Присъда № 22 от 22.10.2024, Окръжен съд - Ямбол

М О Т И В И по Присъда № 22 от 22.10.2024 г., постановена по НОХД № 310/2024 г. по описа на ОС-Ямбол:

Окръжна прокуратура-Ямбол е предявила обвинение против подсъдимия А.

К. К. с ЕГН ********** за престъпление по чл.343, ал.1, буква „В” вр.чл.342 ал.1 от НК, за това, че на **.**.**** г., около 10:16ч. в гр. ****, на бул. ***** пред блок № ** на ул. *** ****, между бензиностанция „** *** и учебен център „**** ***“, при управление на МПС - лек автомобил „*** *** *“ с peг. № * **** **, собственост на П.

С. С. от гр. ****, с посока на движение от кръговото кръстовище с ул. ***** към „**** ***“, е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП - управлявал е лек автомобил „*** *** *“ с peг. № * **** **, собственост на П. С. С. от гр. **** със скорост около 117 км/ч, при нормативно разрешена скорост от 50 км/ч в населено място, в резултат на което е загубил контрол над управлявания от него автомобил и е предизвикал ПТП, при което по непредпазливост е причинил смъртта на А. Б. Б. от гр. ******, обл. ****, ЕГН **********.

Б. Т. Б. и Д. А. Б. – съответно баща и майка /наследници/ на починалата А. Б.

Б., по реда на чл.76 и сл. от НПК се конституираха в качеството на частни обвинители в наказателното производство и встъпиха в същото, упражнявайки своите процесуални права.

По искане на подсъдимия А. К. К. и на неговия защитник – адвокат от АК****, съдът постанови определение, с което на осн.чл.370 ал.1 НПК взе решение за предварително изслушване на страните. На основание чл.372, ал.4 във вр.чл.371, т.2 от НПК съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подс.К., без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура- Ямбол поддържа обвинението така както е предявено като счита, че същото е доказано от обективна и от субективна страна. Счита, че направеното от подс.К. самопризнание по реда на т.2 на чл.371 от НПК се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, от които безспорно се установява фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, поради което подсъдимият следва да бъде признат за виновен по така предявеното му обвинение. Прави искане на подс.К. да му бъде наложено наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващите вината обстоятелства, но без приложение на института на условното осъждане. Това свое искане аргументира с наличните по делото смекчаващи отговорността на подс.К. обстоятелства – това, че е млад човек, с чисто съдебно минало, трудово ангажиран, а освен това същият тежко е преживял станалото с неговата приятелка, както и с отегчаващите отговорността му такива, а именно - макар деянието да е осъществено по непредпазливост, то е с изключително висока степен на обществена опасност предвид скоростта, с която е управлявал автомобила - два пъти по-висока от нормативно разрешената скорост за управление на МПС в рамките на града. Прокурорът в тази връзка коментира, че в конкретния случай превес над специалната превенция следва да има генералната такава и пледира за ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Държавният обвинител претендира на основание чл.343г от НК подс.К. да бъде лишен и от право да управлява МПС, без да посочва конкретен срок за това.

