Решение № 261435 от 26.04.2021, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 8105/2020
- Вид
- Решение № 261435
- Подписан
- 26.04.2021
- В сила
- 28.05.2021
- Състав
- НАСУФ ИСМАЛ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 99, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, т. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 75, ал. 2, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9-12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9-12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9-12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9-12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
Р Е Ш Е Н
И Е
№......................../........................2021 г. гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 8105 по описа на РС-Варна за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда „Л.“, ет. *, офис * срещу И.М.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез адв. М. П. в качесвтото ѝ на особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, обективно кумулативно съединени положителни специални установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1./ 6 188.27 лева, представляваща главница по договор за кредит № *** от 31.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 03.02.2020 г. до окончателното погасяване на вземането; 2./ 5
236.63 лева – договорна лихва за периода от 05.01.2019 г. до 10.01.2020 г.;
3./ 467.30 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата от 6188.27 лева, за периода от 06.01.2019 г. до 03.02.2020 г.; 4./ 402.28 лева – мораторна лихва, начислена върху договорната лихва от 5236.63 лева, за периода от 06.01.2019 г. до 03.02.2020 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 512/04.02.2020 г. по реда на чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. № 1339 по описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, 31-ви съдебен състав.
В условията на евентуалност ищецът е предявил осъдителни искове досежно процесните вземания с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като издадената заповед е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящите искове.
Сочи се, че вземанията произтичат от договор за потребителски кредит № ***, сключен между ответника и „Б. П. П. Ф. Б.“ ЕАД на 31.08.2017 г., въз основа на който последният е предоставил на ответника по банков път сумата в размер от 7000.00 лева, представляваща главница. Страните се уговорили ответникът да върне заетата сума в срок до 05.09.2022 г. на 60 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 296.66 лева, при първа погасителна вноска 05.10.2017 г., съгласно погасителен план, посочен в договора. Поддържа се, че ответникът се задължил да заплати възнаграждение в полза на кредитодателя за ползването на заетата сума в размер на уговорената договорна лихва. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението си по договора да върне заетата суми чрез частичните плащания в размера на погасителните вноски на съответните падежи, поради което същият е изпаднал в забава и дължи и обезщетение в размер на законната лихва.
Сочи се, че на 10.06.2019 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за цесия от 27.07.2017 г., сключен между ищеца и кредитодателя, с което процесните вземания са прехвърлени в патримониума на ищцовото дружество. Последното на 10.01.2020 г. е обявило целия кредит за предсрочно изискуем поради забава в погасяването на 13 броя анюитетни вноски в общ размер от 984.64 лева. Излага се, че уведомлението за предсрочна изискуемост ведно с това за цесията са изпратени до ответника преди завеждане на делото, но същият не е открит на адреса и пратката не е потърсена, но ищцовото дружество е приело, че същата е достигнала до адресата на 10.01.2020 г., в условията на евентуалност сочи, че обявява кредита за предсрочно изискуем с връчване на препис от сезиралата съда искова молба на ответника.
По същество се моли предявените искове да бъдат уважени и се претендират сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който се изразява становище освен за допустимостта на предявените искове и за основателността им. Оспорват се същите както по основание, така и по размер с подробни доводи, които могат да бъдат обобщени, както следва: 1./ погасителният план не съдържа необходимата по закон информация; 2./ инвокирано е бланкетно възражение за наличие на неравноправни клаузи; 3./ липсват доказателства за предоставянето на заетата сума; 4./ ищецът не е упражнил надлежно субективното си потестативно право да обяви целия кредит за предсрочно изискуем; 5./ недопустимо е да се начислява лихва върху лихва; 6./ мораторната лихва не се дължи, доколкото тя не е претендирана от праводателя на ищеца и не е предмет на договора за цесия; 6./ рамковият договор за цесия /27.07.2017 г./ е сключен преди договора за кредит /31.08.2017 г./, от който произтичат предявените граждански притезания, т.е. поддържа се, че ищецът е закупил процесните вземания преди възникването им; 7./ отделно се поддържа, че в подписаното на 10.06.2019 г. Приложение № 1 към рамковия договор за цесия от 27.07.2017 г. липсват данни за цената на договора цесия, както и доказателства за заплащането на цената от ищеца-цесионер; 8./ твърди се, че длъжникът не е и надлежно уведомен за частното правоприемство.
По същество моли съда да прекрати делото, по което искане съдът вече се произнесе с определение от 22.01.2021 г., а в условията на евентуалност съдът да отхвърли иска за главница за сумата над 984.65 лева; иска за договорна лихва за сумата над 2201.54 лева и искът за мораторна лихва изцяло.
