Решение № 260129 от 17.05.2021, Окръжен съд - Враца

Р Е

Ш Е Н

И Е № 260129 гр.Враца,

17.05.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на 28.04.2021г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНАТА МИШОНОВА-ХАЛЬОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ АДЖЕМОВА

РОСИЦА ИВАНОВА при участието на секретаря ГАЛЯ ИВАНОВА разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА в.гр.д.№61 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. Е.М. *** в качеството на особен представител на Н.В.Н., ЕГН ********** срещу Решение №260267/11.12.2020г., постановено от Районен съд-Враца по гр.д.№4316/2019г., с което е признато за установено на основание чл.422 ГПК, вр. чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, че жалбоподателят дължи на Р.К.Р., ЕГН **********,*** 850 евро, дължима на отпаднало основание - развален договор за поръчка за закупуването на лек автомобил, марка AUDI, модел А6 CR 271TD, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №1056/09.05.2019г. по ч.гр.д.№1671/2019г. по описа на Районен съд-Враца, както и законна лихва върху тази сума, считано от 03.05.2019г. до окончателното й изплащане. В жалбата се сочи, че районният съд е приел за изяснено обстоятелството за възникнало между страните облигационно правоотношение по договор за поръчка, по силата на който ищецът е превел исковата сума на ответника за осъществяване на насрещната непарична престация - да придобие за сметка на доверителите правото на собственост върху автомобил. Според особения представител на жалбоподателя съдът е достигнал до този правен извод, кредитирайки показанията на разпитания по делото свидетел К. Р. - син на ищеца, в нарушение на забраната по чл.164, ал.1, т.3, пр.2 ГПК, като е приел, че забраната не се прилага, ако страните спорят за знанието на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки, като свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключена двустранната сделка, както и каква е била действителната воля на страните. В жалбата се настоява, че когато в отношенията между страните се претендират последиците на един договор на стойност по-голяма от 5 000лв., той не може да бъде доказан със свидетелски показания, освен в изрично предвидените в закона случаи.

Оплакването на жалбоподателя е, че съдът е приложил неправилно нормата на чл.164, ал.1, т.3 ГПК, тъй като пред първата инстанция не са представени доказателства за валидно сключен договор за доставка на лек автомобил, а по делото не е изяснено дали исковата сума представлява продажна цена на лекия автомобил или включва и комисионна за доставчика. От това се черпи довод, че забраната на чл.164, ал.1, т.3, пр.2 ГПК е приложима, което прави обжалваното решение незаконосъобразно.

Отделно от това според особения представител в хода на съдебното дирене не е доказано по несъмнен начин, че Н.Н. е оферирал на Р. Р. конкретен автомобил и че изпълнението към днешна дата е възможно.

Нататък в жалбата се развиват правни съображения, че съгласно чл.87, ал.1 ЗЗД развалянето на двустранен договор настъпва след изпращане на покана за изпълнение, съдържаща волеизявлението, че след изтичане на подходящ срок договорът ще се счита развален, в каквато насока пред районния съд не са събрани доказателства. Неправилно, според поддържаното в жалбата, районният съд е приел, че исковата молба има характера на покана за изпълнение по смисъла на чл.87, ал., изр.1 ЗЗД, както и неправилно е определил началната дата, от която би се дължала законна лихва.

Прави се искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което предявения иск бъде отхвърлен.

Чрез пълномощника си адв. И.-А. Н. от САК въззиваемата страна Р.К.Р., ЕГН ********** е подал отговор, в който оспорва въззивната жалба и настоява обжалваното решение да бъде потвърдено, като претендира разноски пред тази инстанция.

В отговора се поддържа, че обжалваното решение е правилно.

