Решение № 260019 от 18.02.2021, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260019 гр.

Пловдив, 18.02.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН

СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА

ДЕНИЦА

СТОЙНОВА при участието на секретаря МАРИАНА АПОСТОЛОВА в присъствието на прокурора МАРИНА БЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ДЕНИЦА СТОЙНОВА ВНОХД № 609/2020г. по описа на съда за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХXI от НПК.

С Присъда №68/18.08.2020г., постановена по НОХД №1054/2020г. по описа на ОС – Пловдив, подсъдимият В.Д.Х. е признат за виновен в това, че на 13.05.2019 г. на път „I-8“ /*-*/, на км 210+897, в района на регулирано кръстовище на път „I-8“ и общински път „*“, обл.*, при управляване на моторно превозно средство - влекач с марка „*“ модел „*“ с рег.№ *, теглещ полуремарке с марка „*“, модел „*“ с рег.№ *, е нарушил правилата за движение по чл.25 ал.

1; чл.38 ал.4, чл.40 ал.1 ал.2 от Закона за движение по пътищата, и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице, а именно: на Ф.А.М. с ЕГН **********, на А.Б.З. с ЕГН ********** и на М.Р.М. с ЕГН **********, за което и на основание чл.343, ал.3, б.Б вр. ал.1, б.В вр. с чл.342, ал.1 от НК във вр. с чл. 58а от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от ПЕТ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, търпимо при първоначален „Общ“ режим, като е признат за невиновен и оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за това случаят да е особено тежък. На основание чл. 343г от НК на подсъдимия е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от ПЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, от което на основание чл. 59, ал.4 от НК е приспаднато времето, през което Х. е бил лишен по реда на чл. 69А от НПК от това право, считано от 17.05.2019 г. до влизане в сила на присъдата.

С присъдата, съдът се е разпоредил с приложените по делото веществени доказателства - 1 бр. СУМПС № *, издадено на 12.04.2018г. и валидно до 12.04.2023 г. от МВР -*, на името на В.Д.Х., е постановено да остане на съхранение в сектор „* “ гр.*, а 1 бр. дрегер Дрегчек

/Dreger Drug Test 5000 STK

7/ - употребен, намиращ се на съхранение при домакина на отдел „*“ при ОДМВР гр. * – да се унищожи като вещ без стойност, след влизане на присъдата в сила.

В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото деловодни разноски.

Недоволни от присъдата са останали всички страни в процеса.

Прокурорът от ОП - Пловдив, с подадения протест атакува присъдата в две нейни части – в частта относно оправдаването на подс. Х. по квалификацията на деянието „особено тежък случай“ и в санкционната й част, като счита наложеното наказание за необосновано занижено и поради това явно несправедливо и несъответно на деянието и дееца. Прави се искане присъдата да се измени, като подсъдимият да се признае за виновен и да се осъди по първоначално предявеното му обвинение с увеличаване размера на наложеното наказание, като в протеста не се открива конкретизация за кое от двете наложени на подсъдимия наказания се твърди явна несправедливост.

Представителят на Апелативна прокуратура в съдебна зала поддържа протеста, като излага подробно и мотивирано становище в подкрепа на виждането, че незаконосъобразно и в нарушение на материалния закон е извършеното с присъдата преквалифициране на деянието в по-леко наказуем състав на престъплението, както и относно явната несправедливост на наложените с присъдата на подс. Х. наказания лишаване от свобода и лишаване от правоуправление.

Със сходни доводи, относно явната несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, присъдата се атакува и от частните обвинители – пострадалите А.Н., Р.Н., С.М., Т.М., Ю.Й., М.Н., А.З., А.З., А. – К. З., Х.З., Л.З., Б.З., А.Т., А.М., И.М., Р.М., Г.М.,

