Решение № 402 от 22.11.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 402 гр. Пазарджик, 22.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камен Г. Гатев при участието на секретаря Росица Караджова като разгледа докладваното от Камен Г. Гатев Административно наказателно дело № 20255220201030 по описа за 2025 година взе предвид следното:

С жалбата си срещу Наказателно постановление №25-1818-000440/ 24.06.2025г. на Началник сектор в ОДМВР Пазарджик, РУ Пазарджик, жалбоподателят И. И. С., ЕГН ********** от гр.Пазарджик, *** моли да бъде отменено обжалваното постановление , като счита, че същото е издадено в нарушение на материалния и процесуален закон. Сочи доказателства и претендира разноски.

За наказващият орган не се явява процесуален представител.Постъпило е писмено становище за неоснователност на жалбата.Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

Районният съд, като се запозна с оплакванията, изложени в жалбата и след като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в съвкупност, взе предвид следното:

На жалбоподателя И. С. е съставен АУАН серия G A № 1202897/ 06.06.2025г. от актосъставителя Н. Р.,на длъжност „старши полицай“ при РУ Септември, ОДМВР Пазарджик и съответно е издадено обжалваното постановление за това, че на 06.06.2025г. в 14.49ч. в Община Пазарджик, на 1 път I-8, като водач на лек автомобил „Тойота Аурис“ рег.№****, с посока на движение от гр.Пазарджик към гр.Пловдив, на разклона за с.Мало Конаре ,извършва следното нарушение – извършва маневра неправилно изпреварване на движещото се пред него МПС, при наличие на единична непрекъсната линия М-1,като навлиза в лентата за насрещно движение и я пресича; при изпреварване не съобразява поведението си с пътната маркировка, в нарушение на чл.6т.1 ЗДвП.Наложена е на И. С. глоба в размер на 30лв. , на основание чл.183ал.3т.6 ЗДвП.

Съдът, при съвкупна преценка показанията на свидетелите Н. Р. Т. А., възприе следната фактическа обстановка:

На 06.06.2025г. в ранния следобед свидетелят Т. А., полицейски служител при РУ Пазарджик , в изпълнение на служебните си задължения бил позициониран на път I-8, посока на движение от гр.Пазарджик към гр.Пловдив, в района на моста над река „Луда Яна“ .

В този район било забранено изпреварването,сигнализирано включително чрез пътна маркировка – непрекъсната линия М-1, като точно в този участък често били извършвани нарушения и съответно контролът бил засилен. Св.А. забелязал лек автомобил „Тойота Аурис“ рег.№****, с посока на движение от гр.Пазарджик към гр.Пловдив, който още при изкачване на моста предприел маневра – изпреварване на друг лек автомобил, навлизайки в лентата за насрещно движение, приключил маневрата и се прибрал в своята лента.Св.А. незабавно сигнализирал за извършеното нарушение свои колеги, които били позиционирани на не повече от един километър по надолу , посока на движение от гр.Пазарджик към гр.Пловдив в участък пред кръговото движение до с.Мало Конаре. В резултат полицейски екип, с участието и на св.Н. Р., спрял за проверка лек автомобил „Тойота Аурис“ рег.

№****,с водач И. С.. След около 5 минути пристигнал и св.Т. А., който запознал нарушителя С. с извършеното от него нарушение , а св.Р. съставила процесния АУАН.

Видно от изискана информация от Областно пътно управление гр.Пазарджик, в Община Пазарджик, на път I-8,София – Пазарджик – Пловдив, от км.197+400, преди кръгово кръстовище, хоризонталната маркировка в оста на пътя е единична непрекъсната линия М1 и продължава до кръговото кръстовище при км.197+662, с която се забранява

2 изпреварването. В участъка при км.197+410 има монтиран пътен знак В24 „ Забранено изпреварването на МПС, с изключение на мотоциклети без кош и мотопеди“.

Съдът даде вяра на показанията на свидетелите Н. Р. и Т. А. , за които няма никакво основание за съмнение в пристрастност, въпреки ,че са служители при ОДМВР Пазарджик. Освен това техните показания кореспондират изцяло помежду си , що се отнася до възприятията на св.А. и подаденото от него телефонно обаждане към позиционирания малко след него полицейски екип, в състава на който е била и св.Р.. Също така,съобразно чл.189ал.2 ЗДвП , редовно съставеният АУАН има доказателствена сила до доказване на противното. Жалбоподателят С., макар да е заявил, че оспорва извършено от него нарушение на чл.6т.1 ЗДвП, не посочи никакви доказателства в подкрепа на това твърдение.

При така възприетите фактически обстоятелства, Съдът от правна страна приема следното:

Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН. Жалбата е процесуално допустима,тъй като е подадена от легитимирано лице в срока по чл.59ал.2 ЗАНН .По същество Съдът намира жалбата за неоснователна.

Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в кръга на техните правомощия / съобразно чл.1.3.2 за актосъставителя и чл.3.9 за наказващия орган от приета Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР/, при спазване сроковете на чл.34 ал.3 ЗАНН.

Конкретно относно актосъставителя Н. Р. наказващият орган представи и Заповед №312з-4438/3012.2021г.на Директор ОДМВР Пазарджик.

Видно е, че Н. Р. е измежду група служители от РУ Септември при ОДМВР Пазарджик,които са определени да съставят АУАН и фишове по ЗДвП.

Съдът намери за неоснователен и доводът на жалбоподателя, с който оспорва териториалната компетентност на актосъставителя Н. Р. да състави АУАН на територията на РУ Пазарджик, доколкото се установява ,че е служител на РУ Септември. В тази насока Съдът отбелязва, че според цитираната вече Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР, по т.1.3 са определени полицейските органи, които могат да съставят АУАН в 3 рамките на обслужваната територия на съответното ОД на МВР.Това означава, че св.Н. Р. е оправомощена да съставя АУАН на територията на ОДМВР Пазарджик, а не само в района на РУ Септември.

