Решение № 1836 от 17.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1836 гр. Пловдив, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330105052 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.430 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба от „Първа инвестиционна банка“ АД против Г. В. Й. се твърди, че на 21.04.2021г. между страните бил сключен договор за банков кредит № *****, по силата на който банката предоставила целеви банков кредит в размер на 6900 лв. по Програмата за гарантиране на безлихвени кредити за защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от Covid 19, с краен срок за погасяване 15.04.2026г. Отпуснатият кредит бил изцяло усвоен. Кредитът не бил погасяван по главница и лихви, като бил в просрочие от 15.05.2023г. По кредита били просрочени 8 вноски с падежи в периода от 15.05.2023г. до 15.12.2023г. Общият размер на просрочената сума по главница бил 1 533.36 лв., като считано от предсрочната изискуемост на кредита – 09.01.2024г. общият размер на просрочената главница – сбор от просрочените вноски и обявения за предсрочно изискуем остатък от усвоената сума бил 6 900 лв. Твърди се, че банката чрез ЧСИ ***** връчила на лицето покана за доброволно изпълнение, но поради неплащане кредитът бил обявен за предсрочно изискуем от 09.01.2024г. Към 18.01.2024г. дължимата сума била 7 032.10 лв.

Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство по чл.417 ГПК по ч.гр.дело № 1036 по описа на ПРС за 2024г., като във връзка с подаденото от длъжника възражение се предявявали и настоящите искове. Направено е искане за признаване за установено, че ответницата дължи на банката сумата от 6900 лв. главница, 73.28 лв. просрочена наказателна лихва за периода от 15.05.2023г. до 08.01.2024г., 26.42 лв. законна 1 лихва за периода от 09.01.2024г. до 18.01.2024г., 32.40 лв. разноски за връчване на покана.

Претендирани са разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от Г. В. Й., с който предявените искове се оспорват по основание и размер. Действително между страните бил подписан договор за банков кредит на 21.04.2021г., но банката не била предоставила реално на кредитополучателя сумата от 6900 лв. Не била настъпила предсрочната изискуемост по кредита. Не били връчени на ответната страна съответните документи за това. Ответницата никога не била живяла на адрес в ****, посочен в разписката на връчителя. Този кредит бил по-различен от стандартните кредити, като банката не доказвала, че е изрядна страна по договора. След като кредитът бил безлихвен, защо се претендирали лихви по договора.

Претендирани са разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 1036 по описа на ПРС за 2024г. е видно, че е издадена заповед № 700 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК на 25.01.2024г., по силата на която е разпоредено длъжникът Г. В. Й. да заплати на „ПИБ“ АД сумата 6900 лева неплатена главница; 73,28 лева - договорна лихва за периода 15.05.2023 г. – 8.1.2024г.; 26,42 лева - законна лихва за периода от 9.1.2024г -18.1.2024г. 32,48 леваразноски за връчване ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 19.1.2024г г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото за държавна такса в размер на 140,64 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева /петдесет лева/.

Представен е договор № ***** за банков кредит, по силата на който „ПИБ“ АД е отпуснала на Г. В. Й. – кредитополучател банков кредит по Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от Covid – 19, в размер на 6900 лв. по разплащателна сметка за подпомагане задоволяването на лични потребности на кредитополучателя като физическо лице. Крайният срок за погасяване на кредита е 15.04.2026г.

По делото е представен погасителен план към цитирания договор за кредит, както и Приложение № 1-1, Приложение № 1-2 и Приложение № 1а към Финансово споразумение за гарантиране на портфейл от кредити по Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от Covid – 19.

Представена е декларация от лицето от дата 08.04.2021г.

Представено е уведомление по извънсъдебна преписка № *****, изх.№ ***** на ЧСИ *****, рег.№ *****, район на действие *****, видно от което залепено е на дата 21.10.2023г. уведомление до Г. В. Й. на адрес в *****.

Представено е писмено предизвестие чрез ЧСИ до кредитополучателя, ведно с разписка от дата 21.10.2023г., справка за постоянен/настоящ адрес и трудови договори на лицето.

Прието е по делото заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което 2 предоставеният на Г. В. Й. кредит в размер на 6 900 лв. е изцяло усвоен на 26.04.2021г. по разплащателна сметка на лицето в „ПИБ“ АД. На 26.04.2021г. сумата от 6850 лв. е изтеглена на каса, като за тегленето е удържана такса от 40.10 лв. По кредита не са налични записвания за извършени погасявания. Кредитополучателят не заплаща лихва за ползвания кредит и не дължи на банката такси, комисиони и неустойки във връзка с кредита, освен обезщетение за забава в размер на законната лихва и такси за откриване и водене на разплащателна сметка.