Ф.М., Р.М., Т.К. и К.М., чрез повереника им – адвокат

Ч.. Частните обвинители намират, че отмереното наказание е необосновано занижено и поради това явно несправедливо, несъответно на резултата от деянието, на обществената опасност на същото и на дееца. Задължително е да се отбележи и тук, че нито в първоначалната жалба, нито в допълнението към нея се сочи кое от двете кумулативно наложени наказания – лишаване от свобода и лишаване от правоуправление, се счита за несправедливо. Впрочем, често срещано в практиката е неглижирането на изискването за конкретност на отправените с жалбите и протестите искания, а това е от съществено значение с оглед разпоредбите на чл.318 ал.4 изр. 2 – ро и чл.336 ал.2 вр. с ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Освен с доводи за явна несправедливост на наказанието, с жалбата се атакува и решението на съда да преквалифицира извършеното от подсъдимия деяние в по-леко наказуемо престъпление, като наред с това се прави и оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение – липса на мотиви, което е пречка за частното обвинение да разбере волята на съда и по какви съображения до постановяване на атакуваната присъда се е стигнало. Поради това, на първо място, се прави искане присъдата да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на ОС – Пловдив, а алтернативно, подсъдимият да се осъди по първоначално предявеното му, по-тежко обвинение, с увеличаване размера на наложеното наказание.

В съдебната зала явяващите се частни обвинители, чрез техните повереници – адвокати С., П. и Ч., поддържат депозираната жалба по съображенията, изложени в допълнителната жалба, които се доразвиват подробно и последователно в пледоариите, както и направените с нея искания, като основно настояват за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ОС – Пловдив.

Подсъдимият Х., чрез защитника си адв. П. атакува присъдата с доводи за допуснати в процесуалната дейност на окръжния съд съществени процесуални нарушения – липса на мотиви и превратна оценка на наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, довели до определяне на наказание, което е несправедливо, тъй като необосновано е завишено по размер. Правят се на тази база две, алтернативно заявени, искания : присъдата да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд, или, присъдата да се измени със съществено редуциране на наказанието „Лишаване от свобода“, което да се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

В съдебно заседание жалбата, по изложените в нея съображения, се поддържа от подсъдимия и защитника му, а в подкрепа на защитната теза се излага подробно и мотивирано становище.

Поддържат се и направените с жалбата искания, като предпочитание се изразява по отношение на второто искане – присъдата да се измени с намаляване размера на наложеното на подсъдимия Х. наказание лишаване от свобода.

Подсъдимият

Х. изразява съжаление за случилото се.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с приложените по делото доказателства, прецени направените оплаквания, становищата на страните и служебно извърши проверка на правилността и законосъобразността на обжалвания съдебен акт в пределите и предмета на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намери за установено следното:

Депозираните жалба и протест са подадени в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирани страни в процеса, поради което са процесуално ДОПУСТИМИ, а по същество ОСНОВАТЕЛНИ по изложените в тях и в съдебна зала оплаквания за допуснато съществено процесуално нарушение, което настоящият състав и сам констатира при осъществяване на служебния въззивен контрол върху атакуваната присъда, в предмета и пределите на въззивната проверка по смисъла на чл.313 и чл.314 от НПК.

При изготвяне на атакувания съдебен акт е допуснато процесуално нарушение по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 пр.1 – во от НПК - съществено и неотстранимо от настоящата инстанция, което е довело до нарушаване правата на всички страни в процеса и мотивира приложението на чл.335 ал.2 вр. с чл. 334 ал.1 т.1 от НПК - отмяна на присъдата и връщане на делото на ОС – Пловдив за разглеждането му от друг състав на същия съд.

Окръжният съд е бил облекчен в извършване на аналитичната си дейност, предвид протичане на производството по реда на чл.371 т.2 от НПК. Направеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в обвинителния акт, не освобождава съда от задължението да се произнесе по въпросите - има ли извършено деяние, извършено ли е от подсъдимия виновно, съставлява ли извършеното от него престъпление и каква е коректната му правна квалификация, като се дължи обсъждане, анализ и коментар на доказателствената съвкупност, относима към посочените въпроси. И ако, с оглед провеждане на диференцираната процедура, е допустимо и законосъобразно приетите за установени в мотивите съставомерни факти да са идентични с изложените в обвинителния акт, то незаконосъобразно е в мотивите да не се съдържа собствена интерпретация на тези факти с анализ на доказателствените източници, които ги подкрепят, и на извеждащите се на тяхна база правни съображения.

