Определение № 155 от 13.01.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 155 гр. Варна, 13.01.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас В. Славов като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело № 20213100102406 по описа за 2021 година

Производството е с правно основание чл.140 от ГПК.

Постъпила е искова молба от П. Ж. Ч., с ЕГН:********** и адрес гр.

Варна, *****, действащ чрез процесуалния си представител по пълномощие по реда на чл.32 от ГПК адв. А.П. от АК-Варна и съдебен адрес гр.Варна, ****, офис 2 ПРОТИВ СТ. Й. П. с ЕГН:********** и адрес гр. Варна, ******, Г. МЛ. Ч. с ЕГН:**********, гр. Варна, ***** и Й. СТ. П. с ЕГН:********** роден на 30.11.2011год. и адрес гр. Варна, *****7 иск с правно основание чл.62 ал.5 от СК.

В исковата си молба ищеца твърди, че ответниците Г. МЛ. Ч. и СТ. Й.

П. са бивши съпрузи, чийто развод е постановен по силата на Решение № 2783/20.06.2019 год., постановено по гр.д.№750/2019 год. по описа на 41 състав на ВРС.

По време на брака им, са родени две деца Й. СТ. П., с ЕГН:********** роден на 30.11.2011 год. и Младен Стойчев П., ЕГН:**********, роден на 09.05.2017 год.

Родителските права с решението за развод са предоставени на тяхната майка и законна представителка ответницата Г. МЛ. Ч..

На 01.09.2019 год. ищеца и ответницата Г. МЛ. Ч. сключили граждански брак, за което е съставен акт за граждански брак № 983/01.09.2019 год. на Община Варна.

Ищеца твърди, че детето Й. СТ. П. не е заченато от ответника СТ. Й. П.

1 и негов биологичен баща е ищеца, тъй като е заченато от него, но родено по време на брака между ответниците Г. МЛ. Ч. и ответника СТ. Й. П..

Ищеца твърди, че е биологичния баща и на Младен, тъй като детето е заченато от него, но родено по време на брака между Г. МЛ. Ч. и СТ. Й. П., чийто произход е установен с Решение № 1056/14.06.2021 постановено по гр. д.№ 20203100103624 по описа на ВОС.

С изменение в СК обнародвано в ДВ бр. 103 от 04.12.2020 год. закона предвиди възможност и защита на правото на биологичния баща да установи биологичната си връзка с дете родено по време на брака между други лица.

В § 5 от ЗИП на СК е предвидено преклузивния в чл.62 ал.5 от СК срок, започва да тече от влизане на закона в сила.

Ищеца твърди, че биологичен баща на Йордан за него съществува правният интерес да оспоря произхода на детето по баща, тъй като то не е заченато от него и съответно да установя истинския му произход от мен като негов биологичен баща.

В случая е налице и правен интерес у детето за установяване на действителния му произход.

Ищеца е поискал от съда в исковата молба, съдът да обезсилите акта за раждане №2425/01.12.2011 год. В конкретния случая при тълкуване волята на ищеца, съдът следва да приеме, че касае искане до съда, с което той за допускане на промяна в данните н Акта за раждане на детето, следва уважаване на иска с правно основание чл.62 ал.5 от СК.

С исковата молба ищеца е заявил петитум, с който моли съда да:

ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото П. Ж. Ч., СТ. Й. П., Г. МЛ. Ч. и Й. СТ. П., че детето Й. СТ. П. с ЕГН ********** роден на 30.11.2011 год., за което е съставен акт за раждане № 2425/01.12.2011 год. на Община Варна район Одесос, не е заченат и не произхожда от ответника по иска на СТ. Й. П. с правно основание чл.62 ал.5 от СК.

ПРИЗНАЕ ЗА УДСТАНОВЕНО в отношенията между П. Ж. Ч., Г. МЛ.

Ч. и Й. СТ. П., че детето Й. СТ. П. с ЕГН ********** роден на 30.11.2011 год. в гр.Варна, за което е съставен акт за раждане № 2425/01.12.2011 год. на Община Варна район Одесос, е заченат и произхожда от ищеца П. Ж. Ч..

2

Моли съда да допуснете промяна в съставения акт за раждане, след влизане на решението в сила, относно имената на дето, като за в бъдеще носи имената ЙОРДАН ПЕТРОВ Ч. и се впише ищеца като негов биологичен баща.

С исковата молба са представени доказателства и са направени доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника СТ. Й. П., с който твърди, че исковете са недопустими.

