Определение № 1750 от 12.07.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1854/2024
- Вид
- Определение № 1750
- Подписан
- 12.07.2024
- В сила
- 12.07.2024
- Състав
- Теодора Кръстева, Светлин Михайлов, Снежана Бакалова
Цитирани разпоредби
- чл. 121 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.55, ал.1, предл. 2 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1750 гр. София, 11.07.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Теодора Кръстева
Членове:
Светлин Михайлов
Снежана Бакалова като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно гражданско дело № 20241000501854 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 274, вр. чл. 121 от ГПК.
Производството е образувано по повод частна жалба от В. Н. Д., с която обжалва определение № 9 541 от 20.06.24 г., постановено по гр.д. № 7 102/24 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 30 състав, с което е прекратил производството п о гр. д. № 7 102/24 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 30 състав и е изпратил делото за разглеждане по компетентност на Софийски районен съд.
В жалбата се твърди, че атакуваното определение е неправилно. Твърди, че съдът е приел, че е сезиран с обективно и субективно съединени искове, всеки едни от които е с цена под 25 000 лв., поради което е направил извод, че родово компетентен да разгледа делото е Софийски районен съд. Твърди, че извода на съда, че е сезиран с обективно съединени искове е неправилен. Претенцията към всеки един от ответниците е да възстанови получената от наследодателя им сума, но тъй като част от сумата е платена в евро, а другата част е плетена в лева, то затова е направено разграничение. Моли съда, да постанови определение, с което да отмени атакуваното и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в жалбата и като взе предвид, представените по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното определение № 9 541 от 20.06.24 г., постановено по гр.д. № 7 102/24 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 30 състав, с което е прекратил производството по гр. д.
1
№ 7 102/24 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 30 състав и е изпратил делото за разглеждане по компетентност на Софийски районен съд. Видно от мотивите на атакуваното определение съдът е приел, че е сезиран с субективно съединени искове срещу всеки един от ответниците за сумата от 22 700 лв. и 2 000 евро.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.121 от ГПК заинтересованата страна може да обжалва определението за подсъдността. Жалбата се подава чрез съда постановил атакуваното определение до по-горе стоящия съд. В конкретния случай се атакува определение на Софийски градски съд, с което е прието, че спора, предмет на производството са искове, компетентен да се произнесе по които е Административен съд София град. Така направеният извод, съдът в настоящия си състав намира за законосъобразен, а наведените доводи за законосъобразност на атакуваното определение за неоснователни по следните съображения:
В конкретния случай спорно пред настоящата инстанция е изводът на съда относно съществуването (предявяването) на обективно съединени искове срещу всеки едни от ответниците.
Непротиворечивата практика формирана по реда на чл.290 ГПК и обективирана в решения: № 92/21.07.2015 г., постановено по т. д. № 911/14 г. по описа на І т. о.; № 17/24.03.2011 г., постановено по т. д. № 328 /0 г.; № 208 от 25.02.2010 г., постановено по т. д. № 635/8 г. по описа на І т.о. и постановените определения по чл. 274, ал. 3 ГПК: № 193 от 16. 04. 2015 г., постановено по т. д. № 1 886/14 г. по описа на ІІ т.о., № 335 от 02.07.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 349/10 г. по описа на ІІІ г.о. Върховният касационен съд приема, че при обективно кумулативно съединяване на искове от значение за родовата подсъдност на делото е цената на отделните искови претенции, а не общия сбор от цената на всички искове.
Същевременно според възприетото в правната доктрина и трайната съдебна практика на касационната инстанция, при обективно съединяване на искове всякога се касае до съвместно предявяване на няколко твърдени правни последици, по повод на които се иска правната защита. Следователно при обективно съединени искове ищецът заявява толкова петитума, колкото е броят на правните последици, за които се търси правна защита, а тези правни последици могат да произтичат както от един и същ фактически състав, така и от разни фактически състави. Поради това, за да определи дали се касае до една искова претенция, или до заявени в обективно съединяване искове съдът следва да се съобрази онази съвкупност от изложените в исковата молба факти и обстоятелства, като основание на иска, които оправдават и съответния заявен петитум. В този см. са указанията по тълкуване на закона, дадени в решение № 239 от 2.04.2015 г., постановено по т. д. № 626/17 г. по описа на ВКС, ТК, Второ ТО.
От обстоятелствената част на исковата молба, както и от направените уточнения, 2 вкл. и в настоящата частна жалба е видно, че всеки един от исковете на ищцата срещу всеки един от ответниците, съобразно посочените факти и обстоятелства и съответната търсена с него правна защита, обективирана в заявения петитума, е могъл да бъде и самостоятелно предявен. В този см. всяка от тези искови претенции представлява самостоятелно спорно право, по което съдът е длъжен да се произнесе. По всяка от предявените претенции с правно основание чл.55, ал.1, предл. 2 от ЗЗД за връщане на суми, получени на отпаднало основание съдът дължи произнасяне и може да бъде предявена в отделно производство.
Съобразявайки се с така цитираната задължителна практика, посочена по-горе и отчитайки, че към всеки един от ответниците ищецът е поискал да бъде осъден да заплати сумата от 22 700 лв. и сума от 2 000 евро, настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че в конкретния случай са предявени субективно и обективно съединени, при условията на кумулативното обективно съединяване искове, всеки един от които е цена под 25 000 лв., което обуславя законосъобразен извод, че родово компетентен да се произнесе по тях е Софийски районен съд.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 9 541 от 20.06.24 г., постановено по гр.д. № 7 102/24 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 30 състав, като правилно и законосъобразно.
Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен касационен съд, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3