Поради неплащане на 8 вноски за главница по погасителен план с падеж от 15.05.2023г. до 15.12.2023г. – общо 1553.36 лв., банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 09.01.2024г. Общият размер на задълженията на лицето към дата 19.01.2024г. възлиза на 6900 лв. главница, 73.28 лв. обезщетение за забава за период от 15.05.2023г. до 08.01.2024г., 26.42 лв. законна лихва от 09.01.2024г. до 18.01.2024г. вкл., 32.40 лв. разноски – такса покана.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 1036 по описа на Пловдивски районен съд за 2024г., че срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК е подадено в срок възражение от Г. В. Й., като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и исковете по чл.422 ГПК, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между банката и Г. В. Й., в качеството на кредитополучател, е възникнало правоотношение, по договор за банков кредит № ***** по чл. 430 и сл. ТЗ.

Според Раздел II от договора банката предоставя на кредитополучателя банков кредит в размер на 6900 лв. по разплащателна сметка за подпомагане задоволяването на лични потребности на кредитополучателя като физическо лице. Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, че кредитът в размер на 6900 лв. е изцяло усвоен от кредитополучателя на дата 26.04.2021г. по разплащателната сметка на кредитополучателя, открита в „ПИБ“ АД. На 26.04.2021г. сумата от 6850 лв. е изтеглена на каса от Г. Й., като за тегленето е удържана такса от 40.10 лв., поради което възраженията по отговора на исковата молба, че заемната сума не е предоставена на ответната страна и че не е усвоявана от нея като кредитополучател по договора, са неоснователни.

Страните са договорили погасяването на кредита да започне след изтичането на период от 24 месеца, считано от датата на подписване на договора и да се извършва на вноски в размер и на падежи по погасителен план – Приложение № 2, неразделна част от договора. Или първата падежна дата на вноска по договора е 15.04.2023г., а крайният срок на договора е 15.04.2026г.

В исковата молба се твърди, че кредитът не е погасяван по главница и лихви, в просрочие е от 15.05.2023г., като са просрочени 8 бр. вноски по главница с падежи от 15.05.2023г. до 15.12.2023г. и се съдържа позоваване на Раздел Х, т.18.2. б. „а“ от договора, като банката е 3 обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 09.01.2024г., след изтичане на 30 – дневния срок за доброволно изпълнение на задълженията от връчване на поканата чрез ЧСИ ***** за това. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по данни от счетоводните регистри на банката и разплащателната сметка в лева на кредитополучателя, по процесния кредит не са налични записвания за извършени погасявания по кредита, като поради неплащане на осем вноски по кредита за главница по погасителен план с падеж от 15.05.2023г. до 15.12.2023г., общо 1533.36 лв., банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 09.01.2024г. Според чл.12, б. „б“ от договора кредитополучателят се е задължил да осигурява своевременно средства по разплащателната си сметка за извършване на погашенията по кредита съгласно погасителен план, а според Раздел Х, т.18.2. б. „а“ от договора, банката има право да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем, ако кредитополучателят не извърши което и да е плащане по договора повече от 5 работни дни след датата, на която плащането е станало изискуемо, поради което съдът намира, че са налице предпоставките на чл.18.2. б. „а“ от договора за обявяване на кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва при наличието на две предпоставки обективен фактор, обусловен от неплащането на част от падежирани вноски или лихви по договор за кредит и субективен фактор - обективиран в упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения негов остатък за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.

С отговора на исковата молба е наведено възражение, че не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, но същото е неоснователно. От приложеното ч.гр.дело се установява, че чрез ЧСИ ***** до лицето е отправено писмено предизвестие от страна на банката, с което лицето е поканено в 30-дневен срок от получаване на същото да заплати доброволно всички просрочени и изискуеми към датата на получаване на поканата задължения, като в случай не неплащане е отразено, че на основание Раздел Х, т.18.2. б. „а“ от договора банката обявява за предсрочно изискуеми всички задължения по договора за кредит. От страна на ЧСИ е извършено залепване на уведомление на дата 21.10.2023г.

Уведомяването чрез покана съставлява допустим способ за съобщаване на предсрочната изискуемост. Връчването чрез ЧСИ също е допустимо – чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ. При осъществяването на процедурата, съгласно правилото на чл. 43 ЗЧСИ, следва да се удостовери спазването на правилата на чл. 37-58 ГПК. В случая, видно от отразеното в приложената по ч.гр.дело разписка от ЧСИ, изготвени са справки за настоящ и постоянен адрес на Г. Й., като и двата адреса – този в ****, и този в ***** са посетени по три пъти, а връчителят е събрал данни, че лицето не живее на съответните адреси. Изготвена е и справка за месторабота, като видно от същата не са открити данни за трудови договори към дата 11.10.2023г. Следователно разпоредбите на процесуалния закон относно връчването са спазени и банката-кредитор е упражнила по съответния ред правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Или кредиторът е положил всички необходими усилия с оглед 4 уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че претендираните от банката главница, обезщетение за забава, законна лихва и разноски съответстват на установените от вещото лице. Според вещото лице остатъкът от дълга на ответника по договора възлиза на сумата от 6900 лв. главница, 73.28 лв. обезщетение за забава за периода от 15.05.2023г. до 08.01.2024г., 26.42 лв. законна лихва за периода от 09.01.2024г. до 18.01.2024г., 32.40 лв. разноски, поради което предявените установителни искове съдът намира за основателни и доказани.