Твърди, че в конкретния случай, у ищеца липсва вътрешна воля да установи, че е биологичен баща на детето Й.П..

Съдът не споделя това становище, тъй като външно проявление волята на ищеца е в подписване и депозиране на искова молба, по повод на която е инициирано настоящото производство, упълномощаване на процесуален представител, внасяне на такси и разноски и др., които обективиран неговото външното му проявление за наличие на вола за предявяване на иска.

В този смисъл възражението е неоснователно. Неоснователно е и възражение изложеното, че делото е образувано за да възпрепятства ответника да реализира правата си по гр.д.2991/2021г. по описа на Районен съд – Варна.

Това възражение е неоснователно, тъй като постановеното спиране на производството по гр. дело № 2991/2021 год. на ВРС е отменено по реда на въззивния контрол.

Оспорва предявения иск като неоснователен.

В отговора на исковата молба ответника призна следните факти:

-ответницата Г. МЛ. Ч. и ответника СТ. Й. П. са бивши съпрузи.

- детето Й. СТ. П. е родено по време на брака между ответниците Г. МЛ.

Ч. и СТ. Й. П.

- Решение по гр.д.750 / 2019г. по описа на Районен съд - Варна родителските права по отношение на детето Й. СТ. П. са предоставени на майката Г.Ч., като по отношение на ответника СТ. Й. П. е определен режим на лични отношения.

Оспорва въведеното твърдение, че биологичен баща на детето е ищецът 3

П. Ж. Ч..

В отговора си твърди, че по време на зачеването на детето ответника и неговата са имали непрекъснати съпружески отношения, продължили до момента на фактическата им раздяла.

Моли съда да отхвърли, като неоснователен и недоказан предявения иск.

Претендира разноски при отхвърлително решение на съда.

С отговора са представени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Й. СТ. П., чрез назначения му съда особен представител адв.Т.О. Т. от АК Варна.

С отговора се твърди, че искът е допустим и вероятно основателен, Излага подробно становище по въведените от ищеца фактически твърдения.

Моли съда да постановите решение съобразно всички събрани в хода на съдебното производство доказателствата по делото.

В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран отговор от ответника Конституираната страна ДСП-Варна не са депозирали отговор на исковата молба.

Правната квалификация на предявения иск е чл.62 ал.5 от СК.

Съдът въз основа на служебно извършената проверка по реда на чл.130 от ГПК за допустимостта на предявения иск счита, че същият е процесуално допустим, тъй като същият е предявен в предвидения в параграф 5 от ПЗР за ИД на СК публикуват ДВ бр. 103 от 04.12.2020 год. в сила от 08.12.2020 год., презклузивен срок, който за ищеца изтича на 08.12.2021 год. Исковата молба е депозирана на 01.10.2021 год.и поради тази причина искът е допустим.

Ищеца, като трето лице претендира произход от бащата и е активно легитимиран да предяви иска, заедно с иск за установяване на произход.

Ответниците са пасивно легитимиран да отговарят по иска.

Съдът възлага в тежест на ищеца, чрез всички допустими от закона доказателствени средства да докаже, че той е биологичен баща на детето Й.

СТ. П. с ЕГН:********** роден на 30.11.2011 год. в гр.Варна.

Приложените към исковата молба писмени доказателства и отговора на 4 исковата молба, следва да бъдат допуснати като писмени доказателства по делото, като по тяхното приемане съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание.

По отношение доказване твърдения, с които се оспорва установения по отношение на бащата произход на Й. СТ. П., съдът служебно следва да допускане на ДНК експертиза по смисъла на чл.197 от ГПК. С допуснатата експертиза съдът ще установи достоверността въведените от ищеца твърдения, че детето Й. СТ. П. произхожда от него, а не от ответника СТ. Й.

П..

Ответника СТ. Й. П. е поискал изслушване на детето Й. СТ. П. по реда та чл.15 от ЗЗД.

Съдът намира искането за неоснователно по две причини, първата от тях, че самото дете има качество настрана в производството по делото и чрез назначения му особен представител той може да въведе всички своите възражение и твърдения, както и да ангажира доказателства, с оглед защита на своите законни права и интереси, което му гарантира и нормата на чл.15 от ЗЗД.

Въведеното в чл.15 от ЗЗД, задължение за изслушване на детето е с оглед пълноценната защита на интересите му, което налага съдът при вземане на решение, да прецени изразеното от детето становище при отчитане на душевното и психическото му състояние и всички обстоятелствата, мотивирали това становище.