Решение № 23 от 20.01.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Кърджали, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Теди Чаръкчиева като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело № 20245140100472 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, предявен от В. А. Ч., с ЕГН **********, с адрес: ***, общ. Кърджали, обл.

Кърджали против ”ЗД ”БУЛ ИНС”" АД с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление в гр. София, общ. Столична, район „Лозенец", бул.

”Джеймс Баучер" № 87, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2230 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за ремонт на собствения на ищеца лек автомобил марка „П.“ модел „**“ с ДК номер № ***, причинени при ПТП настъпило на 11.04.2019 год. около 11.55 часа на паркинг находящ се в ***, причинено от водача С. М. М. при управление на МПС - лек автомобил марка „Т.” модел „***“, с държавен контролен номер № ***, застрахован с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху сумата считано от уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие по реда на чл. 429, ал. 3 от Кодекс за застраховане - от 12.04.2019 год. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се излагат съображения, че на 11.04.2019 г. в *** на паркинг находящ се пред блок *** е настъпило ПТП при следния механизъм: лицето С. М. М. в качеството й на водач на лек автомобил марка и модел „Т.

***“, с рег. № ***, предприела маневра - движение на заден ход, без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, вследствие на което ударил намиращия се зад нея паркиран лек автомобил марка и модел „П. **“ с рег. № ***. Сочи се, че между ищеца и водачът на другия автомобил е подписан двустранен протокол за ПТП, в който като виновен е отбелязан водачът на другия автомобил, а констатираните повреди по автомобила на 1 ищеца са предната част на преден капак, предна решетка, предна броня и преден десен фар. Причинените имуществени вреди за закупуването на резервни части и отремонтиране на повредените части по автомобила ищецът оценява на 2230 лева.

Твърди, че на 12.04.2019 г. е уведомил застрахователя и е образувана щета № **********, като на същия ден е извършен опис на щета № 2/********** и № 5/**********, в която са били описани причинените по автомобила щети. Посочва, че на 17.04.2019 г. е получил писмо от ответното застрахователно дружество, с което е бил уведомен, че му е отказано обезщетение за причинените имуществени вреди на процесното МПС.

Навежда се, че по същия начин се е развила процедурата и по подаденото впоследствие на 19.04.2019 г. заявление за преразглеждане на застрахователната претенция, като на 25.04.2019 г. отново е бил получил отказ. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника, с който се оспорва предявената претенция по основание и размер.

Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на лек автомобил марка и модел „Т. ***“, с рег. № ***. Оспорва се описаният в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП, като се излагат съображения, че подписаният двустранен протокол не установява вината и противоправното деяние на водача на МПС „Т. ***“ и механизма на ПТП.

Възразява се, че водачът на лек автомобил марка и модел „Т. ***“, с рег. № *** не е реализирал виновно поведение по настъпване на ПТП. Възразява се и срещу размера на обезщетението за претърпени имуществени вреди. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

С протоколно определение от 13.02.2023 г., постановено по делото, на основание чл. 214, ал.1 ГПК е допуснато изменение на размера на предявения иск като същият е намален от сумата в размер на 2230 лева на сумата в размер на 2140,93 лева.

С оглед събраните по делото доказателства съдът констатира следната фактическа обстановка:

От представеното по делото заявление за изплащане на застрахователно обезщетение /л. 5-6/, се установява, че на 12.04.2019 г. и съответно на 19.04.2019 г. застрахователя е уведомен от ищцовата страна за настъпилото застрахователно събитие и е поискано да и бъде определено обезщетение, респ. спазена е процедурата по чл. 380 КЗ.

От представеното Свидетелство за регистрация на МПС - част I /л. 15/, се установява, че лек автомобил марка и модел марка „П.“ модел „**“ с ДК номер № ***, е собственост на ищеца, с дата на регистрация 02.02.2000 г.

По делото не е спорно, че по отношение на лек автомобил марка и 2 модел „Т. ***“, с рег. № *** е сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на настъпване на ПТП - 11.04.2019 год.

Като писмено доказателство е прието уведомление за щета от 12.04.2019 г., от което се установява, че е налице увреждане на л. а. П., с рег.

№ ***, което е настъпило в резултат на ПТП с друг участник в ***, на паркинга пред ****. От опис на щета № 2/********** от 12.04.2019 год.; опис на щета № 5/********** от 12.04.2019 год. е видно, че увредените детайли на л. а. “ П.“, с рег. № ***, са преден капак, предна решетка, облицовка пр. броня, фарове за мъгла.

