Решение № 3273 от 27.08.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 718/2025
- Вид
- Решение № 3273
- Подписан
- 27.08.2025
- В сила
- 25.03.2026
- Състав
- ФЕНЯ ВЛАДИМИРОВА СТОЯНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.100 · Закон за движението по пътищата
- чл.100, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.174, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.1, т.1, пр.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.2, т.11 · Закон за движението по пътищата
- чл.188, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.40, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.93, т.5 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3273 гр. София, 27.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. П.А като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно наказателно дело № 20251110200718 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Д. П. срещу наказателно постановление № 24-4332-013291/13.06.2024г. на Началник група СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което: 1/За нарушение на чл.40, ал.2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба” в размер на 20 лв., на основание чл.183, ал.2, т.11 ЗДвП; 2/За нарушение на чл.174, ал.3 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3, предл.1 ЗДвП; 3/за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП - глоба в размер на 10 лв., на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 ЗДвП. Съгласно мотивите на обжалваното наказателно постановление на 30.05.2024г., около 02,30 часа, управлявайки лек автомобил ****** с рег.№ ******, в гр.София, по ул.“Атанас Манчев“, с посока на движение от ул.”Акад.Стефан Младенов” към ул.”Проф.Рашо Рашев”, пред № 12А /***/, поР. неправилна маневра на заден ход реализирал пътно-транспортно произшествие в метална ограда с дължина около 2м. При извършената проверка било установено, че не носи 1 свидетелството за регистрация на управляваното от него моторно превозно средство. Отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол - да бъде тестван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр.№ ARNJ0019 и въпреки издадения му талон за медицинско изследване № 0150695 водачът не се явил в УМБАЛ „Св.Анна” – гр.София и не дал биологически проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като твърди, че при издаването му били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон
– липса на компетентност на административнонаказващия орган, бил принуден от полицейските служители да премести автомобила си, след което му било заявено, че реализирал пътнотранспортно произшествие в отстояща на разстояние около 2 м от автомобила му метална ограда. Отказал да даде кръвна проба за изследване в УМБАЛ „Св.Анна” – гр.София, тъй като талонът му бил издаден със значително закъснение /около 2 часа/ след деянието. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателно постановление № 24-4332-013291/13.06.2024г. на Началник група СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят се явява в съдебно заседание с процесуалния си представител, поддържа депозираната жалба и моли съда да отмени наказателно постановление № 24-4332-013291/13.06.2024г. на Началник група СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, като неправилно и незаконосъобразно.
Депозира писмена защита, с която поддържа въззивната жалба.
Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемият СДВР-ОПП се явява в съдебно заседание, оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира за заплащане на направените разноски – юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано възнаграждение за разноски от жалбоподателя.
Представя писмено становище.
Видно от разписка – неизменна част от наказателно постановление № 24-4332-013291/13.06.2024г., същото е връчено на нарушителя на 12.12.2024г.
2
Жалбата е депозирана на 27.12.2024г. - в законния срок, поР. което е допустима и следва да бъде разгледана.
Съдът приема за установено:
На 30.05.2024г., след полунощ, К. Д. П. се намирал в ***, ***, в ***.
Около 02,30 часа излязъл от *** и се качил в лекия си автомобил **** с рег.№ *****. Изпълнявайки маневра „заден ход” по ул.“Атанас Манчев“, с посока на движение от ул.”Акад.Стефан Младенов” към ул.”Проф.Рашо Рашев”, реализирал пътно-транспортно произшествие в метална ограда с дължина около 2м, разграничаваща тревната площ от паркинга на *** ***. Очевидец на деянието станал свидетелят К. Н. – *** ***, който заедно със свой колега в този момент излезнал от заведението. Свидетелят и колегата му отишли при автомобила и тъй като водачът решил да потегли му взели ключовете за автомобила, за да изчакат пристигането на извиканите на място полицейски служители. След като пристигнали на мястото на пътно-транспортното произшествие свидетелите М. Е. С. и А. В. Д. - *** при ОПП-СДВР, устаноВ. самоличността на водача на лекия автомобил и снели обяснения от очевидците на нарушението. Поискали от водача на лекия автомобил да им представи свидетелството за регистрация на моторното превозно средство, което управлявал, но такова не им било представено. Проверяващите взели решение водачът на лекия автомобил да бъде тестван за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр.№ ARNJ-0019. Тъй като тестът бил неуспешен свидетелят Д. издал талон за медицинско изследване № 0150695, връчен на жалбоподателя в 03,55 ч, като му било указано, че в срок от 45 минути следва да се яви в УМБАЛ „Св.Анна”- гр.София, за да му бъде взета биологична проба за химическо изследване за наличието на алкохол в кръвта. Водачът на лекия автомобил се явил в медицинското заведение в посочения времеви интервал, но отказал да му бъде взета биологичната проба.
Свидетелят Д. съставил протокол за пътно-транспортно произшествие № 1925064, а свидетелят С.кт за установяване на административно нарушение Серия GA № 1271388/30.05.2024г., в който описал извършените нарушения и субсумирал същите под разпоредбите на чл.40, ал.2, пр.1, чл.174, ал.3, пр.1 и чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП. Актът за установяване на административните нарушения бил връчен на нарушителя на датата на съставянето му.
Жалбоподателят не възразил при връчването на АУАН.
