Решение № 796 от 10.02.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 796 гр. София, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Д.

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20241100504898 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20110396 от 07.12.2023 г., постановено по гр. д. № 7861/2019 г. по описа на СРС, 161- ви състав, И. С. С. е осъден да заплати на Д. Л. Т. на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 2 000 лв., главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от ответника чрез изпращане на кратки текстови съобщения в периода 30.06.2017 г. – 30.07.2017 г., съдържащи изразите: „****“, „без твоето вмирисано присъствие“, „психопат такъв“, „псевдо родител“, „простотията селска ви е в кръвта“ и „психопатттт“, заедно със законна лихва от датата на исковата молба 07.02.2019 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 326,67 лв., обезщетение за забава върху главницата за периода 30.06.2017 г. – 07.02.2019 г., като са отхвърлени предявените от Д. Л. Т. против И. С. С. искове за разликата над сумата от 2 000 лв. до предявения размер от 3 000 лв. главница и над 326,67 лв. до пълния размер от 487,49 лв. мораторна лихва.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника И. С. С. с излагане на съображения за недопустимост, а при условията на евентуалност – за неправилност, на решението в осъдителната му част. Твърди се, че съдебният акт в обжалваната му част е недопустим, тъй като съдът се е произнесъл по същия спор с влязло в сила решение по гр. д. № 9238/2019 г. по описа на СРС, 174- и с- в. Посочва се, че 1 възприетият от съда извод относно наличието на причинно- следствена връзка между деянието на ответника и претърпените от ищцата вреди е неправилен, тъй като почива на събраните в хода на първоинстанционното производство свидетелски показания, които не е следвало да бъдат кредитирани. Навеждат се доводи, че определеният от районния съд размер на претендираното обезщетение е завишен, тъй като не отговаря на характера и интензитета на търпените неимуществени вреди. Моли се съдът да обезсили решението в обжалваната част, а при условията на евентуалност – да отмени същото като неправилно и да отхвърли предявените искове или да намали присъденото обезщетение. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца Д. Л.

Т., в който е изразено становище за нейната неоснователност. Моли се съдът да отхвърли въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение. Претендират се разноски.

Решението в частта, с която са отхвърлени предявените от Д. Л. Т. против И. С. С. искове за разликата над сумата от 2 000 лв. до предявения размер от 3 000 лв. главница и над 326,67 лв. до пълния размер от 487,49 лв. мораторна лихва, като необжалвано от ищеца е влязло в законна сила.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, поради което същата е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена служебна проверка въззивният съд първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. установи, че

Неоснователни са доводите, изложени във въззивната жалба, за недопустимост на решението в обжалваната част. Съображенията за това са следните:

От представената по делото присъда от 24.10.2018 г., постановена по НЧХД № 15901/2017 г. по описа на СРС, НО, 5- ти състав, се установява, че ответникът въззивник е признат за виновен в това, че в периода от 30.06.2017 г. до 30.07.2017 г., в гр. София, ж. к.

„Стрелбище“, ул. „Червена роза“, бл. **** с две деяния, които осъществяват състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, е казал нещо унизително за честта и достойнството на Д. Л. Т. чрез изпращане на СМС /кратки текстови съобщения/ от телефонен номер ********** до телефонен номер ****, както следва: на 30.06.2017 г.:

„****“, „…без твоето вмирисано присъствие“, „Психопат такъв“ и на 30.07.2017 г.: „Псевдо 2 родител“, „…Простотията селска ви е в кръвта“ и „Психопатттт“ – престъпление по чл. 146, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лева.

От допуснатата и събрана като писмено доказателство пред въззивния съд присъда № 507080 от 12.10.2018 г., постановена по НЧХД № 1745/2018 г. по описа на СРС, се установява, че ответникът въззивник е признат за виновен за това, че в периода от 13.10.2017 г. до 27.12.2017 г. с шест деяния, които осъществяват състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от субективна и обективна страна продължение на предшестващите, казал нещо унизително за честта и достойнството на Д. Л.

