Решение № 3158 от 11.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3158 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-16 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Маврова при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Елена Маврова Гражданско дело № 20221100106070 по описа за 2022 година

Ищците М. К. К., С. М. К. и К. М. К. твърдят в исковата молба, че са собственици на поземлен имот, находящ се в гр. София, район „Витоша“, ул.

„********, съставляващ УПИ VI-278, в кв. 70 по плана на гр. София, местност ж.к.

„Карпузица“, целият с площ 950 кв.м. Това обстоятелство се установява от нотариален акт № 73, том III, рег. № 9076, дело 304/2002 г. на П.Т. – нотариус с рег. № 056 при Нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 38795, акт № 2, том LLXXIX, дело № 29485/2002 г. и от удостоверение за наследници на Е.С. К.а, съпруга на М. К. К..

Поддържат, че на 19.06.2008 г. учредяват в полза на „Комфорт Хаус“ ООД правото да построи в техния имот пететажна жилищна сграда с магазини, кафе сладкарница и подземни гаражи с разгърната застроена площ от 1 898.54 кв.м., съгласно одобрен архитектурен проект от 10.06.2008 г. на СО, район „Витоша“ по силата на нотариален акт № 170, том I, рег. № 3377, дело 158/2008 г., вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 44072 от 19.06.2008 г., акт 111, том CVIII, дело 30499/2008 г. Сочат, че на 24.06.2008 г. е издадено разрешение за строеж № 309/24.06.2008 г. за „Жилищна страда с магазини, кафе сладкарница и подземни гаражи с РЗП от 1898,54 кв. м., като разрешението за строеж е влязло в сила на 16.07.2008 г.

Ищците поддържат, че на 08.09.2008 г. е подписан протокол за определяне на строителна линия и ниво, от която дата е започнал да тече и 24 месечния срок за построяване на сградата, съгласно уговореното в т. 5 от нотариалния акт.

1

Ищците сочат, че са оказали необходимото съдействие за навременно извършване на строителството, но въпреки това „Комфорт Хаус“ ООД не е завършило строителството на сградата, която не е достигнала етап „груб строеж“ и към настоящия момент. Строителството на сградата е спряно още през 2013 г., като на 16.07.2013 г. е изтекъл срока на валидност на издаденото разрешение за строеж № 309/24.06.2008 г.

Това обстоятелство е установено с констативен протокол с рег. № 9400-5686 (1)/12.12.2013 г. издаден от Столична община, район „Витоша“ и видно от писмо от 13.01.2015г. с изх. № 9400-7716 на главния архитект на Столична община, район „Витоша“, поради незавършване на грубия строеж.

Ето защо, през 2016 г. ищците са предявили отрицателен установителен иск срещу строителя за установяване, че правото на строеж е погасено, поради неупражняването му в срок от 5 години. Поддържат, че с влязло в сила решение № 5987 от 08.08.2019 г. по гр.д. № 3502/2016 г. на СРС, I -9 състав, е признато за установено, по отношение на „Комфорт Хаус“ ООД, че правото на строеж, учредено в негова полза, е погасено по давност по чл. 67, ал. 1 от ЗС на 17.07.2013 г., поради неупражняването му в срок от 5 години.

Междувременно, „Комфорт Хаус“ ООД е извършило разпоредителни действия с части от така учреденото му по силата на нотариален акт № 170, том I, рег. № 3377, дело 158/2008 г. право на строеж, за различни обекти от бъдещата сграда, като на 21.08.2013 г. извършва апортна вноска по реда на чл. 72 от ТЗ, като внася в капитала на „НИКВИК“ ООД правото на строеж за построяване на 25 обекта в бъдещата сграда, подробно описани в приложение № 1 към исковата молба.

Сделката е оформена в дружествен договор от 21.08.2013 г., вписан в Службата по вписванията на 26.09.2013 г., акт № 54, том CXI, дело № 46577. Оценката на правото на строеж е 175 960 лв. и е определена съгласно доклад за извършена експертна оценка и оценителска експертиза от 10.08.2013 г. на вещи лица, определени от Агенцията по вписванията с акт за назначаване на вещи лица от 17.07.2013 г. В исковата молба се поддържа, че доколкото правото на строеж, учредено в полза на праводателя „Комфорт Хаус“ ООД е погасено, същото се явява погасено и по отношение на всички останали последващи приобретатели на части от ограниченото вещно право.

