Решение № 213 от 20.06.2022, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Смолян, 20.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Мария Ан. Славчева

Крум Б. Гечев при участието на секретаря С. М. Димитрова като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20225400500093 по описа за 2022 година

И за да се произнесе ,взе в предвид следното:

Производството е по чл.268ГПК, във вр. с чл.135 ЗЗД.

Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№ 975 от 22. 03.2022година, депозирана от АС. П. АС. и М. ДЖ. М., чрез пълномощника - адвокат Б.К., против Решение № 82/20.12.2021г. постановено по гр.д.№ 31/2021г. по описа на РС-гр.Златоград , с което е обявен на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за относително недействителен спрямо ищеца „Чичо Чарли“ ЕООД с ЕИК 115757996, договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот с № № 78, том 2, рег. № 2895, дело № 178/2017 г., по описа на нотариус Мирослава Кацарова, с № 166 на НК, с район на действие Смолянски районен съд, сключен между АС. П. АС. и С. З. А.а, от една страна, в качеството им на продавачи и М. ДЖ. М. с ЕГН **********, от друга страна, в качеството му на купувач, с който е прехвърлено правото на собственост по отношение на ½ ид.част от страна на АС. П. АС. с ЕГН ********** върху следните имоти - самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр. Смолян, одобрени със Заповед №РД 300-5-66/11.10.2004г. на изпълнителния директор на АГКК - град София, с административен адрес на имота - гр. Смолян, ***, ет. 2, находящ се в сграда №1, в поземлен имот с идентификатор ***. , с предназначение на самостоятелния обект жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, площ по документ 59,97 кв.м., ниво – 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатори: на същия стаж - ***. под обекта: ***. и ***. над обекта: ***;самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр. Смолян, одобрени със Заповед № РД-300-5-66/11.10.2004г. на Изпълнителния директор на АГКК - град София, с административен адрес на имота: гр. Смолян, ***, ет. 2, находящ се в сграда №1, в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, площ по документ 70,52 кв.м., ниво -1, при съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатори: на същия стаж - ***. под обекта: ***., над обекта: ***.

1

Със същото решение са осъдени АС. П. АС. и М. ДЖ. М. да заплатят на „Чичо Чарли“ ЕООД, ЕИК 115757996, със седалище и адрес на управление адрес: с. Бенковски, общ. Марица, обл. Пловдив, *** сумата в общ размер от 2 700 лева (две хиляди и седемстотин лева) направени разноски за производството.

С въззивната жалба се поддържа неправилност на атакувания съдебен акт, поради неговата незаконосъобразност, като се излагат оплаквания, че решаващият районен съд в противоречие със закона е приел наличие на „субективната предпоставка - знание за увреждане и по отношение на ответника-приобретател“, извод обоснован с „веригата от косвени доказателства събрани по делото, които според съда установяват еднопосочно наличието на третия елемент от фактическия състав на предявения иск.

Според жалбоподателите по делото няма спор, че ищецът- ответник по настоящата въззивна жалба - „Чичо Чарли“ ЕООД, с ЕИК 115757996 има качеството на кредитор на АС. П. АС. по изпълнителен лист, издаден по ч.т.д.№ 99/2018г. по описа на Окръжен съдгр.Смолян, въз основа на който е образувано изп.д.№ 286/2019г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова-№ 917 на КЧСИ, с район на действие-Окръжен съд-гр.Смолян и продажбата на процесиите недвижими имоти от А. - П. А. би могла да се квалифицира като увреждащо действие от страна на длъжника по отношение на ищеца- кредитор по смисъла на чл.135, ал.1 от ЗЗД, като относно спорния въпрос за наличие на знание за увреждане от купувача М. ДЖ. М., доколкото се касае до възмездна сделка се поддържа оплакване ,че решаващият районен съд е формирал изцяло незаконосъобразни правни изводи, тъй като в хода на първоинстанционното производство по никакъв начин ищецът-ответник по настоящата въззивна жалба с оглед разпределената му доказателствена тежест не установява чрез главно (пряко или косвено) доказване, че купувача по атакуваната продажба е знаел за увреждането.

На първо място според жалбоподателите изцяло в противоречие със закона Районен съд-гр.Златоград е обсъждал връзката между М. ДЖ. М. и трето неучастващо по делото лице - Я.С.К. - купувач по други две продажби на недвижими имоти от АС. П. АС. и въз основа на тази връзка е обосновал правни изводи за знание за увреждане, като факта, че М.

ДЖ. М. живее на съпружески начала с една от дъщерите на Я.С.К. не е ясно как обосновава извод за знание за увреждане на ищеца у купувача по атакуваната сделка. Направено е оплакване, че такова предположение не може да бъде направено при наличие на свързаност между две лица-контрагенти на длъжника по две различни сделки, както незаконосъобразно е приел решаващия съд, както и че не може да се тълкува като „индиция за знание“ и обстоятелството, че по две самостоятелни сделки - едната от 05.10.2017г., а другата - от 30.05.2018г. АС. П. АС. се е разпоредил с част от притежаваните от него недвижими имоти в полза именно на лицето Я.С.К., с други сделки - в полза на трети лица. Касае се за предходни или последващи сделки, които не установяват знание за увреждане към момента на извършване на атакуваната продажба.

Знанието за увреждането на кредитора, поради отчуждаването на процесния имот, с което се отнема възможността му да се удовлетвори от стойността на имота, както по отношение на длъжника, така и на неговия съконтрахент трябва да е налице към момента на извършване на транслативната сделка“ (така Решение № 635 от 6.10.2008г. на ВКС по т.д.

