Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 252 от 22.08.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 737/2025
Вид
Решение № 252
Подписан
22.08.2025
В сила
22.08.2025
Състав
Светла Василева Даскалова, Иваничка Димитрова Славкова, Румяна Петрова Петрова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Варна, 22.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Даскалова

Членове:

Иваничка Д. Славкова

Румяна П. Петрова при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Светла В. Даскалова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20253100600737 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Предмет на въззивната проверка е присъда № 26 от 29.01.2025 г. на ВРС, 44 -ти състав по НЧХД № 1544/2024 г., с която К. И. А. е бил признат за виновен в извършването на престъпления по: чл.130, ал.1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца и по чл.144, ал.1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца.

На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е групирал така наложените му наказания, като е определил А. да изтърпи най–тежкото от тях, а именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил за срок от три години.

С присъдата първоинстанционният съд е уважил частично предявените от пострадалия граждански искове за претърпени неимуществени вреди и осъдил подсъдимия да заплати в полза на Държавата сума в размер на 200 лева представляваща държавна такса върху уважените части на предявените граждански искове.

Срещу присъдата на Районен съд - Варна е постъпила въззивна жалба от адв. А. Д. от ВАК, в качеството му на защитник на К. И. А. . Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда. Направено е искане за отмяна на присъдата и 1 признаване подсъдимият за невиновен, както и за отхвърляне изцяло на предявените граждански искове.

По съществото на делото, в съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия, адв.Д. моли съда да отмени първоинстанционната присъда и да признае А. за невинен. Счита, че ВРС е дал изцяло вяра на показанията на свидетелите К. А.а и А.С., които са роднини на частния тъжител, а част от техните показания не се подкрепят от СМЕ.

Счита, че неправилно са игнорирани показанията на свидетеля И.А., баща на подсъдимия, както и на свид.Г. А., който случайно е минал оттам.

Адв.Н., повереник на частния тъжител изразява становище за правилност, обоснованост и законосъобразност на атакуваната присъда. Моли за нейното потвърждаване.

Подс.А. заявява, че не е бил тъжителя, а той самият го хванал и паднали заедно на земята, а жената на тъжителя започнала да вика.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:

Жалбата срещу постановената присъда от ВРС е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество обаче се явява неоснователна.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

В обедните часове на 02.01.2024 г. частният тъжител А. Я. А. паркирал автомобила си в централната част на гр. Д.ч., обл. Варна и слязъл от превозното средство, за да си върши своя лична работа. В автомобила останали неговата съпруга К. П. А.а, снаха му А.Ю.С., неговият син О. А. Я. и неговият внук Я. О.ов А..

По същото време в непосредствена близост до автомобила на частния тъжител, паркирал автомобила си подс. К. И. А.. Той слязъл от превозното средство, приближил се до автомобила на частния тъжител, отворил предната дясна врата на автомобила и попитал возещата се на предната дясна седалка свид. К. П. А.а къде се намира нейният съпруг. Тя отговорила, че не знае, при което подс. А. й ударил два шамара по лицето, хванал я за косата и започнал да я дърпа с ръка, като болезнено я оскубал. Свидетелката А.а се развикала от причинената й от подс. А. болка. В този момент, частният тъжител А. видял, че подс. А. се намира непосредствено до предната част на автомобила му и се върнал до превозното си средство. Подс. К. И. А. се приближил към частния тъжител и му нанесъл два последователни удари с юмрук в носа, като същевременно отправил към него думите „Ще те убия, ще те заколя!“ 2

Свидетел на физическото съприкосновение между подс. А. и частния тъжител А. станал свид. Г. П. А., който се приближил към частния тъжител и подсъдимия, и ги разтървал, като подс. А. се отдалечил от тъжителя, като отправил закана към тъжителя и неговата съпруга - свид. А.а с думите „Ще ви заколя!“.

В резултат на нанесените от подсъдимия удари на 02.01.2024 г., тъжителят получил травматични увреждания, във връзка с които бил прегледан на следващия ден от съдебен лекар, който установил, че гърбът на носа бил отекъл и силно болезнен, а отверстията на носа били зацапани със засъхнала кръв.

Характерът на телесните увреждания, получени от тъжителя се установява от заключението на изготвената в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд СМЕ, а именно на 02.01.2024 г. А. А. е получил контузия и травматичен оток на носа в резултат на удар или удари с или върху твърд, тъп предмет и отговарят да са получени едно две денонощия преди проведения на 03.01.2024 г. клиничен преглед в отделението по съдебна медицина при МБАЛ „Св.Анна“ АД. Установените травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като отзвучават без дефицит за период от 5 – 7 дни.

Тази фактическа обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, като същата се доказва от показанията на свидетелите К. А.а, А.С., Г. А. и И.А., както и от заключението по СМЕ, заключението по КСППЕ, както и писмените доказателства по делото.

Първоинстанционният съд след внимателен анализ на събраните доказателства е постановил присъдата си, като е признал подсъдимия К. И. А. за виновен по повдигнатите му обвинения по чл.130, ал.1 от НК и по чл.144, ал.1 от НК.

Тези изводи са правилни, обосновани, кореспондират с доказателствата по делото и се споделят от настоящият съдебен състав.

Първоинстанционният съд е постановил своето решение въз основа на задълбочен анализ на всички релевантни към делото доказателства, като направените изводи са достатъчно обосновани и аргументирани и съответстват изцяло на установените по делото обстоятелства. Фактическите констатации, от значение за правилното разкриване на обективната истина по делото, са изведени след всестранна и обективна проверка на всички събрани по делото доказателствени средства.

