Решение № 7699 от 16.12.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3001/2024
- Вид
- Решение № 7699
- Подписан
- 16.12.2025
- В сила
- 16.12.2025
- Състав
- Мариана Георгиева, Димитър Ковачев, Йоанна Наскова Станева
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 7699 гр. София, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове:
Димитър Ковачев
Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Г. Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20241100503001 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „ЗД Бул инс“АД срещу Решение 21093/20.12.2023г. по гр.д. 63676/2021г. на СРС, 26 с-в, в частта с която е уважени срещу жалбоподателя, предявеният от М. Р. Н. иск по чл. 432 от КЗ и чл. 86 ЗЗД над сумата от 2000,00 до уважения размер от 5000,00 лева –вземане за обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, причинено от водач застрахован по ГО при жалбоподателя.
Излага оплаквания за несъобразяване с критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД и за недопустимост да се определя обезщетението според обстоятелства след настъпване на ПТП-то и с евентуален характер.
Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва.
СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваните части. По отношение неговата правилност въззивният съд е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.
След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства СГС намира решението на СРС за неправилно в обжалваната му част по следните съображения:
С оглед на влизането в сила на решението в осъдителната му част до размер на сумата от 2000,00 лева е налице сила на присъдено нещо по отношение на всички правопораждащи факти.
Спорен е само въпросът за справедливия размер на обезщетението за 1 неимуществени вреди от процесното ПТП в рамките очертани с въззивната жалба и влязлата в сила част на решението.
От представените по делото медицински документи, както и от неоспорената СМЕ, се установява, че вследствие на процесното ПТП, ищецът е получил контузия на дясното рамо, като увреждането му е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и мекотъканни травми (кръвонасядания и множество охлузвания) на двете ръце и на левия крак, които увреждания са причинили на ищеца болка и страдание. Извършени са преглед в СО при УМБАЛ „Св.Анна“, рентгенови и хематологични изследвания и преглед от съдебен лекар. Периодът на възстановяване вещото лице е определило на около 10-14 дни – по отношение на травмата на дясното рамо, за който период увреждането е причинило болки и страдания на ищеца, като първите 5-7 дни същите са били с по-голям интензитет. По отношение на останалите травми вещото лице е определило възстановителен период от 7-10 дни, които са причинили на ищеца леки по интензитет болки. Цялостният период на нетрудоспособност вещото лице е определил в рамките до 10-14 дни. В експертизата се установява още, че не са налице данни за проведени допълнителни консултации и настъпили усложнения, както и че травмите (клиничен характер и степен на изразеност) са затруднявали лекостепенно движенията на крайниците, поради което не са били от характер да възпрепятстват ищеца да се самообслужва. Съгласно изявленията на вещото лице в ОСЗ, е възможно контузия в областта на раменната става, която е натоварвана става, да се усеща като слабо място в по-продължителен период от време и обикновено 2-3 седмици може да има оплаквания.
За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, отражението им върху социалния и семеен живот на пострадалия, както и икономическата конюнктура в страната.
За да уважи иска за сумата 5000,00 лева СРС е приел, че продължителността на възстановителния период е била 10-14 дни, максимум 3 седмици, че ищецът е изпитвал страдания и болки при движение година след инцидента, които постепенно са намалявали, както и по-висока от обичайната степен на психически стрес и уплах.
Отчел е преживените от ищеца отрицателни емоционални преживявания (шок, стрес, тъй като е могъл да си загуби живота, никога вече на се качва на мотоциклет), младата му възраст (27 години при настъпване на ПТП-то), множеството на брой травматични увреждания, свързани със средни по интензитет болки в непродължителен период от време, неудобствата в ежедневните дейности, както и необходимостта от чужда помощ през периода на възстановяване и домашно лечение. Приел е, че липсва медицинска документация ищецът да е изпадал в безсъзнание и да са установени телесни увреждания, които да налагат прием на медикаменти и престой в болнично лечебно заведение. СРС е приел още, че инцидентът е станал по време на извънредната епидемиологична обстановка, предизвикана от вирусът COVID-19 – лятото на 2021г., когато вероятността от зараза в болница е била налице с голям процент, както и че най-ранната възможна дата за обезщетение на ищеца за вреда, настъпила през 2021г. е през 2024г., тоест ще се осъществи в период, в който инфлацията е значително повисока от датата на деликта и при постановяване на размер близък за вреди през 2021г., може да не се стигне до справедлив размер.
СГС не споделя част от тези изводи. По делото няма доказателства ищецът да е бил в невъзможност да посреща сам ежедневните си хигиенно-битови нужди. Това, че е изпитвал затруднения в тази насока, е логично последствие от травмата. В тази 2 връзка СГС не кредитира показанията на свидетелката Г. Н.а – майка на ищеца, в частта им, че е помагала на ищеца да се обслужва за период около половин месец, че физически го е подкрепяла, както и че ищецът продължава да изпитва болка в дясното рамо („сякаш е извадено“), доколкото същата е заинтересована от изхода на делото предвид близките отношения с ищеца и показанията се оборват от СМЕ, според която травмите не са били от характер да възпрепятстват ищеца да се самообслужва.
Също така, съгласно изявленията на вещото лице в ОСЗ, обективно установените увреждания нямат характеристиката да причинят по-дълготрайни оплаквания от болка и ограничени движения. Няма доказателства и за трайни психологически последици – шок, стрес и уплах, извън обичайните за такива случаи, доколкото свидетелката посочва единствено, че ищецът вече не кара мотор и че „има промяна, уплах“. Св. обаче сочи, че мотора бил унищожен, което именно явно е причината да не се кара от ищеца. Не се кредитират показанията на свидетелката и относно прекратяване на спортна дейност от ищеца. В тази насока те са непоследователни. Първоначално се сочи, че ищецът бил състезател по плуване, а към момента се занимавал с фитнес.
Веднага след това се сочи, към инцидента не се занимавал с плуване, а с фитнес, но прекратил след инцидента поради болка. Според СМЕ обаче болките са отшумели за максимум три седмици. Следователно не инцидента е причина за прекратяване на фитнес дейността му. Не е съобразено и нивото на икономическо развитие в периода на ПТП-то, тъй като неправилно СРС е взел предвид инфлационните процеси в страната в периода 2021г.-2024г. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания е необходимо да бъде взета предвид икономическата обстановка в страната именно към датата на непозволеното увреждане /в този смисъл Решение № 25 от 17.03.2010г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г., II т. о., ТК; Решение № 59 от 29.04.2011г. на ВКС по т. д. № 635/2010 г., II т. о., ТК; Решение № 23 от 25.03.2014г. на ВКС по т. д. № 1154/2013 г., II т. о., ТК; Решение № 78 от 6.08.2015 г. на ВКС по т. д. № 1278/2014 г., II т. о., ТК и др./. При минимална работна заплата за страната от 650,00 лева през 2021г. присъдената сума, равняваща се на почти осем минимални заплати и спрямо продължителността на възстановителния период и характера и степента на болките и страданията, е прекомерна. СГС намира, че справедлив размер в случая е този от 2000,00 лева. СГС също така приема, че СРС неправилно е посочил като критерий при определяне размера на обезщетението вероятността от заразяване на ищеца с COVID-19, поради болничното му посещение, доколкото в условията на извънредната пандемична обстановка са били налице както нормативно установени правила, така и вътрешноболнични мерки за ограничаване на заразата с коронавирус.
Отделен е въпросът, че „престоят“ в болница е бил по-малко от един час-видно от журналът на л. 17 от делото и от лист за преглед на пациент на л. 12, а именно от 17,25 до 18,30 часа.
Предвид изложеното, съдът намира, че решението на СРС следва да бъде отменено, в частта му с която искът е уважен над размера от 2000,00 лева и за разликата над тази сума, до уважения размер от 5000,00 лева, подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и двете страни имат право на разноски за въззивна инстанция.
При уважени 67 % от обжалвания интерес Въззивникът има право на разноски за въззивна инстанция – за държавна такса в размер на 40,20 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 67,00 лева (при определен от съда размер от 100,00 който съответства на фактическата и правна сложност на въззивното дело и с оглед уважената част от жалбата).
За първа инстанция на ответника следва да му се присъдят разноски с оглед отхвърлената част от иска. При отхвърлени 40% процента от иска за първа инстанция 3 има право на 40,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, като направеното от ищеца възражение за прекомерност с молбата му от 28.11.2023г. СГС намира основателно, като делото не се отличава с висока правна или фактическа сложност и размера следва да се определи на 100,00 лева, като се присъди съответната част (40,00). Извършените процесуални действия са типични за дела с предмет иск по чл.
432 КЗ.Следва да се присъдят и 120,00 лева депозит за вещи лица.
Решението на СРС следва да се отмени частично и по разноските присъдени в полза на адвоката на ищцата по чл. 38, ал. 2 от ЗА. При минимален хонорар от 800,00 (без ДДС), а с ДДС 960,00 лева по Наредба 1/2004г. в приложимата редакция ДВ 88/2022г. (с оглед датата на приключване на делото по същество пред СРС) и уважени 60 % от исковете, с оглед на изхода на делото, пред въззив дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА е в размер на 576,00 лева с включен ДДС. Възражението за прекомерност на ответника е неоснователно. Действително наредбата за адвокатските хонорари не обвързваща съда, но следва да се приеме, като ориентир съгласно установената практика на ВКС и при обичайната за този род дела фактическа и правна сложност следва да се изхожда от установените с нея рамки. Над тази сума решението в тази му част следва да се отмени. Следва да се отмени и в частта по разноските за държавна такса и вещо лице, които дружеството е осъдено да плати на ищеца над размера от 484,46 лева.
В полза на адвокат М. Б. Н.-Т. с ЕГН ********** и личен номер ********** следва да се присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 198,00 лева с оглед на чл. 7, ал. 2 от Наредба 1/2004г. на Висш адвокатски съвет и отхвърлената част от жалбата от 33 %
Водим от гореизложеното СГС, II-А с-в
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 21093/20.12.2023г. по гр.д. 63676/2021г. на СРС, 26 с-в, В ЧАСТТА С КОЯТО Е УВАЖЕН над размера от 3000,00 лева до размер от 5000,00 лева, предявеният като частичен (за сумата от 5000,00 лева при пълен размер на вземането 7000,00 лева) иск на М. Р. Н., с ЕГН **********, срещу „ЗД „БУЛ ИНС” АД, с ЕИК 831830482, по чл. 432, ал. 1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди под формата на физически болки и страдания, вследствие на ПТП от 22.06.2021г., причинено по вина на водач на л.а. марка „Форд“, модел „Мондео“, рег. № ********, съставляващо покрит застрахователен риск съгласно договор за застраховка „Гражданска отговорност“, страна по който е ответникът КАТО ВМЕСТО ТОВА:
ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за сумата от 2000,00 лева –разликата над размера от 3000,00 лева, до който искът е основателен и уважения размер от 5000,00 лева.
Разпечатката съдържа 36 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0f620f09-7f7d-45b3-9817-6ef31e544715