Решение № 3146 от 12.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3146 гр. Пловдив, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20235330119164 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Г. К. К., ЕГН: **********, с адрес гр. П., ул. „****“ ****срещу „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК 200688545, гр. Х., ул. „****“ №****, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 763,46 лв. - платена без основание, представляваща неустойка за непредставяне на обезпечение, съгласно чл. 8 във вр. с чл. 6 от Договор за паричен заем №***** към искане №***** от ***** г., тъй като клаузата за неустойка за непредставяне на обезпечение е недействителна, тъй като противоречи на добрите нрави и заобикаля закона.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем от 28.11.2020 г., по силата на който на ищеца е представена в заем сумата от 1000 лв., при месечен лихвен процент на заема - 3,330% и годишен процент на разходите 47,997%. В чл. 3 са посочени параметрите на заема, като е отразен размерът на всяка погасителна вноска, както и дата на последно плащане - 29.11.2021г. Съгласно чл. 6 от договора страните са се съгласили договорът да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на условията по чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия към договора за заем. Според чл.8 от договора в случай на непредоставяне на поисканото обезпечение, заемателят дължи на заемодателя, сумата от 930,58лв.- неустойка с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителния план. Посочва се, че съгласно погасителния план общата сума, която ищецът следва да върне е в размер от 2160 лв., като същата включва главница в размер от 1000лв., лихва 229, 42лв. и 930,58лв. неустойка.

Ищецът твърди, че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, 1 изразяващо се в значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение. Твърди се, че клаузата за неустойка излиза извън присъщите й функции.

Посочва се, че с предвиждането на неустойка за непредставяне на обезпечение се заобикаля разпоредбата на чл. 16 ЗПК, поради което по силата на чл. 21, ал.1 ЗПК се явява нищожна.

Твърди се, че ищецът е заплатил на ответника сумата от 763,46лв. по клауза за неустойка, която е платена без основание с оглед недействителност на тази клауза.

Въз основа на подробно изложените правни доводи се моли за уважаване на предявения иск.

Претендира присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

Ответникът оспорва предявения иск, като твърди, че клаузата за неустойка е действителна и в съответствие със законовите разпоредби, в каквато насока излага подробни съображения.

Посочва, че клаузата е индивидуално договорена, като изискването за предоставяне на обезпечение е посочено като условие още в общите условия на дружеството, а размерът е съобразен с параметрите на заявената сума, която ищецът е искал да му бъде предоставена в заем. Посочва, че клаузата е под отлагателно условие, само в случай, че кредитополучателят не предостави обезпечение.

Оспорват се сочените от ищеца основания за недействителност на договора за заем.

Посочва се, че по така сключения договор за заем от страна на потребителя Г. К. са извършени общо 9 броя плащания, с които сумата по договора за заем е погасена предсрочно, като се представят в табличен вид платените суми, разпределени както следва: сумата от 1000 лв.- главница, сумата от 163,69 лв.- договорна лихва за периода от 28.11.2020 г. до 12.05.2021 г. и сумата то 763, 46 лв. - неустойка по чл. 8 от договора.

Оспорва изложеното от ищеца, като сочи, че още преди сключване на договора за заем, потребителят е бил запознат със задължението да представи обезпечение. В тази връзка се сочи, че същата е индивидуално договорена и не противоречи на разпоредбата на чл. 146, ал.1 ЗЗП. Счита клаузата за действителна и съобразена със законовите изисквания.

Моли искът да се отхвърли, като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приетия по делото като доказателство Договор за паричен заем №***** е видно, че на *****. ищецът в качеството на заемополучател е сключил с ответника „Креди Йес“ ООД в качеството на заемодател договор за заем. По силата на договора на ищеца е предоставената сумата от 1000лв., като е отразен месечен лихвен процент от 3,330% и ГПР 47,997%. В договора е уговорен срок на заема 12 месеца, чрез заплащане на 12 вноски, всяка по 102,45лв. Посочен е падежът на всяка от вноските.

В чл.6 от Договора е предвидено договорът да бъде обезпечен с гарант, който да отговаря на условията по чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия към сключения от страните Договор за заем, а именно да е физическо лица, което кумулативно трябва да отговаря на следните 2 условия: да има осигурителен доход в размер над 1000лв., съгласно справочните данни на НОИ, да работи на по безсрочен трудов договор, да не е заемател по договор за заем, сключен с ответното дружество, да няма неплатени осигуровки за последните години, да няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.