Механизмът на получаване на телесните увреждания е изяснен от първоинстанционния чрез изслушването в с.з. на вещото лице, изготвило СМЕ по отношение на частния тъжител.

Съдът е кредитирал заключенията на СМЕ и КСППЕ, както и разясненията, дадени в с.з. от вещите лица, като в мотивите към присъдата е изложил съображенията си защо им дава вяра.

В мотивите си, ВРС след като е извършил преценка на събраните 3 доказателства, поотделно и в съвкупност, изяснил е обстоятелствата, които са от съществено значение за решаване на делото, правилно е направил своите изводи относно съставомерността на извършените деяния и участието на подсъдимия А. в извършването им, като заключенията на съда са достатъчно аргументирани и мотивирани и изцяло се споделят от настоящата инстанция.

В конкретния случай по отношение на основните факти, включени в предмета на доказване са събрани достатъчно доказателства, които са и еднопосочни. Безспорно е установено, че на 02.01.2024 г. подсъдимият А. причинил на пострадалия телесни увреждания, подробно описани по-горе.

За съставомерността на престъплението по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, събраните по делото доказателства следва от обективна страна безспорно да установяват проявление в действителността на съзнателни и целенасочени актове от страна на подсъдимия, с които се наранява телесната неприкосновеност на друго лице, в случая на А..

В конкретния случай, чрез активни телодвижения подсъдимият А. причинил телесни увреждания на пострадалия А., определящи обективната съставомерност на деянието, както правилно е посочил и първоинстанционния съд. Подсъдимият добре е знаел, че извършва актове на физическа интервенция върху телесната неприкосновеност на тъжителя и че употребява сила, но независимо от това, той е извършил тези си действия, добре съзнавайки, че ще последват телесни увреждания. А. е съзнавал обществено опасния характер на деянието и е желаел настъпването на негативния резултат.

По същия начин стои въпроса и за деянието по чл.144, ал.1 от НК - по отношение на основните факти, включени в предмета на доказване са събрани достатъчно доказателства. Безспорно е установено, че на 02.01.2024 г. подсъдимият А. изрекъл думи: „Ще те убия, ще те заколя“ по отношение на тъжителя А., както и към него и съпругата му, свид.К. А.а: „Ще ви заколя“.

Изреченото от подсъдимия А. представлява закана с престъпление против личността на тъжителя и съпругата му, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

Заканата с престъпление срещу личността на пострадалия и неговата съпруга е специфично посегателство срещу личността, при което наказуемостта произтича не от настъпили телесни или имуществени вреди, а от възможността у пострадалия да бъде предизвикан основателен страх за осъществяването на тази закана. За да бъде дадено поведение наказуемо по този състав, е необходимо заканата да бъде конкретна, сериозна и съзнателно изразена, като обективно трябва да е способна да предизвика основателен страх от евентуалното й осъществяване. Законът не изисква реална възможност за изпълнение на заканата, нито действително причинен страх – достатъчно е тя да бъде възприета като реалистична в конкретните обстоятелства. В конкретния случай, преценявайки редица фактори – отношенията между страните, тонът и контекстът на заканите, поведението на подсъдимия преди и след нея, наличието на предходни конфликти, проявената физическа агресия, потвърждават сериозността на заплахата.

4

Подсъдимият добре е знаел, че изрича думи, чрез които се заканва относно телесната неприкосновеност на тъжителя и неговата съпруга, но независимо от това ги е изрекъл, добре съзнавайки, че могат да предизвикат страх от осъществяването им. А. е съзнавал обществено опасния характер на деянието и е желаел настъпването на негативния резултат.

По жалбата на защитника на подсъдимия:

Настоящата инстанция счита за несъстоятелно оплакването на адв.Д., че е останал неизяснен въпроса относно механизма на получаване на телесното увреждане, напротив първоинстанционния съд, с активното участие на страните е изяснил този въпрос при изслушването в с.з. на 15.01.2025 г. на вещото лице, изготвило СМЕ. Съдът е кредитирал заключението на СМЕ и разясненията, дадени в с.з. от вещото лице, като в края на стр.4 от мотивите към присъдата е изложил съображенията си защо им дава вяра.

ВОС счита за несъстоятелни и възраженията на защитата относно кредитирането на показанията на свидетелите К. А.а и А.С., които са роднини на частния тъжител. В мотивите си, ВРС след като е извършил преценка на всички събрани по делото доказателства анализирайки ги заедно и по отделно.

Посочил е и защо кредитира показанията на близките на пострадалия. Тези му разсъждения не страдат от пороци.

Неоснователно е оплакването, че ВРС неправилно е игнорирал показанията на свидетеля И.А., баща на подсъдимия, както и на свид.Г. А., който случайно е минал оттам. Напротив съдът е коментирал в мотивите си показанията на двамата свидетели по отделно и в съвкупност с останалите свидетелски показания.

По отношение наложените наказания:

Въззивната инстанция счита, че първоинстанционният съд не е оценил в достатъчна степен детайлите, при които са извършени престъпленията – начина и причините за извършването им, като не е взел е предвид интензитета и бруталността на извършването им, както и че те са резултат на арогантното поведение, което подсъдимият е имал спрямо тъжителя и свид.А.а, което от своя страна води до извод за сравнително високата степен на обществената опасност на извършеното от подсъдимия и на неговата личност.