Решение № 285 от 22.12.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Ихтиман, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Гражданско дело № 20231840100411 по описа за 2023 година

Производството по делото е инициирано въз основа на искова молба, подадена от „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „* 7“, бул. „*“ № 28, бл.

АТЦ „*“, ет. 2, офис 73Г /правоприемник на „* ООД, ЕИК */, чрез адвокат *а против В. П.

Г., ЕГН **********, с адрес: с. Костенец, ул. „*“ № 12.

В исковата молба се сочи, че между ищеца и ответника е сключен Договор за кредит „Violeta“ под формата на кредитна линия до размера на 1000 лева, като на 29.12.2021 г. е усвоената сума по ответника в размер на 1000 лева. Наведени са доводи и че длъжникът е следвало да изплати кредита до 30 дни от усвояването на сумата. Според активно легитимираната страна от усвояване на сумата до момента на предявяване на иск не са постъпили плащания от ответника. Сочи се, че дължимите от кредотополучателя на кредитора суми са следните: 1000 лева – главница, 150.76 лева – договорна лихва при фиксиран годишен процент от 15% за периода от 29.01.2022 г. до 29.12.2022 г., 251.30 лева – такса ангажимент за фиксиран лихвен процент за периода от 29.01.2022 г. до 29.12.2022 г., 60.35 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверение за настоящ адрес за периода от 29.01.2022 г. до 29.12.2022 г., 60.35 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за представяне на удостоверение за липса на задължения по ДОПК за периода от 29.01.2022 г. до 29.12.2022 г., 237.85 лева – неустойка за непредставяне на съгласие за директен дебит съгласно чл. 15, ал. 1, 2 и 3 от договора за периода от 29.01.2022 г. до 29.12.2022 г., 165 лева – начислена такса по чл. 20, ал. 4 от договора за ограничаване на негативните последици при просрочие съгласно Тарифата от допълнителен пакет от услуги, доброволно избрани от кредитополучателя за периода от 29.01.2022 г. до 29.12.2022 г., 37.53 лева – законна лихва за забава върху просрочените текущи задължения, дължима в края на всеки тридесетднвене срок за заплащане на текущото задължение по кредита съгласно чл. 20, ал. 3 от договора за периода от 29.01.2022 г. до 29.12.2022 г., 38.89 лева – законна лихва за забава, начислена върху остатъчната непогасена главница от 1000 лева за периода от 29.12.2022 г. до датата на подаване на исковата молба, както и законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба /17.05.2023 г. – когато е изпратена по куриер/ до погасяването на дълга. Поради тези съображения ищецът настоява 1 ответникът да бъде осъден да му заплати посочените по-горе суми.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, като по делото не е постъпил отговор.

В проведеното първо открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител, като от него е депозирана молба, с която се поддържат предявените искове.

В първото открито съдебно заседание ответницата се явява лично, сочи, че доколкото си спомня кредитът й е бил отпуснат, но не е успял да получи парите, понеже „някакви институции са ги взели“. Допълва, че не отрича парите по кредита да са постъпил по нейна сметка, но уточнява, че не е успяла да ги ползва.

В последното открито съдебно заседание ответницата, след като й е била предоставена възможност за това, представя извлечение от нейната сметка, като твръди, че не знае къде са отишли парите, отпуснати й от ищцовото дружество като кредит.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 240 от ЗЗД, във вр. чл. 9 и следващите от ЗПК. Исковете за присъждане на законна лихва са с правно основание чл. 86 от ЗЗД. Исковете за присъждане на неустойка са с правно основание чл. 92 от ЗЗД.

Депозираната искова молба е допустима. Разгледани по същество исковите претенции се явяват частично основателна, а съображенията за това са следните:

От справка в търговския регистър, информацията в който е публична и общодостъпна, се установява, че „*“ АД е правоприемник на „*“ ООД.

От приложените по делото писмени доказателства и по-конкретно от препис от Договор за кредит „Violeta“ от 29.12.2021 г. и препис от преводно нареждане се установява, че действително между ищеца и ответницата е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което „*“ ООД /чийто правоприемник е „*“ АД/ е отпуснало на В. П. Г. потребителски кредит под формата на кредитна линия с максимален размер от 1000 лева.

Установява се от преводното нареждане, че сумата от 1000 лева е преведена по сметка на ответницата на 29.12.2022 г. В. Г. е представила по делото извлечение от банковата си сметка, от което е видно, че на 29.12.2022 г. по сметката й е постъпила сума от 1000 лева с наредител „*“ ООД. Предвид горното, налага се извод, че страните по делото са встъпили в договорни правоотношения по повод отпуснат кредит под формата на кредитна линия, а така също и че във връзка с това правоотношение сумата от 1000 лева е била преведена по сметка на кредитополучателя В. Г.. Тези обстоятелства не се оспорват от пасивно легитимираната страна, като същата дори в съдебно заседание заявява, че доколкото си спомня й е отпуснат кредита, парите по който са постъпили по сметката й, но тя не е могла де се разпореди с тях.

Следва да се посочи, че от извлечението от банковата сметка на ответницата е видно, че към 29.12.2022 г., след получаване на сумите по кредита, салдото по сметката на В. Г. е било в размер на 1005.25 лева, на 30.12.2022 г. е била заплатена такса от 5 лева за поддръжка на сметка, на 30.12.2022 г. е била преведена сума от 95.49 лева към НОИ и отново на 30.12.2022 г. е преведена сума от 898.76 лева към ЧСИ *. С оглед на така извършените трансакции се установява, че получените кредитни средства са били използвани от и/или за ответницата.