При условията на евентуалност, ищците сочат, че апортната вноска, направена с дружествения договор от 21.08.2013 г. е изцяло привидна, като единствената цел, с която е направена, е да се затрудни осъществяването на правата им след провеждане на иск по чл. 67, ал.1 от ЗС. Твърдят, че сделката няма търговски характер и не е насочена към реализиране на печалба от „Комфорт Хаус“ ООД, а цели единствено привидно създаване на нов собственик, тъй като след апорта „Комфорт Хаус“ ООД се разпорежда с придобитите от него дружествени дялове в полза на К.К. – управител на 2

„Комфорт Хаус“ ООД и неговата съпруга Д.К.. В договора за продажба от 25.10.2013 г. изрично е записано, че условията и сроковете за плащане на цената ще бъдат определени допълнително. Собственик на апортираното имущество става дружеството „Никвик“ ООД, в което съдружници отново са същите лица, както при дружеството суперфициар „Комфорт Хаус“ ООД – К.К. и Д.К..

Ето защо, ищците М. К. К., С. М. К. и К. М. К. молят съда, да бъде признато на основание чл.124 от ГПК, вр. чл. 67, ал. 1 от ЗС, че „Никвик“ ООД не е собственик на правото на строеж върху обектите, апортирани по реда на чл. 72 ТЗ в капитала на дружеството от „Комфорт Паус“ ООД по силата на дружествен договор от 21.08.2013 г., вписан в СВ на 26.09.2013 г. акт № 54, том CXI, дело 46577, подробно описани в приложение № 1 на исковата молба, поради погасяване на правото на строеж на основание чл. 67, ал. 1 от ЗС (главен иск), както и при условията на евентуалност на основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД, да бъде признато за установено, че „Никвик“ ООД не е собственик на правото на строеж върху обектите, апортирани по реда на чл. 72 ТЗ в капитала на дружеството от „Комфорт Паус“ ООД по силата на дружествен договор от 21.08.2013 г., вписан в СВ на 26.09.2013 г. акт № 54, том CXI, дело 46577, подробно описани в приложение № 1 на исковата молба, поради привидност на акта на разпореждане – извършване на непаричната вноска (апорт) в капитала на ответното дружество, като единствената цел с която е направена е да затрудни провеждането на правата на ищците след провеждане на иск по чл. 67 от ЗС и не е заплатена цената на дружествените дялове, като в този случай, на основание чл.

537, ал. 2, пр. 2 ГПК вр. с чл. 73 ТЗ, молят да бъде отменен дружествен договор от 21.08.2013 г., вписан в СВ на 26.09.2013 г. акт № 54, том CXI, дело 46577.

Ответникът „Никвик“ ООД оспорва исковата молба, като сочи че представеното решение срещу праводателя му (дружеството, извършило апорта) не го обвързва.

Поддържа, че сградата е достигнала степен на завършеност „груб строеж“ още на 22.05.2013 г., той като от този момент сградата разполага с акт за приемане на конструкция – акт обр. 14. Релевира възражение за придобиване по давност на правото на строеж, върху процесните имоти, от момента на апорта. Твърди, че е налице и трансформиране на правото на строеж в право на собственост. Отделно от това, излага доводи, че извършения апорт не е симулативен.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Видно от договор от 29.11.2002 г. за продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 73, том III, рег. № 9076, дело 304/2002 г. на П.Т. – нотариус с рег. № 056 при Нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 38795, акт № 2, том LLXXIX, дело № 29485/2002 г., М. К. К. е закупил 3 следния недвижим имот: дворно място, в гр. София, район Витоша, ул. „********, цялото с площ от 950 кв.м., съставляващо УПИ VI-278, в кв. 70 по плана на гр. София, местност ж.к. „Карпузица, заедно с построените в дворното място двуетажна масивна жилищна сграда и второстепенни постройки.

От удостоверение за наследници № 2141/06.11.2015 г. на СО, район „Витоша“, се установява, че Е.С. К.а е починала на 10.09.2017 г. и е оставила следните наследници по закон: М. К. К. – съпруг, К. М. К. – син и С. М.ов К. – син.

Видно от нотариален акт за учредяване право на строеж № 170 от 19.06.2008г., том I, рег. № 3377, дело № 158 от 2009 г. на нотариус М.П. – нотариус с район на действие СРС, вписана в регистъра на НК под рег. № 236, ищците М. К. К., К. М. К. и С. М. К., като собственици на поземлен имот, в гр. София, ул. „********, са учредили право на строеж в полза на „Комфорт Хаус“ ООД, за изграждане на жилищна страда с магазини, кафе-сладкарница и подземни гаражи, с изключение на описаните в нотариалния акт обекти, за които съсобствениците – учредители са си запазили право на строеж.