Частните обвинители Б. Б. и Д. Б. участват в съдебно заседание лично и със 1 своите повереници - адвокати от *АК. Частните обвинители и техните повереници изразяват становище за липса на законови основания за преквалификациране на инкриминираното деяние към привилегирования състав по чл.343а, ал.1, б“Б“ от НК, предвид установеното по делото, че пострадалата А. Б. е починала и нейната смърт е настъпила незабавно след ПТП и помощта поради това не е била своевременна и необходима. Така също, намират, че подсъдимият не е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, най-малко поради това, че сигналът на тел.112 за настъпилия инцидент не е подаден от подсъдимия, а от други лица – очевидци на случилото се. В резултат, поверениците поддържат обвинението, предявено от ОП-Ямбол срещу подс.А. К. и споделят изцяло изложеното в пледоарията на представителя на държавното обвинение по отношение доказаността на същото. Считат за справедливо, за извършеното от подсъдимия престъпление, да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на 4 години, което да бъде изтърпяно ефективно. Аргументите на поверениците в тази посока са, че смъртта на починалата е причинена при изключително грубо нарушаване на разпоредбите на Закона за движение по пътищата, изразяващо се в това, че подсъдимият при извършване на деянието се движил с превишена скорост, която надвишава два пъти максимално разрешената такава за градска среда, пренебрегнал е и атмосферните условия и пътната обстановка. В резултат на това грубо незачитане на законовите разпоредби, подсъдимият е причинил смъртта на младо момиче в началото на жизнения му път, което няма да може да живее живота, който е следвало да има, в резултат на една необмислена проява, която с оглед приложената по делото Справка за нарушител/водач на К., не е инцидент. Поверениците изтъкват обективираните в Справката за нарушител на К. обстоятелства, от които е видно, че подс.К. е водач на МПС от 20** година и за краткия си стаж като шофьор, на същия са съставени 4 акта, за които има издадени и наказателни постановления, между които следва да се обърне внимание на втория му акт, с който му е отнето СУМПС и въпреки това на следващия ден той е продължил да шофира. Освен това, подсъдимият имал издадени 23 фиша за нарушения от всякакъв характер и вид, съгласно ЗДвП, което също е отегчаващо вината обстоятелство. Относно представеното от защитника в съдебно заседание Становище от психолог считат, че записаната в него стресова реакция на подсъдимия след инцидента е абсолютно нормално състояние за всеки нормален човек, т.е. не свидетелства за изключително емоционално изживяване на К. във връзка с настъпилото събитие. Подчертават, че според тях представеното становище е съставено за целите на настоящото наказателно производство и не е достатъчно обосновано, тъй като в теорията е изяснено, че такава реакция се получава веднага след събитието или най-късно до месец, а становището е с дата – деня преди съдебното заседание, а именно - с дата **.**.**** г. Поради тази причина считат, че отразеното в представеното становище не следва да се отчита като смекчаващо вината обстоятелство. Също така, изразяват мнение, че скоростта, с която подсъдимият се е движил, а именно 117 км/ч при разрешена до 50 км/ч, при хлъзгава и мокра настилка, е недопустима, още повече в градска среда, където може да бъде застрашен и животът не само на пътниците в превозното средство, а така и на всички намиращи се в близост хора. Подчертават, че по делото е доказано по категоричен начин, че вина за настъпилото ПТП има единствено и само подсъдимият. В тази връзка претендират постановяване на присъда, с която да бъде наложено на К. посоченото по-горе ефективно наказание лишаване от свобода за срок от 4 години, както и на осн.чл.343г от НК наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 години.

Поверениците на частните обвинители правят искане да им бъде определено 2 и присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ при условията на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата в размер на минималното, според Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Подсъдимият участва в съдебно заседание лично и с упълномощен от него защитник - адвокат от АК-****. По реда на чл.371, т.2 от НПК, подсъдимият заяви пред съда, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тези факти. Становището на подс.К. се подкрепи и от защитника му. Подсъдимият изразява съжаление за извършеното. Защитникът пледира в посока признаване вината на подзащитния му, като моли съда да преквалифицира извършеното от подсъдимия по привилегирования състав по чл.343а, ал.1, б“Б“ от НК предвид събраните по делото гласни доказателства при разпита на свидетелите Д., Б., Д., Ш. и С., че същият е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата А. Б.. Счита, че за приложението му не е необходимо наличието на съдебно-медицинска експертиза за това дали пострадалата е била жива към момента на оказаните действия от подсъдимия, а наличието на субективно отношение на дееца към оказването на помощ, както и обективните действия, които същият е извършил непосредствено след настъпване на ПТП. При определяне на размера на наказанието защитникът моли да бъдат взети предвид наличните според него смекчаващи отговорността на К. обстоятелства - чистото съдебно минало, съдействието, което е оказал на разследващите органи непосредствено след ПТП за разкриване на обективната истина, въпреки състоянието си е дал обяснения, фактът, че същият е имал изключително близки отношения с пострадалата, което логично е довело до неговото психологическо състояние, за което представи писмено доказателство – Становище на психолог. Счита, че превенцията може да бъде осъществена чрез прилагане на института на чл.66 ал.1 НК, тъй като вече се оказвал възпиращият и превъзпитаващият ефект спрямо подсъдимия. Според защитника, действително е налице обществена опасност на деянието, но моли да бъде отчетен факта, че същият към момента на извършване на деянието няма повдигнато друго такова обвинение и че не е управлявал под въздействието и след употреба на алкохол, като именно такива престъпления са с висока степен на обществена опасност.