№ 268/2008г., II о., ТК, докладчик председателят Татяна Върбанова), а в хода на производството не е установено нито едно от фактическите твърдения на ищеца в исковата му молба, което обстоятелството въобще не е обсъдено от решаващия съд.

На второ място е направено оплакване, че Районен съд-гр.Златоград е ценил показанията на свидетелка Б.Н.Н., доведена от ищеца, без въобще да се съобрази с нейната заинтересованост от изхода на делото като търговски представител в „Чичо Чарли“ ЕООД.

Направено е оплакване, че показанията на тази свидетелка съдържат само голословни твърдения, което не са подкрепени от никое от останалите доказателства по делото и в 2 противоречие със закона са зачетени от решаващият съд. Поддържа също така, че в хода на съдебното дирене не са събрани доказателства за фиктивност на атакуваната продажба, каквато се поддържа от ищеца, а тъкмо напротив - установява се, че след продажбата и повече от половин година преди завеждане на настоящото дело АС. П. АС. и неговото семейство са променили своите постоянни и настоящи адреси от административният адрес, на който се намират продадените имоти. Едновременно с това М. ДЖ. М. надлежно е декларирал тези имоти на свое име в Община Смолян, които факти не са зачетени от съда, в резултат на която същият е постановил порочно решение.

Твърди се също така, че съгласно константната съдебната практика, доказването на знанието у приобретателя на недвижимия имот не е необходимо да е пълно и главно, а може да бъде изведено въз основа на поредица от установени факти, които в своята взаимна връзка косвено водят до несъмнен извод за наличието му. В този смисъл Решение № 162/01.07.2014г. на ВКС по гр.д.№ 7320/2013г., III г.о., ГК, Решение № 218/11.10.201 Зг. на ВКС по гр.д.№ 1778/201 Зг., III г.о., г.к. и др. В настоящия случай се поддържа,че е повече от очевидна липсата на преки доказателства за знанието на М. ДЖ. М. за увреждане на кредитора, не са установени и такива косвени факти, които в своята взаимна връзка косвено да водят до несъмнен извод за наличието на знание за увреждане у третото лице, с което длъжникът е сключил атакуваната сделка. Според жалбоподателите знанието за увреждането у лицето, с което длъжникът е договарял, следва да се докаже с конкретност и сигурност, а не общо и по предположение съгласно приетото в Решение № 940/08.01.2010г. на ВКС по гр.д.№ 1618/2008г., III г.о., ГК.

В заключение се твърди, че липсата на знание за увреждане на М. ДЖ. М. - купувач по атакуваната продажба, води до извод за липса на третия кумулативен елемент на от фактическия състав на отменителния иск по чл.135 от ЗЗД, а липсата дори на един от елементите на фактическия състав на отменителния иск води до извод за неоснователност и недоказаност на този иск и като е направил обратните на посочените по-горе правни изводи, първоинстанционният съд е постановил изцяло незаконосъобразно и необосновано решение, което се иска окръжният съд да го отмени по реда на настоящата въззивна проверка.

В съдебно заседание редовно и своевременно призовани жалбоподателите не се явяват и се представляват от адв.Б.К., който поддържа изцяло депозираната въззивна жалба и писменото становище депозирано в срока по чл.149ал.3 ГПК.

Въззиваемото дружество „Чичо Чарли“ЕООД редовно и своевременно призовано се представлява от адв.Р.Р. и адв.Т.И. преупълномощени от адв.Е.И., които поддържат становище за неоснователност на въззивната жалба и предлагат окръжният съд да потвърди атакуваното съдебно решение, в каквато насока са и изложените съображения в писмения отговор.

Окръжният съд след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Настоящият съдебен състав намира въззивната жалбата за редовна и допустима – подадена от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването - ответници по гр.д.№31/2021година по описа на ЗРС, против подлежащ на обжалване акт, чрез съда, който го е постановил, в законово установения срок - отговаряща на изискванията на чл.

259, 260, 261 и 262 ГПК.

От извършената служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК съдът констатира, че съдебното решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването - допустимо, като в хода на процеса и при постановяването на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила., поради което жалбата следва да се разгледа по същество.

3

След като се запозна с материалите по делото, доводите на страните и мотивите на първоинстанционния съд, преценени поотделно и в съвкупност, настоящият състав намира жалбата за неоснователна, а решението на първоинстанционният съд за законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.

Според решаващия състав фактическата обстановка по делото е изяснена обективно и съдът е изградил обосновани фактически констатации.

Правните изводи относно основателността на предявените искове са правилни и основани на установените по делото факти, споделя изцяло доводите съдържащи се в мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

По наведените в хода на делото оплаквания и за пълнота на съдебното решение следва да се отбележи, че предявеният конститутивен иск с правно основание чл.135,ал.1 изречение второ ЗЗД се явява основателен и доказан, поради което законосъобразно и обосновано е уважен.

Уважаването на иска по чл. 135 ал. 1 ЗЗД изисква ищецът да докаже пълно и главно качеството си на кредитор спрямо прехвърлителя по атакуваната сделка, извършване на разпоредително действие от страна на длъжника в полза на другия ответник, увреждане интересите на кредитора с това разпоредително действие, както и наличие на знание у длъжника, че действието уврежда кредитора, а при възмездно разпореждане такова знание следва да е налице и у насрещната страна. Кредиторът не следва да доказва наличие на знание у приобритателя по възмездната сделка, ако той е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, тъй като в тези случаи действие намира оборимата презумпция за знание по чл. 135 ал. 2 ЗЗД. Оборването на въведената презумпция е в тежест на длъжника, за което същият следва да проведе пълно обратно доказване.