В проведеното открито съдебно заседание, ищецът редовно призован, не се представлява. С молба от 02.04.2021 г. поддържа исковата молба и моли съда да уважи предявените искове като основателни.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява. Чрез адв. М. П. поддържа отговора на исковата молба и допълва, че клаузата за договорна лихва е неравноправна, доколкото погасителният план не съдържа информация относно отделните компоненти, които включва погасителната вноска. Отделно инвокира възражение за нищожност на клаузата за договорна лихва поради противоречие с добрите нрави.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 1339 по описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, 14-ти съдебен състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумите, както следва: 6188.27 лева, представляваща главница по договор за кредит от 31.08.2017 г., закупен от ищеца-заявител на 10.06.2019 г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 03.02.2020 г. до окончателното погасяване на вземането; 5236.63 лева – договорна лихва за периода от 05.01.2019 г. до 10.01.2020 г. и 869.85 лева – обезщетение за забава за периода от 06.01.2019 г. до 02.02.2020 г., която е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Видно от представения Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *** от 31.08.2017 г. /л. 8/, сключен между „Б. П. П. Ф.“ ЕАД и ответника, кредитодателят се задължил да предостави потребителски кредит на ответника в размер от 7 000.00 лева. Уговорено е в договоа ответникът да заплати застрахователна премия в размер от 2 352.00 лева, както и такса „ангажимент“ в размер 245.00 лева. Съгласно чл. 2 от ОУ към договора таксата „ангажимент“ се заплаща срещу насрещното задължение на кредитодателя да фиксира лихвения процент за срока на договора при уговорените условия и размери.
Същата се заплаща от кредитополучателя при усвояването на кредита, като кредиторът удържа сумата от общия размер на кредита. Общата стойност на плащанията възлиза на 17 799.60 лева, като се констатира още, че страните са уговорили кредитополучателят да заплаща на кредитодателя възнаграждение за ползването на заетата сума в размер на уговорената фиксирана за срока на договора възнаградителна лихва при лихвен процент 36.77 % и ГПР 46.49%. Договорено е сумата да бъде изплатена разсрочено посредством 58 броя месечни анюитетни погасителни вноски всяка една в размер от 296.66 лева, като падежът на последната вноска, видно от погасителния план, инкорпориран в самия договор е 05.07.2022 г. Страните са уговорили също в чл. 5 ОУ към договора, че в случаите на забава кредитополучателя дължи обезщетение в размер на законната лихва.
От представения сертификат № *** се установява, че ответникът е застрахован при застрахователите „К. Ж., Клон Б." и “К. О. з., Клон Б.“ по пакет „стандарт“ и „комбинирана защита“.
Видно е от представеното банково бордеро и ангажираното експертно заключение по ССчЕ, че на 01.09.2017 г. сумата в размер от 6 755.00 лева е преведа по сметка на ответника.
Приет е Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., сключен между „Б. П. П. Ф.“ ЕАД като цедент и „А.з.с.н.в.“ ЕАД като цесионер, както и
Допълнително псоразумение № 4 от 11.06.2018 г. към договора за цесия и Приложение № 1 от 10.06.2019 г. към процесния рамков договор за цедиране на задължения, в който са описани конкретните прехвърлени вземания, като на л. 31 от делото фигурира ответникът И.М.П., чиито цедирани задължения възлизат на 11 838.12 лева. От представеното потвърждение /л. 29/ се констатира, че цедентът-кредитодател е потвърдил извършеното частно правоприемство. Представено е и пълномощно /л. 33/, от което се установява, че цедентът е овластил цесионера-ищец да доведе до знанието на ответника за новия титуляр на вземананията.
По делото са ангажирани и уведомления по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, адресирани до И.П., както и обратни разписки, от които обаче не може да се констатира датата на връчването им.
От експертното заключение по назначената ССчЕ се констатира още, че непогасената главница е в размер от 6188.27 лева, договорната лихва е в размер от 5236.63 лева за периода от 05.01.2019 г.
/падеж на първата неплатена погасителна вноска/ до 10.01.2020 г. Размерът на падежиралите вноски към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда възлиза на 984.64 лева за главница и 2201.54 лева за договорна лихва.
Мораторната лихва, начислена върху главницата в размер от 984.64 лева за периода от 06.01.2019 г. до 03.02.2020 г. възлиза на 51.36 лева – сбор от обезщетенията за забавено плащане на отделните падежирали към 03.02.2020 г. вноски за главница. Констатира се още от заключението на вещото лице, че ответникът е извършил плащания по договора /последно на 30.04.2019 г./, в общ размер на 4 649.90 лева, от които сумата в размер на 811.73 лева е послужила за погасяване на главницата, 3210.97 лева за договорната лихва и 627.20 лева за застрахователната премия, която не е предмет на настоящото производство, доколкото видно от представения погасителен план и Приложение № 1 към договора за цесия цедентът-кредитодател е анулирал вземанията за застрахователна премия и същите не са цедирани на ищеца. Видно е от заключението, че общият размер на уговорената договорна лихва за периода на договора възлиза на 8 447.60 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, която е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземанията си, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Разпечатката съдържа 35 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0f640d5e-ace0-441f-96b3-1331b960a7de