Решение № 486 от 23.12.2023, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 486 гр. В., 23.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Ж. Дечев при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно наказателно дело № 20231320201377 по описа за 2023 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Р. К. С. с ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул. „Ц.С.В.“, № 70, вх. „В“, ет. 4, ап. 42, против Наказателно постановление № 800 от 12.10.2023г. на Директора на РДГ - Б., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите– „глоба“ в размер на 300 /триста/ лв. за извършено административно нарушение по чл.

257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите и във вр. с чл. 50, ал. 9 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите.

Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Същият не се явява, но изпраща процесуален представител, който заема становище в с.з. да се отмени НП като незаконосъобразно и необосновано.

Процесуалният представител на ответната страна заема становище в с. з. да се потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа 1 обстановка:

При извършена проверка от контролен орган – Г. Б. – специалист – горски инспектор при РДГ – Б., е установено, че жалбоподателят С., като лице по чл. 235 от ЗГ, в отдел 65, подотдел „а“ в землището на с. Д., общ. Б., обл. В. - държавна горска територия Р. С. служител в СЗДП ТП ДГС – В. е изготвил / подписал технологичен план и карнет – опис в който не са нанесени и не са отразени на терен съществуващите и проектираните извозни пътища, съгласно изискванията на чл. 53, ал.2, т.5 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите и чл. 50, ал.9 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите. Нарушението било извършено на 04.11.2022г. на територията на РДГ – Б., СЗДП ТП ДГС – В. в землището на с. Д., общ. Б., обл. В. в отдел 65, подотдел „а“.

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля Г. Б. актосъставител, и административно-наказателната преписка.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съдът намира за неоснователно възражението в жалбата и в с.з. от страна на жалбоподателя и процесуалния му представител за неяснота относно приложението на чл. 36 от ЗАНН. Действително в издаденото НП е описан както съставеният АУАН, така и постановлението за отказ за образуване на наказателно производство на

РП

В..

Липсват данни административнонаказателното производство да е било прекратено по предвидения в чл. 33, ал. 2 от ЗАНН ре, но това процесуално нарушение не може да бъде счетено за съществено, с оглед последващата възможност за реализиране на административнонаказателната отговорност в приложение на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, като ефектът от липсата на прекратяване е единствено, че срокът за издаване на НП не е спрял да тече. След като с Постановление от 25.07.2023 г. на РП - В. е налице отказ от образуване на наказателно производство, отпаднали са пречките за реализиране на

2 административнонаказателната отговорност на лицето, като процесното НП е издадено след издаването на постановлението за отказ от образуване на наказателно производство, т. е. налице са основанията визирани в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Предвид липсата на дори хипотетична възможност за двукратно санкциониране на дееца за едно и също деяние и НП е издадено при спазване на шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, съдът намира, че не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да обоснове отмяна на НП.

В съставения АУАН и издаденото НП липсва пълно фактическо описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено – не са индивидуализирани позволителните за сеч, въз основа на които са издадени карнет опис и технологичен план със съответните им номера и дати.

Административноаказващият орган не е посочил какви конкретни задължения или контролни правомощия не е изпълнил и откъде произтичат те. Липсва пълно фактическо и правно единство между словесното описание на нарушението и посочените като нарушени правни норми, а санкционната разпоредба, въз основа на която е наложено наказанието не съществува, като по този начин в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване правото на защита на нарушителя.

В наказателното постановление липсва пълно описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено, както и нарушените законови разпоредби, каквото е императивното изискване на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН.

В наказателното постановление не са индивидуализирани позволителните за сеч чрез посочване на номерата и датите на съставянето им, въз основа на които са издадени карнет опис и технологичен план, които да са били регистрирани в електронната система на ИАГ, като по този начин административнонаказващият орган е допуснал неяснота по отношение на вмененото на жалбоподателя нарушение, респективно по отношение на административното обвинение. Съгласно чл. 45, ал. 2, ал. 2 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите за извършване на сечта е необходимо да е издадено позволително за сеч, освен при провеждане на сечи в изключителни случаи по смисъла на § 1, т. 57 от допълнителната разпоредба на Закона за 3 горите. Яснота по отношение на правната квалификация на деянието не внася нито разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗГ, която определя лицата, които могат да издават позволителни за сеч и която не е посочена в НП, нито тази на чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, според която в технологичния план се определя схемата на съществуващите и проектираните извозни пътища, технологични просеки и трасета за въжени линии, нито тази на чл. 50, ал. 9 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, според която новосъздадените извозни пътища, технологичните просеки и трасетата за въжените линии се ограничават с видим знак върху оставащите на корен дървета. Посочените разпоредби не съдържат състав на административно нарушение, което да е съотносимо към фактическото описание на нарушението и чието неизпълнение да се вмени във вина на жалбоподателя. Така на практика в НП липсва посочване на законните разпоредби, които виновно са били нарушени от жалбоподателя, което представлява нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.

Наказателното постановление е санкционен акт и за да породи целените с него правни последици, същото следва да отговаря на императивните изисквания на ЗАНН по отношение необходимото съдържание – задължително условие, което в случая не е изпълнено. По този начин и съдът е в невъзможност да осъществи цялостен съдебен контрол и да отговори на основния въпрос – доколко деянието /действие или бездействие/, квалифицирано като нарушение, противоречи на предписаното в съответната норма правило за поведение. Липсата на пълно и прецизно фактическо описание на нарушението, както и непосочването на законовата разпоредба, която е нарушена от жалбоподателя , е достатъчно основание наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

В този смисъл Съдът намира, че необосновано и ще следва да бъде отменено.

НП е незаконосъобразно и

Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал.

1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби 4 на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административно наказващият орган, а това е РДГ - Б..

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, В.ският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 800 от 12.10.2023г. на Директора на РДГ - Б., с което на жалбоподателя Р. К. С. с ЕГН: **********, с адрес: гр.

В., ул. „Ц.С.В.“, № 70, вх. „В“, ет. 4, ап. 42, е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите– „глоба“ в размер на 300 /триста/ лв. за извършено административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, във вр. с чл. 53, ал. 2, т.

5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите и във вр. с чл. 50, ал. 9 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите.

ОСЪЖДА РДГ - Б. да заплати на Р. К. С. с ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул. „Ц.С.В.“, № 70, вх. „В“, ет. 4, ап. 42, сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

5