Чл. 6 предвижда право на заемателя на избор от следните обезпечения: ипотека върху недвижим имот, съгласно чл. 10, ал.2, т. 3 от Общите условия; особен залог върху движимо имущество съгласно чл.10, ал.2, т.2 от Общите условия, банкова гаранция, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия и ценна книга, издадена в полза на заемодателя.

Съгласно чл. 8 при непредставяне на договореното обезпечение по чл. 6 в тридневен срок или в случай, че същото не съответства на предвидените в общите условия изисквания, се начислява неустойка в размер от 930,58лв. с начин на разсрочено плащане подробно посочен в Погасителен план към договора за заем.

Приет е като писмено доказателство и Погасителен план към договора за заем, в който о отразен размер на вноската без неустойка и с неустойка, както и погасителен план, в който освен общата вноска в размер на 180 лв., без да се конкретизира вземането са отразени и платените от кредитополучателя суми в общ размер от 640 лв. към 29.04.2021 г.

Доколкото с отговора на исковата молба ответникът е заявил, че задълженията по договора за заем са изцяло погасени, като са посочени размерите на платените суми и погасените по тях вземания, то е отделено, като безспорно обстоятелството, че ищецът е заплатил по договора за кредит сумата от 1000 лв.- главница, сумата от 163,69 лв.- договорна лихва за периода от 28.11.2020 г. до 12.05.2021 г. и сумата то 763,46 лв. - неустойка по чл. 8 от договора.

Неустойката представлява обезщетение за претърпените от неизпълнението на договорно задължение вреди и има санкционен характер. В случая обаче неустойката санкционира неизпълнението на длъжника да осигури обезпечение по сключения договор, като надхвърля нейния обезпечителен и санкционен характер, като по този начин нарушава добрите нрави.

От начина, по който е уговорена неустойката е видно, че кредиторът предполага, че поради краткият тридневен срок за изпълнение на първото обезпечение за осигуряване на потребител и при условията на които следва да отговоря, както и вероятната невъзможност потребителят да осигури второто предвидено обезпечение прави невъзможно изпълнението на задължението. Това е видно от чл. 8 от Договора, в който е посочено, че неустойката се дължи на разсрочено плащане, подробно описано в Погасителния план към договора за потребителски кредит.

Размерът на предвидената неустойка е 930,58лв., което е над 90% от сумата по договора за заем. Неустойката в случая надхвърля рамките на чисто санкционния си характер и представлява начин за неоснователно обогатяване на кредитора.

Изискванията в рамките на три календарни дни потребителят да осигури поръчител, който 3 следва да работи с конкретен размер на работната заплата, с конкретен нетен размер на осигурителния доход, без неплатени осигуровки, с безсрочен трудов договор и със статус не по-лош от "Редовен", ограничава необосновано възможностите на длъжника да предостави обезпечение на дълга. От лицата, които биха могли да бъдат поръчители са изключени самоосигуряващите се физически лица, упражняващите свободни професии, лицата, получаващи доходи от наеми, което ограничава и стеснява кръга на лицата, които биха могли да поръчителстват.

Така предвидена неустойката поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора и представлява източник на допълнителна печалба за кредитора. В този си вид неустойката е изгубила своето законово предназначение да служи като обезпечение на задължението и да служи като обезщетение на вредите.

Следва да се отбележи, че съгласно чл. 8, § 1 от Директива 2008/48 преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. В този смисъл се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин. Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на Директива 2008/48, която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В този смисъл § 40-43 от Решение от 27.03.2014г. по дело С-565/12 на четвърти състав на СЕС. В този смисъл клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на поръчител, което задължение става изискуемо след 3 дни от подписване на договора за потребителски кредит е в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика би съответствало на изискванията на Директивата. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника 4 преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл. 16 от ЗПК.

Поради изложеното клаузата за неустойка предвидена в чл. 6 от Договор за потребителски кредит №477237 сключен на 28.11.2020г. е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Съдът намира, че не е налице основание за заплащане от ищеца на ответника сумата от 763,46 лв. - неустойка платена по потребителски кредит №477237, поради което искът по чл.55. ал.1, пр.1-во от ЗЗД следва да се уважи като основателен и доказан по размер.

По отношение на разноските: