Решение № 504 от 26.05.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 504 гр. Бургас, 26.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Албена Янч. Зъбова Кочовска

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20222100500412 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по постъпилата въззивна жалба от адв.Надежда Арнаудова, особен представител на ответника Г. Р. Т., от с.Т.,ул.“С. п.“№ *,адрес за призоваване: гр.Бургас, ул.“Трайко Китанчев“ № 53 против решение № 260015/24.01.2022г, постановено по гр.д.№953/2021г на районен съд –Бургас, с което е прието за установено, че въззивникът дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. сумата 416, 96лв –главница ,сумата 48,82лв –договорна възнаградителна лихва,начислена за периода от 05.10.2019г до 05.03.2020г, сумата 31,16лв –представляваща лихва за забава по сключен договор за заем, дължима за периода от 05.11.2019г до 16.09.2020г ,ведно със законната лихва ,считано от датата на постъпване на заявлението по чл.410 ГПК – 29.09.2020г до окончателното изплащане на вземането, които вземания съставляват предмета на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№5949/2020г на БРС. Въззивникът е осъден да заплати разноски в размер на 650лв ,направени в исковото и заповедното производство. В жалбата обжалваното решение се оспорва като недопустимо и неправилно.Твърди се, че ответникът не е уведомен за предсрочната изискуемост на кредита, което означава, че вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.Това налага исковите претенции да бъдат отхвърлени. Като е приел обратното, съдът се е произнесъл по непредявен иск, което е недопустимо и води до отмяна на атакуваното решение.Твърди се също, че районният съд е лишил ответника 1 от една инстанция, тъй като не е обсъдил възраженията му за наличие на неравноправни клаузи в договора, нарушено е правото му на защита и решението следва да се обезсили като недопустимо.Същите възражения следва да се имат предвид и като свързани с неправилност на обжалваното решение.БРС правилно приема, че длъжникът не е редовно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост, но вместо да отхвърли исковете се произнася по непредявен иск.Съдът не е разгледал всички възражения на ответника във връзка с присъждане на законна лихва, разноски и държавна такса, което води до липса на мотиви.Счита, че претенцията за лихви е недопустима ,защото ответникът не е уведомен за обявената предсрочна изискуемост, а по закон лихви се дължат след покана, каквато не е получавана.Недопустимо е, от друга страна, да се претендират три вида лихви, тъй като законната лихва се дължи само, ако не е уговорено друго.Уговарянето на последица от забавата на парично задължение по съществото си представлява неустойка и това изключва субсидиарното приложение на законната лихва. По закон не могат да се кумулират лихва и неустойка.Не са обсъдени възраженията за завишен размер на претенцията за разноски, който надминава размера на самата претенция. Не са обсъдени противоречиви твърдения в исковата молба относно характера на договора, общите условия към него и фактът ,че договорът е обезпечен с застраховка.Последното означава ,че остатъчната сума е била покрита от застраховката.В исковата молба не са посочени по размер вноските по договора, за които се твърди, че са направени. Отделно ,не са обсъдени нарушенията на материалния и процесуалния закон в заповедното производство, които водят до нищожност на издадената заповед, която следва да се прогласи от съда.В исковата молба е посочено, че главницата е 399лв ,а заповедта за изпълнение и в настоящия процес без никакво основание БРС недопустимо е присъдил главница от 416,96лв. Друго процесуално нарушение, което се твърди, е неизлагането на мотиви по възражението за неравноправни клаузи в договора. Моли да се отмени изцяло обжалваното решение като недопустимо, алтернативно като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и да се присъдят разноски. В случай, че се остави в сила решението на БРС, моли да се обявят клаузите от договор за потребителски кредит и условията към него, с които се определя ГПР и ГЛП, както и обезщетението за забава за нищожни, като неравноправни на осн.чл.143,т.10 и т.12 от ЗЗП, във връзка с чл.146 от ЗЗП и да се приспаднат тези суми от исковите претенции, както и да се присъди законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на възражението до окончателното изплащане.

По делото е постъпил отговор от „БНП Париба Пърсънъл Файненс „ С.А. , в който жалбата е оспорена като неоснователна .Счита решението на районния съд за правилно и законосъобразно и прави искане да бъде потвърдено. Моли и за присъждане на юр.възнаграждение в размер на 100лв.

Предявени са искове с правно основание чл.415 ГПК.

