от пътека, като половината от него се ползва от ищците, а другата - от ответниците.

По въззивното делото по иска по чл.108 ЗС е било прието заключение на съдебно-техническа експертиза със задача след оглед на построената в спорния парцел жилищна сграда, да даде вариант за достъп до сградата. От заключението се установило, че ищците ползват втория етаж на сградата, който етаж е с площ от 72 кв.м, а ответниците по жалбата ползват първия етаж, който е с площ също от 72 кв.м.

С оглед на така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел следното по иска с правна квалификация чл.108 ал.1 ЗС :

Предмет на доказване при предявен иск по чл. 108 от ЗС е съществуването на право на собственост на ищеца, както и упражняването на фактическа власт от ответника върху вещта без основание.

5

В процесния случай ищците Н.Д.М. и З. В. Г. са имали материална легитимация като собственици на процесния имот с представеното по делото придобивно основание, обективирано в договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на ЗДС и § 1 от ПЗР на ПМС № 235 от 19.09.1996 г.

Доказва се също така и че ответниците владеят процесния имот.

Що се касае до наличието на третата предпоставка за уважаване на реваидикационния иск - липсата на правно основание ответниците да упражняват фактическа власт върху имота, въззивният съд е приел, че тя не е налице, защото:

Съгласно чл. 1 от Указа за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуално жилищно строителство /УНПКИЖС/, действаш по време на учредяването на правото на строеж върху процесния имот, правото ма строеж върху държавен парцел включва правото да се построи сграда върху земя, собственост на държавата, построеното да бъде собственост на титуляра на правото на строеж, като се дерогира принципът на приращението.

Съгласно чл. 1, ал. 2, изр. последно от УНПКИЖС правото на строеж върху държавна земя включва и правото да се ползува незастроената част от терена на целия държавен парцел.

Касае се до специална разпоредба, която изключва приложението на общата чл. 64 от ЗС, ограничаващо правата на суперфициара върху земята само в рамките на необходимото за използуването на постройката според предназначението й.

При прехвърляне на правото на строеж се прехвърля и пространственият обхват, върху който се разпростира правото на ползване, което в хипотезата на чл. 1, ал. 2, изр. последно от УНПКИЖС за разлика от тази на чл. 56, ал. 1 от ЗС няма самостоятелен характер, а е акцесорно право, включено и производно от суперфициарното, отстъпено от държавата за съответния парцел, с което тя го е обременила с оглед неговото застрояване.

При прехвърлянето на етажите на изградената двуетажна жилищна сграда е било отчуждено и отстъпеното на прехвърлителя право на строеж от държавата.

В своята реализация то е принадлежност към изградената сграда, доколкото нейното съществуване като обособен обект на собственост по отношение на терена се свързва с наличността му, а така също с ползването на незастроената 6 част от парцела като производно от суперфициарното право и неговото осъществяване в построения жилищен обект.

Въззивният съд е стигнал до извода, че ищците Н.Д.М. и наследницата на покойния й съпруг и нейна дъщеря З. В. Г. не са материално легитимирани по иска за ревандикация на процесния парцел.

Това е така, тъй като вследствие на дарението на 1/6 ид.ч. от правото на строеж върху парцела, а също и на съдебната спогодба, по силата на която един ог двата етажа, изградени в осъществяване на отстъпената суперфиция по време на брака на М.а с В.Й.М., е поставен в дял на съсобственика В. Д. В., като резултат е отчуждено и правото на строеж с произтичащото от него право на ползване върху парцела, което се съпритежава след тези разпореждания от М.а и тяхната дъщеря - ищцата З. В. Г. - от една страна, и ответниците Ц.А. В., Р. В. Д. и Л. В. С., в качеството им на наследници на приобрегателя на правото на строеж - от друга.

Затова при извършените разпореждания с отделните етажи, в резултат на което е възникнала етажната собственост, без това да е било изрично упоменато в разпоредителните актове, се подразбира, че са били прехвърлени и съответни части от правото на строеж и произтичащото от него право на ползване, което по правилото на чл. 1, ал. 2, изр. последно от УНПКИЖС се отнася до цялата незастроена част от земята на държавния парцел.