Признава, че скоростта, с която подсъдимият е управлявал МПС е висока, но моли да бъде взето предвид експертното заключение по приобщената тройна автотехническа експертиза, че високата скорост не се дължи само на управлението на водача, а и на поднасянето на автомобила по заледения участък от път, факта, че автомобилът се е блъснал непосредствено преди удара в бордюр, факта, че се е откъснало едното от колелата на автомобила, което е довело до движение на автомобила, без да може да бъде управляван или спрян от подсъдимия. Всичко това според защитника обуславя наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства и счита, че обосновава приложението на чл.55 ал.1 НК. Защитникът изтъква, че за разлика от поверениците, не счита, че са налице отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства. Взима отношение по коментираната от поверениците на частните обвинители Справка за нарушител, като счита, че те я интерпретират изцяло в тяхна полза, тъй като в справката на няколко места се отразява издаденият акт, след това издаденото на база акта НП, след това издадената заповед за принудителна административна мярка, поради което и не са толкова многобройни или съществени нарушенията по ЗДвП, които да обуславят налагането на ефективна присъда. Във връзка с изложеното в пледоарията, защитникът моли съда да преквалифицира деянието по чл.343а, ал.1 б.Б от НК и определи наказание при приложение на чл.66 ал.1 НК, като по този начин намира, че целите на наказанието по чл.36 НК биха били постигнати.

3

В дадената му от съда последна дума подсъдимият К. отправя молба за условно осъждане.

Съдът, за да постанови присъдата си приема за установена фактическата обстановка изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:

Подсъдимият А. К. притежава свидетелство за правоуправление на МПС № ******* от **.**.**** г., категория „В".

На **.**.**** г. в град **** малко след 10 часа сутринта подсъдимият А. К. управлявал лек автомобил „*** *** *" с рег. № * **** **, собственост на П. С. С. от гр.****, като се движил по бул. „*****" в посока от кръговото кръстовище с улица „*****" към „**** ***". На предната дясна седалка на автомобила до К. пътувала пострадалата А. Б. Б. от гр.****** на ** години. К. управлявал лекия автомобил със скорост около 117 км/ч, като пътната настилка била мокра от дъжда, който валял в момента. След излизане от кръстовището пред лекия автомобил на подсъдимия попътно са се движили два други леки автомобила — лек автомобил „***" червен на цвят и неизвестен лек автомобил сив на цвят. Подсъдимият К. преминал от лявата в дясната лента и изпреварил двата автомобила, като продължил движението си по лявата пътна лента. Около 10:16 ч. К. се намирал на бул."*****" пред блок ** на ул."*** ****", между бензиностанция „** ***" и учебен център „**** ***". К. загубил управлението на автомобила и се насочил внезапно на ляво, като напуснал платното за движение и продължил движението си косо по разделителната ивица, където се блъснал в метален стълб от осветителната мрежа. За автомобила ударът бил челен, обособен в позицията на десен фар, преминаващ в преплъзващ по десните му странични състави с едновременно деформиране и срязване на десните състави на купето от тавана до прага. Предното дясно колело на автомобила се отделило от рамата и продължило движението си напред и надясно. След удара в стълба автомобила преминал в ляво от него и продължил движението си в процес на безконтролно плъзгане и завъртане около вертикалната си ос по посока на часовниковата стрелка, след което автомобилът останал да лежи на гумите си с насоченост обратна на посока на първоначалното му движение. В резултат на ПТП-то А. Б., пътуваща на предната дясна седалка, получила несъвместима с живота тежка съчетана травма с обхващане предимно на гръдния кош, главата и десния крайник.