Определение № 2348 от 23.07.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2348 гр. София, 23.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251000503213 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

По делото е постъпила молба, наименована „Изявление“ с вх.

№11794/22.04.2026 г., подадена от Р. К. Н. – въззиваема в производството пред САС, ответник в първоинстанционното производство. Иска се изменение на постановеното по делото решение № 221/19.02.2026 г. в частта относно разноските. В молбата се поддържа, че определеният размер на разноските, които въззиваемата дължи на въззивницата – ищца не кореспондира с нормата на чл. 78, ал.1 от ГПК, (не е съизмерено с уважената част от иска). Освен това твърди, че в представения по делото договор за правна защита и съдействие между ищцата и адвокатите и липсва основание за предоставянето на безплатна правна помощ

Молителката поддържа още, че с оглед отхвърлената част от исковете, тя, в качеството и на въззиваем - ответник в производството има право на разноски. Сочи, че е представила своевременно списък на разноските и моли да бъдат присъдени такива за двете съдебни инстанции в общ размер на 1 495.63 евро.

В срока по чл. 248, ал.2 ГПК насрещната страна е депозирала становище по молбата и поддържа, че тя е неоснователна.

Софийски апелативен съд, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Тъй като настоящият състав е приел, че отхвърлителният диспозитив, постановен от СГС, е неправилен и е отменил решението, то разноски на страните се дължат с оглед изхода на спора. С решението на САС е частично уважена претенцията на ищцата за присъждане на лихви, квалифицирани като 1 мораторни, а не законови (с изискуемост, несъвпадаща с твърдението на ищцата за дължимост от предявяване на исковата молба). За разликата до пълната претенция исковете са отхвърлени и първоинстанционното решение в тази негова част е потвърдено. На това основание в полза на ищцата се дължат разноски съразмерни на уважената част от претенцията за двете инстанции, а на ответничката – само за въззивното производство (тъй като отхвърлителният диспозитив на СГС е отменен като неправилен). Доказано по делото е, че ищцата е представлявана на основание чл. 38 ЗА. Съобразно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения полагаемото се в полза на представлявалия ищцата адвокат възнаграждение за двете съдебни инстанции възлиза на 1984 лв. или 1014.40 евро.

Пред въззивната инстанция въззиваемата е представила, заедно със списък по чл. 80 ГПК, договор за правна защита и съдействие от 03.10.2025 г. и пълномощно от същата дата (л. 68–69 от делото), с които е възложила защитата си респ. е упълномощила Адвокатско дружество „Р., Й. и партньори“. Съгласно договора е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1 080 лв., платимо по банков път. По делото не са представени доказателства за извършено плащане на уговореното възнаграждение, поради което не се установява разноските да са били реално направени.

Диспозитивът, с който в полза на въззивничката ищца САС е присъдил разноски следва да се отмени и вместо това в полза на процесуалния представител – адв. Д. Н. – И. следва да се присъди на основание чл. 38 ЗА хонорар за двете съдебни инстанции, в общ размер 1014.40 €, а молбата на въззиваемата ответничка Р. К. Н. за присъждане на разноски в нейна полза следва да се остави без уважение.

Тъй като решението е влязло в сила, настоящото определение не подлежи на обжалване.

Водим от горното САС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ постановения с решение 221/19.02.26 г. диспозитив, с който в полза на Е. Н. са присъдени разноски и вместо това постановява:

ОСЪЖДА на основание чл. 38 ЗА Р. К. Н. да заплати на адв. Д. Н. – И. адвокатски хонорар за производствата по исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД за двете съдебни инстанции в общ размер 1014.40 (хиляда и четиринадесет, 0.40) €.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р. К. Н. за присъждане на разноски в нейна полза поради липса на доказателства за реално направени разходи.

2

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3