Решение № 186 от 17.05.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. П., 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20235200500193 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 1389/21.12.2022 г., постановено по гр.д. № 20215220104019 П. районен съд е отхвърлил предявените от Н. Н. А., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в затвора в П., против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието искове с правно основание 71, ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 1 и 3 от ЗЗДискр. за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът е извършил нарушение на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. чрез неравно третиране на ищеца на основата на признака „лично положение“, изразяващо се в липса на качествено стоматологично лечение поради липса на фотополимерна лампа и щифтове в Затвора П. през периода от 10.06.2017 г. до 11.09.2020 г., и за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения.

Осъдил е Н. Н. А., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в затвора в П., да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

С определение № 389/16.02.2023 г., постановено по същото дело, на основание чл.248 от ГПК районният съд е оставил без уважение искането на 1

Н. Н. А. за изменение на решението в частта за разноските.

Против така постановените актове в законния срок са постъпили въззивна и частна жалби от Н. Н. А. чрез неговия процесуален пълномощник с изложени основания за незаконосъобразност. Във въззивната жалба се твърди на първо място, че решението е постановено от незаконен състав, тъй като съдията-докладчик не бил приел направения му отвод на основание чл.22, ал.1, т.6 от ГПК и чл.22, ал.2 от ГПК поради наличието на съмнения относно неговата безпристрастност. Липсата на безпристрастност се изразявала в това, че ищецът поискал да му бъдат свалени белезниците както на краката, така и на ръцете, но съдът уважил това искане само за ръцете.

По съществото на спора се твърди, че мотивите на съда били толкова противоречиви – до степен на неразбираемост – че от тях не можела да се извлече формираната от съда воля. Твърди се, че от една страна съдът приемал, че ищецът бил лекуван многократно чрез използването на амалгамени и химиополимерни пломби за периода 10.06.2017 г. – 11.09.2020 г., а от друга страна било прието, че въпреки поставените пломби се наложило лечението на един зъб три-четири пъти. В тази връзка жалбоподателят заключава, че на Н. А. не било приложено най-доброто лечение и причина за това е липсата на материали в денталния център в Затвора – П..

Неправилно районният съд бил приложил и критериите за дискриминация чрез териториалното им ограничаване само до Затвора-П..

Сравнението трябвало да се направи със затворите в цялата страна и денталната грижа, полагана за затворниците в тези затвори. По делото било установено, че още през 2008 г. затворниците в Затвора – гр.С. са лекувани с фотополимерна пломба и фотополимерна лампа, но районният съд отказал да разгледа тези доводи.

Неправилно районният съд бил приел, че ищецът не е третиран понеблагоприятно в сравнение с други затворници по признака „лично положение“, като в жалбата не са изложени мотиви, подкрепящи това вързажение.

В е посочено, че неправилно районният съд не е допуснал преюдициално запитване на основание чл.629, ал.1 от ГПК по въпроси, формулирани пред първоинстанционния съд, поради което е направено искане да отправяне на такова запитване от въззивния съд. По този въпрос П. окръжен съд се е произнесъл с определение в открито съдебно заседание, проведено на 20.04.2023 г., като е мотивирал отказа си да отправи такова запитване с нормата на чл. 629 ал. 2 от ГПК, тъй като решението на въззивната инстанция ще подлежи на касационно обжалване, поради което 2 въззивният съд не е длъжен да отправи преюдициално запитване. Искането е решението на районния съд да бъде отменено, вместо което предявените искове да бъдат уважени изцяло с присъждане на разноските за първа инстанция.

Решението се обжалва и в частта за разноските, във връзка с което е постановено определение № 389/16.02.2023 г., против което е подадена частна жалба, в която се твърди, че ответникът не е представил доказателства за сторени от него разноски, поради което неправилно са му присъдени такива. Частният жалбоподател се позовава на множество текстове от ЕКЗПЧ и чл.47 от Хартата на основните права Европейския съюз, за да отрече приложението на чл.37 от ЗПП и чл.25 от НЗПП, които според него противоречали на чл.6 от ЕКЗПЧ, тъй като на А. били възложени разноски на юрисконсултско възнаграждение, което не било реално заплатено.

Допълнително се позовава на разпоредбата на чл.75, ал.2 от Закона за защита от дискриминация, според който за производствата от този закон не се събират държавни такси, а разноските са за сметка на бюджета на съда.

Искането е определение № 389/16.02.2023 г. да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което решение № 1389/21.12.2022 г., постановено по гр.д. № 20215220104019 по описа на Пазарджишкия районен съд да бъде отменено, вместо което разноски на юрисконсултско възнаграждение да не бъдат присъждани на ответника.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието с искане решението и определението по чл.248 от ГПК да бъдат потвърдени.