3
К. Д. П. се явил в УМБАЛ „Св.Анна”- гр.София в посочения времеви интервал, но отказал да му бъде взета биологичната проба.
Възползвал се от правото на възражение срещу констатациите по АУАН и в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН депозирал такова /Допълнителни обяснения и възражения/. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение АНО издал наказателно постановление № 244332-013291/13.06.2024г., с което: 1/За нарушение на чл.40, ал.2 ЗДвП му наложил наказание „глоба” в размер на 20 лв., на основание чл.183, ал.2, т.11 ЗДвП; 2/За нарушение на чл.174, ал.3 ЗДвП - глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3,пр.1, ЗДвП; 3/за нарушение на чл.100, а.1, т.2 ЗДвП - глоба в размер на 10 лв., на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 ЗДвП.
Видно от представените в хода на съдебното производство доказателства по отношение на материалната компетентност на административнонаказващия орган /Заповеди №№ 8121К-13180 /23.10.2019г. и 8121з-1632/02.12.2021г., издадени от Министъра на вътрешните работи, и Заповед № 513з-9718/10.11.2022г. на Директора на СДВР/, акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 1271388/30.05.2024г. и наказателно постановление № 24-4332-013291 /13.06.2024г. са издадени от компетентен орган – считано от 29.10.2019г. издателят на обжалваното наказателно постановление е встъпил в длъжността „Началник на 01 група „Административно-наказателна дейност” на 03 сектор „Административно обслужване” към отдел „Пътна полиция” при Столична дирекция на вътрешните работи /видно от Акт за встъпване в длъжност - л.25/, в чието правомощие е издаването на наказателни постановления по ЗДвП, съгласно т.3.10. от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., издадени от Министъра на вътрешните работи, а актосъставителят М. Е. С. - *** при ОПП-СДВР е оправомощен да съставя АУАН по силата на т.2.1. от същата заповед. ПоР. тези причини възражението на жалбоподателя за липса на материална компетентност на административнонаказващия орган е неоснователно.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43, респ.чл.57 от ЗАНН, и съдържат изискуемите по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. Както в акта, така и в наказателното 4 постановление, пълно и точно са описани нарушенията, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които са били извършени и законовите разпоредби, които са нарушени. Не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.
ПоР. тези причини съдът приема, че при съставяне на НП административнонаказващият орган не е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон.
По отношение на констатираното нарушение по чл.40, ал.2 ЗДвП Съгласно текста на закона при движение назад водачът на пътното превозно средство е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно – да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
Видно от свидетелските показания на К. Н. – очевидец, жалбоподателят предприел маневра „движение назад” с лекия си автомобил на посоченото място, дата и време. Водачът на лекия автомобил не оспорва твърдението, че е управлявал автомобила по това време и на това място.
Същият признава във възражението срещу констатациите по акта за установяване на административно нарушение Серия
GA
№
1271388/30.05.2024г. /л.18/, че преди да се качи в автомобила бил в ***, находящ се в ***, който е ***. Макар да твърди, че е напуснал заведението в различен час от този – по АУАН /”...около 0,30 часа...”/, това предполага вероятна употреба на алкохол. В тази връзка следва да се вземат предвид констатациите, направени от свидетеля Л. З. в качеството му на лекар в Спешно отделение на УМБАЛ „Св.Анна” – София, обективирани в Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /л.17/. При извършения преглед на жалбоподателя в УМБАЛ „Св.Анна”- гр.София на 30.05.2024г., в 04ч 25мин, лекарят констатира, че координацията на пациента „е нарушена” /т.9.2. от Протокола/, както и че тестът за равновесие е положителен /”нарушено равновесие при затваряне на очите” – т.17.1. от Протокола/.
Независимо от констатациите в Протокола /който е и официален 5 документ - писмено доказателство по смисъла на чл.93, т.5 НПК, чието съдържание не се оспорва от страните по делото/, свидетелят Н. също твърди в показанията си, че водачът на лекия автомобил след като се качил в него „вместо да тръгне напред, тръгна назад и се удари в нашата ограда”.
Свидетелят се е подписал под констатациите в протокол за пътно-транспортно произшествие № 1925064, съставен от св. Д., които описват по подобен начин механизма на възникване на пътно-транспортното произшествие.
Съдът кредитира приобщения към административната преписка снимков материал, който съгласно писмо УРИ 433200-49503/30.04.2025г. на СДВР документира настъпилото пътно-транспортно произшествие – видно от две от тях /л.143 и л.144/ лек автомобил с ДК № **** е изместил метална ограда, поставена да запази тревната площ от паркинга пред ***, като в зависимост от ракурса на фотографиране ясно се вижда, че лекият автомобил не е спрял в близост до оградата, а е нарушил нейната цялост /л.143/.
ПоР. тези мотиви съдът приема, че твърденията на жалбоподателя за някакво принудително изместване на автомобила по разпореждане на полицейските служители, и то – без да възникне съприкоснование с поставената на мястото метална ограда, е негова защитна теза, лишена от доказателства и в противоречие с неоспорените доказателства по делото.
Жалбоподателят не представя доказателства и не навежда никакви доводи за поведение, съответстващо на предписаното в закона. По отношение на свидетелските показания на К. С. Н. – съдът не кредитира същите – показанията на свидетелката са в противоречие с веществените доказателства - снимков материал, който документира по надлежен ред настъпилото пътнотранспортно произшествие /л.143 и л.144/.