По делото е разпитана свидетелката И.Ч., която потвърждава констатациите в подписания констативен протокол, че лек автомобил марка и модел „П.“ модел „**“ е бил ударен от съседката С., управляваща л. а. марка и модел „Т. ***“, вследствие на което на л. а. “ П.“ се е огънал предния капак, били нанесени щети по фара и на решетката под капака. Свидетелят сочи, че е заварила С. на мястото на ПТП, като същата е признала своята вина, а именно че ударът се е получил при маневра. Твърди, че е последвало позвъняване на телефон 112, с получени указания при взаимно съгласие да се попълни протокол, което било сторено от участниците в ПТП и подписано от тях, без възражения.

Съдът кредита показанията на свидетеля Ч., доколкото същите са преки, непосредствени и съответстват на събрания по делото доказателствен материал.

За установяване конкретния механизъм на ПТП, по делото е изслушана съдебна автотехническа експертиза, извършена от вещото лице инж. В. Д., чието заключение не е оспорено от страните и съдът кредитира изцяло, намирайки го за обективно, компетентно и подкрепено от останалия събран доказателствен материал. От заключението е установено, че на датата 11.04.2019 г., около 11:55 часа съгласно изчертаната скица на произшествието в двустранния констативен протокол лек автомобил „П. **“, с рег. № *** е бил паркиран на паркинга пред ***, сьс задната част към блока. Лек автомобил „Т.

***", ***, управляван от водача С. М., при движение на заден ход е ударил паркирания лек автомобил марка „П.“, модел „**“, с ДК номер № ***. При така определената траектория на движение, автомобилът й е попаднал в габаритите на паркирания л.а. „П. **“. Ударът между тях е бил със задната лява част на л. а. „Т. ***" в предната дясна част на л. а. „П. **“, следствие на което са настъпили материални щети в лек автомобил марка „П.“, модел „**“, описани в констативния протокол за ПТП.

В заключението се посочва, че причината за настъпване на ПТП, са действията на водача на л. а. „Т. ***", *** - С. М., която е допуснала автомобила й да навлезе в габаритите на паркирания л. а. „П. **", с рег. № ***.

След изготвяне на заключението вещото лице в последното по делото о. с. з. по зададените от съда въпроси изрично маркира, че с оглед събраните 3 доказателства за него фактическата обстановка е изяснена и не е нужен допълнителен разпит на свидетели, нито разпит на друг свидетел. Посочва, че това, което е изготвено в протокола се засича с това, което е по щетите.

Вещото лице посочва, че стойността на имуществените вреди по л. а. предмет на заключението, към датата на ПТП, с отчетено овехтяване е 1046,45 лв., а без отчетено овехтяване е 2 140,93 лв.

Не са налице данни, водачът на лек автомобил марка „П.“, модел „**“, с ДК номер № *** да е допринесъл за настъпване на ПТП.

Уврежданията, които са установени по автомобила при извършеният оглед от представител на застрахователя са в предната част на автомобила в зоната на удара и са вследствие на деформация и изместване на увредени детайли. При извършеният оглед от представител на застрахователя, същият е установил увреждания по следните детайли, като е посочил и начина им за възстановяване. Преден капак – подмяна и боя, предна решетка и фар десен – подмяна, облицовка на предна броня с отвори за фарове за мъгла - ремонт на степен 1 и боя. Описаните детайли се намират в предната част на автомобила и е възможно да се увредят вследствие на удара при описаният механизъм на ПТП и при последващите го измествания и деформации на детайли.

При така изясненото от фактическа страна, съдът счита следното по правните аспекти на спора:

Районен съд Кърджали е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Притезателното имуществено право на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента за получаване на обезщетение за претърпени от деянието вреди се субсумира под правната норма, установена в разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ, която разпоредба установява възможност за предявяване на претенцията на увреденото лице пред съд, единствено ако след получаване на писмената застрахователна претенция на увреденото лице по чл. 380 КЗ застрахователят не е платил в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

С разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ е установено, че допустимостта на прекия иск на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане. По този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за възникване на право на иск на увреденото лице.

Следователно съдът дължи проверка както на общите условия, от които зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните /специални/ предпоставки - в конкретния случай, установените в разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно - отказ на застрахователя да заплати 4 претендираното обезщетение.

В случая в производството по делото са представени застрахователни претенции от 12.04.2019 г. и съответно от 19.04.2019 г., с които е отправено искане за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, но и двете оставени без уважение. Предявената искова претенция е след изтичане на срока, установен в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ, считано от уведомяване на застрахователното дружество за претенцията по реда на чл. 380 КЗ.

Възникването на имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ се обуславя от положителното установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1. делинквента виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние и 2. гражданската отговорност на делинквента да е застрахована по силата на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника - застраховател.

Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ застрахователят носи отговорност за всички вреди, причинени от лицето, чиято отговорност е застраховал. Това са всички преки и непосредствени вреди от увреждането, за което водачът на автомобила, респ. на основание договора за застраховка, застрахователят, отговаря. Следователно установи ли се извършването на противоправно и виновно действие от страна на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована, застрахователят отговаря за всички вреди.