Определение № 1179 от 16.09.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1179 гр. Плевен, 16.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500792 по описа за 2026 година Депозирана е частна жалба от „Ай Ти Еф Груп“АД със седалище гр.София, чрез пълномощник, срещу определение № 2426 от 03.06.2026 г. по гр.д.№ 6621/2025 г. по описа на ПлРС, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на решението в частта за разноските.Счита, че първоинстанционният съд неправилно е определил адвокатското възнаграждение на насрещната страна.Прави се искане да се отмени определение № 2426 от 03.06.2026 г. по гр.д.№ 6621/2025 г. по описа на ПлРС, като се постанови съдебен акт, с който да се намали адвокатското възнаграждение на насрещната страна на 400 лв. (204.52 евро).

За ответника по частната жалба – К. Б. Б., чрез пълномощник, е депозиран отговор на частната жалба, в който е изразено становище, че частната жалба е неоснователна.Прави се искане да се постанови определение, с което да се остави без уважение като неоснователна частната жалба, депозирана от „Ай Ти Еф Груп“АД

Частната жалба са депозирана в преклузивния срок, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а по същество – основателна.

Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр.второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.

Предмет на обжалване е определението на първоинстанционния съд от 03.06.2026 г., с което е оставено без уважение искането на „Ай Ти Еф 1

Груп“АД, депозирано на 07.04.2026 г., за изменение на решението от 16.03.2026 г. по делото в частта за разноските - относно присъденото адвокатско възнаграждение като неоснователно, за разликата над 204.52 евро (400 лв.) до 320 евро (625.87 лв.), т.е. за сумата от 115.48 евро (225.86 лв.).

В частната жалба са изложени доводи, че размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като се съобразят два обективни критерия -обем и сложност на извършената дейност и величината на защитавания интерес.В случай, че единият критерий се игнорира би се стигнало до необосновано високи възнаграждения по типизирани производство, каквото е и процесното.Т.е. не следва да се приема, че размера на възнаграждението следва да изхожда само от защитавания материален интерес.

На следващо място в частната жалба е посочено, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да изхожда от конкретната фактическа и правна сложност на делото, извършените по него процесуални действия, вида и обема на извършената работа от адвоката.Предметът на правния спор н се отличава със сложност, а с еднотипност и стандартизираност, релевантните факти не са многобройни, постановена е многобройна и непротиворечива съдебна практика.

На последно място в частната жалба е налице позоваване на решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, като счита, че посочените в Наредба № 1/2004 г. адвокатски възнаграждение могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но не да са обвързващи за съда.

Въззивният съд приема следното.

Разясненията по т.3 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС за процесуалното правомощие на съда да осъществи самостоятелна преценка при сезиране за прекомерност съгласно чл.78, ал. 5 ГПК, във вр. чл.36 ЗА, следва да намерят приложение и при действащата понастоящем редакция на нормата.

Посочено е, че основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото.Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да 2 съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай - например задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси определя сложност в пониска степен. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.

Според §1а, ал.2, т.2 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа при определяне размера на възнаграждението за адвокатска работа за преценката за „фактическа и правна сложност“ на случая се вземат предвид: при адвокатска работа, свързана с процесуално представителство – за съдебната фаза се прилагат съответно коефициенти за вида дело, извършените процесуални действия и развитието на производството, предвидени в Правилата за оценка натовареността на съдиите, приети от Висшия съдебен съвет, включително коригиращите коефициенти за увеличаване на фактическата и правна сложност на делото.

С решението от 16.03.2026 г. първоинстанционният съд е осъдил търговското дружество да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на К. Б. и адвокатско възнаграждение в размер на 320 евро, като е приел, че ищецът има право на адвокатско възнаграждение в размер на 160 евро (312.93 лв.) за установителния иск и 160 евро (312.93 лв.) за осъдителния иск.

От представения списък на разноските по чл.80 ГПК в хода на първоинстанционното производство е видно, че К. Б. е заплатил адвокатско възнаграждение в общ размер на 2 420.20 лв. (1 237.44 евро) за четири иска.

В процесния случай, тъй като първоинстанционното решение е влязло в сила към настоящия момент, то следва да се зачете формираната сила на пресъдено нещо, като се приеме, че съдът е бил сезиран с два иска установителен и осъдителен.

Производството по чл.248 ГПК е само относно изменение на решението в частта му за разноските.

Цената на иска е била посочена в размер на 1 970.02 лв., което попада в хипотезата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

3

Следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл.2, ал.5 от горепосочената Наредба, според която за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.

