Решение № 1420 от 04.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1420 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Е. К. Тодорова като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20251100500141 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Топлофикация София” ЕАД срещу решение от 29.10.2024 г., поправено с решение от 23.07.2025 г., по гр.д. №52341/2023 г. на Софийския районен съд, 27 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Н. Ф. М. установителен иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.153 вр. чл.149 вр. чл.150 ал.1 ЗЕ вр. чл.79 ал.1 ЗЗД за разликата над уважената част от 281,32 лв. до пълния претендиран размер от 619,65 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. ****, аб. № 277611.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че СТИ не е било годно да измерва. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да уважи изцяло предявения иск за главницата за топлинна енергия. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Н. Ф. М. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Третото лице-помагач „Директ” ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.

Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която са отхвърлени частично и изцяло предявените установителни искове за лихви за забава върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, и от ответника, в частта, в която е уважен предявеният установителен иск за главницата за топлинна енергия до посочения по-горе размер, и в частта, в която е уважен изцяло предявеният установителен иск за главницата за дялово разпределение, поради което е влязло в законна сила в тези му части.

1

Във въззивното производство е приет представен от въззиваемата страна след изтичане срока за отговор по чл.263 ГПК фискален бон от 12.08.2025 г., от който се установява, че ответникът е заплатил на ищеца сума в общ размер на 2005,25 лв., от които: главница в размер на 665,19 лв., мораторна лихва в размер на 114,86 лв., съдебни разноски в размер на 1000,00 лв. и законова лихва в размер на 225,20 лв.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат по следните съображения:

Тъй като решението на СРС е влязло в законна сила в посочените по-горе части, то основанието на предявения иск за главницата за ТЕ е установено със сила на присъдено нещо.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, в първоинстанционното производство е прието заключението на СТЕ, което въззивният съд кредитира изцяло. От същото се установява, че ФДР е извършила дяловото разпределение за процесния имот в съответствие с действащата нормативна уредба, а ищецът е спазил действащата нормативна уредба при начисляване сумите за имота на ответника. От заключението се установява още, че за периода мес.05.2019 г. - мес.04.2021 г. стойността на потребената от ответника ТЕ при съобразяване на сумите за доплащане е в общ размер на сумата от 619,66 лв. Вещото лице сочи още, че топломерът в АС е преминал на периодична проверка за 2020 г. 1 год и 9 мес. след законовия срок, но вещото лице счита, че за този период общият топломер е бил годно СТИ. Ето защо, следва да се приеме, че ответникът дължи заплащане на потребената ТЕ и за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., противно на приетото от първоинстанционния съд.

С оглед твърденията на страните и представения във въззивното производство фискален бон, въззивният съд приема, че ответникът е заплатил изцяло вземанията за цената за доставената ТЕ през процесния период.

С оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло в обжалваната му част.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК се дължат разноски във въззивното производство, доколкото плащането е извършено след депозиране на въззивната жалба, т.е. ответникът е дал повод за завеждане на въззивното дело, в размер на сумата от 50,00 лв., представляваща държавна такса, и сумата от 200,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл.76 ал.1 ЗЗД, този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него 2 задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.

Съгласно ТР №3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, при липса на уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията и ако са налице условията по чл.76 ал.1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва кредитора. В случай, че длъжникът не е направил избор, погасяването задължително се извършва по реда на чл.76 ал.1 изр.2 или изр.3 ЗЗД. Правилото на чл.76 ал.1 ЗЗД е установено в интерес на длъжника.

По този ред се погасяват еднородните задължения, включително паричните. Условието е да съществуват няколко задължения, всяко от които е главно и самостоятелно и е определено по основание и размер. За погасяването на паричните задължения приложение намира специалното правило на чл.76 ал.2 ЗЗД, според което при недостатъчно изпълнение се погасяват най – напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Условие за прихващане по реда на чл.76 ал.2 ЗЗД е съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от посочените елемента, или – от главница и лихви.

При тези данни и с оглед разпоредбите на чл.76 ал.1 и ал.2 ЗЗД, въззивният намира, че ответникът е заплатил изцяло и разноските в първоинстанционното, и разноските във въззивното производство, поради което и на ищеца не следва да се присъждат разноски за настоящето въззивно производство.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №19501 от 29.10.2024 г., поправено с решение №14328 от 23.07.2025 г., постановено по гр.д. №52341/2023 г. по описа на СРС, ГО, 27 състав, в обжалваната част.

Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Директ” ЕООД.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3