Т. чрез изпращане на SMS /кратки текстови съобщения/ от тел. номер *** до тел. номер ****, както следва: на 13.10.2017 г., в 17.10 часа, в 17.11 часа, в 17.16 часа и в 17.20 часа съответно: „Ти си един простак.“ и „И помни ще те наплюя в лицето на 7- ми. Това заслужаваш. Долен селски боклук. Боклук боклук на боклуците хахахаха“ и „Оплаквай се на който искаш боклук долен. Плевенски смръдлив. Ти не си майка.. И по хубавото е, че ще знае че майка му е най големия боклук смръдлив.“, „Трябваше наистина да те натрепя както разказваш на всички че съм правил. Можеше тогава да не правиш така Явно с вашата фамилия освен с бой с друго не се оправя.“, „Боклук селски.“; на 15.10.2017 г., в 10.02 часа, в 12.01 часа и 15.57 часа съответно: „НЕ Е ИНАТ ТВОЕТО, ПРОСТОТА Е!!! Я. ЧЕ СИ ЛЕКАР. НЕЗАСЛУЖАВАШ ДАЖЕ КЕНЕФИ ДА МИЕШ“, „И ако още един ПЪТ разбера, че детето ми е било болно и ти боклук такъв неинформираш баща му. Прави му сметка. С тебе ще се занимавам. Волна твар тъпа.“ и „Боклук вдигни“; на 17.10.2017 г., в 22.45 часа и в 22.47 часа съответно: „Псевдо майка“ и „Урод“; на 29.10.2017 г., в 12.46 часа, 12.47 часа и 15.43 часа съответно: „Просто момиче си беше и просто ще си идеш“, „Поне малко да имаше мозък в тая куха глава“, „НАЛИ СЕ СЕЩАШ ЧЕ АКО РЕША МОГА ДА ТИ СЪСИПЯ ЦЕЛИЯТ ЦЕЛЕНИЧЪК ЖАЛЪК ЖИВОТЕЦ. А ПОДОБНО НА ТОВА КОЕТО ПРАВИШ

КЪМ МЕН СЕГА. ТАКА МОГА ДА НАПРАВЯ ЧЕ ДА ПЛАЧЕШ ОТ ПРОСТОТИЯТА СИ“; на 30.10.2017 г., в 00.06 часа: „НЕЗАБРАВЯЙ. Поговорката БОКЛУК!!!“; на 27.12.2017 г., в 17.56 часа: „И понеже си страшен идиот с голямо И“, като обидата е нанесена публично и е разпространена по друг начин – чрез изпращане на SM S /кратки текстови съобщения/ престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. 2 вр. чл. 146, ал. 1 НК вр. чл. 26, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лева.

От допуснатото и събрано като писмено доказателство пред въззивния съд решение № 263948 от 15.06.2021 г., постановено по в. гр. д. № 5924/2020 г. по описа на СГС, II- в състав, се установява, че решение № 305000 от 18.12.2019 г., постановено по гр. д. № 9238/2019 г. по описа на СРС, 174 състав, е потвърдено в частта, с която ответникът въззивник е осъден да заплати на ищцата на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в унижение честта и достойнството на ищцата, преживян душевен дискомфорт, липса на 3 концентрация, неспокойствие и други, причинени в резултат на престъпление – обида, нанесена от ответника чрез изпращане на кратки текстови съобщения в периода от 13.10.2017 г. до 27.12.2017 г., както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 105 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 27.10.2017 г. до 13.02.2016 г.