Ищцовото дружество е подало заявление по чл.410 ГПК за издаване на 2 заповед за изпълнение на парично задължение против въззивника Г. Р. Т..В заявлението е посочено, че между страните е сключен договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX – *** от 06.08.2019г.В изпълнение на този договор кредиторът е отпуснал заем в размер на 416,96лв, платени директно на търговеца,от когото длъжникът закупува стоката.Изплащането на сумата създава задължение за длъжника да върне заема ,като уговорката е това да стане на 6 месечни погасителни вноски в размер на 77,63лв всяка,според погасителния план към договора, включващ падежни дати, размер на вноската и размер на оставаща главница.Твърди се,че длъжникът не е изплатил нито една вноска по договора за кредит.На осн.чл.3 от договора се дължи плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва ,а при просрочие на две или повече месечни вноски ,считано от датата на втората непогасена вноска, договорът се обявява за предсрочно изискуем.Твърди се ,че в случая предсрочната изискуемост е настъпила на 05.11.2019г, за което длъжникът е уведомен с покана за доброволно изпълнение на 21.05.2020г.Издадена е заповед № 260163/01.10.2020г за следните суми:416,96лв – главница по договор за потребителски кредит № CREX – *** от 06.08.2019г; 48,82лв – договорна лихва за периода от 05.10.2019г- 05.03.2020г; 31,16лв – мораторна лихва за периода от 05.11.2019г до 16.09.2020г ,ведно със законната лихва върху главницата от 29.09.2020г до изплащането на вземането и разноски в размер на 75лв /25лв – държавна такса и 50лв – юрисконсултско възнаграждение/. Посочено е в заповедта от какво произтича вземането.В рамките на срока по чл.415 ГПК са предявени настоящите установителни искове ,при условия на евентуалност –осъдителни за същите суми.В обстоятелствената част на исковата молба са изложени аналогични фактически твърдения относно основанията за претендиране на вземанията.

В отговора на исковата молба особеният представител на ответника оспорва исковете, като излага следните съображения: длъжникът не е уведомен за предсрочната изискуемост; не е доказано ,че средствата по кредита са усвоени и в какъв размер;какви вноски са правени по кредита; каква сума остава за плащане и как и към коя дата е изчислена тази сума,не е посочена датата на предсрочната изискуемост;оспорена е претенцията на законна лихва и за разноски по делото,тъй като ответникът не е уведомен по никакъв начин за обявената предсрочна изискуемост ,а по закон лихви се дължат след покана;недопустимо се претендират три вида лихви, защото законната лихва се дължи само, ако не е уговорено друго.Уговарянето на неустойка в договора изключва субсидиарното приложение на законната лихва; не могат да се кумулират законна лихва с мораторна неустойка.Сочи се също, че при издаване на заповедта за изпълнение са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които водят до нейната нищожност/ недопустимост-задълженията в нея са посочени като крайна сума, без да е описано за кой месец точно се дължат, не е упоменато въз основа на какво са възникнали тези задължения и как е определен техния размер.Прави възражение за наличие на неравноправни клаузи в договора и общите условия – тези, с които се определя ГПР и ГЛП и обезщетението за забава –чл.2,чл.3 3

,чл.8 и чл.11 от договора.Счита, че те противоречат на чл.143 ЗЗП и накърняват договорното равноправие.Конкретизира, че тези клаузи за нищожни и изпълняват хипотезата на нормата на чл.143,т.10 от ЗЗП – дават право на кредитора да определя и променя едностранно условията на договора за кредит, на основания, които не са предвидени в него.

Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявените установителни искове, като е изложил мотиви, че по делото липсват доказателства за уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост, но този факт е без значение, тъй като преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК крайният падеж на договора е настъпил.Той е бил на 05.03.2020г и е настъпил няколко месеца преди образуване на заповедното производство.Съдът е приел, че е налице настъпване на редовна изискуемост на дълга, поради което въпросът за съобщаването на уведомлението за предсрочната изискуемост губи значението си за изхода на спора.Прието е на база събраните писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената експертиза, че претенциите са основателни по размер, а мораторната лихва върху всяка просрочена вноска за периода от 06.10.2019г до 16.09.2020г е изчислена от съда и тъй като резултатът от това изчисление надвишава размерът на претендираната мораторна лихва, този иск е уважен изцяло.

На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част, по останалите въпроси е органичен от посоченото в жалбата.При извършената служебна проверка не се констатираха основания, водещи до нищожност на атакувания съдебен акт.

Във връзка с неговата допустимост в жалбата се съдържат твърдения за произнасяне по непредявен иск - след като районният съд е приел, че предсрочната изискуемост не е настъпила поради липса на уведомление за това до длъжника, се е произнесъл по непредявен иск ,като е приел, че е настъпил падежът на договора, без да е сезиран с подобно твърдение или претенция.Възражението е неоснователно по следните съображения: действително, в заявлението по чл.410 ГПК и в исковата молба ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на кредита, като твърди, че за нея длъжникът е уведомен на 21.05.2020г. Данни за такова уведомяване липсват по делото, както правилно е приел и районният съд. В молбата си от 10.09.2021г ищецът изрично посочва ,че длъжникът дължи изпълнение на онази част от дълга, по отношение на която е настъпил падежът, уговорен от страните.Датата на последната вноска по договора е 05.03.2020г, а заявлението по чл.410 ГПК е входирано на 29.09.2020г.Това, според ищеца, налага извод, че още преди подаване на заявлението е настъпила изискуемостта на целия кредит, поради настъпване на падежът и на последната вноска.Съобразно задължителното тълкуване, дадено в ТР № 7 /2017г от 02.04.2019г на ОСГТК на ВКС, допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена 4 на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.В конкретния случай към датата на формиране на силата на пресъдено нещо е настъпил и крайният падеж на договора / той дори е настъпил към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК/, поради което правилно съдът е уважил претенцията именно на това основание – поради настъпване на падежа на всички вноски по кредита.