Решение № 410 от 05.11.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 410 гр. Благоевград, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Кристина Евг. Панкова при участието на секретаря Венелина Д. Поповска Юрукова като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело № 20251210201192 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. Д. С., с ЕГН **********, с адрес гр Б****, УЛ.Н*******, със съдебен адрес гр.Б******, ул.“П***** против Наказателно постановление № 25-1899-000256 от 01.08.2025 година на Началника на 01 РУ Благоевград, с което на жалбоподателя за административно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 2, вр. чл.174, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 1000. 00 / хиляди/ лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за 12 /дванадесет / месеца и на основание Наредба № Iз-2539 са отнети 20 контролни точки.

С жалбата се оспорва издаденото НП, като неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на административно-процесуалните правила, нарушаващи правото на защита на жалбоподателя. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление .Претендират се разноски.

В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява, по делото е депозирано писмено становище от адв.Г., която подържа жалбата , по същество моли за отмяна на НП, като излага доводи в подкрепа на искането си.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпращат представител и не взема становище по същество.

Районна прокуратура Благоевград, редовно уведомени, не ангажират представители, и становище по същество на делото.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:

На 22.07.2025 година около 01.35 часа в гр.Благоевград на бул. "Джеймс Баучер", 1 свидетелите Д. и В.ев, двамата полицаи при РУ на МВР – Благоевград изпълнявали служебните си задължения, когато забелязали ЛЕК АВТОМОБИЛ МАРКА *******, който се движил с посока от бул„В. Левски“ към ул. „Александър Стамоблийски“ . Пред дом №2 свидетелите спрели автомобила и извършили проверка , като установили, че същия се управлявал от жалбоподателя С.. При проверката свидетелите се усъмнили, че жалбоподателят управлява автомобила след употреба на алкохол, поради което св.Д. тествал жалбоподателя с техническо средство АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510 С ФАБРИЧЕН НОМЕР ARDM-0187, който отчел 1.14 промила алкохол в количеството издишан въздух в апарата от проба № 5410.На място на проверката за констатираното нарушение актосъставителят Д., в присъствието на свидетеля В.ев съставил на жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение бл. № GA3634708 от 22.07.2025 г. за това, че жалбоподателят управлявал горепосочения автомобил след употреба на алкохол, установено с техническо средство ""Алкотест Дрегер 7510" с фабричен № ARDM-0187, който отчел 1.14 промила алкохол в количеството издишан въздух в апарата от проба № 5410. Установеното нарушение било квалифицирано от актосъставителя, като административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя и връчен лично на него срещу подпис, като същия отразил, че "няма възражения". Такива не постъпили и в законоустановения срок. По отношение на жалбоподателя. В талона за медицинско изследване на жалбоподателя срещу подпис било указано, че трябва да се яви в ЦСМП при "МБАЛБлагоевград" АД до 45 минути за даване на кръвна проба за медицинско и химическо изследване, считана от връчването на талона за медицинско изследване на 22.07.2025 г. в 02.

05 часа, в указания срок лицето не посетило лечебното заведение за даване на кръвна проба.

Въз основа на АУАН №. № GA3634708, събраният доказателствен материал и след като приел, че нарушението е извършено повторно, на 01.08.2025 година, Началника на 01 РУ Полиция издал атакуваното Наказателно постановление № 25-1899-000256, с което на жалбоподателя за административно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.

174, ал. 2, вр .ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 1000. 00 / хиляди/ лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за 12 /дванадесет / месеца и на основание Наредба № Iз-2539 са отнети 20 контролни точки.

НП е връчено лично на жалбоподателя срещу подпис на 14.08.2025 година и в законният срок срещу същото е депозирана разглежданата в настоящото производство жалба.

Изложените фактически констатации съдът прави въз основа на събраните по делото доказателства, а именно показанията на свидетелите Д. и В.ев, които възпроизвеждат и поддържат изложената фактическа обстановка в акта. Свидетелите са категорични, че на нарушителят е извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, като проверката е извършена според наредбата. Представени са заповеди, удостоверяващи правомощията и материалната компетентност по ЗДвП на актосъставителя и издателя на обжалваното наказателното постановление

Представени са докладна записка от актосъставителя, съставени по случая и удостоверяващи обстоятелствата по извършената проверка на жалбоподателя. По делото са 2 изискани и представени НП№24-1899-000115/14.03.2024г., ведно с доказателства за влизането му в сила, както и справка за нарушител водач и справка АИС за налагани наказания на жалбоподателя.

По делото са представени и приети и доказателства, установяващи, че Митрев не е посещавал лечебно заведение за даване на кръв.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователна и логични.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, поради което същата е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения.

Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с установената за това императивна законова процедура и от компетентен орган. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и сроковете по чл.