Развиват се съображения, че в закона не е предвидена форма за действителност на договора за поръчка, същият може да бъде сключен и в устна форма и да бъде доказван с всички допустими доказателствени средства. Обръща се внимание на това, че ответникът не е оспорил факта за заверяване на банковата му сметка с исковата сума въз основа на платежно нареждане от 27.06.2016г. с основание за плащане по същото "AUDI A6 CR 271 TD", поради което този документ установява извършването на превода в изпълнение на мандатното правоотношение за закупуване от ответника за сметка на ищеца на посочения автомобил, със задължение впоследствие в гр.София да се прехвърли правото на собственост. Според въззиваемата страна представеното платежно нареждане доказва, че паричният превод е извършен в изпълнение на мандатното правоотношение с предмет закупуване на посочения по-горе автомобил и този писмен акт доказва основанието за плащане на исковата сума като изпълнение на задължението на ищеца, поради което забраната по чл.164, ал.1, т.3 ГПК не намира приложение. Във връзка с приложението на относителната забрана за доказване със свидетелски показания на договори на стойност над 5 000лв. за конкретния случай в отговора се развиват обстойни правни съображения и се сочи съдебна практика. Цитират се и показанията на разпитания пред първата инстанция свидетел. В отговора се развиват правни съображения относно характера на мандатната сделка /договор за поръчка/ и правата и задълженията на страните по нея, както и такива във връзка с изискуемостта на задължението за връщане на сумата при отпаднало с обратна сила основание /при развален с обратна сила договор/ в хипотезата на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и във връзка с развалянето на двустранните договори по чл.87, ал.1 ЗЗД, което според поддържаното в отговора е настъпило след подаването на исковата молба, имаща характера на покана за изпълнение.

В подготвителното определение по чл.276 ГПК въззивната жалба е преценена като редовна и допустима и е внесена за разглеждане в открито съдебно заседание, в което с писмено становище особеният представител на въззивника я поддържа и моли обжалваното решение да бъде отменено. Чрез пълномощника си адв.Н. въззиваемият поддържа подадения отговор и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

За произнасянето си по въззивната жалба окръжният съд взе предвид следното:

От приобщеното ч.гр.д.№1671/2019г. по описа на Районен съд-Враца се установява, че по заявление по чл.410 ГПК, подадено от Р.К.Р., е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №1056/09.05.2019г., с която е разпоредено Н.В.Н. да му заплати сумата 3 850 евро, дължима по неизпълнен неформален договор за закупуване и доставка от Италия на употребяван автомобил AUDI A6 CR 271 TD, рама WAUZZZ4F05N030428, с дата на първоначална регистрация 24.12.2004г., ведно със законната лихва от 03.05.2019г. и разноски в размер на 244.48лв.

С оглед на това, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника в условията на чл.47, ал.5 ГПК, и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, на заявителя е указано, че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.

В едномесечния срок по чл.415, ал.1 ГПК Р.Р. е предявил срещу Н.Н. иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че в изпълнение на неформален договор за закупуване и доставка от Италия на употребяван лек автомобил модел AUDI A6 CR 271 TD, рама WAUZZZ4F05N030428, с дата на първа регистрация 24.12.2004г., на 27.06.2016г. ищецът е направил в полза на ответника банков превод в размер на уговорената продажна цена 3 850 евро. Твърди се, че ответникът е оферирал автомобила на ищеца, с когото била постигната устна уговорка, че след авансово внасяне на цялата сума автомобилът ще му бъде доставен в България и ще бъде прехвърлена собствеността му. Твърди се също, че ответникът не е изпълнил поетите задължения и предвид дългия период от време след извършеното плащане, доставката станала безполезна за ищеца и очевидно невъзможна по вина на ответника, поради което ищецът иска разваляне на договора, след което заплатената на отпаднало основание искова сума подлежи на връщане.

Като сочи обстоятелствата във връзка с развитото заповедно производство, ищецът заявява петутим да бъде постановено решение, с което се признае за установено, че ответникът му дължи сумите по заповедта за изпълнение. Претендират се и разноски.

С оглед на това, че ответникът не е открит на посочения в исковата молба и в направената справка от Национална база данни "Население" адрес, му е назначен особен представител.

Особеният представител адв.Е.М. е подал отговор на исковата молба, в който е оспорил предявения иск. На първо място в отговора се настоява, че ищецът не доказва валидно сключване на договор за доставка на лек автомобил и невъзможност на изпълнението му към датата на исковата молба. Според особения представител на ответника не са връчени покани за доброволно изпълнение и не е посочен краен срок за доставка, а от представената от ищеца справка от банковата му сметка не е видно, че сумата 3 850 евро представлява авансово плащане за доставка на процесния лек автомобил. В отговора се поддържа, че не е доказано разваляне на договора, поради което липсва основание да се претендира връщане на исковата сума.