Предвид изложеното, се налага изводът, че в случая се касае за две отделни, самостоятелни и независими едно от друго престъпления, извършени от едно и също лице – ответника въззивник, спрямо едно и също лице – ищцата въззиваема, в различни периоди от време – в периода 13.10.2017 г. – 27.12.2017 г. и в периода 30.06.2017 г. – 30.07.2017 г., и двете осъществяващи състава на престъплението „обида“, чиито изпълнителни деяния са извършени по идентичен начин – чрез изпращане на кратки текстови съобщения, но с различно съдържание, и във връзка с които са се развили две отделни наказателни производства и респективно две отделни граждански производства. В този смисъл се касае за отделни деяния, като в извършването на всяко от тях, видно от приложените по делото присъди, ответникът въззивник е бил признат за виновен и освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК с налагане на административно наказание „глоба“.

Следователно в случая не е налице хипотезата на чл. 298 ГПК, тъй като не се касае за „същото основание“. Напротив, фактическите твърдения, изложени в исковата молба, сочат на идентичност с извършеното престъпление, във връзка с което е постановена присъда от 24.10.2018 г., постановена по НЧХД № 15901/2017 г. по описа на СРС, НО, 5- ти състав, а не както се твърди във въззивната жалба с извършеното престъпление, във връзка с което са постановени присъда № 507080 от 12.10.2018 г., постановена по НЧХД № 1745/2018 г. по описа на СРС, решение № 305000 от 18.12.2019 г., постановено по гр. д. № 9238/2019 г. по описа на СРС, 174 състав, и решение № 263948 от 15.06.2021 г., постановено по в. гр. д. № 5924/2020 г. по описа на СГС, II- в състав.

В този смисъл по съдебно предявената в настоящото производство претенция за осъждане на ответника въззивник да заплати на ищцата въззиваема обезщетение за претърпени от последната неимуществени вреди, причинени от ответника чрез изпращане на кратки текстови съобщения в периода 30.06.2017 г. – 30.07.2017 г., съдържащи изразите:

„****“, „без твоето вмирисано присъствие“, „психопат такъв“, „псевдо родител“, „простотията селска ви е в кръвта“ и „психопатттт“, заедно със законна лихва от датата на исковата молба 07.02.2019 г. до окончателното плащане, липсва произнасяне на същия или друг съд с друго, различно от обжалваното съдебно решение. Представеното пред въззивната инстанция решение на СГС, респ. представеното пред първоинстанционния съд решение на СРС, касаят друг спор, макар и между същите страни, но с различно основание.

Ето защо, не е налице друг съдебен акт, с който същият спор между същите страни и на същото основание вече да е разрешен със сила на пресъдено нещо, поради което и решението в обжалваната му част не е недопустимо.

По правилността на решението въззивният съд намира следното:

Съгласно разпоредбите на чл. 45, ал. 1 и 2 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане 4 вината се предполага до доказване на противното. Предпоставките за възникване на деликтната отговорност са следните: 1./ деяние; 2./ противоправност на деянието; 3./ вреда;

4./ причинна връзка между деянието и вредата; 5./ вина. Вината на делинквента се предполага, а останалите условия от хипотезата на правната норма подлежат на доказване от ищеца.

Безспорно е в настоящото производство, че с влязла в сила присъда от 24.10.2018 г., постановена по НЧХД № 15901/2017 г. по описа на СРС, НО, 5- ти състав, ответникът въззивник И. С. С. е признат за виновен в това, че в периода от 30.06.2017 г. до 30.07.2017 г., в гр. София, ж. к. „Стрелбище“, ул. „Червена роза“, бл. **** с две деяния, които осъществяват състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, е казал нещо унизително за честта и достойнството на Д. Л. Т. чрез изпращане на СМС /кратки текстови съобщения/ от телефонен номер ********** до телефонен номер ****, както следва: на 30.06.2017 г.: „****“, „…без твоето вмирисано присъствие“, „Психопат такъв“ и на 30.07.2017 г.: „Псевдо родител“, „…Простотията селска ви е в кръвта“ и „Психопатттт“ – престъпление по чл. 146, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, като на основание чл.