Решение № 1006 от 24.07.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1006 гр. Велико Търново, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря МАРТИНА Б. ГАДЖАЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20264110100037 по описа за 2026 година

Иск с правно основание чл. 124,ал.1 ГПК, вр. с 26,ал.1,пр.1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК

Ищцата З. Б. Г. основава исковите си претенции на твърдения, че е страна по договор за потребителски кредит от 27.08.2024 г., сключен с ответното дружество, по силата на който кредитодателят предоставя на кредитополучателя сумата 3000 лева , при срок на погасяване 18 месеца, при ГПР 60% и лихвен процент от 47%. Излага, че в договора са предвидени такси при забава на плащане с 1 ден и при забава на плащане с повече от 30 дни.

Твърди, че договорът за кредит е недействителен, тъй като в него липсва ясна методика за формиране на ГПР, чийто размер не е действителен, тъй като в него не са включени таксите разходи, които от своя страна са неравноправни, а договорената възнаградителна лихва е нищожна поради накърняване на добрите нрави.

Излага подробни съображения за нарушението на императивни разпоредби на ЗПК, въз основа на което моли съда да приеме за установено, че договорът за кредит е нищожен. При евентуалност претендира прогласяване нищожност на клаузата за възнаградителна лихва. Претендира разноски. В съдебно заседание не изпраща представител.С писмено становище 1 на пълномощника адв. Н. поддържа иска.

Ответникът „ Мъни Лийз“ ЕАД, чрез пълномощник адв.Г. от ***АК е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск и твърденията на ищеца, че договорът за кредит е недействителен. Заявява, че при сключването му са спазени всички императивни разпоредби на закона.

Излага подробни съображения и моли съда да отхвърли исковите претенции, като неоснователни. Претендира разноски. В съдебно заседание не изпраща представител.С писмено становище поддържа отговора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери установена следната фактическа обстановка :

Страните не спорят и от приетите писмени доказателства по делото се установява, че след искане на ищцата № *** г. и предоставяне на необходимите документи /СЕФ, декларации/, приложени към делото, между нея и ответното дружество в качеството му на небанкова финансова институция е сключен договор за потребителски кредит*** г. Според условията на този договор на ищцата е отпуснат кредит в размер на 3000 лева, който следва да се погаси на 18 месечни вноски с краен срок на погасяване 21.02.2026 г., при ГЛП от 47% и ГПР от 60%. Предвидено е още заплащане на сума в размер на 79 лева на ден за всяка месечна вноска при забава на плащането с 1 ден, както и заплащане на сума от 120 лева за всяка просрочена вноска, при забава на плащането на погасителна вноска повече от 30 дни / чл.19 от договора/. Тези такси са предвидени на основание договор за събиране на просрочени вземания от 1.10.2023 г. сключен с между заемодателя и подизпълнителя „Финанс

Плюс Мениджмънт Холдинг“ АД, за направени разходи за събиране на просрочените вземания. Таксите не са включени в ГПР, което е предвидено в договора- чл. 9.1 от него. Видно от погасителния план към договора, общо дължимата сума от заемополучателя е в размер на 5184 лева, като месечната погасителна вноска от 288 лева включва главница и договорна лихва. Според заключението на вещото лице по ССчЕ, по предоставения кредит от 3000 лева ищцата е извършила погасявания на обща стойност 4218 лева , като последното плащане е извършено на 8.10.2025 г.Погасена е сумата от 1791,67 лева главница, 1794,33 лева договорна лихва и 632 лева такса за забава / от по 79 лева/. В ГПР от 60% е включена възнаградителната лихва и не са включени такси и други разходи. В съдебно 2 заседание вещото лице поддържа заключението си.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Безспорно е от съдържанието на процесния договор, че се касае за договор за потребителски кредит, към който приложими са разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

Ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл.9,ал.2 от ЗПК и като такъв попада под защитното действие на ЗЗП, който в Глава Шеста предвижда служебно задължение на съда да следи за наличието на неравноправни клаузи в договора, както и последиците, ако бъдат установени такива. В Глава шеста от Закона за потребителския кредит, чл. 22 предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9 от ЗПК , договорът за потребителски кредит е недействителен. В случая е спазена писмената форма за действителност на договора, като се спори относно спазване императивните разпоредби на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК, според които договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Процесният договор съдържа годишният лихвен процент – 47%, посочен е ГПР – 60 %, и общо дължимата сума по кредита- 5184 лева . Противно на възраженията на ответника, съдът намира за основателни възраженията на ищеца относно нарушаване на разпоредбите на чл. 11, ал.1,т.10 от ЗПК, тъй като посоченият в договора ГПР не е действителният такъв, тъй като в него не са включени таксите, предвидени в чл. 19 от договора. В параграф 1 на ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ - това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в 3 резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Таксите за забава при плащането на погасителните вноски, формулирани като такси за разходи във връзка със събиране на просрочени задължения / след забава от 1 ден, респективно след забава от 30 дни за всяка месечна погасителна вноска/ , при това на основание договор, сключен от кредитора с трето за правоотношението лице, безспорно следва да бъдат включени в ГПР. Това е така, защото те са известни на кредитора още при подписването на договора и представляват разход за потребителя, който е със задължителен характер. Няма данни, от които да се направи извода, че договорът би бил подписан и без тази клауза, а тя, видно от съдържанието и, води до значително неравновесие на правата и задълженията на страните в правоотношението в полза на кредитора и в ущърб на потребителя, тоест същата се явява неравноправна по смисъла на чл.146 и сл. от ЗЗП. Така предвидените такси нямат характер на неустойка с присъщата и обезпечителна и обезщетителна функция, нито представляват кумулативна или санкционна неустойка, която може да се кумулира заедно с предвиденото обезщетение за забава в чл. 17 от договора и като такава не би се включвала в ГПР, според чл.19,ал.3 от ЗПК. С тези такси всъщност кредиторът генерира скрита печалба, доколкото същите са предвидени с фиксиран размер отнапред, без да е ясно дали въобще ще се направи някакъв разход, какъв ще бъде той и каква ще е неговата цена, при хипотезата на чл.19 от договора. Невключвайки тези такси в ГПР, кредиторът нарушава императивна законова разпоредбачл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, тъй като посоченият в договора ГПР не е действителният такъв. Трайна е съдебната практика, че този елемент от договора е особено съществен за потребителя, тъй като с уредбата на ГПР чрез императивни правни норми законодателят цели особена защита на икономически по-слабата страна в правоотношението. Така потребителят има възможност да оцени предлаганите му кредитни продукти, да си направи финансова обосновка, да прецени възможностите си за поемане на съответния финансов риск при сключване на договора и т.н. Нарушаването на изискването да се посочи действителния размер на ГПР е съществен порок, водещ до недействителност на договорачл.22 от ЗПК, поради което иска се явява основателен и следва да бъде уважен, като се приеме за установено, че договор за потребителски кредит ***г. е недействителен. При този извод на съда не е необходимо произнасяне по предявения при условие на евентуалност иске за прогласяване на нищожност на 4 отделна клауза от договора / относно възнаградителната лихва/.

При този изход на делото на основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищцата направените по делото разноски в размер на 106,58 евро за заплатена държавна такса.

На ищцата е предоставена безплатна правна помощ от адв.Н. , поради което на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата ответникът следва да бъде осъден да и заплати възнаграждение. При определяне на това възнаграждение съдът взема предвид фактическата и правна сложност на делото, която не е особено голяма, имайки предвид предмета на споранищожност на сключен с потребител договор за паричен заем, като при условие на евентуалност е предявен още един иск за прогласяване нищожност на отделна негова клауза, който не е разгледан. Производството по делото е приключило в две съдебни заседания, без адвокатът да е присъствал лично на тях /представено е писмено становище за първото по делото съдебно заседание/, липсва сложност при анализ и оценка на приложените доказателства, налице е многобройна съдебна практика по идентични казуси.

Адвокатът претендира присъждане на възнаграждение от 420 евро съобразно приложен списък, но съдът споделя възражението на ответника за прекомерност, поради което, с оглед изложените доводи за осъществената правна защита и съдействие съдът определя възнаграждение на адв.С. Н. в размер на 250 евро, които ответникът да и заплати.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск от З. Б. Г. с ЕГН ********** от *** срещу „МЪНИ ЛИЙЗ“ ЕАД, ЕИК 131289899, седалище и адрес на управление ***, че

Договор за потребителски кредит № *** г. е недействителен на основание чл. 26,ал.1, пр. първо от ЗЗД, вр. с чл. 11, ал.1,т.10 и чл. 22 от Закона за потребителския кредит.

ОСЪЖДА „МЪНИ ЛИЙЗ“ ЕАД, ЕИК 131289899, седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на З. Б. Г. с ЕГН ********** от *** сумата от 106,58 / сто и шест евро и 58 цента/ разноски.

ОСЪЖДА МЪНИ ЛИЙЗ“ ЕАД, ЕИК 131289899, седалище и адрес на 5 управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адвокат С. А. Н. от ***АК сумата от 250 /двеста и петдесет/ евро за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд, чрез Великотърновски районен съд.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 6