С исковата молба е представено извлечение за движението по банкова сметка *** "Д Банк"АД, от което се установява извършен на 27.06.2016. банков превод в полза Н.В.Н. по посочена банкова сметка *** "AUDI A6 CR 271 TD".

Пред първата инстанция е разпитан свидетеля К. Р., син на ищеца, който е заявил, че през лятото на 2016г. той и баща му търсели за него автомобил марка "Ауди А6", намерили обява в интернет и се обадили на посочения в нея телефон. Лицето се представило като Н.В.Н. и казало, че живее в Италия и е вносител на автомобили. Била уговорена среща в София, кв.Горубляне, на която ответникът се явил, показал подробна снимка на автомобила, обяснил, че е в добро състояние, но за да бъде поръчан, трябва да му се преведе цялата сума за автомобила, който ще бъде доставен в София до две седмици. На свидетеля и ищеца били предоставени данните на автомобила /рама и регистрационен номер/, както и банкова сметка ***. Ответникът казал данните на автомобила да бъдат вписани в платежното нареждане, но отклонил предложението за сключване на договор, като обяснил, че това ще стане след като колата пристигне в България и бъде регистрирана. Свидетелят заявява, че ищецът превел сумата на ответника, който в телефонен разговор потвърдил нейното получаване и отново обещал след две седмици автомобилът да бъде доставен. След като уговорените две седмици изминали, ответникът не се обадил, заради което ищецът започнал да го търси по телефона и получил обяснение, че има проблем с колата и се издирва нейния собственик, за който се оказало, че е болен. Свидетелят дава показания, че баща му звънял на ответника всяка седмица и в края на 2016г. го уведомил, че се отказва от колата и иска да му се върнат парите. Ответникът обещал, но така и не го сторил.

В проведеното пред първата инстанция съдебно заседание особеният представител на ответника е заявил, че няма да сочи доказателства.

Предвид релевираните в исковата молба факти и събраните по делото доказателства, районният съд е приел, че между страните е сключена мандатна сделка /договор за поръчка/, като е очертал правните характеристики на този договор. Отбелязал е, че при мандатната сделка за мандатора възникват две основни задължения: да изпълни поръчката и да даде отчет, както и да изпълни поръчката без отклонения, като прехвърли резултата от сключената изпълнителна сделка, за да настъпят правните й последици в патримониума на доверителя.

Отчел е това, че законът не предвижда форма за действителност на договора за поръчка, от което следва, че същият може да бъде сключен и в устна форма при постигнато съгласие относно неговите съществени клаузи, поради което пораждането на правоотношението може да се доказва с всички допустими доказателствени средства.

Съдът е приел, че е налице документ, установяващ както превеждането на исковата сума, така и нейното предназначение да послужи за заплащане на цената на автомобила, от което е направен извод, че паричният превод е направен в изпълнение на мандатното правоотношение за закупуване от ответника за сметка на ищеца на определената вещ, т.е. че е доказано съществуването на мандатно правоотношение с предмет на поръчката - закупуване за сметка на доверителя/ищеца/ от довереника/ответника/ на МПС с посочените в исковата молба марка и модел, със задължение впоследствие в гр.София да се прехвърли правото на собственост от мандатора в патримониума на манданта при осъществяването на отчетната сделка по аргумент от чл.284, ал.2 ЗЗД. С оглед на това, че с писмен акт е установено основанието на извършеното плащане на исковата сума - изпълнение на задължението на доверителя по чл.285 ЗЗД да снабди довереника с парични средства за изпълнение на поръчката, районният съд е приел, че в случая е неприложима относителната забрана на чл.164, ал.1, т.3, пр.2, вр. чл.164, ал.2 ГПК за допускане на свидетелски показания. Отново във връзка с посочената относителна забрана съдът е отчел това, че същата не се прилага, ако страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки, в който случай свидетелските показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които сделката е сключена, както и каква е действителната воля на страните, по аргумент от чл.20 ЗЗД.

Разпечатката съдържа 33 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0f6a8924-ff71-465d-8f2d-4b5f47924c70