Определение № 663 от 13.08.2025, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 663 гр. гр. Добрич, 13.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Станимир Т. Ангелов

Светослав Н. Тодоров като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно частно гражданско дело № 20253200500540 по описа за 2025 година и, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. с чл. 83, ал. 2 от ГПК. Образувано е по въззивна частна жалба с рег. № 13995/23.07.2025 год. на Е. К. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Д., чрез упълномощения адвокат Л. Б. от АК – гр. София, срещу определение № 1766/07.07.2025 г. на Добричкия районен съд по гр. Дело № 633/2025 г., с което е отхвърлена молба на частния жалбоподател за освобождаването му от заплащане на държавна такса и разноски за производството по делото.

В жалбата се изразява недоволство от горния съдебен акт, като се сочи неправилната преценка на съда на финансовото състояние на страната, отправила молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК. Настоява се за отмяна на акта и за уважаване на молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради липсата на достатъчно средства тъй като Е. К. Д. е безработен и не притежава имущество, което да е източник на доходи. Предвид на финансовото състояния на жалбоподателя, което го поставя под линията на бедност за страната, съдът неправилно е отказал освобождаването му от дължимите такси и разноски. Препис от частната жалба не е връчен на насрещната страна предвид едностранния характер на производството по чл. 83, ал. 2 от ГПК в рамките на исковото производство.

Добричкият окръжен съд като взе предвид доводите на жалбоподателите 1 и събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна, разполагаща с правен интерес да иска отмяна на неизгодна за нея определение, и срещу подлежащ на обжалване акт. Същата е депозирана в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Производството по гр. дело № 633/2025 г. по описа на Добричкия районен съд е образувано по искова молба на Е. К. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Д., с която срещу „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин-7“, бул.

„Джавахарлал Неру“ № 28, бл. „Силвър център“, ет. 2, ап. 73Г, представлявано от С.П.П., в условията на обективно съединяване са предявени установителен иск за нищожност на договор за потребителски кредит № ***, сключен на 31.01.2022 г. за сумата от 1 500 лева, със задължение за връщане в срок от 60 седмици, поради това, че договорът съдържа неравноправни клаузи, и в условията на евентуалност иск за нищожност на същия договор в частта на неговата клауза, която предвижда заплащането на неустойка при непредставяне от кредитополучателя на обезпечение в определен срок.

С обжалваното определение районният съд е приел, че при данните за честта подмяна от страна на ищцата на притежаваните от нея МПС, не са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК за исканото освобождаване от такси и разноски, поради което е оставил молбата на ищцата без уважение. Преценката на районния съд, че финансовото положение на Е. К. Д. позволява същият да внесе дължимата държавна такса за водене на делото, тъй като той притежава недвижима собственост в центъра на гр. Добрич, както и автомобил, който макар и стар, представлява имущество. На следващо място ищецът е в трудоспособна възраст, като липсват данни за задължения за издръжка към трети лица. Посочено е, че Е. К.

Д. трайно, в период от една година /считано от 09.05.2024г. - датата на прекратяване на последния му трудов договор / не е започнал трудова дейност.

От справката на съда до Бюро по труда Добрич е установено, че ищецът е регистриран като активно търсещ работа едва на 07.04.2025г. , т.е. след 2 образуването на гр. дело № 633/2025 г. на ДРС.

При предявяване на исковете следващата се държавна такса не е внесена. Заявено е с исковата молба искане за освобождаване на ищеца от такси и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК – поради липса на достатъчно средства.

Видно от представената пред районния съд декларация ищецът е безработен, няма доходи от наем на имущество и рента от земеделска земя, няма доходи от участие в търговски дружества или от дейност като ЕТ, няма непълнолетни деца, които издържа, притежава жилище, представляващо двустаен апартамент от 78 кв.м в гр. Д. и лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“ с рег. № ***. Ищецът е заявил е, че няма сключен граждански брак и е в добро здравословно състояние.

Според представения договор за правна защита и съдействие, сключен между Е. К. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Д. и адвокат Л. Б. от АК – гр. София, е уговорена безплатна правна защита на материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Съгласно нормата на чл. 83, ал. 2 от ГПК, която е императивна и не подлежи на разширително тълкуване, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като при разглеждане на молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. Уважаването на молбата едно лице да бъде освободено от такси и разноски в съдебното производство налага по категоричен и несъмнен начин да се установи наличието на гореизброените предпоставки.

В производството по чл. 83, ал. 2 от ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса като след изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства.