Очевидно виновността на подс. Х. не е спорен въпрос по делото, но не бива да се забравя, че деянието е инкриминирано по бланкетен състав на престъпление, който задължително следва да се попълни с конкретни нарушения на правилата за движение по пътищата и това е сторено от държавното обвинение. Съдът, от своя страна, дължи подробно, задълбочено и аналитично изследване на всички инкриминирани нарушения и излагане на обосновано становище относно това - допуснати ли са тези нарушения от подсъдимия Х. и дали в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат се намират. Прочитът на мотивите към присъдата сочи, че съдът се е задоволил да каже, че подсъдимият е допуснал нарушенията на правилата за движение по пътищата, а доводите в подкрепа на този извод се изчерпват с възпроизвеждане на съдържанието на инкриминираните норми.

По

– същественото е, че по наистина спорните между страните въпроси – коректната правна квалификация на деятелността, субективната страна на инкриминираното престъпление, наличието/липсата на съпричиняване на съставомерния резултат и справедливостта на наказателната репресия, която следва да се приложи спрямо подс. Х., мотивите се отличават с крайна пестеливост, без в тях отговор на наведените от страните многобройни възражения и доводи да се открива, а правни изводи относно субективното отношение на дееца към извършеното деяние в мотивите изобщо липсват.

Така, за да счете, че случаят не е особено тежък, окръжният съд е казал само, че предвид положителните характеристични данни на подсъдимия / като личност и като водач на МПС/ извършеното не може да се квалифицира като особено тежък случай, без изобщо да обсъди тежестта и обществената опасност на деянието с неговите конкретни особености, конкретни вредни последици и отегчаващите отговорността на Х. обстоятелства. В пледоариите в първата инстанция от държавното и частното обвинение са наведени значителни по брой и значение фактори в подкрепа на виждането, че особено тежък е разглеждания пътен инцидент и че висока степен на обществена опасност има не само деянието, но и дееца. На нито един от тези доводи внимание не е обърнато.

Така, не е посочено дали наличието на четири отделни нарушения на правилата за движение по пътищата, смъртта на три лица в млада възраст, предходни нарушения, отразени в справката за нарушител в контекста на техния характер и време на извършването им и това, че Х. е професионален шофьор, се считат от окръжния съд като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства или не и по какви правни съображения. Последните се изчерпват с казаното, че предвид характеристичните данни на подсъдимия, изведени от показания на двама свидетели и три броя характеристични справки, наред с информацията от справката за нарушител по ЗДвП, деецът не може да се квалифицира като лице с висока степен на обществена опасност, поради което не е налице квалификацията „особено тежък случай“ /л.8 и л.9, последен и първи абзац от номерацията на мотивите/. В същото време наличието на предходни нарушения на правилата за движение по пътищата на подс. Х., отразени в справката за нарушител / виж мотивите на л.9/ са отчетени в противоречие с горе цитираното като отегчаващо отговорността му обстоятелства, или, налице е очевидно противоречие във волята на съда по отношение на тази информация, която винаги е относима и значима при решаване на въпроса за наказателната отговорност за извършено транспортно престъпление. И прави са страните да възразяват, че неясно остава за тях по какъв начин тази информация е ценена – в полза на държавното/частното обвинение или в полза на подсъдимия. Претенцията за утежняване на наказателната репресия спрямо подс. Х., не само в контекста на правната квалификация на извършеното от него, но и в контекста на индивидуализация на наказанието, което следва да му се наложи, от частното обвинение е била мотивирана подробно и с виждането относно субективната страна на престъплението. Твърдяло се е, а пред този състав продължава да се настоява, че Х. е действал най – малкото самонадеяно / по смисъла на чл.11 ал.3 пр.2 от НК/, като в същото време и доводи за умишлено /при евентуален умисъл/ осъществяване на престъплението са навеждани като основание за налагане на по-тежко наказание. На тези доводи в мотивите няма никакъв отговор, като изобщо от съда не е взето отношение по субективната страна на престъплението, а без съмнение осъдителна присъда може да се постанови само ако деянието е извършено виновно, като в мотивите се дължи ясно становище при каква форма на вината е действало подсъдимото лице.