Определение № 4021 от 05.10.2026, Административен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4021

Велико Търново, 05.10.2026 г.

Административния съд Велико Търново - V състав, в закрито заседание на пети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЯ ВАСИЛЕВА-ДАНАИЛОВА

Като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ВАСИЛЕВА-ДАНАИЛОВА административно дело № 20267060700871 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 145 от АПК във вр. с чл. 58, ал. 1 от АПК.

Образувано е по жалба на „ДЕРВЕНЯ ХАУС“ ООД, с [ЕИК], седалище гр. В. Търново, чрез ***Е. М. К. от ВТАК, против мълчалив отказ на главния архитект на Община Велико Търново за издаване на виза за проектиране по подадено на 09.07.2026г. заявление по отношение на имот с [идентификатор] по КК и КР на [населено място].

С вх. № 6378/05.10.2026г. на жалбоподателят признава, че след образуване на делото, с изд. № 5300-20763-6#2/23.09.2026г. Главен архитект при О. В. Т. е издал исканата виза за УПИ VIII с отреждане „за жилищно строителство и обществено-обслжващи дейности“ съгласно ПУП – ПРЗ и жалбоподателя е уведомен на 29.09.2026г. с писмо с обратна разписка.

Мълчаливият отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК по принцип съставлява законнопрезумирано отрицателно по съдържание волеизявление от страна на административния орган по отправеното до него искане за издаване на административен акт с конкретно предписано съдържание. За да е налице мълчалив отказ е необходимо сезираният със съответното искане орган да е компетентен да се произнесе и да е изтекъл определения му в закона срок за произнасяне. В случая е безспорно, че органът, компетентен да се произнесе по искането се е произнесъл на 23.09.2026г. при подадено искане на 09.07.2026г.

Налице е административен акт, постановен по подаденото от жалбоподателя заявление. Подадената жалба срещу мълчалив отказ, какъвто не е налице се явява безпредметна. Издаденият акт, освен че е изричен, е изцяло позитивен за подателя на искането и удовлетворяващ всички направени от него искания.

Изложените съображения мотивират становището за недопустимост на направеното оспорване, поради което подадената жалба, задвижила настоящото производство, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.

Съдът счита, че на основание чл. 159, т. 1 от АПК жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.

Съгласно чл. 143, ал. 2 от АПК подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на чл. 79. На практика, издаването на виза е след като е упражнено правото на жалба по съдебен ред и следва да бъде определено като акт с правни последици на оттегляне на оспорения акт по смисъла на чл. 156 от АПК, поради което при подадено в срок искане за присъждане на разноски и представени своевременно доказателства за сторени разноски, такива следва да бъдат присъдени. При липса на уведомяване и снабдяване на жалбоподателя с исканата виза преди подаване на жалбата, искането за присъждане на разноски е основателно. От самото уведомителното писмо № 5300-20763-6#2/23.09.2026г. на Главния архитект на Община Велико Търново е видно, че то е издадено след изтичане на срока за произнасяне по подаденото заявление. В съпроводителното писмо на л. 2 от делото, ответникът признава, че постъпването на заявлението на официалният имейл на Община Велико Търново е забавено от длъжностно лице, което следи за регистрацията и не ги е придвижило за получаване на индекс, какъвто е получил едва на 12.08.2026г. с входираната жалба с регистрационен номер 94ЕЕ-2388-3.

Неоснователно съдът намира становището на ответника, че визата не е предоставена на заявителя поради незнанието на главния архитект за подаденото заявление. Заявлението е подадено на официалния имейл на Община Велико Търново и забавянето му от длъжностно лице, което не го е придвижило за получаване на индекс, не освобождава от отговорност органа.

С оглед на изложените, доколкото ответникът е станал причина за образуване на съдебното производство, той следва да понесе отговорността за направените от жалбоподателя разноски за защита по делото. Същите са в размер на 25.56 евро за държавна такса и 650евро за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 04.03.2026г., в който е отразено че същата е заплатена в брой. Поисканият адвокатски хонорар е прекомерно завишен, доколкото предвиденият в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа е 1000.00 лева (511. 29 евро). Следва да се отчита и наличието на еднотипни дела, каквото представлява адм. дело № 870/2026г. адм. дело № 873/2026г. и адм. дело № 874/2026г. по описа на съда по описа на съда.

При определяне на размера, съдът съобрази решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, в което е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че следващият се размер на адвокатско възнаграждение, може да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждението, но без да обвързва съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Спорът не е с материален интерес, не се характеризира с фактическата и правна сложност. Действията на процесуалния представител се изчерпват само до изготвяне на жалба, без да е осъществено процесуално представителство в проведено открито съдебно заседание. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента, който размер трябва да бъде справедлив и обоснован.

С оглед на това на оспорващият следва да се присъдят разноски за внесена държавна такса от 25.56 евро и заплатено адвокатско възнаграждение, редуцирано до размер от 511.29 евро (1000 лева).

С оглед изложеното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК пети състав на Административен съд Велико Търново

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „ДЕРВЕНЯ ХАУС“ ООД, с [ЕИК], седалище гр. В. Търново, чрез адвокат Е. М. К. от ВТАК, против мълчалив отказ на главния архитект на Община Велико Търново за издаване на виза за проектиране по подадено на 09.07.2026г. заявление по отношение на имот с [идентификатор] по КК и КР на [населено място].

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 871/2026г. по описа на Административен съд Велико Търново.

ОСЪЖДА Община Велико Търново, [населено място], пл. Майка България № 2 да заплати на „ДЕРВЕНЯ ХАУС“ ООД, с [ЕИК], седалище гр. В. Търново, сумата 536.85 евро (петстотин тридесет и шест евро и осемдесет и пет цента), представляващи заплатената държавна такса и адвокатско възнаграждение.

ЗАЛИЧАВА открито съдебно заседание на дата 06.10.2026г. от 10:15ч.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва, в 7- дневен срок от съобщението за изготвянето му, пред Върховния административен съд на Република България.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