Решение № 222 от 18.09.2024, Районен съд - Бяла Слатина

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Б.С., 18.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло П. Шабански при участието на секретаря Ивелина Ст. Витанова Х.а като разгледа докладваното от Ивайло П. Шабански Гражданско дело № 20231410101056 по описа за 2023 година

Постъпила е искова молба от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (правоприемник на „МОБИЛТЕЛ” ЕАД), ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр.С., район „Илинден”, ул.”Кукуш” №1, чрез пълномощник юрисконсулт П.

П., с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.205 от ЗЗД, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника А. М. Х. с ЕГН: ********** от гр. Б.С., обл.В., ул.“Л.“ № 29, за сумата от 328,42 лева, представляваща главница за ползване и неплатени електронни съобщителни услуги, 735,68 лв. неплатени суми за устройства за продажба на изплащане, 928,41 лв. неустойка и мораторна лихва в размер на 542,16 лв. за периода от 15.07.2020г. до 08.06.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда16.06.2023г./виж куриерското клеймо/ до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски по заповедното производство и в исковото производство.

ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр. вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.205 от ЗЗД.

В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се установи, че ответника 1

А. М. Х. не е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел становище по молбата, не е направил своите възражения и не е ангажирал доказателства.

В съдебно заседание ответникът прави искания за спиране на делото, на основание чл.229, ал.1, т.1 от ГПК със съгласие на страните и съдът е спрял делото на 21.11.2023г., като е уведомил страните, че на основание чл.231, ал.1 от ГПК, ако някоя от страните не поиска възобновяване на делото в шест месечен срок от спирането му, същото ще бъде прекратено.

На 12.01.2024г. е постъпила молба от ищеца, с която моли делото да бъде възобновено, на основание чл.230, ал.1 от ГПК и съда е възобновил делото, като е насрочил същото за съдебно заседание за 21.03.2024г.

В това съдебно заседание се е явил юрисконсулт за ищеца, а ответника се е явил лично.

В хода на производството ответникът е признал иска изцяло, като заяви пред съда, че дължи тези суми на ищцовото дружество, представителят на който е направил искане съдът да се произнесе с решение по признание на иска.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 805/2023г. по описа на РС-Б.Слатина.

Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба, изявлението на ответника в съдебно заседание, че признава иска и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 805/2023г. по описа на РС-Б.Слатина срещу длъжника А. М. Х. с ЕГН: ********** от гр. Б.С., обл.В., ул.“Л.“ № 29 е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 459/20.06.2023г. за сумата 1 992,51 лева (хиляда деветстотин деветдесет и два лева и 51 стотинки), представляваща главница за период от 19.06.2020 г. до 09.11.2020 г., ведно със законна лихва за период от 16.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 542,16 лева (петстотин четиридесет и два лева и 16 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.07.2020 г. до 15.06.2023 г., както и държавна такса в размер на 50,69 лева (петдесет лева и 69 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).

2

Заповедта е връчена лично на длъжника на 22.06.2023г.

Поради подадени от длъжника възражения по чл.414 от ГПК и чл.414а от ГПК е бил предявен установителен иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение.

Ищецът сочи, че между него и ответника бил сключен договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, идентифициран с неговия уникален номер 504927849/02.01.2019г. със системен партиден номер М5359071. Към горепосочения договор са сключени съответните приложение № 1, с които са уговорени услуги с тарифни планове:

Мобилна услуга – 2 броя на цена 40.83 лева;

Мобилен интернет – 2 броя на цена 24.15 лева;

Net Box – 1 брой на цена 13.32 лева;

Към посочения договор са закупени и устройства на изплащане – апарат SamA80 Gold+SmartBand SamFITe – с договор от 14.11.2019г. на изплащане с първоначална вноска в размер на 45.98 лева и 23 последващи равни месечни вноски, съгласно погасителния план.

За периода от 16.05.2020г. до 15.09.2020г. е било извършено изпълнение от страна на дружеството. Ответникът не е заплатил съответно възникналите задължения, съгласно договора и общите условия на „А1 България“ ЕАД и е натрупал просрочени задължения за неплатени електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане. В тази връзка на 25.09.2020г. договор № 504927849 със системен партиден № М5359071 е прекратен поради неплащане, продължило повече от 124 дни, съгласно Общите условия и е начислена неустойка.