Излагат се доводи в подкрепа на изводите на районния съд и се претендират разноски за въззивна инстанция.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната и частната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието ищецът Н. А. е твърдял, че изтърпява наказание „доживотен затвор“ със специален режим в затвора в П., като често му се налагало да посещава стоматологичния кабинет. Този в Затвора - П. не разполагал с фотополимер и щифтове за поставяне на пломби, поради което те често падали, а затворът в С. разполагал с такива. Поради това счита, че спрямо него е налице дискриминационно отношение от страна на ГДИН при Министерство на правосъдието, поради което позовавайки се на чл. 6, ал. 2, чл. 2, ал. 1, чл. 4, ал. 1, чл. 5, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 14 от ЕКПЧ предявява иск против ГДИН при Министерство на 3 правосъдието за признаване за установено в отношенията между страните, че в периода от 14.04.2014 г. до 11.09.2020 г. ответникът е извършил нарушение на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. във връзка с чл. 6 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 20 и 21 от ХОПЕС и чл. 14 от ЕКПЧ, изразяващо се в пряка и непряка дискриминация чрез неравно третиране по лично положение, за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения. Ангажира писмени и гласни доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът ГДИН при Министерство на правосъдието чрез пълномощника си юрисконсулт Р. оспорва исковата молба като неоснователна. Посочва, че през исковия период ищецът е посетил стоматологичния кабинет в затвора в П. общо 18 пъти за лечение на два зъба.

Заявява, че по данни на д-р Елизабета Н. - лекар по дентална медицина в затвора в П., падналите няколко пъти пломби на ищеца са резултат от това, че технологично е много трудно да се създаде спойка между нова и стара обтурация. Твърди, че на ищеца е оказвана необходимата компетентна зъболекарска помощ и му е предоставено възможно най-правилното лечение, а липсващата фотополимерна лампа е била заменена с друго алтернативно и не по-лошо дентално лечение. Поради това счита, че спрямо ищеца не е налице форма на пряка и непряка дискриминация спрямо останалите лишени от свобода в затвора в П., намиращи се при равни и сходни условия. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

С влязло в сила протоколно определение от 24.06.2022 г. П. районен съд е прекратил производството по делото по отношение на иска за установяване на дискриминационно отношение за периода от 14.04.2014 г. до 09.06.2017 г., тъй като за този период между същите страни, на същото основание и за същото искане е налице влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 763/2018 г. по описа на Районен съд - П..

Между страните няма спор, че считано от 14.04.2014 г. ищецът Н. Н. А. изтърпява наказание „доживотен затвор“ в затвора в П..

Установено е от доказателствата по делото, че през периода от 10.06.2017 г. до 11.09.2020 г. медицинският център в затвора в П. не е разполагал с фотополимерна лампа, за разлика от медицинския център към затвора в С., който е разполагал с такава от месец ноември 2008 г.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото пред районния съд са допуснати и разпитани свидетели.

От показанията на свидетелката Е.С.Н. се установява, че тя работи като лекар по дентална медицина в медицинския център при Затвора П.. Ищецът А. бил неин пациент и посещавал медицинския център всеки понеделник.

4

Имал пломби на три зъба. Проблемен бил един, силно разрушен зъб, който преди не бил лекуван от нея. Този зъб бил лекуван три-четири пъти. Когато ищецът бил на лечение, в медицинския център на разположение имало химиополимерни пломби и пломби от амалгама и той бил лекуван с двата вида пломби. В края на 2020 г. на медицинския център била предоставена фотополимерна лампа и оттогава поставяли и фотополимерни пломби. Трите вида пломби били с еднаква твърдост, но каква ще се използва зависело от дефекта на зъба. При ищеца падала всяка пломба. Свидетелката уточнява, че всеки зъболекар обработва зъба по различен начин, поради което било много трудно да се работи върху зъб, лекуван преди това от друг колега. Преди време ищецът поискал да му бъде сложен щифт, но коренът на зъба бил лекуван преди и нямало как да се сложи щифт. Освен това поставянето на щифт не било задължително при всеки дефект. А. посещавал зъболекар всеки понеделник. Така правели и други затворници, защото това било нещо като развлечение за тях. Причините за падането на пломбите били различни, включително било възможно те сами да ги свалят, за да отидат на зъболекар.

Според свидетелката денталното лечение в затвора е безплатно, вкл. и фотополимерните пломби, а извън затвора фотополимерните пломби не се поемали от Здравната каса.

Свидетелката В.Ж.Н. установява, че е работила в Затвора С. като стоматолог до 2018 г. Използвала алмагамени и фотополимерни пломби. За всеки случай преценявала конкретно каква пломба да сложи. Когато имало възможност, особено на дъвкателни зъби, най-добре било да се направи амалгамена пломба, тъй като тя правела много добър контакт със зъба и издържала 20-30 години. В тези пломби имало 83% сребро и според свидетелката вече се използвали по-малко не защото са вреди, а защото в Австрия бил построен завод, в който амалгамените пломби от извадени зъби се предавали и от тях извличали ценни метали. При фотополимерните пломби оставало разстояние между пломбата и зъба и пломбите се чупели. Те били за предпочитане за по-предни зъби, за да не се вижда металът. Щифтове се използвали при мъртви зъби, понякога при четвърти и пети зъби, които били по-малки, а също и при шести и седми зъби, особено когато пломбата била много голяма. Щифтовете били както фабрични, така и се изработвали по поръчка от зъботехник, а можели да бъдат и от благородни метали, вкл. злато.

Златните щифтове обаче били много скъпи и в затвора не се употребявали, защото държавата не можела да си го позволи. Зъболечението в затвора било безплатно за затворниците, вкл. и фотополимерната пломба. Заплащали се само коронки и протези от затворниците.