На следващо място, Съдът не споделя доводът на жалбоподателя за наличие на съществено процесуално нарушение в описателната част на НП не посочено кое предложение по чл.6 т.1 ЗДвП е нарушено, а отделно неправилно за това нарушение е наложена санкция на основание чл.183ал.3т.6 ЗДвП, вместо по чл.179ал.1т.5предл. 5 ЗДвП ,доколкото са изложени обстоятелства за несъобразяване с пътната маркировка, а не за неправилно изпреварване.

Разпоредбата на чл.6 т.1 ЗДвП е общо правило, а на жалбоподателя е вменено да е извършил – „при изпреварване не съобразява поведението си с пътната маркировка“ .Т.е. за жалбоподателя е ясно, че не е съобразил поведението си именно със сигнал на пътната маркировка и факта, че не е отбелязано последното предложение от разпоредбата по никакъв начин не му пречи да разбере с какво точно не е съобразил поведението си. На следващо място, изложени са обстоятелства за несъобразяване от жалбоподателя с пътната маркировка, което несъобразяване е довело до неправилно изпреварване, като не е констатирана създадена опасност и следователно правилно е санкциониран на основание чл.183ал.3т.6 ЗДвП.

Тази норма е действала към деня на нарушението и е приложима на основание чл.3ал.1 ЗАНН, предвид факта , че е отменена с ДВ бр.64/2025г., в сила от 07.09.2025г., но същото нарушение се санкционира вече с чл.183ал.2т.6, както е предвидена и по-тежка санкция – глоба от 50лв.

Санкционната норма на чл.179ал.1т.5пр.5 ЗДвП ,която всъщност се отнася до по-тежко нарушение, е неприложима в случая, каквато претенция има жалбоподателя, тъй като хипотезата предвижда и създадена непосредствена опасност за движението ,а такива обстоятелства не са установени и вменени на жалбоподателя.

На последно място, по същество жалбоподателят твърди, че на описаното място на нарушение – „разклона за с.Мало Конаре“ има позиционирано кръгово движение, което не е с непрекъсната линия М1 и следователно липсва нарушение. В тази връзка, в хода на съдебните прения защитата счита, че в НП не е вярно отразено мястото на нарушение.

4

Действително прие се и от Съда от фактическа страна, че св.А. е забелязал лек автомобил „Тойота Аурис“ рег.№**** още при изкачване на моста над р.“Луда Яна“ да предприема маневра – изпреварване на друг лек автомобил, след което приключил маневрата и се прибрал в своята лента, като реално е водачът е бил спрян за проверка около километър по надолу, в посока към гр.Пловдив и преди разклона/ по точно кръговото движение/ при с.Мало Конаре. Изразът „на разклона за с.Мало Конаре“ фигурира в обстоятелствената част на процесните АУАН и НП и наистина точното място на нарушение не е съвсем прецизно, доколкото неправилната маневра е приключила непосредствено след преминаване на моста. Но както беше посочено, разстоянието след преминаване от моста над р.“Луда Яна“ до преди кръговото движение при с.Мало Конаре,където е спрян за проверка жалбоподателя, е не повече от километър, поради което тази непрецизност не може да доведе до нарушаване правото на защита на жалбоподателя – на него му е било обяснено при проверката, какво и съответно къде точно е извършил нарушение.

При това от фактическа страна се установи от показанията на св.А., индиректно и от тези на св.Р., като и на Съда е известно, че в участъка - моста над р.“Луда Яна“ по път I-8 е налична единична непрекъсната линия М-1,а освен това и ограничение на скоростта до 60км./ч. Следва да се отбележи, че информацията от ОПУ Пазарджик касае 197км., т.е. мястото, на което нарушителят е бил спрян.

Съобразно чл.63ал.2т.1 ППЗДВП единична непрекъсната линия М1 има значение на забрана за ППС да я застъпват и пресичат.Тази забрана е била нарушена от жалбоподателя С., който правилно е санкциониран на основание действащата към момента на нарушението норма на чл.183ал.3т.6 ЗДвП и съответно наложена глоба в абсолютно определен размер от 30лв. Отделно, служебно известно е на Съда, че този участък е с повишена концентрация на ПТП, поради което не случайно са въведени съответните ограничения за скорост и изпреварване.

Ето защо Съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода от делото, основателна е претенцията на процесуалния представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско 5 възнаграждение на основание чл. 63д а л . 4 от ЗАНН.Пред въззивната инстанция наказващият орган е представляван от юрисконсулт, който е направил своевременно искане за присъждане на разноски с представено становище. Възнаграждението следва да бъде определено съгласно разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно която заплащането на правната помощ е съобразно с вида и количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, според чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ се предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Настоящото производство не е с голяма правна и фактическа сложност, поради което следва да се присъди минималния размер на юрисконсултско възнаграждение, а именно 80 лева, който ще отговоря на осъщественото процесуално представителство.

Воден от горното и на основание чл.63ал.2т.5 ЗАНН Пазарджишкият районен съд

РЕШИ:

Потвърждава

Наказателно постановление

№25-1818-000440/

24.06.2025г. на Началник сектор в ОДМВР Пазарджик, РУ Пазарджик, с което на И. И. С., ЕГН ********** от гр.Пазарджик, *** е наложена глоба в размер на 30лв.

Осъжда И. И. С., ЕГН ********** от гр.Пазарджик, *** да заплати на ОДМВР Пазарджик сумата от 80лв. разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 6