Тази преценка се извършва въз основа на декларация, подадена от молителя, на посочени и представени от него доказателства, като съдът може да го задължи да представи и други доказателства, както и служебно да събере такива. След изясняване на цялостното имуществено състояние на 3 страната и на останалите относими в конкретния случай обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с пълния размер на съответната дължима за производството държавна такса и разноски, и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства, за да ги заплати. Недопустимо е съдът да откаже освобождаване от такси и разноски, мотивирайки се с предположения за евентуални доходи на молителя. Когато молителят притежава значително имущество, което може да бъде осребрено или от него да реализира доход, или това имущество да послужи като обезпечение за отпускане на кредит, съдът не може да признае, че няма достатъчно средства да заплати дължимите държавни такси и разноски (определение № 16 от 27.01.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 24/2022 г., IV г. о.).

В този смисъл са и разясненията в мотивите към т. 12 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение важи до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата (определение № 4355/09.12.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4295/202 г., 4 г. о.).

Преценката за възможността на молителя да плати дължимите по делото такси и разноски е конкретна и се прави към момента на самото искане по чл.

83, ал. 2 от ГПК. Изводът за наличието на предпоставките за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса в съдебно производство следва да бъде основан на съдържащите се в подадената за тази цел декларация и приложените към нея доказателства. Обстоятелството, че молителят е в трудоспособна възраст само по себе си не може да обоснове извод за наличие на достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса, доколкото преценката следва да бъде извършена не с оглед възможността на молителя да придобие такива средства с труда си за в бъдеще, а с оглед притежаването на средства към момента на подаване на молбата (определение № 686 от 12.12.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7091/2014 г., I г. о., ГК).

Декларираните от молителя обстоятелства относно материалното му състояние са потвърдени и от служебно изисканите от районния съд справки от Агенция по вписванията, ОД на МВР, Дирекция „Бюро по труда“, НАП.

4

Според служебно изисканата справка от Агенция по вписванията жилищният имот е придобит от молителя с договор за покупко-продажба от 31.05.2017г. в съсобственост с трето лице – Г. Ю. Д., при липса на данни за конкретните идеални части и неустановен вид на съсобствеността към този момент /обикновена или съпружеска/, доколкото понастоящем, според декларираното, молителят е неженен. Според тази справка имотът е предмет на договорна ипотека, учредена на датата 31.05.2017 г. в полза на „Юробанк България“, както и че на 22.02.2024 г. е вписана възбрана по изпълнитгелно дело № 1001/2023 г. на ЧСИ Л. Т. с взискател ОББ и длъжник Е. К. Д..

По отношение на притежавания от частния жалбоподателя и лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“ с рег. № ***, посочен в изисканата по делото справка от сектор Пътна полиция – гр. Добрич, не може да се направи извода, че автомобилът е на значителна стойност, респ. че неговата продажба би могла да доведе до реализиране на допълнителен висок доход.

Неоправдано е да се приеме, че предвид затрудненото си материално състояние ищецът следва да бъде „принуден“ да се разпореди с притежаваното от нея МПС. Вероятно същото е необходимо на ищеца при неговото придвижване.

С оглед изложеното съдът намира, че на този процесуален етап от развитието на делото Е. К. Д. не е в добро материално положение. Достатъчна за уважаване на молбата по чл.83 ал.2 от ГПК е констатацията за наличие на влошено финансово състояние като обективен факт, възпрепятстващ поради липса на парични средства достъпа на лицето до правосъдие и възможността му да проведе пълно доказване на исковата си претенция. Невъзможността за заплащане на държавна такса и разноски не следва да се явява значителна пречка за страната да упражни своевременно правото си да поиска съдебна защита на нарушено материално право.

Настоящият съдебен състав намира, че е налице основанието на чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване на частния жалбоподател от задължението за заплащане на дължимата държавна такса и разноски по делото. Предвид изложеното първоинстанционното определение следва да бъде отменено като неправилно, респ. молбата за освобождаване от такси и разноски следва да бъде уважена.

Воден от изложеното, Добричкият окръжен съд

5

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1766/07.07.2025 г. на Добричкия районен съд по гр. Дело № 633/2025 г., с което е отхвърлена молба на Е. К. Д. с ЕГН ********** от гр.Д. за освобождаването му от заплащане на дължимите такси и разноски по делото, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК Е. К. Д. с ЕГН ********** от гр.Д. от заплащане на дължимите държавни такси и разноски по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6