Определение № 108 от 03.02.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 108 гр. Шумен, 03.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500002 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба вх. №8624/27.11.2024 г. /депозирана на 26.11.2024 г. чрез ел. поща на НПРС и подписана с КЕП/ от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул. “....“ №25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор З.Б., чрез юрисконсулт И.Н., срещу разпореждане №2333 от 14.11.2024 г. по ч.гр.д. №1385/2024 г. по описа на РС – Нови пазар, с което заповедният съд е отхвърлил частично заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С. З. И. с настоящ адрес гр. Нови пазар, обл. Шумен, за следните суми: 182,68 лв. – начислени такси; 45,13 лв. – договорна лихва по договор за заем за периода 19.11.2020 г. до 23.01.2022 г. и 555,51 лв. – обезщетение за забава за периода 24.01.2022 г. до 27.10.2024 г., както и за разликата над сумата от 30 лв. до платените 45,67 лв. – разноски за държавна такса и за разликата над сумата 32,85 лв. до претендираните 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Частният жалбоподателят счита съдебния акт за неправилен и незаконосъобразен, като се позовава на определение №2635/10.11.2023 г. по в.ч.гр.д. №2744/2023 г. на ОС – Пловдив, с което са били приети за неправилни изводите на районния съд за недействителност на договора за кредит, поради липсата на ясно разписана методика за формиране на ГПР, тъй като липсва законово изискване за кредитора да посочва в договора за кредит начина на изчисляване на ГПР, доколкото той е нормативно определен в ЗПК.

Посочено е, че не може да се направи извод, че ГПР и обща сума на плащанията не отговарят на действителните по изложените от районния съд съображения за недължимост на предвидените такси в договора, а така и за скрито оскъпяване на кредита. Предвидените в договора такси по тарифата на банката за теглене на пари в брой от банкомат в страната и чужбина, справка за разполагаем лимит на банкомат в страната касаят усвояването на 1 предоставения на длъжника кредит и неговото ползване посредством платежен инструмент – кредитната карта и по аргумент от чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗПК кредиторът има право на разходите за използването на платежния инструмент, поради което са дължими и не може да се обоснове извод за нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Поради това съдът е намерил, че не може да се обоснове извод за нарушение при посочване на ГПР и общата сума на плащанията, проверка за вярност на които може да бъде извършена и в исковото производство при възражение от длъжника. С оглед на изложеното в цитирания съдебен акт жалбоподателят счита начислените такси за използване на кредитната карта за дължими.

Моли въззивния съд да отмени атакуваното разпореждане в частта, с която заповедният съд е отхвърлил заявлението и се произнесе по същество.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от легитимирана страна /заявител/ и е насочена срещу, съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт и приложимите по казуса материалноправни и процесуалноправни норми, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Ч.гр.д. №1385/2024 г. по описа на РС – Нови пазар е образувано по депозирано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940 заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника С. З. И. за заплащане на следните суми: 1682,68 лв. – главница; 45,13 лв. – договорна лихва за периода от 19.11.2020 г. до 23.01.2022 г.; 555,51 лв. – обезщетение за забава за периода от 13.03.2023 г. до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и за 95,67 лв., представляващи разноски по заповедното производство.

В т. 9 от заявлението е посочено, че вземането произтича от неизпълнение на договорно задължение по договор за потребителски кредит CARD-18234410, сключен на 19.11.2020 г. между БНП Париба Пърсънъл Файненсъл С.А. клон България и С. З. И., прехвърлено по силата на Приложение №1 от 24.01.2022 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г. в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. В т. 12 е изложено, че длъжникът е уведомен за извършената продажба на вземането.

Излага се, че произходът на това задължение са неплатени суми по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-18234410, като този договор е сключен чрез средствата за комуникация от разстояние, при спазване на разпоредбите на ЗПК и по силата на този договор кредитополучателят е получил кредитна карта "Маstercard" с персонален идентификацонен номер. Посочва се, че длъжникът се възползвал от револвиращия кредит, като на 19.11.2020 г. посредством услугата "Покупка на изплащане в мрежата на търговски партньор на кредитора" е усвоил част от отпуснатия му кредитен лимит, като съгласно договора за кредит е подписано и приложение към договора за револвиращ кредит с код на усвояване CREX-18234394, с което са уговорени съответните 2 параметри относно усвояването на част от кредитния лимит за извършената покупка на изплащане. Сочи се, че в периода 19.11.2020 г. до 23.01.2022 г. длъжникът усвоил от кредитната карта общата сума от 1500 лв.. Изтъква се, че договореният лихвен процент се начислява върху всички суми в месечното извлечение, считано от датата на съответната транзакция за времето на ползването му и се обявявала като дължима в следващото извлечение. На посоченото основание на картодържателя била начислена лихва за ползване на кредита в размер на 45,13 лв. за периода 19.11.2020 г. до 23.01.2022 г.. Твърди се, че подписвайки договора страните са договори при условие, че кредитополучателят не извърши плащане на една или повече месечни погасителни вноски, последният дължи и обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата, като на посочено основание било начислено обезщетение за забава в размер на 555,51 лв. за периода от 24.01.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда.