По делото са проведени две съдебни заседания, на което процесуалният представител на ищеца се е явил, не е допусната ССЕ, а делото е решено съобразно представените по делото писмени доказателства.

С решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C438/22 г. е прието, че член 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС.Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

При произнасяне по искане по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност или по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА съдът не е обвързан от приетите в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. размери, които могат да служат само като ориентир за съда при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение.Тези размери подлежат на преценка от съда, като от значение следва да са следните критерии: видът на спора, интересът, видът и 4 количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото.

С оглед на гореизложеното въззивният съд счита, че справедливо и обосновано, тъй като съгласно чл.36, ал.1 от ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, в процесния случай е възнаграждение от 200 лв.

(равностойност 102.26 евро) за всеки един от двата иска поотделно, което остойностява труда на адвоката - процесуален представител на ищеца К. Б., като съобразява конкретните действия на процесуално представителство пред първоинстанционния съд, вида на спора и материалния интерес.

С оглед на гореизложеното въззивният съд счита, че дължимото адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на К. Б. в първоинстанционното производство възлиза на 400 лв. (равностойност 204.52 евро), т.е. по 200 лв. (102.26 евро) за всеки един от исковете поотделно.

Предмет на обжалване е определението на първоинстанционния съд от 03.06.2026 г. в частта му, в която е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК от ответника „Ай Ти Еф Груп“АД за изменение на решението от 16.03.2026 г. в частта му относно разноските като неоснователна, за разликата над 204.52 евро (400 лв.) до присъдените 320 евро (625.87 лв.) за адвокатско възнаграждение, т.е. за сумата от 115.48 евро (225.86 лв.).

Следва да бъде отменено определението в обжалваната му част, в която е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК на ответника „Ай Ти Еф Груп“АД за изменение на решение № 353 от 16.03.2026 г. по гр.д.№ 6621/2025 г. по описа на ПлРС в частта му за разноските като неоснователна за разликата над сумата в размер на 204.52 евро (400 лв.) до 320 евро (625.87 лв.), т.е. за сумата от 115.48 евро (225.86 лв.), представляваща присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 ГПК, като вместо него бъде постановено ново такова по същество, като бъде изменено на основание чл.248 ГПК решението на първоинстанционния съд от 16.03.2026 г. в частта му за разноските, в която е осъдено на основание чл.78, ал.1 ГПК „Ай Ти Еф Груп“АД със седалище гр.София да заплати на К. Б. адвокатско възнаграждение, за разликата над 204.52 евро (400 лв.) до 320 евро (625.87 лв.), т.е. за сумата от 115.48 евро (225.86 лв.), за адвокатско възнаграждение, като бъде намалено същото от 320 евро (625.87 лв.) на 204.52 евро (400 лв.), т.е. със сумата от 115.48 евро (225.86 лв.).

5

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение рег.№ 2426/03.06.2026 г. по гр.д.№ 20254430106621 по описа за 2025 година на Районен съд – Плевен в обжалваната му част, в която е оставено без уважение искането на ответника чрез адв.Л. В. от САК, с вх.№ 10966/07.04.2026 г., за изменение на решение № 353/16.03.2026 г., постановено по гражданско дело № 6621/2025 г. на ПлРС в частта за разноските – относно присъденото адвокатско възнаграждение като неоснователно, за разликата над 204.52 евро (400 лв.) до 320 евро (625.87 лв.), т.е. за сумата от 115.48 евро (225.86 лв.), КАТО ВМЕСТО НЕГО В ТАЗИ МУ ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯВА на основание чл.248 ГПК решение рег.№ 353/16.03.2026 г. по гр.д.№ 20254430106621 по описа за 2025 година на РС - Плевен в частта за разноските - в частта, в която е осъдено на основание чл.78, ал.1 ГПК „Ай Ти Еф Груп“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Сребърна №16, бл.Парк лейн офис център, ет.8, да заплати на К. Б. Б., ЕГН **********, от гр.П., ул.Й.Г. №2, сторени деловодни разноски, за разликата над 204.52 евро (400 лв.) до 320 евро (625.87 лв.), т.е. за сумата от 115.48 евро (225.86 лв.), за адвокатско възнаграждение, КАТО НАМАЛЯВА СЪЩОТО от 320 евро (625.87 лв.) на 204.52 евро (400 лв.), т.е. със сумата от 115.48 евро (225.86 лв.).

Определението не подлежи на обжалване.