Определение № 2445 от 18.09.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2445 гр. Пловдив, 18.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20245300502275 по описа за 2024 година

Производството е по чл.278, ал.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. С. К. с ЕГН: ********** от *********************************************, чрез адв. Р. Р., против Определение № 8378/08.07.2024г., постановено по гр.д.№ 10250/2024г. по описа на Пловдивски районен съд, III гр.с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски по делото. Твърди, че декларираният пред НАП необлагаем доход от „Топ Бет“ ООД, ЕИК: 206153154, в размер на 127 516,48 лв. за 2023г. не съответства на реално получения, който бил около 10 пъти по-малък от посочения в справката на НАП. Представя компютърна разпечатка, според която от виртуалната й сметка на сайта към банковата й сметка е прехвърлена за периода м. август 2023 г. – м. юли 2024 г. необлагаема сума в размер на 5 620 лв. Представя справка за кредитна задлъжнялост и заявява доказателствено искане за изискване от „Топ Бет“ ООД на официална справка за размера на изплатените й от дружеството парични суми. Сочи, че е материално затруднена и въпреки че работи, има задължения към банкови и финансови институции. По изложените съображения от въззивния съд се иска да отмени обжалваното определение и уважи молбата по чл.83, ал.2 ГПК.

С уточняваща молба жалбоподателката, чрез пълномощника си, уточнява, че дружеството „Топ Бет“ ООД поддържа уебсайт за онлайн залози и посочената сума в справката към НАП включва всички суми, които са спечелени в сайта, без да се взема предвид дали същите действително са изплатени. Прилага разпечатка от сайта за изтеглени суми.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид данните по делото и представените доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, внесена е дължимата държавна такса, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

Жалбоподателката като ищца в първоинстанционното производство е предявила против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, обективно кумулативно съединени искове - установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за паричен заем № 3508826/22.04.2019г. е нищожен поради неспазване на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК /с посочена от ищцата цена на иска – 404,40 лв./ и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищцата сумата от 50 лв., представляваща недължимо платена сума по недействителния договор за заем. С исковата молба ищцата е поискала освобождаване от такси и разноски. Представила е декларация за обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК, в която е декларирала, че не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства, получава нетен месечен доход от работна заплата в размер на 724 лв. Има сключен граждански брак, но е във фактическа раздяла, дължи алиментна издръжка на едно непълнолетно дете, не страда от заболяване, което да налага постоянни разходи, има кредити към финансови институции в размер на 30 000 лв. и към Банка ДСК в размер на 50 000 лв.

Във връзка с искането за освобождаване от дължимата по делото държавна такса и разноски, районният съд е изискал справки за установяване на имущественото състояние на молителя, както следва: от Служба по вписванията - Пловдив относно вписванията, заличаванията и отбелязванията на актове, от ОДМВР - Пловдив относно регистрирани МПС, от ТП на НОИ Пловдив относно изплащани обезщетения и пенсия, както и от ТД на НАП Пловдив относно информация за декларирани доходи и получавани трудови възнаграждения.

След постъпване на информация по изисканите от съда справки, молбата на ищцата за освобождаване от държавна такса и разноски е намерена за неоснователна. За да постанови отказ по молбата по чл. 83, ал.2 ГПК, Пловдивският районен съд е изложил съображения за това, че ищцата е в трудоспособна възраст, при липса на твърдения и доказателства за влошено здравословно състояние, възпрепятстващо я да полага труд. От изисканата от първостепенния съд справка от НАП били установени данни за регистрирано трудово правоотношение на молителката с работодателя „Кирови 4“ ООД и размер на облагаемия месечен доход към месец май 2024г. от 1 019,03 лв.