34 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството, поради което неоснователно се явява възражението на жалбоподателя в тази насока. Доказателства в противна насока в хода на делото не се представиха. В преценката си дали да се издаде наказателното постановление, административнонаказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение, които при условията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното. Видно от акта за установяване на административно нарушение е, че мястото на извършване на нарушението е точно и конкретно посочено.

Точно този текст е възпроизведен и в обжалваното наказателно постановление, поради което не може да се приеме наличието на такова процесуално нарушение от категорията на съществените и неотстраними такива, водещо безусловно до отмяна на разглежданото наказателното постановление. В последното коректно е посочено въз основа на кое административнонаказателно производство и въз основа на кой акт за установяване на административно нарушение е съставено, като се препраща към последния. Както в акт, така и в НП точно, ясно и конкретно са посочени и законовите основания, въз основа на които санкционния орган е приел, че се касае за административно нарушение по ЗДвП и е наложил съответно наказание. Това налага извода, че при издаване на НП санкционния орган е съобразил визираните разпоредби, като е посочил възприетата фактическа обстановка и законовите разпоредби, които са нарушени. Съставеният акт за установяване на 3 нарушението е връчен надлежно на жалбоподателя и същият е бил наясно в какво именно нарушение е обвинен и въз основа на какви доказателства. В тази връзка липсва противоречие между описание на нарушението и неговата правна квалификация. Това налага извода, че констатираното административно нарушение е извършено именно от жалбоподателя и санкционния орган след като е приел, че нарушителят е установен по безспорен и категоричен начин правилно е издал обжалваното НП.

Деянието, извършено от жалбоподателя представлява административно нарушение и правилно е квалифицирано от административно наказващия орган като нарушения по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Съгласно посоченият законов текст, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. От обективна страна, на процесната дата и място при извършена на С. проверка за употреба на алкохол с техническо средство "Алкотест Дрегер 7510" с фабричен № ARDM-0187, същият е отчел 1.14 промила алкохол в количеството издишан въздух в апарата от проба № 5410. Самоличността на нарушителя е била установена по категоричен начин, след което и му е била извършена проба с техническото средство, отчело положителен резултат 1.14 промила. В конкретния случай водача не се е явил в определения срок за кръвно изследване, поради което правилно е приет резултата от техническото средство. От друга страна количеството алкохол, за което е санкциониран жалбоподателя е установено посредством техническо средство, което по смисъла на наредбата е един от допустимите и предвидени начини за установяване, поради което и съдът приема, че е спазен редът за установяване на алкохол по смисъла на Наредба №1/202017г.. Ето защо съобразявайки и анализирайки събраните доказателства, съдът намира, че жалбоподателя е реализирал състава на описаното административно нарушение от обективна и субективна страна.

От обективна страна, на процесната дата и място жалбоподателят е управлявал поверения му лек автомобил, след употреба на алкохол, установено с "Алкотест Дрегер 7510" с фабричен № ARDM-0187, който отчел 1.14 промила алкохол в количеството издишан въздух в апарата от проба № 5410.

Фактическата обстановка отразена в акта и НП се установява от разпитаните по делото свидетели и от приложените писмени доказателства.

От субективна страна, жалбоподателят е осъществил състава на това административно нарушение виновно. Като правоспособен водач на лек автомобил той е съзнавал, че с действията си нарушава императивно установени и вменени му със закон задължения, предвиждал е обществено опасните последици от тези си действия и е искал тяхното настъпване.

Не е спорно в случая, че жалбоподателя е управлявал лекият автомобил. Легална дефиниция на понятието управление се съдържа в Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по Н. Д. № 8/1982 г. на Пленума на ВС и в същото се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на МПС-а или машини, както и задължителните разпореждания 4 на оправомощено лице, независимо дали превозното средство или машина е в покой или движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици. В случая безусловно се касае за управление на автомобила от страна на жалбоподателя, доколкото същият е бил установен от проверяващите органи в самият автомобил, който от своя страна е осъществявал движение по пътното платно, тъй като с движението на автомобила и с действията си С. е бил участник в движението и са били налични обстоятелства, обуславящи опасност от настъпване на съставомерни последици.

Нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 ЗДвП може да се извърши само умишлено, като не е необходимо деецът да съзнава точната концентрация на алкохол в кръвта си, респ. наличието й над 0, 5 промила. Доколкото извършеното нарушение е на формалното извършване, то деецът не следва да предвижда настъпването на конкретен престъпен резултат. Достатъчно е да съзнава, че управлява автомобила след употреба на алкохол, както и да цели управлението на автомобила, въпреки употребения алкохол. Каква точно концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя е обхваната от умисъла му е ирелевантно за съставомерността на деянието по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 ЗДвП.