Решение № 1997 от 02.06.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 2040/2025
- Вид
- Решение № 1997
- Подписан
- 02.06.2025
- В сила
- 16.07.2025
- Състав
- ПЕТЯ НИКОЛОВА ТОПАЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 38 ал. 1 т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 182 ал.1 т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189 ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал.6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21 ал.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1997 гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА при участието на секретаря ал като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20251110202040 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. Г. С. срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с АТСС Серия К №10315868/14.02.2022 г., издаден от СДВР, с който на основание чл. 189 ал.4 вр. чл. 182 ал.1 т.2 ЗДвП й е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 21 ал.1 ЗДвП.
В жалбата подадена чрез адв. Ю. Д.-САК се прави искане за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен, като основното възражение е, че С. не е никога не е била собственик на л.а. „Форд Фокус” с рег.№СА7652ТР. Същият е бил собственост на нейния починал баща Ганчо Стойчев Ганчев, с ЕГН **********, починал на 29.06.2021 г., като тя се е отказала от наследството му, като този отказ е вписан в особената книга, водена от СРС. В с.з. жалбоподателката се представлява от адв. Д., който поддъжа жалбата и претендира разноски на основание чл.38 ал.2 ЗА.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител. От юрисконсулт КОНДОВА са постъпили писмени бележки с доводи за неоснователност на жалбата. Предлага на съда да потвърди ЕФ като правилен и законосъобразен. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендирани разноски за от жалбоподателя.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и 1 в тяхната съвкупност намира, жалбата за ДОПУСТИМА, като подадена в срок от лице, което има правен интерес от това. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, като мотивите за това са следните.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Обжалваният електронен фиш е издаден за установено нарушение с автоматизирано техническо средство TFR1-M 613 за това, че на дата 14.02.2022 г. в 13:51 часа в гр.София по бул."Княгиня Мария Луиза" до №116, с посока на движение от ул."Опълченска" към бул. "Рожен", установило, че л.а. Форд Фокус с рег.№СА 7652 ТР, се движи с 64 км/ч при о граничение 50 км/ч за населено място, респ. превишение от 14 км/ч.
Видно от база данни КАТ собственик на процесния лек автомобил е Ганчо Стойчев Ганчев, с ЕГН **********. Същият обаче е починал на на 29.06.2021 г., поради което наказващият орган приел, че следва да състави ЕФ на жалбоподателката като негов наследник, респ. собственик на превозното средство.
След връчване на ЕФ, С. се възползвала от възможността, предоставеня и по чл.189 ал.6 ЗДвП и подала писмено възражение срещу ЕФ. Изложила същите обстоятелства като в жабата, а именно, че не е придобивала правото на собственост върху процесния автомобил, поради заявен от нея отказ от наследството на нейния баща. Представила и доказателства в тази насока молба-декларация до СРС с вх. № 26773/14.07.2021 г. и съдебно удостоверение от СРС, ГО, 80 с-в с изх. № 5070/16.07.2021 г. за вписан отказ от наследство на покойния й баща Ганчо Стойчев Ганчев, ЕГН **********.
Въпреки тези аргументи на С., ЕФ не бил анулиран.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
В хода на административното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на съставения електронен фиш Серия К № 10315868/14.02.2022 г., издаден от СДВР
2
Видно от данните по преписката, които са били известни на наказващия орган, /същите са представени отново в настоящото производство/, собственик на л.а. Форд Фокус с рег. №СА 7652 ТР е бил Ганчо Стойчев Ганчев, ЕГН **********. Същият е починал на дата 29.06.2021 г.
Жалбоподателката като негова дъщеря и наследник обаче е депозирала молбадекларация до Софийски районен съд с вх. № 26773/14.07.2021 г. за отказ от наследството на покойния й баща. Този отказ бил вписан надлежно в особената книга, водена в СРС, като за това обстоятелство на жалбоподателката било издадено съдебно удостоверение от СРС, ГО, 80 състав с изх. №5070/16.07.2021 г.
Лишено от всякаква логика е поведението на наказващия орган, който е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателката въпреки, че тя никога не е била собственик на въпросния лек автомобил, с който е извършено нарушението на дата 14.02.2022 г. Лицето, което се е отказало от наследство, няма да придобие правата, включени в наследството, както и задърженията, ако наследодателят е имал такива. С оглед коректност, съдът констатира, че са налице данни по делото, че подобен отказ от наследство на починалия си баща е направил и братът на жалбоподателката – Александър Ганчев Ганчев.
Налице са основанията за отмяна на атакувания електронен фиш като незаконосъобразен.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателката за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 1 т. 3 ЗА, съдът намира следното:
От въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност, както в съпроводителното писмо /л.2 от делото/, така и в писмените бележки /л.60 от делото/.
Приложено по делото е адвокатско пълномощно, като в него е посочено основание чл. 38 ал. 1 т. 3 ЗА . Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38 ал. 1 т. 3 ЗА е установено със закон.
Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38 ал. 2 ЗА , адвокатът оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката.
С оглед на това, следва да се приеме, че на процесуалния представител на жалбоподателката – адв. Д.-САК се дължи възнаграждение, съобразно 3 разпоредбите на чл. 38 ал. 2 ЗА вр. ч л.8 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, с оглед на извършената работа, както и с оглед материалния интерес по делото, а именно в размер на 400 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с АТСС Серия К №10315868/14.02.2022 г., издаден от СДВР, с който на Д. Г. С., на основание чл. 189 ал.4 вр. чл. 182 ал.1 т.2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 21 ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на адв. Ю. Л. Д. с личен №1700421910 и адрес на кантората гр.София, бул. Аксаков №28, ет.2, сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение за една инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4