Освен трудово възнаграждение жалбоподателката има и доходи от извънтрудови правоотношения, изплатени от „Сити Кеш“ ООД, като за последния месец, който обхваща справката /м. май 2024г./ облагаемият й месечен доход възлиза в размер на 137,67 лв. През 2023г. в полза на молителката са изплатени следните доходи: 1.) 0,02 лв. от „Българоамериканска кредитна банка“; 2.) 4382,64 лв. от „Сити Кеш“ ООД; 3.) 127 516,48 лв. от „Топ Бет“ ООД и 4.) 6370 от „Уин Бет Онлайн“ ЕООД. От тези суми жалбоподателката признава получаването на сумата от 5 620 лв. от „Топ Бет“ ООД през периода от 06.08.2023 г. до 06.07.2024 г. и не оспорва да е получила дохода от „Уин Бет Онлайн“ ООД. В полза на ищцата било учредено право на строеж на жилищна сграда с площ от 120,90 кв.м. в ********************, като не се установило на името на ищцата да са регистрирани моторни превозни средства и същата да е получавала обезщетения от НОИ. Пловдивският районен съд намерил, че с оглед 2 имущественото състояние на ищцата, която получава постоянен доход от работна заплата и през 2023г. е декларирала необлагаем доход от общо 133 886,48 лв., последната разполага с достатъчно средства за заплащане на държавна такса в производството по делото в размер на сумата от 100 лв., поради което молбата й по чл. 83, ал. 2 от ГПК е оставена без уважение.

Въззивният съд намира жалбата за неоснователна, а преценката на районния съд да остави без уважение молбата за освобождаване от държавна такса и разноски по делото - за правилна и съответна на постъпилите доказателства относно възможността за реализиране на доходи от молителя. В тази насока освен констатираните обстоятелства, свързани с липсата на твърдения, данни и доказателства за влошено здравословно състояние, налагащо разходи за лечение или ограничаващо трудоспособността на молителя, настоящият съдебен състав взе предвид и обстоятелството, че молителката е в работоспособна възраст, същата е във фактическа раздяла със съпруга си и дължи издръжка само на едно непълнолетно дете. По делото е безспорно установено, че ищцата реализира доход от трудово правоотношение с „Кирови 4“ ООД, като към месец май 2024 г. трудовото й възнаграждение е в брутен размер на 1 019,03 лева. Не се оспорва, че в периода м. август 2023г. – м. юли 2024г. е получила и необлагаем доход от „Топ Бет“ ООД в размер на 5 620 лв., както и доход със същия произход в размер на 6 370 лева от „Уин Бет Онлайн“. Ищцата притежава идеална част от правото на строеж на жилищна сграда.

Според съдебната практика на ВКС, изразена както по обвързващ съдилищата начин с ТР № 6/6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС (т. 12), така и в актове, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК (определение № 137 от 07.04.2021г. по ч. гр. д. № 402 / 2021г. на ВКС, III г.о., определение № 473 от 07.11.2019г. по ч. гр. д. № 3775/2019 г. на ВКС, III г. о., определение № 315 от 30.06.2016г. по ч. гр. д. № 2664/2016г. на ВКС, IV г.о., определение № 435 от 9.11.2020 г. по ч. гр. д. № 2234/2020г. на ВКС, III г. о., определение № 686/12.12.2014г. по ч. гр. д. № 7091/2014 г. на ВКС, I г.о. и др.), основателността на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК се преценява не само с оглед на конкретното задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по делото, а и доколкото страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и разноски за цялото съдебно производство.

След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на дължимата държавна такса и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането за освобождаване.

В настоящия случай дължимата от ищцата държавна такса по предявените искове е в общ размер на 100 лв. ПдОС приема, че понасянето на държавна такса в посочения минимален размер и евентуалните разноски в процеса е в материалните възможности на ищцата - молител в производството.

Преценката за това е основана на съотношението между имущественото състояние на молителката при установения по - горе месечен доход от работна заплата и доходи, различни от трудовите, за 2023г. от „Сити Кеш“ ООД, Топ Бет“ ООД и „Уин Бет Онлайн“ ЕООД от една страна и цената на исковете, респ. държавната такса за разглеждането им и евентуални съдебни разноски 3 по делото от друга. В жалбата се твърди и, че ищцата погасява задължения по кредити към финансови и кредитни институции, поради което същата няма възможност да заплати държавната такса по делото. Настоящият състав намира тези оплаквания за неоснователни доколкото това са задължения, които жалбоподателката доброволно е поела към финансови и кредитни институции и срещу които е получила определена престация. С оглед на това частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.1 във връзка с чл.278, ал.4 ГПК, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 8378/08.07.2024г., постановено по гр.д.№ 10250/2024г. по описа на Пловдивски районен съд, III гр.с., с което е оставена без уважение молбата на М. С. К. с ЕГН: ********** от *********************************************, по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4