От приложения договор за отпускане на револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта от 19.11.2020 г. се установява, че размерът на отпуснатия револвиращ кредит е в размер на 1500 лв. при фиксиран лихвен процент 35% и ГПР 44,90%, посочени са дължимите такси и обезщетение за забава в размер на ОЛП плюс 10%. Към договора няма погасителен план. Съгласно чл. 14 от договора за револвиращ кредит кредитополучателят дължи годишна лихва, посочена в договора, която се начислява върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му, като за ползването на картата кредитополучателят заплаща такси, предвидени в тарифата, поместена в договора /за теглене на пари в брой в страната и в чужбина, справка за разполагаем лимит, месечна такса за обслужване - начислява се при трансакции и/или задължения в отчетния период/.

Съгласно чл. 17 от договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. В чл. 20 от договора е посочено, че ГПР е изчислен при допускането, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и ще се погасява на равни месечни вноски, с неизменни до края на срока разходи, съгласно условията на договора за кредит. Съгласно приложението „Усвояване CREX-18234394“ от 19.11.2020 г. се извършва усвояване, чрез функционалността на покупка на изплащане, по револвиращ кредит с номер CARD18234410 на сумата от 1398,99 лв. Посочено е, че с кредита се финансират стоки и услуги,, посочени са тип на стоката - смартфон, модел „Apple“ с цена 1398,99 лв. и общата стойност на плащанията - 1398,99 лв. Уговорено е погасяването да стане за срок от 12 месеца на равни погасителни вноски в размер 116,58 лв. с последна вноска на 01.12.2021 г., ГПР – 0,00% и лихвен процент – 0,00%.

С разпореждане №2223/31.10.2024 г. НПРС е оставил без движение заявлението, като е указал на заявителя да отстрани следните нередовности: Да посочи точно претендирания от него размер, както и какви по вид плащания е извършил длъжникът по основния договор за главница, договорна лихва, такси и др. Не е посочил последиците от неизпълнение на дадените указания.

3

Съобщението за разпореждането е получено от заявителя на 12.11.2024 г. На същата дата е изпратена на електронната поща на съда (подписана с КЕП) молба, в която сочи, че при сключване на договора за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта на С. З. И. е отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта "Маstercard" с първоначален максимален кредитен лимит в размер на 1500 лв., като усвояването било извършено посредством услугата „Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора“, транзакции за теглене в брой от банкомати АТМ. Сочи, че усвоената от длъжника сума е в размер на 1500 лв., като остатъкът от 182,68 лв. до претендираната главница в размер на 1682,68 лв. е формиран от начислени такси, посочени в тарифата към договора за кредит. Посочил е, че уточнения досежно постъпилите плащания и начина на усвояване на отпуснатите суми не намират място в заповедното производство и определено излизат от описаните от законодателя рамки на служебното начало.

С атакуваното разпореждане съдът отхвърлил частично заявлението за заявените суми за начислени такси, договорна лихва и обезщетение за забава. За да откаже издаване на заповед за изпълнение за посочените вземания, съдът е приел, че сключеният договор за потребителски кредит е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9а и чл. 10 от ЗПК. В договора била посочена абсолютна стойност на лихвения процент, но не била посочена методиката за изчисляването му, както и дали същият се начислява върху общия размер на заетата по договора за кредит сума или за предоставената с него услуга „покупка на изплащане“ и съответно за начислената по този договор застрахователна премия. Освен това, не бил посочен и общият размер на дължимата за срока на договора сума, което включва и дължимата възнаградителна лихва. Относно претендирането на такси в размер на 182,68 лв. приел, че са в нарушение на чл. 10, ал. 2 от ЗПК. С оглед приетата недействителност на договора за кредит и на осн. чл. 23 от ЗПК присъдил само чистата стойност на кредита – сумата в размер на 1500 лв. (заявена като главница според уточняващата молба), ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 28.09.2024 г. до изплащане на вземането и пропорционално на уважения размер присъдил разноски за ДТ – 30 лв. и за възнаграждение за юрисконсулт – 32,85 лв., за които суми е издадена заповед №761 за изпълнение на парично задължение от 14.11.2024 г..

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да съдържа твърдение за изискуемостта му. Разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, задължават съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза. При анализа на изложеното в заявлението заемно правоотношение се установява, че с оглед качеството на кредитополучателя - физическо лице, по своята правна характеристика това правоотношение представлява договор за потребителски кредит, за който са приложими 4 общите правила на Закона за задълженията и договорите, правилата на специалния Закон за потребителския кредит, както и предвид качеството на кредитополучателя на "потребител" нормите на Закона за защита на потребителите.