Съгласно параграф 13, т. 1 от ДР към ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, като и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност. В настоящия случай от доказателствата по делото и най-вече от договора за кредит се установява, че кредитополучателят има качеството на потребител в договорното правоотношение, по което кредитор е ищцовото дружество.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител и осигурява възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. В проектодоклада по делото, обективиран в Определение № 568 от 24.10.2023 г., изрично е указано на страните, че съдът може служебно да прецени неравноправността на определени договорни клаузи, като им е предоставена възможност да вземат становище по тези въпроси. Подобно становище не е изразено от ищеца и от ответника. Въпреки липсата на становища, съдебният състав дължи произнасяне по този въпрос, тъй като законът вменява в негово задължение служебно да следи за неравноправни договорки в съглашения, по които една от страните е потребител.

В изпълнение на правомощията си по чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът намира, че е претенциите за: 251.30 лева – такса ангажимент за фиксиран лихвен процент, 60.35 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверение за настоящ адрес, 60.35 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за представяне на удостоверение за липса на задължения по ДОПК, 237.85 лева – неустойка за непредставяне на съгласие за директен дебит съгласно чл. 15, ал. 1, 2 и 3 от договора, 165 лева – начислена такса по чл. 20, ал. 4 от договора за ограничаване на негативните последици при просрочие съгласно Тарифата от допълнителен пакет от услуги, имат неравноправен характер, поради което предявените осъдителни искове спрямо тях подлежат на отхвърляне, а съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2.2. и т. 2.3 от договора за кредит кредитополучателят се задължава да не променя лихвения процент по договора за кредит /който годишен лихвен процент в т. 2 е договорен на 15%/, в резултат на което кредитополучателят заплаща такса в размер на 0.07% на ден върху усвоената и непогасена главница, която такса според исковата молба в случая възлиза на 251.30 лева. На първо място следва да се посочи, че по мнение на съдебния състав така определената такса всъщност цели неправомерно увеличаване на договорената лихва. Дори и да не е била това пряката цел на кредитора, то с плащането на стойността на този ангажимент неминуемо се стига до погасяване на по-голяма сума от договорената възнаградителна лихва. Също така по отношение на годишния процент на лихвата в т. 2 на чл. 4, ал. 1 от договора е отразено, че той е фиксиран. Когато, обаче, бъдат начислени и посочените в т.2.2 и т. 2.3 допълнителни 0.07% на ден, то ще се оказва, че всъщност фиксирана лихва не би била в размер на 15%, а на по-голяма стойност. Практиката на кредитните институции е наложила, че когато една възнаградителна лихва е фиксирана, то същата се определя в по-висок размер /процент/ от случаите, когато лихвата не е фиксирана. Недопустимо е, обаче, при договорка на фиксиран лихвен процент да се заплаща и допълнителна такса, комисионна или надбавка за това. Щом една лихва е фиксирана, то не би следвало във връзка с това да се начисляват и допълнителни такси. Именно поради тези съображения съдебният състав намира, че претенцията за сумата от 251.30 лева е неоснователна, тъй като тя има неравноправен характер.

Неравноправен характер имат и клаузите на чл. 15, т. 1, т. 2 и т. 3 от процесния договор за кредит, според които кредитополучателят се задължава до 5 дни от подписване на договора да представи съгласие за директен дебит до банковата си сметка, както и че при непредставяне на подобно съгласие се начислява неустойка в размер на 2% в края на всеки тридесетдневен период. Неравноправен характер имат и клаузите на чл. 15, т. 4, т. 5 и т. 6 от договора за кредит, където е регламентирано, че кредитополучателят се задължава до 5 дни от подписване на договора да представи удостоверение по чл. 87 от ДОПК, от което да е видно, че няма задължения, а така също и удостоверение за настоящ адрес, като в противен случай заплаща неустойка в размер на 0.5% от общия размер на усвоената и непогасена главница за всяко от непредставените удостоверения, като неустойката се дължи в края на всеки тридесетдневен период. Съгласно чл. 92, ал. 1, изр. първо от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от 3 неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Предвид тази норма и съобразявайки нормата на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, където е разписано, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, районният съдебен състав приема, че процесните клауза за неустойка, посочени по-горе, са нищожни. Това е така, понеже тези неустойки изначално са уговорена за непредставяне на определена информация, а не за неизпълнение на конкретното облигационно задължение и поради това излиза извън типичната функция на неустойката, а именно - да е дължима при неизпълнение на поетите насрещни задължения. Нещо повече, дори при изпълнение на поетите задължения за връщане на заетата сума, ведно със съответната възнаградителна лихва, п правилата на договора отново ще се дължат неустойките, ако не бъдат осигурени директният дебит и посочените удостоверения. Също така начисляването на тези неустойки може да се разгледа и като „скрита лихва“, с която се цели значително обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя. С оглед на горните съображения съдът намира, че са неоснователни претенциите за присъждане на 60.35 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверение за настоящ адрес, 60.35 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за представяне на удостоверение за липса на задължения по ДОПК, 237.85 лева – неустойка за непредставяне на съгласие за директен дебит съгласно чл.