По делото са представени разрешение за строеж № 309 от 24.06.2008 г. (влязло в сила на 16.07.2008 г.) и протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа от 08.09.2008 г.

Представени са писмо рег. № 9400-7716 (1) от 13.01.2015 г. на гл. архитект на район „Витоша“ на Столична община и констативен протокол с рег. № 9400-5686 (1) от 12.12.2013 г. на гл. инженер на район „Витоша“ на Столична община, като същите са автентични, видно от заключението на приетата по делото графическа експертиза.

Представен е акт за приемане на конструкция от 22.05.2013 г. за процесната сграда.

С решение № 5987 от 08.08.2019 г., на СГС, I ГО, 9 състав, е признато за установено по отношение на „Комфорт Хаус“ ООД, по предявените искове по чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 67 ЗД от М. К. К., С. М. К. и К. М. К., че не съществува правото на строеж, учредено в полза на Комфорт Хаус“ ООД, по силата на нотариален акт № 170 от 19.06.2008 г., том I, рег. № 3377, дело № 158 от 2009 г. на нотариус М.П., вписан в Службата по вписванията с вх. № 44072 от 19.06.2008 г., акт 111, том CVIII, дело № 30499/2008 г., поради погасяването му по давност поради неупражняването му от момента, в който правото на строеж е могла да бъде упражнено (16.07.2008 г.) Решението на СГС е потвърдено с решение № 1258 от 16.06.2020 г., постановено по в.гр.д. № 328/2020 г. на САпС, което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 142 от 02.04.2021 г., постановено по гр.д. № 296/2021 г. по описа на ВКС, ГК, II отделение.

Видно от протокол от 19.08.2013 г. от Общо събрание на съдружниците в 4

„Комфорт Хаус“ ООД, е взето решение дружеството да придобие дружествени дялове от капитала на „Никвик“ ООД, като поеме всички дялове от капитала, които ще се формират в резултат на увеличението му срещу извършване на непарична вноска на недвижими имоти и вещни права от „Комфорт Хаус“ ООД по реда на чл. 72 ТЗ, в това число и вещно право на строеж, за жилищната сграда в гр. София, район Витоша, ул.

„********, за обектите по т. 1.1- 1.25.

На 17.07.2013 г. са назначени три вещи лица по реда на чл. 72 от ТЗ за идготвяне на оценка на непаричната вноска, в т.ч. и за вещното право на строеж.

По делото е представен договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 25.10.2013 г., между „Комфорт Паус“ ООД, като продавач и К.Т.К. и Д.В. К., като купувачи, за 435 260 дяла от капитала на „Никвик“ ООД.

Свидетелят М.Р.М. сочи, че е работил като охрана на строежа на ул. „********, като сградата знае, че е на К.К. и „Никвик“ ООД, същата няма покрив с керемиди, няма улуци и водостоци.

Свидетелката М.Д.Л., сочи че последно е видяла на строежа на процесната сграда да се работи между 2010-2011 г. Непрекъснато е имала наводнения от сградата, като близо 10 години, единственият който предприема мерки за отводняване е М. К..

Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от Закона за собствеността, правото да се построи сграда върху чужда земя (чл. 63, ал. 1) се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2011 г. от 04.05. 2012 г., по тълк. дело № 1 по описа за 2011г. на ОСГК на ВКС, давностният срок по чл. 67 ЗС започва да тече от момента, в който договорът за учредяването му породи действие.

По делото се установи, че учреденото в полза на „Комфорт Хаус“ ООД право на строеж, по силата на нотариален акт № 170, том I, рег. № 3377, дело 158/2008 г., е погасено по давност на 17.07.2013 г., като в тази връзка съдът е обвързан от установеното със СПН със съдебното решение, което има действие и по отношение на ответника в настоящето производство. Последващото прехвърляне на правото на строеж на суперфициаря на трети лица не обвързва собствениците на земята и по отношение на приобретателя не започва да тече нов срок за упражняване на правото на строеж. Апортът в „Никвик“ ООД е извършен, съответно вписването на внесената непарична вноска в капитала на ответното дружество досежно части от правото на строеж е извършено на 26.09.2013 г., след като правото на строеж е погасено, поради което апортът не е проявил своя вещно-прехвърлителен ефект, тъй като никой не може да прехвърли права, които не притежава (nemo dat quod non habet).