На 16.10.2020г. длъжникът закупува на преференциална цена устройство таблет PrestigioWIZE 3437 4G 1GB/8GB Bla към номер ***, с оглед тарифната обвързаност на номера за срок от две години.

Предвид на гореизложеното за периода от 19.06.2020г. до 19.11.2020г. ответникът дължи на ищцовото дружество суми в размер на 1992.51 лева, от които 328.42 лева неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги, 735.68 лева неплатени суми за устройства по договор за продажба на изплащане, 928.41 лева общ размер на неустойка. Върху посочената сума е начислена мораторна лихва в размер на 542.16 лева.

3

Съгласно чл.26.4 от Общите условия и в изпълнение на задълженията си по посочените договори, А1 България, издавал ежемесечни фактури за предоставяните услуги и продукти на абоната. От своя страна обаче, последният не изпълнявал своето задължение за заплащане на услугите и месечните вноски за изплащане на продуктите.

В настоящия случай били налице незаплатени горепосочените договори от ответника А. Х.. задължения по

Задължения по издадените фактури станали изискуеми, тъй като съгласно чл. 26.5 от Общите условия, мобилният оператор предоставял на абоната 15дневен срок след издаване на фактурата за плащането на посочената в нея сума, през който период от време вземането било ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането ставало годно за принудително изпълнение по реда на ГПК.

На следващо място, издадените от ищеца фактури относно задълженията на потребителя за процесния период, не били оспорени в дадения срок, съгласно чл.26.6 от Общите условия, според която месечните сметки на Потребителя можели да бъдат оспорени пред мобилния оператор в шестмесечен срок след датата на издаване на фактурата, каквото оспорване в случая не било налице.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. В съдебно заседание ответникът призна изцяло иска на ищеца.

Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.

С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че исковата претенция на ищеца е основателна и доказана и като такава следва да се уважи.

4

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

В заповедното производство са направени разноски в размер на 50,69 лв. заплатена държавна такса и 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

С оглед изхода на настоящия исков процес, ответника А. М. Х. следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 805/2023 г. по описа на Районен съд гр.

Б.С. в общ размер от 150,69 лв. , за които е издадена заповедта по чл. 410 от ГПК.

При този изход на процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответника А.

М. Х. ще следва да заплати на ищеца направените в настоящото исково производство по гр.д.№ 1056/2023г. по описа на БСлРС разноски в общ размер от 249,31 лв.

Водим от гореизложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. М. Х. с ЕГН:

********** от гр. Б.С., обл.В., ул.“Л.“ № 29, ЧЕ СЪЩИЯТ ДЪЛЖИ на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (правоприемник на „МОБИЛТЕЛ” ЕАД), ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр.С., район „Илинден”, ул.”Кукуш” №1, чрез пълномощник юрисконсулт П. П., на основание чл.415 от ГПК вр.чл.422 от ГПК вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД вр. чл.205 от ЗЗД, сумата от 328,42 лева, представляваща главница за ползване и неплатени електронни съобщителни услуги, 735,68 лв. неплатени суми за устройства за продажба на изплащане, 928,41 лв. неустойка и мораторна лихва в размер на 542,16 лв. за периода от 15.07.2020г. до 08.06.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-16.06.2023г./виж куриерското клеймо/ до окончателното изплащане на вземането, въз основа на което е издадена Заповед № 459/20.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 805/2023г. по описа на РС-Б.С..

ОСЪЖДА А. М. Х. с ЕГН: ********** от гр. Б.С., обл.В., ул.“Л.“ № 29 , ДА ЗАПЛАТИ на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД(правоприемник на „МОБИЛТЕЛ” ЕАД), ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр.С., район 5

„Илинден”, ул.”Кукуш” №1, чрез пълномощник юрисконсулт П. П., направените разноски по исковото производство по гр.д.№ 1056/2023г. по описа на БСлРС в общ размер от 249,31 лв./Двеста четиридесет и девет лева и тридесет и една стотинки/, както и сторените от ищеца разноските в заповедното производство по ч.гр.д.№ 805/2023г. по описа на БСлРС в общ размер от 150,69 лв. /Сто и петдесет лева и шестдесет и девет стотинки/.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е изготвено.

На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.

№ 805/2023 г. по описа на РС-Б.Слатина.

Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________ 6